РЕШЕНИЕ
№
гр. В., 19.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 11.11.2015
год. /единадесети ноември, две хиляди и петнадесета
година /, в състав:
Председател : КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
При секретаря В.В. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 1223 по описа за 2015 год.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 133353-0140394 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при
на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.В.Т., П.Б.Т., с което на фирма „ЕКОМЕТАН В.”ЕООД-гр.В. с БУЛСТАТ ***,
е наложена имуществена санкция в
размер на 20615.79 лв. /двадесет хиляди, шестстотин и петнадесет лева, и седемдесет и девет
стотинки/ - за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.180 ал.3 от ЗДДС – на основание чл.63 ал.1от ЗАНН, като НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 14 – дневен срок, считано от уведомяването, чрез РС-В., пред Административен
Съд – гр.В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т
И В И :
Фирма „ЕКОМЕТАН В.”ЕООД-гр.В., с БУЛСТАТ ***, и адрес на управление гр.В., ул.”Иванка
Ботева” № 1, чрез Управителя М.Х.Е., е обжалвала НП № 133353-0140394 от
15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.В.Т., с което на ЮЛ е наложена имуществена санкция - за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 вр.
чл.180 ал.3 от ЗДДС. В жалбата и чрез двама процесуални представители пред съда
– адв.Б.Т. и адв. П.П. от АК-В., както и в писмена защита от същите, се излагат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП, като се иска отмяната
му.
Ответникът по жалбата, ТД на НАП-В.Т., също чрез процесуален представител –
ст.юрисконсулт Д.М., както и в писмена защита, изразява становище за
потвърждаване на обжалваното НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във връзка със ЗАКОН ЗА
ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ /ЗДДС/.
Настоящето производство е второ по ред пред РС-В.. Първоначално с Решение №
156/23.04.2015 г. по НАХд № 238/2015 г. на ВРС обжалваното НП е било
потвърдено. По жалба на фирма „ЕКОМЕТАН В.”ЕООД-гр.В. е образувано КНАХд № 268/2015
г. на Врачанския Административен Съд, като с Решение № 340/22.10.2015 г.
решението на ВРС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда с дадени указания.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното :
На 13.12.2014 год. в гр.В., била извършена
проверка от служител на ТД на НАП – гр.В.Т., Офис-В., св.Ц. Н. Г. –
„гл.инспектор по приходите” отдел „Проверки”, на жалб. „ЕКОМЕТАН В.”ЕООД-гр.В..
Проверката се извършила по документи представени от фирмата, в офиса на
счетоводната къща обслужваща фирмата – счетоводна къща „Информа –
Св.Ц.Г.
след преценка на представените й документи, съставила по-късно на жалб.
„ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В., десетина Акта, в т.ч. и Акт за установяване на адм.
нарушение /АУАН/ сер. АА № 01400394 от 22.12.2014 г. за нарушение по чл.86 ал.1
т.2 и т.3 от ЗДДС. В този Акт е отразено, че по шест фактури от 15.08.2014 г.,
от 29.08.2014 г. и от 31.01.2014 г. дължимия ДДС е начислен в период следващ
периода в който е трябвало да се начислят - м.август на
Последвало издаването на обжалваното НП
№ 133353-0140394 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.В.Т., год., което
било връчено на жалб. У-ля на жалб. „ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В., М.Е. на 17.02.2015
год. В НП била повторена фактическата обстановка описана в АУАН, без обаче да
се посочи датата на нарушението. Жалбата срещу НП е заведена с вх.№ от 23.02.2015
г. в ТД на НАП - В.Т., Офис-В..
Горната фактическа обстановка се
установява от показа-нията на свидетелите – св.Ц. Н. Г., св.В.Б.Р. и св.В.Г.Е.,
както и от писмените доказателства приложени и приети по делото.
Съдът на първо място прие, че жалбата е
допустима, подадена в срок и от
правоимащо лице, а обжалваното НП № 133353-0140394 от 15.01.2015 год. на Д-р на
Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАП – гр.В.Т., е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия.
На следващо място и при така събраните
доказателства, съдът намира, че не се установи безспорно, че жалб. „ЕКОМЕТАН В.”
ЕООД-гр.В., е извършил визираното адм.нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС
– като регистрирано по ДДС лице, е начислило дължимия ДДС в данъчен период,
следващ периода, в който е следвало да бъде начислен по 6 бр. фактури №
**********/ 15.08.2014 г., № 5186/25.08.2014 г., № 5188/29.08.2014 г., №
5192/31.08.2014 г., № 5204/31.08.2014 г.и № 5205/31.08.2014 г., на
обща стойност 82 463.17 лв., като тези шест фактури са отразени в дневника
за продажби през м.септември на
Допуснати са и от
административно-наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила,
които в своята цялост водят до нарушаване съществено правото на защита на
санкционираното ЮЛ – жалб. „ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В..
Съдът приема,че
обжалваното НП № 133353-0140394 от 15.01.2015 год. на Д-р на Дирекция „КОНТРОЛ”
при на ТД на НАП – гр.В.Т., е издадено в нарушение на чл.34 ал.1 изр.2-ро от ЗАНН. Това е така, тъй като в продължение на 3/три/ месеца от откриване на нарушителя
не е съставен АУАН. Действително в АУАН е посочено, че нарушението е
констатирано при проверката на 13.12.2014 г., но има достатъчно данни, че това
нарушение е било известно на ТД на НАП-В.Т. значително по-рано. Посочените шест
фактури от м.август на
На следващо място съдът
приема, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
чл.18 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП е отбелязано, че нарушението
е по шест фактури, за шест доставки на -
една на 15.08.2014 г., една на 25.08.2014 г., една на 29.08.2014 г. и три на
31.08.2014 г. Тези шест доставки са за
различни фирми – 2 за „Петрол Инвест” ЕООД, една за „Балкафарма-Троян”АД, една
за „Монделийз България Продакшън” ЕООД, една за „Кнауф България”ЕООД и една за
„Ломско пиво” АД, което ги характеризира, фактически, като отделни шест нарушения.
За всяка едно от тези шест нарушения е следвало да се наложи едно самостоятелно
наказание, което не е сторено. Нарушението е по чл.18 от ЗАНН във връзка с
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като фактически са описани шест нарушения, а е
наложено едно наказание.
Съществено нарушение в НП
е неотбелязването на датата на извършване на нарушението – също нарушение по
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН е отбелязана датата на нарушението 12.09.2014
г., докато в НП липсва дата на извършване на нарушението или по-скоро същото е
посочена неясно. В НП е отбелязано, че нарушението е извършено в счетоводството
на дружеството в гр.В. при изготвяне на дневника за продажби и СД за ЗДДС за
м.август на
На следващо
място, съдът приема изцяло възражението на жалб.”ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В., че в
случая извършеното не съставлява административно нарушение на разпоредбите на
чл.86 ал. 1 т.2 и т.3 ЗДДС. В случая става въпрос за периодични доставки, за
което са представени доказателства пред касационната инстанция и което бе посочено
в показанията на свидетелките св.В.Р. и св.В.Е. дадени пред съда. Това е важно,
тъй като според чл.180 ал.3 във вр. с ал.1 ЗДДС съставът на адм.нарушение
изисква регистрирано лице, което е длъжно да начисли ДДС в предвидените в ЗДДС
срокове да не го стори в техните рамки, но да го начисли в периода следващ този, през който данъкът е следвало
да се начисли.За да се прецени дали от обективна страна са налице признаците на
такова нарушение би следвало за всяка отделна доставка на стока да се изследва
какъв е бил срокът по ЗДДС, в които жалб.”ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В. е бил длъжен
да начисли данъка, за да се прецени на тази основа спазен ли е този срок и ако
е пропуснат, то начислен ли е данъкът в следващия период, следващ този, през който
данъкът е следвало да се начисли. Според чл.86 ал.1 ЗДДС задължението на
начисляване на ДДС възниква, когато данъкът е станал изискуем. Следователно
преди да изследва въпросите дали той е правилно начислен, чрез изпълнение на
поредицата от действия по чл.86 ал.1, т. 1-3 ЗДДС, актосъставителят е бил
длъжен първо да установи дали и кога е възникнало задължението за начисляване,
т.е. да установи за всяка доставка поотделно на коя дата данъкът е станал
изискуем. Кога данъкът става изискуем определят разпоредбите на чл.25 ал.6 т.1 ЗДДС. Според нея на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, т.3 и
т.4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли. Предвид тези норми от изключително
значение е да се установи за всяка конкретна доставка датата на възникване на
данъчното събитие. Последната може да бъде установена по различен начин в
зависимост от това дали става дума за еднократна доставка по чл.25 ал.2 ЗДДС,
за някоя от особените хипотези, очертани в чл.25 ал.2 т.1-6 вкл. ЗДДС или за
доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение по смисъла на чл.25
ал.4 ЗДДС.Нито в АУАН, нито в НП е обсъдено коя конкретна хипотеза на данъчно
събитие по чл.25 ал.2,3 или 4 ЗДДС се има предвид и то по отно-шение на всяка
една от шестте спорни доставки. В съдебно заседание разпитаната като св.Ц.Г.
изрично подчерта, че не е изследвала въпроса за настъпване на данъчното
събитие, а само е използвала информацията за датите
на издаване на фактурите и включването им в дневника за продажби на жалб.”ЕКОМЕТАН
В.” ЕООД-гр.В.. Не е искала и не се е интересувала от
други съпътстващи всяка доставка документи–договори,приемо-предавателни
протоколи, транспортни документи, установяващи на коя конкретно дата е
прехвърлена собствеността върху родово-определените стоки (гориво), предмет на
доставките. При родово определените вещи, каквото е и горивото моментът на
прехвърляне на собствеността е моментът на фактическото им предаване (чл.24 ал.2 ЗЗД). Моментът на прехвърляне на собствеността в стандартния случай е и момент
на настъпване на данъчното събитие, освен за периодичните доставки и доставки с
поетапно изпълнение. За последните според чл.25 ал.4 ЗДДС всеки период или
етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното
събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. За да
се установи това обаче е следвало да се проверят и други документи, а не само
изисканите фактури. Индикация, че става дума за доставки с периодично
изпълнение се съдържат и в отправеното до жалб.”ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В. искане за представяне на документи и писмени обяснения. Трябвало
да се изследва дали е налице хипотеза на трайни търговски отношения между
страните и периодичност на доставките между тях. Подобно изследване не е
правено.Без да е изяснен този въпрос не може да се стигне до еднозначен извод
кога е възникнало за жалб.”ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В. задължение да начисли дължимия ДДС по всяка от шестте фактури,
респективно до кой краен момент той е длъжен да стори това. Неизясняването на
този въпрос впрочем е в противоречие с нормата на чл.52 ал.4 ЗАНН, изискваща
преди да се произнесе по преписката наказващият орган да извърши разследване на
спорните обстоятелства. При него, с оглед ежемесечно подаваните
справки-декларации и дневници за продажби по ЗДДС от страна на жалб. ”ЕКОМЕТАН
В.” ЕООД-гр.В.,е имало повече от достатъчно данни за
всяка извършвана от него доставка. При наличие на повтарящи се всеки месец
контрагенти с отразени в дневниците за продажби доставки към тях,обективирани в
издадени от жалб.”ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В.
фактури, административно-наказващият орган е следвало да изясни въпроса дали
шестте процесни фактури, обективират еднократни доставки по чл.25 ал.2 ЗДДС или
с тях са документирани данъчни събития в хипотезата на чл.25 ал.4 или 5 ЗДДС.
Според чл.25 ал.4 ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение, с изключение на доставките по чл.6 ал.2, всеки период или етап, за
който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за
нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В последната
хипотеза, в която попадат спорните доставки, видно от приложените фактури и
счетоводни справки с оглед конкретните договорни отношения между страните
консумираните стоки през текущия месец се фактурират в неговите рамки, като
плащането се дължи до определена дата на следващия месец. В последната хипотеза
датата на данъчно събитие за всека от шестте спорни доставки е била в месеца,
следващ месеца на издаване на фактурата, респективно именно в този следващ
месец възниква задължението да се начисли ДДС и фактурите да посочат в дневника
за продажби и да се включат в съответната справка-декларация, отнасящи се за
месеца, следващ този, в който са издадени фактурите, в рамките на които е
уговорено да се извърши плащането по тях.
Допълнително съдът приема,че ако нарушението
действи-телно е извършено от жалб.„ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В. е налице явно
„маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е за „първи път”, както е и отбелязано в НП, извършено е от
служител в счетоводната къща обслужваща фирмата – св.В.Р., явно поради незнание
или недоглеждане, поради големия оборот на фирмата и обстоятелството, че
документите са носени периодично. Преценката за „маловажност” следва да се прави на база
фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на
извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици,
степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
адм. наказателната отговорност. Предвид горните критерии, фактите установени по
делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл.93 т.9 от НК, във вр.
с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение, като маловажно.
От шестте фактури, три са от последния
ден на август – 31.08.2014 г. и са отразени в следващия месец – септември на
Относно възражението в
жалбата, че е налице нарушение на чл.182 от ЗДДС, а не такова по чл.180 ал.3 от ЗДДС, съдът не го възприема. При действително извършено адм.нарушение по чл.86
ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС, същото се санкционира именно по текста на чл.180 ал.3
от ЗДДС, като при това положение имуществената санкция е правилно определена –
сумата от 20 615.79 лв.
Действително от една страна целта
на административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани – чл.12 от ЗАНН. От друга страна обаче
не бива да се забравя целта на самия закон установяващ общите правила за
административните нарушения и наказания, за реда за установяването им, за
налагането и изпълнението им, за осигуряване на необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите – чл.1 от ЗАНН, при
което едно първоначално предупреждение за спазване на нормативните актове, ще
има също възпитателно и предупредително въздействие. По този начин в пълна
степен ще бъдат защитени правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ.
Следва обжалваното НП № 133353-0140394 от
15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.В.Т., се отмени изцяло с оглед допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционираното ЮЛ, също и поради неустановяване по един безспорен и несъмнен
начин, че жалб. „ЕКОМЕТАН В.” ЕООД-гр.В. е извършил нарушението, както и от друга страна алтернативно - поради маловажността
на случая на адм.нарушение. Горното е и с оглед Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 год. по Тълкувателно н.д. № 1/2005 год. на Върховния Касационен Съд
/ВКС/на Република България, относно преценката на административно - наказващият
орган за „маловажност” на случая съгласно чл.28 от ЗАНН. Същия се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В тази насока жалбата се явява
основателна.
Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП № 133353-0140394
от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.В.Т., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
Гр.В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
19.11.2015 г. /КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /