№ 1117
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Десислава Николова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
С неприсъствено решение № 265725 от 13 септември 2021г. по гр. д.
№ 3127/2021г., Софийски градски съд, ГО, 26 състав е признал за установено
на основание чл. 439 ГПК по отношение на „Омикс Плюс“ ЕООД, че
правото на взискателя „Омикс Плюс“ ЕООД на принудително изпълнение на
вземането му от Н. А. А. по изпълнителен лист от 29.11.2013г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 29.11.2013г. по гр. д. № 49236/13г. по описа на
СРС, ГО, 35 с-в, за сумите 50 000 лв., главница, ведно със законната лихва от
27.11.2013г. до окончателното изплащане, и 1 500 лв. присъдени разноски,
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20208460400257 по описа на ЧСИ О. М. с рег.№ *** на КЧСИ, район на
действие СГС, се е погасило по давност; осъдил „Омикс Плюс“ ЕООД да
заплати на Н. А. А. сумата 3 392 лв. - разноски по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по молба за отмяна
на неприсъствено решение, постановено по гр. д. № 3127/2021г. на СГС, І –
26 състав, подадена от „Омикс Плюс“ ЕООД. Релевират се относими към
1
производството доводи, че молителят не е получавал съдебни книжа на
адреса си на управление. Иска отмяна на неприсъственото решение.
Н. А. А., чрез представителя си по пълномощие, е оспорила молбата
по чл. 240 ГПК с доводи, че няма предпоставки за отмяна на неприсъственото
решение.
Въззивният съд, сезиран с посочената молба за отмяна на
неприсъствено решение, счита същата за допустима. Тя е подадена от
легитимирано лице - срещу което е постановено неблагоприятно
неприсъствено решение, в законния едномесечен срок (чл. 240, ал. 1 ГПК) на
01.10.2021г. - с оглед и датата на постановяването му, въпреки че в самото
решение е указано в противоречие с чл. 239, ал. 4 ГПК, че подлежи на
въззивно обжалване в 2–седмичен срок, в същата са изложени и
обстоятелства, с които страната обосновава, че е лишена от право на участие
в делото.
Молителят „ОМИКС ПЛЮС“ ЕООД твърди, че не е получавал
никакво съобщение по делото. На дружеството не била нито връчвана
исковата молба, нито „съобщение“ за насрочено съдебно заседание. За
решението узнал случайно при справка за получени съобщения/актове от
НАП на адреса на „ОМИКС ПЛЮС“ ЕООД по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Сочи, че
решението също е било връчено на адреса за кореспонденция по чл. 28, ал. 2
ДОПК - обл. София, общ. Столична, гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. *, ап. *, а не
на адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър и
регистьра на ЮЛНЦ, - обл. София, общ. Горна Малина, с. Макоцево,
местността Овче Бърдо, на който не е получавал никакви съдебни книжа по
делото. Отделно от това поддържа, че на адреса за кореспонденция с НАП
няма служители на дружеството.
По основанията за отмяна на решението, съдът намира следното:
СГС не е спазил нормата на чл. 50, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК съдебни книжа
на ответника да се изпращат на адреса на управление, вписан в търговския
регистър на 27.02.2019г., – обл. София, общ. Горна Малина, с. Макоцево, п.к.
2131, бул./ул. местността Овче Бърдо – и да се връчат в канцеларията на
дружеството на служител или работник, който е съгласен да ги приеме, при
удостоверяване на от връчителя на имената и длъжността на получателя. В
случая като адрес на управление в исковата молба е посочен обл. София, общ.
2
Столична, гр. София п.к. 1000, ул. „***“ № ***, ет. *, ап. *, вписан обаче в ТР
като адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната. Препис от
исковата молба с приложенията е връчен на адреса за кореспонденция с НАП
на 26.04.2021г. на лице с вписани две имена, индивидуализирано като „адв.
сътрудник“, призовката за съдебно заседание на 07.09.2021г. е връчена на
същото лице на 01.07.2021г. В съдебното заседание ищцата, чрез
представителя си по пълномощие, е поискала да се постанови неприсъствено
решение, такова е постановено и то е предмет на отмяна в настоящото
производство. Препис от същото е изпратен и е връчен на 20.09.2021г. отново
на адреса за кореспонденция на ответника с НАП на друго лице,
индивидуализирано като „адв. сътрудник“.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Неприсъствено решение се постановява, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства (чл. 239, ал. 1 ГПК).
Както се посочи, от обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна,
се налага извода, че правото на отмяна е упражнено на основание чл. 240, ал.
1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание.
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в
производството по извънинстанционен контрол са изчерпателно уредени и
почиват на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т.
1 – 3 ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречки за
постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1
ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед
осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по
същество, а при отмяна на решението се възстановява висящността на спора
пред първоинстнационния съд (компетентен, в случай на възстановяване на
3
висящността, да се произнесе и по възражение за неподсъдност, каквото
прави ответникът в молбата за отмяна).
Въпросът, около който се концентрира основателността на
процесната молба за отмяна, е връчен ли е на ответника надлежно преписът
от исковата молба и призовката за първото съдебното заседание, проведено
пред първоинстанционния съд. Въззивният съд, съобразно горепосоченото,
счете, че на ответника не е връчен редовно препис от исковата молба, както и
призовката за съдебно заседание. Ето защо, той не е бил редовно призован за
това съдебно заседание. Освен, че изпращането на съдебни книжа е ставало на
друг адрес, въпреки задължението на съда да провери кой е вписаният адрес
на управление (чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ), от удостовереното от
длъжностното лице по призоваването не може да се направи заключение, че
книжата по делото са връчени на работник/служител на дружеството –
ответник (връчването е на „адв. сътрудник“), в който случай може да си
разглежда и въпрос за надлежно връчване, въпреки че е осъществено на
адрес, различен от адреса на управление.
По горните съображения, причината, препятствала реалното участие
на ответника в исковото производство, са формални нарушения по връчване
на призовката за съдебно заседание, а преди това по връчването на препис от
исковата молба, относими към правото на отмяна на постановеното
неприсъствено решение. Без решаващо значение, доколкото не са спазени
формалните изисквания на закона за връчване на съдебни книжа, са доводите
на ответницата по молбата, че от действията на молителя, документирани по
изпълнителното дело, приложено към гражданското дело, може да се направи
извод, че молителят – ответник по исковата претенция е знаел/узнал за
делото. Отделен е въпросът, че в настоящото производство молителят не
беше открит на адреса на управление, вписан в ТР, посочен и в молбата за
отмяна, което дори и да индикира на недотам добросъвестно упражняване на
процесуални права, не може да доведе до крайна правна последица, при
установените формални нарушения по връчване на книжа, неоснователност
на разглежданата молба.
Така мотивиран, въззивният съд счете, че молбата за отмяна на
неприсъственото решение, обоснована с основанието на чл. 240, ал. 1, т. 1
ГПК, е основателна. Решението, предмет на извънинстанционен контрол,
4
подлежи на отмяна, а висящността на спора се възстановява от етап връчване
на препис от исковата молба. По въпроса за разноските, сторени от молителя
в настоящото производство, следва да се произнесе съдът при постановяване
на решение по съществото на спора (вж. т. 4 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.
д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
Водим от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 265725 от 13 септември 2021г. по гр. д.
№ 3127/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 26 състав.
Връща делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от
друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5