Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.11.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд гражданско
отделение
На четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело №
9390 по описа за 2020 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на искова молба, с която „И.“ Е., ЕИК *****, претендира
да бъде прието
за установено в отношенията му с „П.м.“ Е., ЕИК ****, че е титуляр на
вземане, придобито с Договор за цесия
от ***. за
сумата от 1 462.58лв. – платена без
основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от
„Е.-П. П.“ А. фактура
№*****/11.12.2010г., на абонат
А. А. М., която сума е присъдена на осн.
чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД с решение
по гр.д. №11052/2014г. на
Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението
е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. в полза на
„К.Г.“ Е.
Ищецът излага в исковата молба, че за горецитираното вземане е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. с посочен взискател „К.г.“ Е., ЕИК ******, въпреки че още
в хода на процеса това дружество
е прехвърлило вземането си на „И.“Е.,
ЕИК ***** с договор за цесия от 23.10.2014г. Впоследствие „К.Г.“ Е., ЕИК *****,
с друг договор за цесия пак
от 23.10.2014г., прехвърлило вземането на друго дружество
„П.м.“ Е., ЕИК *****, което
е образувало изп. Дело № **** на С. К. – Д. с район ВОС, по което ***отказал да конституира ищеца
като взискател. Счита, че той е носител на гореописаното вземане, а не ответника, тъй като
го е придобил пръв от лицето посочено в
издадения изпълнителен лист за него.
Претендира разноски.
Ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Претендира разноски.
По делото като
трето лице–помагач на ответника е встъпило „К.г.“ Е., ЕИК *****, който оспорва иска, като твърди, че е недопустим и в условието на
евентуалност неоснователен.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съобразявайки
се с практиката на ВОС като въззивна инстанция по
тъждествени казуси, настоящият съд приема иска за допустим и го квалифицира с правно основание чл. 124 ГПК.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 12.12.2018г. по гр.д. ****/2014г. на ВРС е издаден изпълнителен лист с посочен взискател
„К.г.“ Е., ЕИК ***** за сумата от 1 462.58лв. – платена без
основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от
„Е.-П. П.“
** фактура №****/11.12.2010г., на абонат А. А. М., която сума е присъдена по делото на осн. чл.
55, ал. 1,
предл. 1 от
ЗЗД.
С договор за цесия от 23.10.2014г. „К.г.“ Е. е прехвърлило вземането си по този изпълнителен
лист на „И.“Е., ЕИК *****.
На
същата дата „К.Г.“ Е., ЕИК ******, с договор за цесия от
23.10.2014г. е прехвърлило същото вземане на „П.м.“ Е., ЕИК *****, като
последното е образувало изп. Дело № ***** на *** С. К.
– Д. с район ВОС.
По
това дело *** отказал да конституира като взискател „И.“
Е., тъй като вече бил конституиран друг взискател,
легитимирал се с изпълнителния лист.
Съобразно
принципа, че никой не може да прехвърли повече права от колкото има, ако
ответникът вече веднъж се е разпоредил с вземането си, последващото
му прехвърляне не е нищожно, но няма да има транслативен
ефект.
От това следва, че
договорът за цесия от 23.10.2014г. между „К.Г.“ Е., ЕИК ***** и „П.м.“ Е. е
действителна сделка, която е породила действие спрямо всички трети лица с
уведомяването на длъжника „Е.-п. П.” ** на 29.12.2018г., към който момент „К.г.”
Е. обаче вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” Е.
с договор за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен
още на 26.10.2014г. От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо
длъжника, така и спрямо цедента „К.г.“ Е. и третите
лица, вкл. „П.м.” Е., е „И.” Е. въз основа на договора за цесия от 23.10.2014г.
При конкуренция между
множество правоприемници – цесионери от значение за принадлежността на вземането е
обстоятелството кой от цедентите е съобщил на
длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента. В случая това е „И.“ ЕООД.
По делото
не се събраха доказателства за разваляне на договора от 23.10.2014г., с който „К.г.“ Е.е прехвърлило вземането
си на „И.“ Е., по изрично установения в
чл. 87 ЗЗД ред - кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението
е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Горепосочените предпоставки
уредени с нормата на чл. 87 ЗЗД не се установиха по делото, поради което не
следва да се приема възражението на ответника в този смисъл.
В случая е налице и влязло
в сила решение по гр.д. №2245/2019г. на ВРС, с което между ищеца и „К.г.“ Е. е прието, че първият е
носител на вземането към момента на предявяване на иска по това дело - 11.02.2019г. По настоящото дело не се твърдят и не се
установиха нововъзникнали обстоятелства след тази
дата, които да променят възприетото с това решение. След като във
взаимоотношенията между цедент и цесионер
е установено със СПН, че носител на вземането е цедента,
последващият приобретател
на същото вземане, извеждащ правото си от това на цесионера,
го е придобил, след като то вече не е било в патримониума
на цедента. Това противоречи на принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris
ad alium transfere potest, quam ipse habet/.
По изложените съображения
искът е основателен.
Предвид изхода
на спора, право на разноски
в производството има ищецът на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Такива се претендират на
обща стойност от 513,50 лв. съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК, като от тях
за основателни съдът намира
400 лв. за адвокатско възнаграждение. За дължимата
държавна такса следва да бъде осъден ищеца
-
в т.см. определение № 104/09.02.2015 год. по ч.т.д. № 112/2015г. на ВКС, като
при плащането й в срока по чл. 248 ГПК може да ползва предвиденото в тази норма
негово право, за включването й в присъдените в настоящото производство
разноски. Разноските по в.т.д. № 373/2020г. на ВОС и в.т.д. № 2011/2019г. на
ВОС са вече присъдени веднъж на ищеца по гр.д. № 2245/2019г. на ВРС и няма
основание за повторното им присъждане.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по
отношение на „П.м.“ Е., ЕИК ****, че „И.“ Е., ЕИК **** е титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия
от 23.10.2014г., за сумата от 1 462.58лв. – платена без
основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от
„Е.-П. П.“
** фактура №*****/11.12.2010г., на абонат А. А. М., която
сума е присъдена на осн. чл. 55, ал.
1, предл. 1
от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на
Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението
е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. в полза на
„К.Г.“ Е.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „П.м.“ Е., ЕИК ***** да заплати на „И.“ Е., ЕИК **** сумата 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „И.“ Е., ЕИК **** да заплати
в полза на бюджета на държавата по сметка на ВРС сумата от 58,50 лева – държавна такса
Решението е постановено при участието на „К.г.“ Е., ЕИК ****** в качеството му на встъпило трето лице–помагач
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: