РЕШЕНИЕ
№
49
гр. Русе,
21.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 427 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
В.Н.Т. от гр. Русе е оспорил Решение
№ 2153-17-215/01.09.2022 г. на изпълняващия длъжността Директор на ТП на НОИ – Русе,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2140-17-174/22.03.2022 г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване и разпореждането е потвърдено. С
потвърденото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 1-2 КСО и чл. 68, ал. 1-2
от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ОСВ) на жалбоподателя. Развиват се съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради противоречие с
материалноправните разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Иска се съда да отмени решението и разпореждането
и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Направено
е искане в жалбата за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна
и иска от съда да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Решение № 2153-17-215/01.09.2022
г. е съобщено на В.Т. чрез изпращане по поща и е получено от упълномощения от
него адвокат-пълномощник на 08.09.2022 г. Жалбата, подадена на 21.09.2022 г. чрез
изпращане по пощата е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Същата е депозирана от
процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е
предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявление вх. № 2113-17-1852/20.10.2021 г. (л. 11-14
от преписката) В. Трифоново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението Т. приложил притежаваните от него документи за
осигурителен стаж и доход, подробно описани в самото заявление. В заявлението, Т.
декларирал, че притежава осигурителен стаж, придобит в друга държава – Германия,
като изрично е заявил, че в момента не желая пенсия от Германия. Още преди
подаване на процесното заявление Т. е подал друго заявление вх.№ 2202-17-2/24.02.2020
г. (л. 16 от преписката), с което е заявил, че е работил в Германия в периода
20.03.2019 г. – 31.01.2020 г. като шофьор в транспортна фирма и желае за този
период да му бъде потвърден стажа в Германия. Към заявлението приложил копие на
трудов договор, адресна регистрация, лична здравноосигурителна карта и таблици
с информация, свързана с всички завършени периоди. Във връзка с това заявление с
формуляр Е001 Молба за информация/молба за формуляри (л. 22-23 от преписката) е
изискано от компетентната институция на Германия потвърждаване на стажа на
жалбоподателя, положен в тази държава и издаване на формуляр Р 5000. Исканият
формуляр е получен в ТП на НОИ – Русе на 19.06.2020 г. чрез системата за
електронен обмен на осигурителна информация между държавите-членки на ЕС (л. 25-29
от преписката) и в него са отразени периодите, в които жалбоподателят е имал трудова заетост, за която е бил
осигурен по реда на немското законодателство. Общата потвърдена продължителност
на тази трудова заетост е 41 месеца или 3 години и 5 месеца. В колона „Професия
(занимание)“ на формуляра е вписан текста „Професия неизвестна“.
Във връзка с подаденото от Т. заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 20.10.2021 г. пенсионният орган
изготвил опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л. 17-21 от преписката),
в който е отразен зачетения от органа осигурителен стаж, включително и от коя
категория е зачетен този стаж. От описа е видно, че на жалбоподателя е зачетен
стаж от ІІ категория с продължителност 8 години, 2 месеца и 4 дни и от ІІІ
категория – 24 години и 4 дни. Зачетен е и стажът му, положен в Германия с
потвърдената от немската компетентна институция продължителност от 3 години и 5
месеца. Този стаж е отчетен като ІІІ категория. Общият стаж на жалбоподателя в
България и Германия, превърнат към ІІІ категория е изчислен на 37 години, 7
месеца и 28 дни.
Въз основа на тези данни ръководителят по пенсионно
осигуряване постановил Разпореждане № 2140-17-174/22.03.2022 г. (л. 9 от
преписката), с което на Т. е отказано отпускане на исканата пенсия поради това,
че не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 КСО, а именно не притежава 15
години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и
възраст – 100. В обстоятелствената част на това разпореждане е описан
зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателя, така както е отразен в
съставения опис на осигурителния стаж. В мотивите на разпореждането се посочва
още, че жалбоподателят не отговаря и на изисквания за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като не е
навършил изискуемата възраст по тази норма.
Т. оспорил разпореждането за отказ, посочвайки, че неправилно
му е зачетен като стаж от ІІІ категория, вместо от ІІ-ра, стажът, положен в
Германия. Твърди, че е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност
12 и повече тона.
В хода на производството пред горестоящия орган е
изискана допълнителна информация от компетентната институция на Германия
относно вида на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. В отговор от
немска страна отново бил потвърден осигурителен стаж от 41 месеца, като във
формуляр Р 9000 е посочено, че не може да бъде предоставена информация за конкретните
условия на труд и за работното оборудване, тъй като такава информация не е
достъпна за компетентната институция на Германия.
С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-215/01.09.2022
г. и.д. Директор на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на В.Т. и потвърдил
разпореждането за отказ като подробно изброил извършените действия от пенсионния
орган и допълнителни проверки относно оспорения осигурителен стаж. Възраженията
на жалбоподателя за зачитане на стажа му в Германия от втора категория труд
били отхвърлени от горестоящия орган с аргумента, че липсва основание за такова
зачитане. Аргументите си органът е обосновал с разпоредби на Регламент (ЕО) №
883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
В настоящото производство се оспорва решението на
директора на ТП на НОИ – Русе с доводи, касаещи зачитане от втора категория на
положения от жалбоподателя стаж в Германия. Жалбоподателят твърди, че трудът му
в Германия е изцяло като шофьор на товарен автомобил над 12 тона. В подкрепа на
твърдението си, че спорният осигурителен стаж в Германия е положен при
условията на втора категория жалбоподателят представя документ от немския му
осигурител – служебна бележка, издадена от Morsener Transport GmbH - Twistringen (л. 10-11 от делото), в който
работодателят посочва, че Т. е бил назначен в предприятието като шофьор за
периода от 21.09.2015 г. до 22.01.2020 г. и има осигурителен стаж от 4 години и
5 месеца като за целия период е изпълнявал длъжността шофьор, управлявайки
единствено и само товарни автомобили с товароносимост 12 и повече тона.
При така установените фактически обстоятелства, от
правна страна съдът приема:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по
чл. 117 от КСО в условията на делегирани правомощия, с оглед представените по
делото Заповед № 1015-17-13/27.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и
Заповед № 21966/09.08.2022 г. на Управителя на НОИ (л. 54-55 от преписката) в
кръга на службата му и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и
правни основания за произнасянето.
При постановяване както на решението на горестоящия
орган, така и на потвърденото с него разпореждане, са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са довели и до неправилно приложение на материалноправните
разпоредби.
Не се спори, че към релевантния момент за отпускане на
пенсия за ОСВ – 20.10.2021 г. като дата на подаване на заявлението,
жалбоподателят е имал навършени 59 години, 6 месеца и 11 дни.
Не се спори и относно стажа на
жалбоподателя в България, който пенсионният орган е зачел, както от втора
категория, така и от трета категория.
Основният и единствен спорен по
делото въпрос е свързан със зачитането от трета категория вместо от втора на
стажа му като шофьор, положен в Германия.
По делото е безспорно установено, че
немската компетентна институция е удостоверила положен стаж от жалбоподателя в
Германия в периода 21.09.2015 г. – 28.02.2018 г. и 20.03.2019 г. – 22.01.2020
г. с обща продължителност 41 месеца или 3 година и 5 месеца. Именно такава
продължителност е зачетена и от административния орган. Спорът тук е относно
категорията на труда. Доколкото процесния труд е положен в държава членка на
Европейския съюз, то приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за
социална сигурност. Съгласно чл. 51, § 1 от този регламент, на който впрочем се
позовава и ответника, когато законодателството на държава-членка поставя
отпускането на определени обезщетения в зависимост от осигурителен период,
придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето
лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или
самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава-членка
зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави-членки,
само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице - по същата
професия или, ако е необходимо - по същата дейност като заето или като
самостоятелно заето лице.
Това налага изясняване на
обстоятелството на каква точно длъжност е бил назначен жалбоподателят при
работата си в Германия и едва след това да се извърши преценка относно
категоризирането на този труд от втора категория по реда на българското
законодателство. В случая макар да са предприети действия от ответника в тази
насока релевантните обстоятелства са останали неизяснени в хода на
административното производство. До компетентната институция на Германия са
направени две запитвания като първото запитване е относно потвърждаване на
положения от жалбоподателя стаж в Германия. В потвърждението (формуляр Р 5000)
е посочено, че професията (длъжността) на жалбоподателя е неизвестна. На второто
запитване, касаещо конкретно условията на полагания от жалбоподателя труд, е
отговорено, че компетентната институция на Германия не разполага с исканата
информация, тъй като такава не е достъпна за компетентната институция. При това
положение въпросът какъв точно товарен автомобил е управлявал жалбоподателя
остава неизяснен при постановяване на оспореното в настоящото производство
решение. В оспореното в настоящото производство решение се посочва, че то е
постановено „след прилагане на допустимите от закона механизми за изясняване на
всички факти и обстоятелства, относими към осигурителният стаж на
жалбоподателя“. Съдът не споделя този извод на административния орган, тъй като
по делото липсват данни от жалбоподателя да е изисквано предоставяне на
информация по спорния въпрос, включително чрез представяне на доказателства,
издадени от работодателя. Доколкото компетентната институция на Германия не е
отрекла твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, а само е посочила, че няма
достъп до такава информация, то е напълно допустимо информацията за
правнорелевантния факт да бъде издирена от работодателя като това бъде указано
на жалбоподателя. В случая в хода на съдебното производство жалбоподателят е
представил документ – служебна бележка (придружена с надлежен превод на
български), от която е видно, че за времето на работа в Германия Т. е полагал
труд като шофьор единствено и само на товарни автомобили с товароносимост 12 и
повече тона.
По отношение на стажа, положен след
01.01.2000 г. категорията труд се определя по правилата на НКТП. Съгласно чл.
2, т. 25 от НКТП от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. Тази норма е приложима и по отношение стажа
на жалбоподателя, положен в Германия, съобразно чл. 51, §1 от Регламент (ЕО) №
883/2004. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че за времето на работа на жалбоподателя в Германия същият е
работил като шофьор на товарни автомобили над 12 тона, поради което трудът му
помада в приложното поле на чл. 2, т. 25 от НКТП и следва да бъде зачетен от
втора категория. Действително в представената по делото служебна бележка от
работодателя е удостоверен стаж с по-голяма продължителност, но предвид факта,
че компетентната институция на Германия е потвърдила само 41 месеца, то именно
това е продължителността на стажа, която следва да бъде зачетена от пенсионния
орган.
Независимо
от изложеното до тук относно допуснатата от административния орган неизясненост
на преписката досежно релевантни за случая факти и обстоятелства, крайният
извод на пенсионния орган, че на жалбоподателя не може да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, е
правилен. Това е така, тъй като дори и при зачитане на спорния осигурителен
стаж, положен в Германия, от втора категория, жалбоподателят отново не отговоря
на условието да притежава най-малко 15 години стаж от втора категория. Когато
към зачетения стаж от втора категория, положен в България, 8 години, 2 месеца и
4 дни се прибави стажът в Германия от 3 години и 5 месеца, който съдът счита,
че следва също да бъде зачетен от втора категория, то общата продължителност на
осигурителния стаж от втора категория на жалбоподателя става 11 години, 7 месеца
и 4 дни, т.е. под изискуемите 15 години.
По делото
не е спорно, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
Като
обобщение на всичко казано до тук може да се посочи, че в процесния случай при
провеждане на административното производство както пред пенсионния орган, така
и пред горестоящия административен орган, неправилно не е зачетен от втора
категория трудът на жалбоподателя, положен в Германия, но това не се отразява
на окончателния извод на административните органи, че жалбоподателят не
отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и постановеният отказ е
законосъобразен. Жалбата на В.Т. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени претендираните от ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата
на В.Н.Т. от гр. Русе против Решение № 2153-17-215/01.09.2022 г. на
изпълняващия длъжността Директор на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № 2140-17-174/22.03.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Т. на основание чл. 69б, ал. 1-2 от КСО и разпореждането е
потвърдено.
ОСЪЖДА В.Н.Т. ***, ЕГН **********, да
заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе
сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: