№ 468
гр. Благоевград, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Искра К. Трендафилова
Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500606 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.10137/29.04.2024 г., подадена от
Е. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 42, чрез адв. В. У., със
служебен адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 36, ет. 1, против Решение № 256/11.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1486/2023 г. по описа на РС – Благоевград.
С въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното
решение. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че с насрочените, но
неизвършени описи на движими вещи на длъжника давността е прекъсната. Според
жалбоподателя е налице бездействие на взискателя, тъй като единствено е подавал молба за
извършване на опис, но впоследствие не е заплатил дължимата държавна такса, нито е
присъствал на датата на насрочените описи.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, от която в срок е постъпил писмен отговор. Сочи се, че решението на
първата инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено,
за което се излагат подробни доводи и съображения.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, следното:
Няма спор по делото и се установява от приетите по делото писмени доказателства,
че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК с № 8397/29.10.2012 година, постановена по ч.гр.д № 2580/2012 година по описа на
1
Районен съд Благоевград, по силата на която е разпоредено Е. И. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Благоевград, ул. “***” № 42, да заплати на кредитора “Централна кооперативна
банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***” №
103, представлявано от законните представители И.Л.Д. и Г.Д.К., чрез пълномощника
И.Д.М., адвокат от АК - Благоевград, сума в общ размер 546,94 /петстотин четиридесет и
шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, от които: сумата от 434,72 /четиристотин
тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева - просрочена главница по Договор
за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен
лимит от 28.02.2007 г.; - сумата от 87,22 /осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/
лева - просрочена лихва за периода от 31.10.2011 г. до 27.09.2012 г.;- ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК 27.09.2012 г., до окончателното изплащане на
дължимото, както и сумата от 25,00/ двадесет и пет/лева - платена държавна такса.
По посоченото ч.гр.д № 2580/2012 година по описа на Районен съд Благоевград е
издаден и изпълнителен лист от дата 29.10.2012 година.
Вземането на “Централна кооперативна банка” АД произтичащо от Договор за
издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен лимит
от 28.02.2007 г., е прехвърлено по силата на Договор за цесия № 2 от 29.09.2012 година от
“Централна кооперативна банка” АД на „Финанс инфо Асистанс“ ЕООД.
На 25.04.2013 г., на основание чл. 426 от ГПК, „Финанс инфо Асистанс“ ЕООД е
депозирало при ЧСИ М.В., с район на действие – РС Благоевград, молба за образуване на
изпълнително производство срещу Е. И. М., в резултат на което е образувано изпълнително
дело № 117/2023 година за събиране на сумите, посочени в изпълнителен лист от 29.10.2012
г., издаден по частно гражданско дело № 2580/2012 година на Районен съд - гр. Благоевград.
Видно от приложената към изпълнителното дело обратна разписка длъжникът е
уведомен за извършената цесия на 21.07.2014 година. С молба от 29.10.2013 година
взискателя е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, за което е представил вносна бележка за внесена държавна такса.
С молба от 08.07.2014 година е взискателя е депозирал молба за насрочване на опис
на движимите вещи в дома на длъжника, за което е представил вносна бележка за внесена
държавна такса.
От страна на ЧСИ е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение за
насрочване на опис на движими вещи, с отразена дата на провеждане 05.11.2014 година.
Изпратено е съобщение и до съпругата на длъжника М. М.а. Съобщенията до длъжника и
съпругата му са връчени чрез разписка на 16.10.2014 година.
С молба от 18.11.2015 година е взискателя е депозирал молба за насрочване на опис
на движимите вещи в дома на длъжника, за което е представил вносна бележка за внесена
държавна такса. От страна на ЧСИ е изпратена до длъжника покана за доброволно
изпълнение за насрочване на опис на движими вещи, с отразена дата на провеждане
2
14.01.2016 година. Изпратено е съобщение и до съпругата на длъжника М. М.а.
Съобщенията до длъжника и съпругата му са връчени чрез разписка на 05.01.2016 година.
От страна на ЧСИ е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение за
насрочване на опис на движими вещи, с отразена дата на провеждане 05.04.2016 година.
Изпратено е съобщение и до съпругата на длъжника М. М.а. Съобщенията до длъжника и
съпругата му са връчени чрез разписка на 10.03.2016 година.
От страна на ЧСИ е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение за
насрочване на опис на движими вещи, с отразена дата на провеждане 29.07.2016 година.
Изпратено е съобщение и до съпругата на длъжника М. М.а. Съобщенията до длъжника и
съпругата му са връчени чрез разписка на 22.06.2016 година.
С молба от 22.11.2018 година е взискателя е депозирал молба за продължаване на
изпълнителните действия по изпълнителното дело, като бъде извършена справка в регистъра
на БНБ за открити банкови сметки и сейфове на името на Е. М., за което е представено
платежно нареждане за платена държавна такса.
С молба от 07.02.2017 година е взискателя е депозирал молба за извършване на опис
на движими вещи в дома на длъжника. От страна на ЧСИ е изпратена до длъжника призовка
за принудително изпълнение, с което го уведомяват, че на 16.01.2019 година ще бъде
пристъпено към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, която е връчена на
длъжника на 06.01.2020 година.
От страна на ЧСИ е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение, с
което го уведомяват, че на 16.01.2020 година ще бъде пристъпено към принудително
изпълнение чрез опис на движими вещи, като изпратените разписки няма данни да са
връчени на длъжника и съпругата му. Изготвена е и справка за банкови сметки и сейфове на
длъжника с дата 22.11.2019 година.
На 01.02.2022 г. от страна на взискателя „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е
депозирана молба, с която се иска прекратяване на образуваното изпълнително дело и
връщане на оригиналите на приложените документи и изпълнителен лист.
На 23.02.2021 година от страната на длъжника Е. И. М. е депозирана молба за
прекратяване на производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С
постановление от 02.03.2022година ЧСИ М.В. е прекратила изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК срещу длъжника Е. И. М., което постановление е
връчено на взискателя на 18.03.2022 г. и същото е влязло в законна сила на 01.04.2022 г.
На 02.03.2022 г., на основание чл. 426 от ГПК във вр. с чл. 429 ГПК „Финанс инфо
Асистанс“ ЕООД е депозирало при ЧСИ М.В., с район на действие – РС Благоевград, молба
за образуване на изпълнително производство срещу Е. И. М., в резултат на което е
образувано изпълнително дело № 24/2022 година за събиране на сумите, посочени в
изпълнителен лист от 29.10.2012 г., издаден по частно гражданско дело № 2580/2012 година
на Районен съд - гр. Благоевград, с която молба взискателят е поискал извършване на опис
на движими вещи, налагане на запор на банкови сметки.
3
На 05.09.2023 година е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Е. М.,
както и е изпратена покана за доброволно изпълнение, която покана е връчена на длъжника.
С писмо от 26.09.2023 година Банка ДСК е наложила запор върху разплащателната сметка
на Е. И. М..
В исковата си молба ищецът сочи, че към датата на подаване на исковата молба са
изтекли повече от 5 години, който период от време е достатъчен за погасяване на вземането
съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Поради това е направено искане по предявен иск по чл. 439 ГПК да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1 028,02 лв., за която
сума е издаден изпълнителен лист от дата 29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2580/2012 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, от която: сумата от 434,72 лв. представляваща просрочена
главница по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA с кредитен лимит от 28.02.2007 г.; - сумата от 87,22 лв. представляваща
просрочена лихва за периода от 31.10.2011 г. до 27.09.2012 г.; - сумата от 481,08 лв.
представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - 27.09.2012 г. до датата на депозиране на настоящата искова
молба; - сумата от 25,00 лв. представляваща платена държавна такса.
Районният съд е отхвърлил иска, приемайки че вземанията не са погасени по
давност, доколкото същата е многократно прекъсвана, след което е започвала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване правото на иск, като първоинстанционния съд се е произнесъл при спазване на
диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението, съдът е ограничен от
конкретните основания в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна норма (т. 1 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Благоевград намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Установено е по делото, че вземанията са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение
погасителната давност за вземането е пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена по правни последици на съдебното решение за установяване на вземане, с оглед
4
СПН, поради което и в този случай давността е същата – пет години. В посочения смисъл са:
Определение № 2869/05.10.2023г. на ВКС по гр. дело № 581/2023г. III ГО, ГК; Определение
№ 50250/06.07.2023г., постановено по гр. дело № 3880/2021г. III ГО, ГК; е Определение №
60523/24.06.2021г. на ВКС по гр. дело № 3532/2020г. IV ГО. В конкретния случай давността
е започнала да тече от 26.06.2015 г. С Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. на
ОСГТК, е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящия случай изпълнително дело № 117/2013 г. е образувано преди 26.06.2015
г. и е било висящо към тази дата, поради което петгодишната давност за вземането по него е
започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3
от 18.11.1980 г.
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според т. 10 от
Тълкувателно решение 2/2013 г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
5
В настоящия случай се установява, че взискателят е депозирал неколкократно молби
по изпълнителното дело за прилагане на конкретни изпълнителни способи, като по част от
тях е внасяна и дължимата държавна такса. Върху молбите от страна на ЧСИ няма поставена
резолюция за тяхната нередовност, като до длъжника са били изпращани покани за
доброволно изпълнение и призовки за насрочване на опис. Въпреки това описи на се били
осъществени на нито една от посочените дати. Както е прието в мотивите на т. 3 от ТР
2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на
взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид- поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.
426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа –
чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето
им е довело до връщане на молбата.
В настоящия случай давността е прекъсната с подаване на описаните по- горе молби
до ЧСИ с посочени конкретни изпълнителни способи, като последната молба е от 22.11.2018
г. с която е поискано запор на банкова сметка на длъжника. Предвид посоченото правилно
първоинстанционния съд е констатирал, че към датата на подаване на исковата молба в съда
на 19.07.2023 г., петгодишната давност не е изтекла, а след този момент давност не тече
докато трае процесът за оспорване на вземането на длъжника.
По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемото дружество се
следват сторените пред настоящия съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1486/2023 г.
по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул. „***“ № 42, да заплати на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 8, представлявано от
Д.М. и З.С., сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7