гр. Сливен,
28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА -ГАНЕВА
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ
при участието на секретаря
Радостина Желева и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от
съдия Бозукова-Ганева касационно административнонаказателно
дело № 56 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от И.С. ***, подадена против Решение № 10 от 20.02.2023 г.,
постановено по АНД № 130/2022 г. по описа на Районен съд - Котел, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 006288 от 24.08.2022
г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София, с което на И.С.И., за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева и И. е осъден да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София направени по делото разноски в размер на 80
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
неправилно е приложен материалният закон, тъй като наказаното лице не било
собственик или ползвател на ППС, а негов водач. Счита, че не е извършил
вмененото му нарушение и е налице недоказаност на нарушението, а оттам и
необоснованост на НП. Счита, че Районен съд - Котел не е изследвал начина на
работа на бордовото устройство, което е било повредено по време на проверката. Моли
съда да отмени решението на Районен съд – Котел и да върне делото за ново
разглеждане на друг състав, алтернативно да постанови ново по съществото на
спора, с което отмени НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. В писмено
становище от пълномощник поддържа подадената касационна жалба на изложените в
същата доводи.
В съдебно заседание
ответникът по касацията – АПИ гр. София, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище оспорва подадената жалба както неоснователна.
Моли съда да остави в сила решението на
Районен съд –Котел.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно
и незаконосъобразно, поради което предлага да бъде отменено, а делото върнато
за ново разглеждане на друг състав на РС Котел за събиране на относими
доказателства.
Административен съд
Сливен съобрази доказателствата и становищата на страните и намира следното:
Касационната жалбата е
подадена в срок, от надлежна срана, в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата съдебна
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.03.2022 г. в 01:02
часа, по път I-7 км 317+455 била извършена проверка от инспектори в АПИ на
пътно превозно средство – товарен автомобил/влекач с марка и модел "Скания Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА" с рег. № *****, с
технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, управлявано от И.С.
***. В хода на така извършената проверка е установено, че на 18.02.2022 г. в 16:21
часа горепосоченото ППС е засечено по път I-7 км 220+890, пътен участък *****в
посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като посоченото ППС било засечено
с камера, отчитаща движение на автомобил с маса над 12 тона, но не се предават
и отчитат данни за движение изминато разстояние и съответно не се начислява,
съответно не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението е установено с устройство № 10352, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал, 1 от Закона
за пътищата. Водачът И. бил поканен да заплати компенсаторна такса, но същия отказал. Срещу
него, в качеството му на водач на ППС, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 006288 от 18.02.2022 г. за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона
за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 01.03.2022
г.
Въз основа на АУАН,
началникът на Директор на Национално Тол управление
към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София издал процесното
наказателно постановление № 006288 от 24.08.2022 г., с което на И.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 1
800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което е обжалвано пред РС Котел.
За да потвърди НП,
Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга
на правомощията им по ЗДвП, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Приел за установено извършването на
описаното в НП административно нарушение от жалбоподателя, като е обсъдил всички
наведени в жалбата възражения. Приел, че не е налице "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН; че наложеното на жалбоподателя
административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна
степен на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд е потвърдил
процесното НП.
Изводите на Районен съд Котел
са съобразени със събраните по делото доказателства, а постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършеното от
касационния жалбоподател административно нарушение. Съгласно определената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на
деянието – нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона
за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От цитираната
разпоредба следва, че законодателят е вменил задължение за водача на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП за заплащане на дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което задължение отпада, когато
е изпълнено от трето лице. Съгласно нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право
на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В процесният случай от доказателствата се
установява, че е установено движение на ППС "Скания
Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА с рег. № *****с технически допустима максимална маса
над 12 тона, брой оси 5 по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
съгласно общодостъпен Списък на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса, утвърден с
решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, обнародван в ДВ, бр. 16 от
24.02.2020 г./л.55 от дело на РС Котел/
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП определя критериите, въз основа
на които се определя дължимата такса за преминаване по платената пътна мрежа
при въведената смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в
т. 2 е уредена таксата за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, съгласно която заплащането
на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние
се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък. С цитираната разпоредба се установява начинът на
формиране на дължимата такса за изминато разстояние - тол
такса, като един от елементите за формирането й е броя на осите на пътното
превозно средство.
От представените с административнонаказателната
преписка снимки, приобщени към доказателствения материал по делото /л. 25-26 от
делото на РС-Котел/, се установява рег. № на ППС, датата, часът и номерът на
устройството, с което са заснети. От същите се установява, че ППС "Скания Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА с рег. № *****с технически допустима максимална маса
над 12 тона, брой оси 5 се е движело по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, което движение не съответства на платените тол
декларации за датата на нарушението. По делото не се спори, че водачът на
процесното ППС при извършване на нарушението е бил И.С.И.. Това се потвърждава
от жалбоподателя, с оглед изложеното във въззивната и в касационната жалба, а и
от свидетелските показания на разпитания пред районния съд свидетел.
В Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние се регламентират условията и редът за събиране на таксите по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, начините за изчисляването и заплащането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата
за всяко пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва по смисъла на тази наредба път или пътен участък от
платената пътна мрежа, се дължи заплащане на съответната тол
такса в зависимост от действително изминатото разстояние, което се удостоверява
чрез Електронната система за събиране на тол такси.
Видно от представената разпечатка при установяване на нарушението /лист 24,
лист 52 и лист 54 от делото на РС-Котел/, безспорно се установява, че при
движението на въпросния товарен автомобил, в ППС е имало налично бордово
устройство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата –
"Налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на
съответните технически изисквания за целите на тол
таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, в случай че съответният собственик или ползвател
е сключил договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса
за изминато разстояние. Данните за таксуване, генерирани от бордовите
устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или
напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се
обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, и се предават на Агенция "Пътна инфраструктура"
в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание. ". Съгласно чл.
13, ал. 9 от Наредбата, въз основа на декларацията по ал. 8 Агенция "Пътна
инфраструктура" изчислява дължимите тол такси от
съответния ползвател на платената пътна мрежа след проверка за достоверността
на декларираните данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото
устройство не предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател
или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни,
в които случаи се прилага чл. 11, ал. 2. Следователно осъщественото от
жалбоподателя деяние е във формата на бездействие, изразяващо се в неподаване
на данни от наличното в ППС бордово устройство. Въпросът дали била налице техническа неизправност на
бордовото устройство се поставя едва в съдебното производство, като по делото
липсват данни да е налице процедура по чл.179 ал.3г за уведомяване на АПИ. Административното
наказание за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, е глоба в размер 1 800 лева, съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Като не е включил устройството и то не е отчело изминатото разстояние,
касационният жалбоподател несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП. Санкционната норма е приложена правилно и не е използвана възможността за
заплащане на компенсаторна такса. В този смисъл
съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно деяние и дори да не е налице
умисъл за извършване на нарушението, безспорно е налице небрежност от страна на
водача на товарния автомобил, който при започване на превоза е длъжен да
провери бордовото устройство за изправност. Споделят се и изложените аргументи
от първоинстанционния съд, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай,
както и че наложеното административно наказание е правилно определено като вид
и размер съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
При това положение,
обоснован и съответен на материалния закон е изводът на РС Котел за извършено
административно нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Нарушението е описано
достатъчно ясно в наказателното постановление, поради което наказаното лице
може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната
отговорност, следователно не е нарушено правото му на защита. Осъществени са
всички елементи от състава на нарушението и същото е безспорно доказано.
Наведеното в
касационната жалба възражение, че АНО не е предложил заплащане от жалбоподателя
на компенсаторна такса и привилегията по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП, съдът намира за неоснователно.
Касационният жалбоподател е бил поканен да заплати своевременно посочената
такса, но по делото са налични доказателства за неговия отказ.
В атакуваното съдебно
решение правилно е приложен материалният закон, не са допуснати и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. По всички наведени във въззивната
жалба възражения, които впрочем се излагат и пред касационната инстанция,
районният съд се е произнесъл с мотиви, които са изчерпателни и се споделят от
настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо по арг. от процесуалната норма на чл. 221, ал. 2 от АПК, в която е предвидена възможност
за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 10
от 20.02.2023 г., постановено по АНД № 130/2022 г. по описа на Районен съд - Котел.
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София
сумата от 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: