РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300501777 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „М ******, чрез адвокат Р.Д.,
против решение № 261405/05.05.2021 г., постановено по г. д. № 7116/2020 г.
по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
иск за признаване на установено, че последният не дължи на „Е *********
сумата от 916,14 лева (деветстотин и шестнадесет лева и четиринадесет
стотинки) – главница, представляваща сума за допълнително начислена
електроенергия, за периода от 06.04.2019 г. до 20.06.2020 г., за обект в
*********, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на
340,00лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, както и допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържат се
доводи за необоснованост на изводите на първостепенния съд за наличието на
неправилно измерена потребена от жалбоподателя електрическа енергия и
това неизмерване да е в резултат от повреда или неточна работа на тарифния
превключвател на електромера, както и че са спазени всички изисквания на
установената процедура. Съдържа се оплакване, че неправилно решаващият
съд е приел, че за исковия период са действали Правила за измерване
1
количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. и е
приложил чл. 48 от същите, както и че липсата на ред за уведомяване на
клиента в общите условия на доставчика при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.
е без правно значение за възникване на потестативното право на доставчика
да получи определената стойност въз основа на едностранна корекция на
сметката за минал период. Твърди се, че уредбата на приетата в ПИКЕЕ
методика е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП. Иска се
отмяна на атакуваното решение и вместо това уважаване на предявения иск.
Претендират се разноски.
В срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна „Е********* ЕАД.
С представено по делото становище и в съдебно заседание въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа
на атакуваното решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 от ГПК, предявен от „*******“ ЕООД срещу
„Е*****” ЕАД за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 916,14 лева – едностранно начислена сума за корекция на
сметки, във връзка с доставена електрическа енергия, за периода от
06.04.2019 г. до 20.06.2020 г., за обект с *********. За да постанови
обжалваното сега решение, районен съд е приел приложими в случая да са
ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., като
ответното дружество е спазило установеният там ред за извършване на
корекционната процедура, при установена манипулация на процесния
електромер, изразяваща се в промяна на параметризацията му, настъпила на
28.06.2018 г. и довела до погрешно разпределяне на електрическата енергия
по тарифни часови зони. Приел е за допустим приложения тримесечен
корекционен период, а именно от 06.04.2019 г. до 20.06.2019 г., поради което
и процесната сума дължима.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
2
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните,
че жалбоподателят не дължи процесната сума, представляваща стойността на
служебно начислена електроенергия, в резултат от извършена корекция на
сметка за отчетена, но неточно регистрирана по съответните тарифи,
потребена електрическа енергия. По него в тежест на въззиваемия е да
установи, че жалбоподателят е потребител на електрическа енергия,
снабдявана от въззиваемия, че при спазване на законоустановения ред е
извършена проверка на електромера на жалбоподателя, че е налице
отклонение в зададените параметри на работа на електромера, довело до
неточно регистриране на потребената енергия по съответните тарифи и че
извършената корекция на сметката на абоната със сумата, предмет на иска, е
начислена за допустим период и в правилен размер.
Не се спори относно приетите за установени от първостепенния съд
факти, че дружеството ищец е потребител на електрическа енергия за
ИТН******на "*******" АД, по правоотношение за доставка на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр. *******, като в процесния период обектът
е присъединен към електрическата мрежа; че на 20.06.2019 г., след извършена
проверка на процесното СТИ от служители на "********" ЕАД, е съставен
констативен протокол № 487946/20.06.2019 г., СТИ е демонтирано и
изпратено за експертиза в Български институт по метрология, където е
съставен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 35/22.01.2020 г., като с оглед резултатите от експертизата
въззиваемото дружество претендира сума на обща стойност 916,14 лева,
представляваща допълнително начислена стойност за потребената по дневна
и нощна тарифа електрическа енергия, за периода от 06.04.2019 г. до
20.06.2020 г., вследствие на извършени преизчисления на фактури за доставка
на електрическа енергия и мрежови услуги № **********, № ********** и
№ **********.
Спорът е концентриран върху това, дали е налице основание за
едностранно извършване на преразпределение на потребената електроенергия
по дневна и нощна тарифа и поради това корекция на стойността за
релевирания период, съответно спазена ли е установената за това процедура.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
3
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване
на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Констативен протокол за извършената проверка и демонтаж на СТИ е
от 20.06.2019 г. т.е. след датата на влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.
25/30.04.2019 г., което съгласно § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на същите, определя като приложими именно тези действащи и
понастоящем Правила. Без значение е дали периодът на самото
преизчисляване е преди датата на тяхното влизане в сила на 04.05.2019г.
Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ операторът на съответната ЕРП
мрежа може да извърши преразпределение и съответно преизчисление при
повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради което
използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по
съответните тарифи, избрани от ползвателя, като отчетената електрическа
енергия се разпределя на база на товаровия профил за средствата за търговско
измерване, разполагащи с такъв, или на база на аналогичен предходен период.
При липсата на такъв количествата се преизчисляват в зависимост от това
дали измерването е на две или на три тарифни зони, като периодът, за който
се извършва преизчислението, е по-краткият период от периода от датата на
установяване на техническата неизправност до датата на отчетен период с
коректно измерване и периода от датата на установяване на техническата
неизправност до датата на последната извършена проверка, но не повече от
три месеца. Чл. 53, ал. 3 от ПИКЕЕ указва, че преизчисляването се извършва
въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Това налага
на първо място преценка дали проверката на СТИ е извършена при спазване
на правилата, визирани в чл. 49 ПИКЕЕ.
Настоящият състав намира, че в процесния случай това е сторено.
Констативният протокол е съставен от служител на ЕРП, в присъствието на
двама свидетели, с извършено в него отбелязване, че клиентът не е бил
открит, като в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ в
дадения седмодневен срок от съставянето му, същият е изпратен на
жалбоподателя с писмо с обратна разписка, с отбелязване за връчването му на
адресата на 03.07.2019г. (л. 28 от делото на РС). В този смисъл неоснователни
са възраженията във въззивната жалба, че клиентът не е бил уведомен за
проверката. ПИКЕЕ не вменява задължение за ЕРП за предварително
уведомяване на ползвателя в определен срок, предхождащ проверката, а
единствено указва редът на нейното извършване при отсъствието на
ползвателя, като в случая от показанията на свидетеля П. С. в съдебно
заседание от 27.01.2021 г. се установява, че представител на ползвателя е
търсен при пристигането на проверяващите и преди започване на самата
проверка. Обстоятелството, че свидетелят не си спомня причината, поради
която не се е явил представител на ползвателя, не може да обоснове
4
недостоверност на неговите показания. Съдът цени същите при съобразяване
на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната негова
заинтересованост, доколкото е служител на ЕРП. При това намира
показанията му за логични, последователни, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и ги кредитира изцяло, включително като взема
предвид, че разпитът му се състои около една година и половина след самите
събития, а работата му включва постоянно извършване на множество
проверки като процесната.
Отразената в протокола от проверката констатация, че при верен
часовник на електромера през деня, той отчита енергията само на нощна
тарифа, представлява хипотеза на несъответствие на техническите
характеристики на СТИ с нормираните, посочена в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ,
като установеният там ред също е спазен, включително СТИ е изпратено в
Български институт по метрология в изискуемия четиринадесетдневен срок,
като е постъпило в регионален отдел Бургас с вх.№ 000029-37439/01.07.2019
г., видно от отбелязването в съставения при проверката му протокол от
22.01.2020 г.
Тарифният превключвател не е бил повреден, но е работел неточно.
Това се установява от представения по делото констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 35/22.01.2020 г.,
издаден в резултат от проверка на процесния електромер в БИМ, ГД „Мерки
и измервателни уреди“, РО – Бургас. Съгласно т. 5 от него, е променена
тарифната таблица по часови зони: по време на работния ден по часовника на
електромера от 9:20 ч. до 17:20 ч. отчита на първа (нощна) тарифа 1.8.1,
вместо на 1.8.2(дневна).
Неточността се изразява в работата му по параметри, които не
съответстват на нормативно установените в чл. 25, ал. 2, т. 2 от ПИКЕЕ, а
именно: „за всички клиенти нощната зона е: а) за периода 1.11 - 31.03 от 22,00
ч. до 6,00 ч.; б) за периода 1.04 - 31.10 от 23,00 ч. до 7,00 ч.“. При приложение
на двойно тарифиране, за времето извън нощната зона, остава приложима
дневната такава. Ищецът не е навел своевременно в спора твърдение, че е
избрал тарифиране, различно от така посоченото нормативно. Поради това
наведените за първи път с въззивната жалба доводи и възражения относно
избора на ползвателя на мрежата на приложимо тарифиране, не следва да
бъдат разгледани, като несвоевременно заявени.
Заключението по приетата в първоинстанционното производство СТЕ,
което настоящата инстанция кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено, установява, че процесният електромер е програмиран да отчита
потребяваната от клиента електрическа енергия по две тарифи – дневна и
нощна. Даден е и отговор, че извършените промени на тарифната таблица на
електромера по часови зони не въздействат върху правилното измерване на
общото количество потребена енергия, а върху нейното коректно
разпределение по дневна и нощна тарифа. Този извод се подкрепя и от
констатациите в протокола от 22.01.2020 г. при извършената в БИМ проверка
5
на СТИ, където с оглед отразените в т.4 резултати от метрологичната
експертиза, вещото лице посочва, че процесният електромер е точен
измерител и работи с грешка в рамките на допустимата за своя клас.
Това налага категоричен извод, че настоящият случай попада в
приложното поле на чл. 53, ал. 1 от действащите ПИКЕЕ. Външната намеса,
включително софтуерното манипулиране на СТИ, поведението на ползвателя
на електрическа енергия или извършването на редовни проверки от страна на
ЕРП не са елементи от фактическия състав на тази разпоредба. За извършване
на преизчисления по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ е достатъчно единствено да се
установи, че е налице повреда или неточна работа на тарифния
превключвател, поради което използваната електрическа енергия се измерва,
но не се регистрира точно по съответните тарифи. Едностранната корекция на
сметката на потребителя се извършва само поради обективния факт на
констатирано неточно разпределяне на количеството електрическа енергия по
съответните тарифи, без да е необходимо виновно поведение на потребителя
(в този смисъл е решение № 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г. о.
на ВКС). Ето защо, доводите на жалбоподателя относно липсата на вина,
софтуерното манипулиране на СТИ и неизвършване на редовни проверки от
страна на ЕРП са неотносими.
Съгласно СТЕ промяната на параметризацията е настъпила на
28.06.2018 г. в 10,22,02 ч. и от този именно момент разпределянето на
електрическата енергия по тарифни часови зони не е в съответствие с
установеното в чл. 25, ал. 2, т. 2 от ПИКЕЕ. Процесната сума е начислена за
период с начало 06.04.2019 г. и край 20.06.2019 г. – когато е извършена самата
проверка и е демонтирано СТИ. Категоричен извод за това следва от
представените констативен протокол № 487946/20.06.2019 г., кредитни
известия за потребена нощна енергия и дебитни известия за потребена дневна
енергия към издадени фактури за доставка на електрическа енергия и
мрежови услуги № **********, № ********** и № **********, както и от
приетата по делото СТЕ, данните от която кореспондират с тях. Следователно
спазено се явява и правилото на чл. 53, ал. 2 от ПИКЕЕ, като периодът на
корекция не надвишава допустимия тримесечен, като началото му е след
датата на установяване на техническата неизправност, а краят датата, на която
процесното СТИ е заменено с друго.
Приложеният в процесния случай начин на преразпределение на
отчетената, но неправилно разпределена по дневна и нощна тарифа енергия
съответства изцяло на нормативно установената методика. Вещото лице по
приетата СТЕ констатира, че електромерите от вида на процесния такъв не
разполагат с тарифен профил. Наличие на данни за отчетена енергия от
аналогичен предходен период не се твърди от страните по спора. При това
положение приложим се явява начинът на разпределение, посочен в чл. 53,
ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ, като съгласно заключението по приетата СТЕ,
извършеното от въззиваемото дружество преразпределение на количествата
енергия по дневна и нощна тарифа съответства изцяло на него. На свой ред
6
остойностяването по дневна тарифа на измерените в повече количества
електрическа енергия по нощна тарифа, е съобразно изискването на чл. 56, ал.
4 от ПИКЕЕ - по действащите в периода на преизчислението цени.
Последната разпоредба указва и че в случаите по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ
титуляр на вземането по корекционната фактура е доставчикът на
електрическа енергия, какъвто въззиваемото дружество „Е*******“ ЕАД е.
Относно последиците от допуснатото от въззиваемото дружество
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, за което по делото няма спор,
настоящият състав споделя актуалната съдебна практика обективирана в
решение № 76/08.04.2021 г. по г. д. № 2209/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение
№ 75/13.04.2021 г. по г. д. № 2206/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение №
61/16.07.2021 г. по г. д. № 2051/2020 г., ІV г. о. на ВКС и решение №
124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г. о. на ВКС. Според нея когато в
общите условия на крайния снабдител в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен
в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред. Съдебното
производство по реда на ГПК гарантира в равна степен правата на страните
при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Поради
това не се споделят доводите във въззивната жалба за неоснователност на
предявения иск само поради допуснато от въззиваемото дружество
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за нищожност на
уредената в ПИКЕЕ процедура за едностранна корекция на клиентските
сметки на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото същите са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП.
Жалбоподателят е търговско дружество и няма качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. За него
процесното правоотношение се урежда от правилата на договора за търговска
продажба по чл. 318 и следващите от ТЗ.
Останалите, въведени с въззивната жалба възражения, не следва да
бъдат разгледани, доколкото не са включени своевременно в спорния предмет
по делото пред първостепенния съд, поради което и са преклудирани.
Изложеното до тук налага извод, че е осъществен фактическият
състав, даващ възможност на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на сметката на ползвателя на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ПИКЕЕ, във вр. с чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ. Налице е законосъобразно
проведена процедура по корекция на сметка. Процесната сума е определена в
съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, поради което се явява
7
дължима, а предявеният отрицателен установителен иск неоснователен.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемото дружество се дължат разноски за юрисконсулстско
възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото, по реда на чл. 37
от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261405/05.05.2021 г., постановено по г. д.
№ 7116/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII-ти гр. състав.
ОСЪЖДА „М **********, със седалище и адрес на управление:
********* да заплати на „Е**********, със седалище и адрес на управление:
***********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100,00 лв.
(сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8