№ 3508
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110155597 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец“ твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил на
застрахования сума в размер на 52 661,25 лв. /след извършено прихващане на
дължимите премии по полицата в размер на 1347,75 лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег.
№ РВ 5441 ТТ, настъпили в резултат от ПТП на 22.06.2018г. на път II 62, км. 59 и 668.
Виновен за ПТП е водачът на т.а. марка „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ 1285 ВА и
ремарке с рег. № Е 2656 ЕЕ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената
от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е
останал задължен за сумата от 6 819,40 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски. Моли съда да осъди ответника да му заплати последната сума, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 10.10.2023г. до окончателното плащане,
както и сумата от 2179,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.10.2020г. до 04.10.2023г. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл.131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 47
224,60 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/, до който размер счита, че е
отговорността му. Твърди, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не
1
отговаря на стойността на действителните вреди. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на
неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153
ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното
вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г.
на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/.
От приетото и неоспорено от страните заключение на повторната САТЕ се
установява, че действителната стойност на увредения л.а. марка „Инфинити“, модел
2
„Кю 30“, с рег. № РВ 5441 ТТ към датата на ПТП – 22.06.2018г. е за сумата от 57 968
лв. Съдът кредитира заключението на повторната експертиза, доколкото същото не е
оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и
времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението на първоначално
изготвеното заключение на САТЕ, неоспорено от страните в останалата част /с
изключение на отговора на задача № 2/ стойността, необходима за възстановяване на
л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег. № РВ 5441 ТТ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 51 203,58 лв., която стойност надхвърля 70% от
действителната стойност на самото МПС към датата на ПТП – 57 968 лв., поради което
и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице
тотална щета на МПС. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът
намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 57 968
лв., следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер
на 20% /съгласно заключението на САТЕ/, намиращи се във владение на собственика
на МПС, доколкото същите нямат качеството на увредено имущество и на увредения
не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за собственика
съществува възможността да реализира приход на парични средства чрез продажбата
им, което е релевантен начин за обезщетяването им за повредата на автомобила като
цяло. С оглед изложеното, съдът приема, че действителната стойност на л.а. марка
„Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег. № РВ 5441 ТТ, след приспадане на запазените
части е в размер на 46 374,40 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на действителните вреди. На основание чл.411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият
размер на дълга възлиза на 46 389,40 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 47 204 лв., с което
плащане изцяло е погасил размера на дължимото регресно вземане на платено
застрахователно обезщетение, поради което искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за
3
заплащане на лихва за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, срещу ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
6 819,40 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 22.06.2018г. на път II 62, км. 59 и 668, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 179,26 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 05.10.2020г. до 04.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4