№ 16
гр. Попово, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100738 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. чл.17, ал.2 и ал.3 от
ЗАЗ, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД
Ищецът- ДР. П. Д., от с.В., общ.П., твърди, че с нотариален акт, вписан в СВ, с вх.
№***/21.07.2015г, акт 175, том 9, дело № 1737/2015 г и нотариален акт, вписан в СВ с вх.
№3378/21.07.2015г, акт 176, том 9, дело № 1738/2015, придобил общо 1/2 ид. ч. от имот в
землището на с.В., общ.П., а именно - Поземлен имот 11716.20.14, м. Я., вид територия -
земеделска, категория- 3, начин на трайно ползване-Нива, площ 14537 кв. м, стар № 020014.
Към момента на придобиване на идеалните части от имота имало сключен и
действащ договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ при ПРС под вх.№
2816/18.06.2015 г., том 4, акт 261 и поради това ищеца стъпил в правата на наемодател по
цитирания договор. Като такъв надлежно уведомил наемателя по договора - ЕТ „И. К.-И.И.,
представлявано от ИВ. П. ИВ., чрез услугата Телепоща, на Б.п. АД, че имало промяна при
собствеността и настъпилото правоприемство за посочения имот, като тази промяна
изисквала неплатените от датата на придобиване и предстоящи ренти по договора да се
извършели по банкова сметка на новия собственик на имота. Твърди се, че бил предоставен
и подходящ срок на изпълнение на задължението.
Твърди се, че към настоящия момент по Договор за наем, на ищеца не били
изплатени рентите за стопанска: 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. , в общ размер от 1453,80 лв.
В резултат на неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищеца подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в следствие на което
било образувано ч. гр. д № 202/2021г. по описа на PC Попово. По това ч.гр.д. длъжникът
подал възражение .
Предвид изложените твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата 1453,80лв. – неплатени ренти за стопанските 2015/2016г.,
2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. по Договор за наем на земеделски земи,
1
вписан в СВ при ПпРС под №261, том IV, вх.рег.№ ***/18.06.2015г., за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №202/2021г.
по описа на ПпРС
В с.з. ищецът се явява лично, и моли съда да уважи така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
ответника- ЕТ „И.-К.-И.И.“, с.В., общ.П., представлявано от ИВ. П. ИВ., не представя
доказателства, не прави доказателствени искания
В с.з. не се явява представител. Преди с.з. е депозирано становище, в което се
изразява, че се поддържа депозираното по ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС
възражение. Оспорва размера на дължимото наемно плащане за стопанските 2015/2016г.,
2016/2017г., 2017/2018г., като погасени по давност. Счита, че предявения иск е основателен
само за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., и за тях иска следвало да бъде уважен, а за
останалата част, моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен и погасен
по давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС, по подадено от ищеца
заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №19/25.03.2021г., за сумата 1453,80лв. –
неплатени ренти за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. по Договор за наем на земеделски земи, вписан в СВ при ПпРС под №261, том
IV, вх.рег.№ ***/18.06.2015г.
В срока по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение от ответника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На 15.06.2015, между ИВ. П. ИВ. и ответника - ЕТ „И.-К.-И.И.“, с.В., общ.П.,
представлявано от ИВ. П. ИВ. бил сключен договор за наем на земеделски земи , вписан в
СВ-Попово на 18.06.2015г., вх. № 2816, под № 261, том IV/2015г.
По силата на този договор ИВ. П. ИВ. като наемодатели предоставили на ответника,
като наемател за временно възмездно ползване собствената си земеделска земя, находяща се
в землището на с.В., общ.П., местност Я., с площ от 14.537 дка, срещу годишно наемно
плащане за наетите имоти в размер на 40.00лв. на декар обработваема земеделска земя,
платим в срок до 31.12. на текущата година. Договорът бил сключен за десет стопански
години- от 01.10.2015г. до 01.10.2025г. В договора били уговорени правата и задълженията
на страните, а именно наемодателят се задължил да предаде вещта в състояние, което
отговаря на предназначението й, а наемателя имал право да получи вещта в състояние годно
за използването й по предназначение, както и е длъжен да заплати в срок уговорения наем и
др. Така сключеният договор е подписан и от двете страни, с нотариална заверка на
подписите.
Не се спори между страните, че след сключване на договора, имотите, предмет на
договора са предадени на ответника и същият е започнал да ги обработва.
Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи,
вписан в СВ-Попово, с вх. рег.№ 3378/21.07.2015г., акт № 176, том IX, дело № 1738/2015г.,
се установява, че ответника придобил ¼ ид.ч. от имотите, предмет на договора за наем от
2015г., а съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ-Попово, с вх.
рег.№ ***/21.07.2015г., акт № 175, том IX, дело № 1737/2015г., ответника придобил още ¼
ид.ч. от този имот.
Видно от приложеното в ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС, с уведомление ищеца
2
уведомил ответника за придобиване на ½ ид.ч. от процесната земеделска земя и за
встъпването му в правата му като арендодател за тези идеални части. В уведомлението е
посочено, че рентата за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. не била платена, поради което е даден и срок за плащане-14дни, считано от
получаване на това уведомление. Към него е приложен както нотариалните актове, така и
служебна бележка (приложена по делото) за банкова сметка на ищеца. Видно от
приложеното известие за доставяне, това уведомление е получено от ответника на
09.06.2020г. Няма представени доказателства нито в дадения срок, нито към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото дело, рентите за посочените стопански
години да е платено от ответника по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание по чл.415 от ГПК, във вр. чл.17,
ал.2 и ал.3 от ЗАЗ, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на парично задължение в размер на 1453.80лв. – неплатени ренти за
стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. по Договор за
наем на земеделски земи, вписан в СВ при ПпРС под №261, том IV, вх.рег.№
***/18.06.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
по ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС.
Изхождайки от съдържанието на приложения по делото договор от 2015г., съдът
прие, че същия по същество и характеристики е договор за аренда, а не за наем, поради
което и квалифицира предявения иск, съгласно нормите на специалния закона-Закон за
арендуване в земеделието ( ЗАЗ)
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен
в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение, от и спрямо
надлежните страни, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу
дължимостта на сумата по издадената заповед.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна по следните съображения:
При така предявения иск взискателя следва да докаже: качеството си на кредитор,
факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
наличието на сключен договор за аренда, размера на уговорената рента в договора,
предаването на недвижимия имот за ползване на арендатора, че е придобил имоти предмет
на договора за аренда, че е уведомил арендатора за настъпилото заместване, а длъжникът
носи тежестта да докаже, че в срок и в пълен размер е изпълнил задължението си да плати
уговорената рента.
Безспорно в конкретния случай ответникът е страна по договор за аренда в
земеделието, по силата на който е обработва земеделска земя в землището на с.В., общ.П..
По този договор ответникът дължи на собственика съответното арендно плащане.
Категорично в процеса се установи, че в срока на действие на договора е настъпило
правоприемство на страната на арендодателите, като ищеца е придобил права -1/2 ид.ч. по
отношение на имота, предмет на договора от 2015г., и е встъпил в арендното
правоотношение.
В този смисъл съдът приема, че е налице валидно сключен договор за аренда, и с
оглед на това арендаторът дължи арендното плащане на встъпилия в арендното
правоотношение приобретател на двата имота.
В настоящия случай са представени доказателства за надлежно уведомяване за
настъпилото правоприемство.
В този смисъл възражението на ответника, че не бил уведомяван за настъпилото
3
правоприемство не намира опора в доказателствения материал по делото. Напротив
представени са доказателства, че ищеца е изпратил нарочно уведомление до ответника,
получено на 18.06.2020г., т.е месеци преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора
замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан - какъвто
е и настоящият случай. От датата на разпоредителната сделка по всеки от договорите,
качеството арендодател по вписания договор за аренда е придобил ищеца с всички
произтичащи от договора и закона права и задължения, в това число правото да получи
договореното арендно плащане. Заместването настъпва с факта на разпоредителните сделки
и по силата на закона за целия оставащ период от договора. С разпоредбата на чл. 17, ал.3 от
ЗАЗ в тежест на приобретателя е задължението да уведоми незабавно арендатора за
настъпилото заместване. Неизпълнението на това задължение има за последица лишаване на
приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение,
което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за
заместване -чл.17, ал.3, изр.2 от ЗАЗ. Ако арендаторът вече е изпълнил задължението си към
предишния собственик, липсата на уведомление за заместването би рефлектирала върху
правото на приобретателя да иска изпълнение. В настоящият случай нито се твърди, нито се
представят доказателства, че дължимите се рентни вноски са платени на останалите
съсобственици на имота, които са се разпоредили със своите идеални части от него, и то
малко след сключване на договора за аренда. В този смисъл това основното възражение на
ответникът съдът намира за неоснователно.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
Доказан се явява и по размер.От приложения нотариален акт се установява, че ищеца е
станало собственик на ½ ид.ч. от имота, предмет на договора от 2015г., в размер от 14.537
дка. Уговореното арендно плащане в договора за 2015г. е 40.00лв. на декар обработваема
площ, или за една стопанска година за този имот арендатора дължи рента в размер на
290.76лв. Или за стопански години-2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. дължимото се рентно плащане е в общ размер от 1453.80лв., колкото се
претендират и от ищеца.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност за част от
дължимата рента за стопански години-2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., съдът намира,
че не следва да се произнася по него, тъй като то е направено едва за първи път в становище
при първото по делото с.з. Възражение за изтекла погасителна давност на едно вземане по
същество е материално правно възражение, за което съда не следи служебно. Като такова
същото следва да бъде направено най-късно до изтичане на срока за отговор по исковата
молба. Съгласно нормата на чл.133 от ГПК когато в установения срок ответника не подаде
отговор, той губи възможността да прави материално правни възражения по иска, по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особено непредвидени обстоятелства. В конкретния случай
ответника не се е възползвал от правото си в едномесечен срок да подаде отговор по
предявената срещу него искова молба. Не сочи и доказателства за това, че не е могъл да
упражни това свое право поради особени непредвидени обстоятелства. Възражение за
изтекла давност не е направил и по ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС, когато е
упражнил правото си да подаде възражение срещу издадената против него заповед за
незабавно изпълнение. В този смисъл след като за първи път ответника прави това
възражение преди първото по делото с.з., съдът намира, че същото е преклудирано, поради
което не дължи произнасяне дали част от дължимата се рента е погасена по давност.
Ето защо и при така направените изводи, настоящият съдебен състав следва да
признае за установено, по отношение на страните по делото, че ответника дължи на ищеца,
сумата размер на 1453.80лв. – неплатени ренти за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г.,
4
2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. по Договор за наем на земеделски земи, вписан в СВ
при ПпРС под №261, том IV, вх.рег.№ ***/18.06.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС..
Тъй като никоя от страните не е поискала присъждане на разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство, то съдът не дължи произнасяне и по този
въпрос.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕТ „И.-К.-И.И.“, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление- с.В., общ.П., ул.„***** представлявано от ИВ. П. ИВ. ДЪЛЖИ НА
ДР. П. Д., ЕГН **********, с адрес-с.В., общ.П., обл.Т., ул.„Д.Б. , СУМАТА 1453.80лв.
(хиляда четиристотин петдесет и три лева и 80ст.) – неплатени ренти за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. по Договор за наем на
земеделски земи, вписан в СВ при ПпРС под №261, том IV, вх.рег.№ ***/18.06.2015г , за
което вземане има издадена заповед изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №19/25.03.2021г. по ч.гр.д. №202/2021г. по описа на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5