№ 472
***, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103942 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния
директор ***, против *** с ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на: главница в размер на
306.09 лв. за периода – 01.02.2020 г. – 31.08.2020 г.; 17.69 лв. - лихва от
02.04.2020 г. – 15.02.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 22.02.2021 г. до изплащане на същата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред,
според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата.
1
Претендират се разноски.
Назначеният особен представител на ответника, заявява, че от
представените с исковата молба доказателства се установява, че исковете са
основателни, че договорното задължение е безспорно и че задължението е
налице за получена услуга преди имотът да бъде прехвърлен от ответника на
15.09.*** Липсват възражения за погасяване на задълженията в хода на
производството.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** се установява, че ищецът е депозирал на *** заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била
издадена Заповед за изпълнение ***, която е връчена на длъжника пож реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 26.05.2021г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като
искът е предявен в законоустановения срок – на 16.06.2021г., той касае
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за
допустим.
Не се спори по делото, че ответникът *** е бил собственик на
процесния имот в ***, това е видно и от справката на АВ по лице, и от
приложения нотариален акт за продажба на имота през *** На ОС на ЕС,
проведено на *** той е участвал в избора на топлинен счетоводител на ЕС –
***, с който впоследствие е сключен споразумителен протокол за
разпределението на отчетената ТЕ, отдадена в ЕС. За този имот е издадената
от ищеца подробна справка за потребление, препис-извлечение от сметка, 8
бр. фактури за ползвана и отчетена ТЕ. В случая, отдадената ТЕ включва сума
за отопление с ИРУ /само за периода 01.02.- 01.04.***/, сума за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация /само за периода 01.02.- 01.04.***/, сума за БГВ /за
целия исков период/, корекция, преизчисление, и сума за дялово
разпределение. Същевременно доставката на ТЕ до ЕС за исковия прериод
през ***, в която се намира имота на ответника се установява от посочения
по-горе споразумителен протокол от 01.11.***
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че ответникът е бил собственик на
2
недвижимия имот в *** от ******, и че имотът е бил топлофициран.
Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството
на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота
придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказа се и размера на разпределеното потребление за имота за исковия
период и неговата цена. Тежестта на доказване на плащането на сумите в
исковия период или в хода на делото, е на ответника, но представени в тази
насока доказателства от ответника липсват. Не се констатират неравноправни
клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които
касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на
лихва.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на ответника
като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане
на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
направените от него разноски в исковото производство за ДТ, особен
представител на ответника и юрк.възнаграждение в минимален размер,
възлизащи на 325.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
3
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че *** с ЕГН
**********, от ***, и с настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на *** с ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница за
ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, в размер на 306.09 лв.
за периода – 01.02.2020 г. – 31.08.2020 г.; 17.69 лв. - лихва от 02.04.2020 г. –
15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2021 г. до изплащане на същата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение *** по ***.
ОСЪЖДА *** с ЕГН **********, от ***, и с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
разноски в исковото производство в размер на 325.00лв.
ОСЪЖДА *** с ЕГН **********, от ***, и с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, с *** със седалище и адрес на управление ***, ***,
разноски по *** в размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4