№ 310
гр. София, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С определение на Окръжен съд – Враца № 152 от 29.03.2022 г., постановено по ЧНД №
136/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения А. Ц. К., с
установена по делото самоличност и с ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 7 месеца лишаване от
свобода, наложено му като общо /наказание/ по нохд № 3/2021 г. по описа на РС-Лом, с
остатък 2 месеца и 12 дни.
Срещу така постановеното определение е постъпила /частна/ жалба от адвокат Н. В.,
упълномощен защитник на осъдения А. Ц. К.. Твърди се, че атакуваното определение е било
връчено на осъдения К. на 30.03.2022 г. и че той го обжалва в законоустановения 7-дневен
срок по НПК считано от датата на връчването. В тази връзка се сочи, че на
придружителното писмо, адресирано до затвора гр. ***, с което Врачанският окръжен съд
изпраща определението по ЧНД № 136/2022 г., както и на определението, за което е това
придружително писмо, са записани един и същи час и дата на изпращане: 16:14 часа,
29.03.2022 г. — към края на работния ден на администрацията на затвора гр.***. Акцентира
се, че осъденият К. изтърпява наказанието си в сградата към този затвор, която се намира в
гр. ***, на приблизително на 60 км от гр. ***, поради което като ноторно известно се
изтъква, че е невъзможно по обективни причини обжалваното определение да му е било
връчено на датата 29.03.2022 г.
По същество се прави оплакване, че изложените мотиви за отказа на окръжния съд
осъденият К. да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното
му наказание са неотносими, тъй като същите се позовават на минали деяния, за които той
вече е изтърпял наказанието си и които са взети предвид от съда, постановил настоящата му
1
присъда от 7 месеца лишаване от свобода. В тази връзка се заявява становище, че
позовавайки се на факти, които са били взети предвид от съда, постановил настоящата
/търпяната в момента/ присъда, ОС-Враца с обжалваното определение на практика налагал
повторно наказание на осъдения К..
Изтъква се, че в случая няма професионално изказано мнение/становище от специалист-
психолог, което да е в смисъл, че към настоящия момент осъденият не е дал доказателства за
своето поправяне съгласно чл. 439а от НПК. По този повод се прави оплакване, че
ОС-Враца, постановявайки обжалваното определение, се позовава на служителите на
затворническата администрация, но не посочва никой от тях да е психолог.
Предвид гореизложеното подалият жалбата защитник моли да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде уважена молбата на осъдения А. Ц. К. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Апелативен съд-София, след като се запозна с материалите по делото и с изложените в
жалбата доводи и след като извърши служебна проверка на предпоставките за
осъществяването на въззивен контрол върху атакувания съдебен акт, намира следното:
На първо място, настоящият състав на апелативния съд счита, че в случая не е
надлежно сезиран да се произнесе по правилността и законосъобразността на атакуваното с
жалбата определение, доколкото от съдържанието на самата жалба е видно, че същата не е
адресирана до Апелативен съд – София, а до Административен съд – София. Съгласно
разпоредбата на чл. 440 ал.2 от НПК определението на първоинстанционния съд в
производството по молба на осъдения за предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК
подлежи на обжалване по реда на глава XXII от НПК – с частна жалба. И тъй като относно
съдържанието на частната жалба в глава XXII от НПК не се съдържат конкретни правила, то
с оглед препращащата норма на чл. 345 ал.3 от НПК за съдържанието на жалбата съответно
приложение намират правилата на глава XXI от НПК – чл. 320 ал.1 от НПК. Тази разпоредба
предвижда, че във въззивната жалба задължително следва да се посочи съдът, до който тя се
подава. Формално погледнато жалбата срещу атакуваното първоинстанционно определение
съдържа този реквизит, тъй като в нея е посочено, че тя се подава до Административен съд-
София. В случая обаче съобразно разпоредбите на чл. 440 ал.2, на глава XXII и на чл. 45 ал.1
от НПК решеното от Окръжен съд–Враца дело, образувано по молбата на осъдения К. за
предсрочното му освобождаване по чл. 70 от НК, следва да бъде разгледано на въззивна
инстанция не от Административен съд – София, а от Апелативен съд-София. Така, в крайна
сметка, въпреки неправилното адресиране на жалбата до Административен съд - София, тя
фактически е постъпила в Апелативен съд – София и въз основа на нея е образувано
настоящото ВЧНД, макар формално апелативният съд да не е бил надлежно сезиран с нея.
На следващо място, АС-София счита, че жалбата, с разглеждането на която фактически
е натоварен /предвид постъпването на жалбата в този съд и образуването въз основа на нея
на настоящото ВЧНД/, е процесуално недопустима, тъй като не е била подадена в
законоустановения седмодневен срок от постановяването на атакуваното определение.
Както бе вече посочено по-горе, разпоредбата на чл. 440 ал.2 от НПК предвижда, че
2
определението на първоинстанционния съд в производството по молба на осъдения за
предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК подлежи на обжалване по реда на глава XXII от
НПК. Което означава, че доколкото това определение се обявява на страните в открито
съдебно заседание, същото подлежи на обжалване пред съответния въззивен съд с частна
жалба или частен протест, които се подават в 7-дневен срок от постановяването му /чл. 342
ал.1 от НПК/, а не от връчването на преписа от него. Т.е., в случая срокът за обжалване не
започва да тече от връчването на преписа от атакувания съдебен акт, тъй като последният
/съдебният акт/ не е постановен в закрито заседание, а в открито такова. Поради тази
причина напълно ирелевантно се явява изтъкнатото в жалбата обстоятелство, че препис от
атакуваното определение бил връчен на осъдения К. на 30.03.2022 г. и че именно от тази
дата следва да започва броенето на 7-дневния срок за обжалване.
От протокола от проведеното на 29.03.2022 г. пред Окръжен съд-Враца открито
съдебно заседание се установява, че обжалваното определение е било обявено публично в
присъствието на страните, в т.ч. и на осъдения А. Ц. К., което недвусмислено означава, че
същият е бил уведомен за постановения съдебен акт на датата 29.03.2022 г., а не на датата
30.03.2022 г. Това обстоятелство /моментът на уведомяването за постановения съдебен акт и
на узнаването му/ категорично не се повлиява и променя от факта на дистанционното
участие на осъдения К. в делото - чрез видеоконференция. Така, макар и физически да не се
е намирал в съдебната зала, а в затвора-***, осъденият на практика е участвал лично в
делото посредством видеоконферентна връзка. Редът за разглеждане на молба за
предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК не поставя изисквания за задължително лично
явяване на осъдения на лишаване от свобода /който е задържан за изпълнение на
наказанието в пенитенциарно заведение/. В производствата по наказателни дела такова
завишено изискване /за задължително довеждане и непосредствено физическо изправяне
пред съда/ се предвижда само в процедурата при първоначалното вземане на мярка
задържане под стража по чл. 64, ал. 1 - 5 от НПК /виж решение на КС № 13 от 5 октомври
2021 г. по к.д. № 12 от 2021 г./, поради което в случая опосреденото участие на осъдения в
първоинстанционното производство по чл. 439 от НПК чрез видеоконферентна връзка по
никакъв начин не е ограничило и нарушило правата и законните му интереси, включително
и правото му да бъде информиран за съдържанието на постановения съдебен акт и правото
му своевременно да го обжалва /като относно последното в постановения от окръжния съд
съдебен акт изрично е посочено, че същият подлежи на обжалване пред САС в 7-мо дневен
срок от деня на обявяването му/.
Предвид гореизложеното и предвид личното участие на осъдения А. Ц. К. в съдебното
заседание на 29.03.2022 г., когато публично и в присъствието на страните е обявен
атакувания съдебен акт, същият се явява уведомен и запознат със съдържанието му именно
от този момент. Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, към която препраща
разпоредбата на чл. 440 ал.2 от НПК, в това производство оправомощените лица могат да
атакуват определението на окръжния съд пред съответния въззивен съд в седемдневен срок
от постановяването му /което се извършва в открито съдебно заседание/. В случая този срок
3
с начало 29.03.2022 г. е изтекъл на 05.04.2022 г. /който е бил присъствен, а не почивен ден/.
Същевременно въззивният съд констатира, че жалбата срещу атакуваното определение на
ОС-Враца е била подадена по пощата на 06.04.2022 г. /видно от пощенското клеймо върху
приложения пощенски плик, с който е била изпратена жалбата/.
Въз основа на тези констатации въззивния съд намира, че жалбата на осъдения А.К. срещу
атакуваното определение на ОС-Враца, подадена чрез упълномощения му защитник адвокат
Н. В., е била депозирана след изтичането на седемдневния преклузивен срок за обжалване на
този съдебен акт, поради което същата се явява просрочена. Като такава тя е процесуално
недопустима, поради което апелативният съд следва да я остави без разглеждане по
същество и да прекрати настоящото въззивно производство.
Мотивиран от гореизложеното Апелативен съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адвокат Н. В., упълномощен защитник на
осъдения А. Ц. К., срещу определение на Окръжен съд – Враца № 152 от 29.03.2022 г.,
постановено по ЧНД № 136/2022 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения А. Ц. К., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от
7 месеца лишаване от свобода, наложено му като общо /наказание/ по нохд № 3/2021 г. по
описа на РС-Лом, с остатък 2 месеца и 12 дни.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 366/2022 г. по описа на АС-София.
Определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4