№260017
гр.
Силистра, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 341 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по допустима жалба на Н.Н.Д. против определените от
държавния съдебен изпълнител при РС Тутракан разноски, посочени в покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 1133/05.08.2020 г. по изп.д.№ 20203430400072 по
описа на СИС към РС Тутракан.
Жалбоподателката обжалва приетите от съдебния изпълнител разноски за
изпълнителното производство в размер на 512,37 лева, като моли съда да ги
намали до възможния минимум. Излага съображения свързани с невъзможност да се
определи кои са били необходимите изпълнителни действия, с оглед на дължимата
сума от 750 лева, довели до този размер на разноските. Счита, че ако част от
тях са адвокатски хонорар по договор за процесуално представителство на
взискателя, същият е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност по
изпълнителното дело. Дава неотносими към предмета на настоящото производство
обяснения за поведението ѝ като длъжник и причините за ненавременното
изплащане на дължимите 750 лева към взискателя. Излага още съображения свързани
с несъразмерност на наложената изпълнителна възбрана, без обаче да има
конкретно искане, затова съдът преценява наведените в тази насока доводи, като
такива, насочени срещу недължимост на разноските за налагането на възбраната.
Взискателят не е депозирал писмени възражения.
Държавният съдебен изпълнител дава становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Подробно описва как е определен размерът на
разноските.
Силистренският окръжен съд намира, че към момента на отправената покана
за доброволно изпълнение разноските по изпълнителното дело следва да са в
размер на 157,37 лева, а не 512,37 лева
(437,37 лева + 75 лева д.т. по чл. 53 от Тарифа ГПК), както ги е определил
съдебният изпълнител.
Размерът на адвокатското възнаграждение от 350 лева е прекомерен и не е
съобразен с действалата към 20.07.2020 г. Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – ред. ДВ. бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от
15.05.2020 г. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. минималният
адвокатски хонорар е 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1
(100 лева), т.е. е 20 лева. Тази сума се явява символична към днешно време, но
пък съответства на извършеното от адвоката по изпълнителното дело. Така
например съдът не приема, че договорът за правна защита и съдействие е сключен
за изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело, така както е
посочено в едва четливото копие от него (л. 17 от и.д.), тъй като иницииращата
молба от 16.07.2020 г. е написана ръкописно, подписана е от взискателя като
неин автор и е депозирана преди сключването на договора за процесуално
представителство. Освен това в молбата на взискателя от 21.07.2020 г., с която
е представен договорът с адвоката и пълномощното му, изрично е посочено, че
последното е за представителство по изпълнителното дело, което е основание за
получаване на хонорар по чл. 10, т. 2, но не и по т. 1 от Наредба № 1 за МРАВ.
След 21.07.2020 г. единственото действие, извършено от страна на процесуалния
представител на взискателя, е да подаде молба до ДСИ с вх.№ 1363/29.07.2020 г.
със следните искания: 1. Да се изпрати покана за доброволно изпълнение до
длъжника – действие, което е служебен ангажимент на съдебния изпълнител и за
него не се изисква нарочно искане от взискателя; 2. Да бъде наложена възбрана
на недвижими имоти, собственост на длъжника – действие, за което взискателят
вече е направил искане с молбата си за образуване на изпълнителното дело,
внесъл е дължимите такси за него, и с постановление от 17.07.2020 г. (л. 19 от изп.д.) възбраната е наложена, т.е.
в тази ѝ част молбата на адвокат С. е излишна и несвоевременна.; 3. Да се
наложи запор върху банкови сметки и вземания на длъжника, без обаче да са
посочени нито конкретни банкови сметки, нито конкретни вземания. Следва да се
съобрази, че по изпълнителното дело дори няма искане по чл. 426, ал. 4 от ГПК
да се извърши справка в съответния регистър и да се установи дали на името на
длъжницата са открити банкови сметки. В тази си вид искането е негодно да
породи правни последици.; 4. Последното искане до ДСИ е да пристъпи към
принудително изпълнение след изтичане на срока за доброволно изпълнение. За
разлика от ЧСИ, който може във връзка с изпълнителното производство и по
възлагане от взискателя, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други и да определя начина на изпълнението, държавният съдебен
изпълнител, за да пристъпи към изпълнение на каквото и да е принудително
действие, трябва да е сезиран с нарочно и конкретно искане, каквото не
представлява това по т. 4 от молбата на адвокат С., т.е. то също е негодно да
породи каквито и да са правни последици. По тези съображения съдът намира, че
20-те лева минимално адвокатско възнаграждение са адекватни на фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и на извършеното от страна на
процесуалния представител на взискателя до този момент. С настоящото
произнасяне не отпада възможността взискателят да поискат отново пред ДСИ да му
се приемат направените разноски по същия договор за процесуална защита и
съдействие, за горницата над 20-те лева, но тогава съдебният изпълнител следва
да съобрази допълнително извършените от адвоката действия, тяхната
необходимост, както и настъпилите в хода на изпълнителното производство
усложнения, които да обосноват фактическа и правна сложност на делото –
необходима предпоставка да се приемат направените от взискателя разноски в
по-висок размер от минимално дължимия хонорар, според действалата към момента
на сключването на договора Наредба № 1 за МРАВ.
Що се отнася до таксите, правилно са определени следните: 20 лева за
образуване на изп.дело; 15 лева за налагане на възбрана; 10 лева за два броя
справки и 1,35 лева банкова такса, или общо 46,35 лева, за които има приложен
документ (л. 3 от и.д.), както и д.т. по чл. 53 от Тарифа ГПК в размер на 75
лева. Неотносими към настоящото производство са доводите за несъразмерност на
наложената възбрана спрямо дължимата сума от 750 лева, тъй като според чл. 133
от Закона за задълженията и договорите цялото имущество на длъжника служи
за обезпечение на неговите кредитори. Затова и таксите по налагането на
възбраната основателно са приети като разноски по изпълнителното дело. В същото
време жалбоподателката разполага с възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да
поиска от съдебния изпълнител да вдигне възбраната, който следва да отчете
всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното ѝ поведение и
възможността вземането да остане неудовлетворено, а по чл. 443 от ГПК – да
предложи изпълнението да бъде насочено върху друга нейна вещ или вземане. И в
двата случая компетентен да се произнесе по такива искания, ако бъдат
направени, е съдебният изпълнител.
Съдът приема, че жалбоподателката дължи и 16,02 лева такса, платена от
взискателя в полза на Агенцията по вписванията (АВ) за вписване на възбраната,
макар да няма приложено копие на платежното нареждане в изпълнителното дело.
Още с иницииращата молба вх.№ 1319/16.07.2020 г. взискателят е поискал да бъдат
събрани направените разноски по изпълнението, а с молбата вх.№ 1321/16.07.2020
г. е посочил, че прилага вносна бележка в полза на АВ. В същото време и самият
съдебен изпълнител е указал в молбата си до АВ с изх.№ 1132/05.08.2020 г. за
вписване на възбраната, че прилага документ за внесена д.т., от което съдът
прави извод, че разноските за нея действително са направени от взискателя и
същият не следва да понася негативите от пропуска на СИС при ТнРС да приложат
копие от вносната бележка към изпълнителното дело.
Таксите от 15 лева за вдигане на възбраната и 10 лева за искане до
съдията по вписванията за вдигане на възбраната не следва да се възлагат в
тежест на длъжницата към настоящия момент. Същата има правен интерес, след като
приключи изпълнителното производство, сама да поиска от съдебния изпълнител да
вдигне възбраната върху имота ѝ и тогава ще бъде длъжна да внесе
въпросните такси.
Водим от гореизложените съображения, Силистренският окръжен съд намира
жалбата за частично основателна, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действието на държавния съдебен изпълнител при РС Тутракан по
изп.д.№ 20203430400072, с което в поканата за доброволно изпълнение с изх.№
1133/05.08.2020 г. е включил в размера от 437,37 лева за разноски по и.д.
държавна такса по чл. 37 от Тарифа ГПК за вдигане на възбраната в размер на 15
лева и 10 лева за искане до съдията по вписванията за вдигане на възбраната,
както и сумата от 330 лева за представителство на взискателя в изпълнителното
производство от адвокат, представляваща разликата над дължимите 20 лева до
претендираните 350 лева по договора за правна защита и съдействие и
ПОТВЪРЖДАВА действието на държавния съдебен изпълнител при РС Тутракан по
изп.д.№ 20203430400072, с което в поканата за доброволно изпълнение с изх.№
1133/05.08.2020 г. е приел разноски по изпълнението в размер на 157,37 лева, представляващи: 20 лева за
образуване на изпълнителното дело, 15 лева за наложената възбрана; 10 лева за
два броя справки; 1,35 лева банкова такса; 16,02 лева държавна такса в полза на
Агенцията по вписванията за вписване на възбраната; 75 лева д.т. по чл. 53 от
Тарифа ГПК и 20 лева по договор за правна защита и съдействие на взискателя от
адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.