М О Т И В И
към присъда № 21 от 18.09.2015 година по
НОХД № 186/2014 год. на СвРС
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия М.К.Б., ЕГН **********, е по чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, за това , че за периода от 19:30 часа на 20.10.2013
г. до 22:30 часа на 22.10.2013 г. в гр. Свищов, като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си, в условията на продължавано престъпление и при условията на повторност,
след предварителен сговор с Я.К.Я. с ЕГН ********** *** и М.А.А. с ЕГН **********
***, отнел от владението и без съгласието на собствениците чужди движими вещи –
1 брой лаптоп марка **** на стойност 726,36 лева и 1 брой лаптоп марка ******* на стойност 1 214,10 лева, всички вещи на
обща стойност 1 940,46 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен, както следва: за времето от 19:30 до 21:40
часа на 20.10.2013 г. в гр. Свищов, след предварителен сговор с Я.К.Я. с ЕГН **********
*** и М.А.А. с ЕГН ********** ***, отнел от владението и без съгласието на
собственика К. Д.Б. *** чужди движими вещи – един брой лаптоп марка ******* с фабр. номер ******* на стойност 1 214,10 лева и за времето от 18:00 до 22:30 часа на 22.10.2013 г. в гр. Свищов,
след предварителен сговор с Я.К.Я. с ЕГН ********** ***, отнел от владението и
без съгласието на собственика Г.Т.Ч. *** чужди движими вещи – един брой лаптоп
марка **** ******* с фабр. номер ******* на стойност 726,36 лева
всичко на обща стойност 1940,46 лева, с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят не е маловажен.
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия Я.К.Я. с ЕГН **********, е по чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 26, ал 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че за периода от 19:30 часа на
20.10.2013 г. до 22:30 часа на 22.10.2013 г. в гр. Свищов, след предварителен
сговор с М.К.Б. с ЕГН ********** и М.А.А. с ЕГН ********** ***, при условията
на продължавано престъпление и при условията на повторност, отнел от владението
и без съгласието на собствениците чужди движими вещи – 1 брой лаптоп марка **** на стойност 726,36 лева и 1 брой лаптоп марка ******* на стойност 1 214,10 лева, всички вещи на обща стойност 1
940,46 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен, както следва за времето от
19:30 до 21:40 часа на 20.10.2013 г. в гр. Свищов, след предварителен сговор с М.К.Б.
с ЕГН ********** *** и М.А.А. с ЕГН ********** ***, отнел от владението и без
съгласието на собственика К. Д.Б. *** чужди движими вещи – един брой лаптоп
марка ******* с фабр. номер ******* на стойност 1 214,10 лева и за времето от 18:00 до 22:30 часа на 22.10.2013 г. в гр. Свищов,
след предварителен сговор с М.К.Б. с ЕГН ********** ***, отнел от владението и
без съгласието на собственика Г.Т.Ч. *** чужди движими вещи – един брой лаптоп
марка **** ******* с фабр. номер ******* на стойност 726,36 лева всичко на обща стойност 1940,46
лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия М.А.А., с ЕГН **********, е по чл. 195, ал. 1 т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че за периода от
19:30 часа до 21:40 часа на 20.10.2013 г. в гр. Свищов, след предварителен
сговор с Я.К.Я. с ЕГН ********** *** и М.К.Б.
с ЕГН **********,***, отнел от владението и без съгласието на собственика К. Д.Б.
*** чужди движими вещи – един брой лаптоп марка *******
с фабр. номер ******* на стойност 1
214,10 лева, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят не е
маловажен.
Граждански
иск не е предявен.
Подсъдимият М.К.Б. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият Я.К.Я. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Я.К.Я. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
Подс. М. К. Б. с ЕГН ********** е роден на *** *********,
адрес: гр. Свищов, област В. Търново, ул. „****** ******, основно образование, ученик, осъждан.
Подс. Я.К.Я. с ЕГН **********
е роден на *** ***,
с основно образование, учи, неженен, не работи, осъждан .
Подс. М.А.А., с ЕГН ********** е роден на ***
*********, адрес: гр. Свищов, обл. В. Търново, ул. „******, със средно
образование, безработен, неосъждан.
В съдебно заседание
обяснение даде само подс. М.Б.. Същият заяви, че е бил непълнолетен, бил е
заплашен от другите двама подсъдими, на които е станал жертва. Подс.Я. и подс. А.
не дават обяснения. На досъдебното
производство подс.Б. е заявил, че тримата
се познават. През м. октомври 2013 година тримата се разхождали заедно,
когато в блока покрай ********* на нивото на
стъпалата видели отворен прозорец. Я. надникнал, видял лаптопа и започнали да
го навиват да го вземе. Агитирали го
известно време, и въпреки нежеланието му , докато се усети, го
повдигнали и го натикали вътре. Заплашили го с бой , поради което той от уплаха взел лаптопа и го подал на М.
през прозореца. Няколко дни по -късно заедно с Я. отишли до друг блок , където Я. видял лаптоп. Влязъл през прозореца и го
взел , въпреки притесненията на подс.Б..После заедно отишли до И.- св. И.И. и Я.
предложил лаптопа за продажба ,като твърдял
, че е негов. Момчетата отказали да го
купят ,когато разбрали , че няма документи за него. После отишли до дома на Я.,
той се обадил на други хора, които дошли с такси и Я. им оставил лаптопа.
Твърди, че не е взел пари от лаптопите. /л. 86 от ДП/. Разпитан в съдебно
заседание св.К.Б. ***, докато се е обучавал.Квартирата му била в блок „******“.
Въпросната вечер с негови колеги се прибрали с влака , оставили чантите с
лаптопите и отишли да вечерят. Прозорците били отворени, за да се проветрява.
След около час и половина влязъл в стаята и установил, че неговият лаптоп го
няма и се обадил в полицията. Квартирата била на първия етаж, а прозорецът имал комарник, който бил открит. Според
свидетеля, заради нивото на блока от улицата можело да се види всичко.Лаптопът
му бил нов, закупен две седмици преди инцидента, с видеокарта и бил изкаран от
чантата . Св.Ц.А. не познава
подсъдимите.Той заяви, че в гр.Свищов живеел на ул. „****** на квартира. Една
вечер след като се прибрали в квартирата с К. оставили багажа си, отворили прозореца
да се проветрява и отишли да вечерят.
По-късно след това К. установил, че неговият лаптоп марка „Тошиба“ го няма.
Стаята била така разположена, че можело да се влезе от улицата. Когато се
върнали в стаята видели, че комарникът, който те оставили затворен, бил отворен
, а лаптопът липсва. Св.Г.Ч. също е живял в Свищов през 2013 година
, тъй като бил студент. Живеел на първия етаж в блок на ул.“****** В деня,
когато бил откраднат лаптопът му, Ч. го
дал на съквартирантката си да го ползва през деня, а вечерта след лекции се
прибрал и установил, че го няма. Съквартирантката му твърдяла, че е оставила
лаптопа в стаята, а терасата била отворена. Момиче от компанията- св. С.Г. ,
което Н. изпращал до съседния вход им казало, че във входа имало две
момчета . Лаптопът бил закупен преди
около година, марка „Ассер“ и му бил върнат около месец след кражбата. Св.А.О. познава тримата подсъдими. През м. октомври
2013 година му се обадили , че има лаптоп за продажба.Отишъл в дома на И. и там
видял М. и Я.. Я. казал, че лаптопът е негов, но тъй като бил нов, а Я. поискал
само 300 лева, св. О. се усъмнил и си тръгнал.
Св.Т.Г. също познава тримата подсъдими. През м. октомври 2013 година тримата подсъдими го
потърсили и му предложили лаптоп за около 200-300 лева, но той нямал пари и не
го взел. Св.С.Г. твърди, че през м. октомври 2013 година
отивала към входа, където живее св.Ч., за да играят карти. Във входа имало три
момчета , които и осветили стълбите с телефон или с фенерче тъй като било
тъмно.По-късно вечерта Г. разбрал, че му няма лаптопа и тогава тя разказала за
момчетата, които и осветили стълбището .Св.С.Ю. познава тримата подсъдими. Той
заяви, че били на гости у И.-св. И.И. , когато при тях отишли Я. и М.. Носели
лаптоп марка „Ассер“ , без зарядно. М. казал, че зарядното е у тях. Мисли, че М.
го предложил за продажба, за около 200-300 лева, но никой не го купил и те си
тръгнали. Св.И.И. също познава тримата подсъдими. Една вечер, докато С. и А.
били у тях, дошли М. и Я. и предложили да им продадат лаптоп , но никой от
присъстващите не го купил. Св.С.С. *** , където първо се запознала с подс.М.Б.,
а после и с другите двама подсъдими. През есента, не помни точно кога били
заедно на гости, после си тръгнали и когато минали покрай блок намиращ се около
********* видели , че в апартамент на първия етаж , в осветената стая има лаптоп. Тогава тя се дръпнала настрани и започнала да
пуши цигара, като чула откъслечни разговори за вземането на лаптопа, някой викал
„хайде, хайде“ , но тя се дръпнала встрани. Чула М. да казва „не“, не“, но
после го видяла как излиза от прозореца на стаята с лаптопа . Я. и М. също били
там и всички заедно се качили в едно такси. Решили да отидат на ул. „Трети март“
, където те тримата слезли, а тя
продължила към в къщи. Св. Й.И. ***.
Познава и тримата подсъдими . По повод получен сигнал за кражба на
лаптоп получили оперативна информация, че съпричастни към деянието са М.Б. и Я..
При проведени беседи с тях те обяснили ,
че са видели апартамента на първия етаж, в който можело да се влезе ,след което
се качили на терасата и взели лаптопа. По досъдебното производство е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че
подържа заключението. Видно от него, стойността
на лаптопа марка „Ассер“ 15,6 инча е 726,36 лева, а стойността на лаптопа „Тошиба“
****** , е 1214
лева. / 119,120 Т.2 от ДП/. С протокол за доброволно предаване от 24.10.2013
г. /л.44, т.1 от ДП/ И.Ю.Д. е предал 1
бр. лаптоп „ Ассер“ черен на цвят , като
същият е посочил, че лаптопът е купен от Я.К.Я. за 270 лева на 22.10.2013 г. С разписка за върнати вещи /л.45, т.1 от ДП/ лаптопът
е върнат на Г.Т.Ч.. Лаптопът „Тошиба“,
собственост на св.Б. не е върнат.
При така установената фактическа обстановка съдът
счете, че от
събраните в хода на наказателното производство доказателства се доказа вината
на тримата подсъдими по повдигнатите обвинения. По отношение на подс.М.Б.
същият признава за извършените деяния,
но твърди, че не е виновен, тъй като е бил принуден със заплахи от страна на
другите двама подсъдими да извърши деянието. Съдът намира, че това е защитна
теза на подсъдимия, която не намира опора в останалите доказателства. Според
показанията на св. С., която е била заедно с тримата подсъдими вечерта , след
като са видели осветената стая на първия етаж в блока до фитнес „Олимп“ и лаптопа в нея, тримата подсъдими са
водили разговор за отнемането му. Тя чула откъслечно М. да казва „не, не“, но
не е видяла някой да го заплашва по някакъв начин.Впоследствие видяла именно М. да излиза от стаята през прозореца
с лаптопа, след което четиримата се
качили в таксито. От показанията на св.Т.Г. се потвърждава, че
подсъдимите са му предлагали да закупи лаптопа същата вечер, но той отказал. По отношение на второто деяние,
освен признанията на Б. са налице и показанията на св.И., Ю. и О..И тримата
твърдят , че подс.Б. и подс.Я. са отишли у св.И. и са предлагали за продажба
лаптоп „Ассер“, без зарядно, който никой
от тях купил. От показанията на св.Ч. –собственик на лаптопа
„Ассер“ се установява, че
кражбата е извършена по сходен начин, тъй като и той живее на първия етаж в
жилищен блок, и неговият лаптоп бил оставен в стаята от съквартирантката му,
след което, когато вечерта се прибрал от лекции
установил, че е отнет. Този лаптоп е върнат на собственика Ч. ,след като
с протокол за доброволно предаване от 24.010.2013 г. лицето, което го е купило,
го е предало в полицията като е
посочило, че лаптопа е купен на 22.10.2013 г. от подс. Я.Я. за сумата 270 лева.
По отношение на участието на подс.Я. и на подс.А. в първото деяние, именно
отнемането на лаптопа „Тошиба“ от пострадалото лице св.Б., същото се доказа по
безспорен начин от показанията на св.С. и на св.Г.. Не се споделя тезата на
защитника на подс.Я. за наличие на уговор, тъй като освен обясненията на подс. Б.
са налице и показанията на всички разпитани свидетели , които потвърждават
участието на подс.Я. при извършване на двете деяния. Налице е предварителен сговор у тримата подсъдими , същите са видели
осветеното помещение видели са лаптопа и са започнали да се уговарят да го
отнемат, както и по какъв начин да стане това- взето е решение именно подс.Б.
като най-лек да се качи през терасата и да влезе в стаята. После тримата са се
опитали да се разпоредят с лаптопа, тъй като са го предлагали за продажба на
св.Г.. От обективна страна подсъдимите са извършили деянието ,като са отнели противозаконно
чуждата движима вещ лаптоп марка „Тошиба“ от владението на собственика св.Б. и
без негово съгласие, като са искали да го присвоят противозаконно и да се
разпоредят с него. По отношение на подс. Б. и на подс.Я. е налице освен
квалифициращото обстоятелство предварителен сговор и продължавано престъпление,
тъй като два дни по-късно двамата при сходни обстоятелства, при еднородност на
вината, са отнели лаптопа на св.Ч.. Налице е
немаловажен случай на кражба, тъй като стойността на отнетите вещи е висока-
невъзстановеният лаптоп „Тошиба“ е оценен на 1214,10 лева, а възстановеният
лаптоп „Ассер“ – на 726,36 лева . Освен това подс. Б. и подс.Я. са извършили
деянието при условията на повторност, видно от справките им за съдимост. Подс.Б.
е осъждан три пъти като непълнолетен , като
по НОХД № 408/2013 г. на СвРС на 19.09.2013 г. е одобрено споразумение, с което му е наложено наказание Обществено
порицание за деяние по чл. 195,ал.1,т.2, вр. с чл.194,ал.1 от НК извършено на
16.03.2013 г. Подс. Я. е осъждан на наказание Пробация по НОХД № 210/2013 г. на
СвРС за деяние по чл. 195,ал.1,т.3 и т.5, вр. с чл.194,ал.1 от НК, вр.с чл.26
от НК , извършено в периода 07.02.-09.02.2013 г., съдебният акт влязъл в
сила на 20.05.2013 г. Подс.А. е участвал
в извършването на едното деяние и видно от справката за съдимост е неосъждан , поради
което спрямо него не е налице квалифициращото обстоятелство повторност по чл.195, ал.1, т.7 от НК. От
субективна страна и тримата подсъдими са извършили деянията виновно, при форма на вина пряк
умисъл. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните последици и са искали те да настъпят.
По този начин подс.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Подс.Я. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК.
Подс.А. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1 т. 5, вр. чл. 194, ал.
1 от НК.
Причини за извършване на престъплението
–стремеж към престъпно облагодетелстване, ниска правна култура, незачитане на
чуждата собственост.
Смекчаващи вината обстоятелства- възстановена
част от вещите , за подс.А.-чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства-
наличие на предходни осъждания за подс.Б. и подс.Я., невъзстановени щети ,
липса на разкаяние от извършеното.
Обществената
опасност на деянието е висока, засегнати са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост. Обществената опасност на подсъдимите
съдът отчита като невисока спрямо подс.А., който е с чисто съдебно минало и
сравнително завишена относно подс.Б. и подс.Я. с оглед предходните им осъждания
за престъпления от същия вид. При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимите като отчете личността на
подсъдимите, мотивите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, съдът намери, че спрямо подс.Б. следва да се наложи наказание
лишаване от свобода, тъй като не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които
да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК .Освен това е видно, че
наложените три наказания обществено порицание не са изиграли предупредителна и
възпираща роля спрямо него. Съдът намери , че целите по чл.36 от НК –лична и
генерална превенция ще се постигнат ,като на подс.Б. се наложи съобразеното с
разпоредбата на чл.63,ал.1,т.3 от НК наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от една година на основание чл.69,ал.1 от НК. Възпитателната
работа с осъденото лице се възложи на районния инспектор по местоживеенето. На
подс.Я. съдът намери, че за постигане целите на личната и генерална превенция
следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да бъде отложено на основание
чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. По отношение на подс.А. съдът намери, че
следва да наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да
отложи от изтърпяване с изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с
осъдените лица възложи на районния инспектор по местоживеенето. Тримата
подсъдими бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски като всеки от
тях да заплати по 10 лева по сметка на ОД на МВР В.Търново , по 5 лева по
сметка на РС Свищов и по 5 лева такса за служебно издаване на изп. лист.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: