Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262330 Година 11.10.2021 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На двадесети септември две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №17229 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл. 350 от ГПК, във втора фаза - по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение №1585/24.04.2019 г., постановено по гражданско дело
№17229/2018 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр. с., е
допуснато извършване на съдебна делба на движими вещи, а именно: Лек автомобил марка, модел
ФОЛКСВАГЕН "НЮ БИЙТЪЛ", peг. № *****, идентификационен номер на
превозното средство № *****, двигател № *****, цвят - *****, съгласно
свидетелство за регистрация № ***** и Лек автомобил марка, модел ХЮНДАЙ "ГЕТЦ" , с peг. № *****„ идентификационен номер на превозното
средство *****, цвят *****, съгласно свидетелство за регистрация № *****, изд.
на ***** от МВР, КАТ, намиращи се в държане на В.А.В., ПРИ
КВОТИ: 1/2(една втора) идеални части за Х.Д.В. и 1/2(една втора) идеални части за В.А.В..
С Определение № 263261 от 15.07.2021 г.,
постановено по делото, съдът е предявил на страните проект за разделителен
протокол, съобразно прието по делото заключение по назначената съдебно –
техническа експертиза.
Страните не са направили възражения.
Предвид това съдът намира, че съставения
проект за разделителен протокол следва да бъде обявен за окончателен.
По претенцията по сметки с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС:
По делото съдът е приел за разглеждане
претенция за обезщетение на ищеца Х.Д.В. срещу В.А.В.,
за лишаването му от право да ползва леки автомобили модел ФОЛКСВАГЕН "НЮ БИЙТЪЛ", peг. № *****, идентификационен
номер на превозното средство № *****, двигател № *****, цвят – ***** и модел ХЮНДАЙ "ГЕТЦ" , с
peг. № *****, идентификационен номер на превозното средство *****, цвят *****, за месечен наем за
неползване на двата автомобила в размер на 1/2 от размера на месечния пазарен
наем на същите – 200,00 лева месечно, по 100,00 лева за всеки от двата
автомобила, или за периода от 09.08.2018 г./датата на връчване на нот. покана
до ответника/ до 14.01.2020 г./датата на предявяване на претенцията по сметки/,
или общо за целия период в размер на 3 433,00 лева.
Съгласно
чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите от общата вещ
съразмерно с частта си, а съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване.
С определение в открита съдебно
заседание на 14.01.2020 г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че двата автомобила
се ползват за периода от 09.08.2018 г. до 14.01.2020 г. от ответника по
претенцията В.А.В..
Представена е Нотариална покана връчена
на В.В. на 09.08.2018 г., с която същата е била поканена да заплаща на ищеца Х.В.
месечен наем, за неползване на автомобилите.
По делото е прието заключение на вещото
лице С.М. от 26.10.2020 г., с което е дадена стойност на месечния пазарен наем за
процесния период 09.08.2018 г. до 14.01.2020 г. както следва: за лек автомобил модел ФОЛКСВАГЕН "НЮ
БИЙТЪЛ", peг. № ***** – 1 534,00 лева, а за лек автомобил модел
ХЮНДАЙ "ГЕТЦ",
с peг. № *****
– 1 760,00
лева. Или общо за двата автомобила е 3 294,00 лева.
За да е налице
основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички
предпоставки на чл.
31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според
нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик –
има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС, право да получи обезщетение. Касае се до
имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно
разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012
г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31
ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието
От събраните по делото доказателства,
беше установено при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че
съделителя Х.В.
е бил лишен от правото да ползва общите автомобили.
Свидетелите Р. Д. и Г. М. дават показания, че бившите съпрузи са имали разногласия
относно ползването на автомобилите, като в един момент комуникацията между тях
е била преустановена. Доказа се писмено поискване касаещо процесния период.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи исковата претенция за заплащане на обезщетение по
чл.31 ал.2 от ЗС,
представляваща 1/2 от стойността на наема в общ размер на 3 294,00 лева за периода 09.08.2018 г. до 14.01.2020 г. за двата автомобила, или в размер на 1 647,00 лева, като до пълната претендирана сума в размер на 3 433,00 лева следва
да отхвърли същата като неоснователна и недоказана.
По претенцията с
правно основание чл.30 ал.3 от ЗС:
По делото съдът е приел
за разглеждане претенция за разноски на ищеца В.А.В. срещу Х.Д.В., относно съсобствените леки автомобили модел ФОЛКСВАГЕН "НЮ БИЙТЪЛ", peг.
№ *****, идентификационен номер на превозното средство № *****, двигател № *****,
цвят – ***** и модел ХЮНДАЙ "ГЕТЦ" , с peг. № *****, идентификационен номер на превозното средство *****,
цвят *****.
Претендират се разноски за периода 2017 г. - 2020 г. в размер на 1/2 от
разноските за двата автомобила както следва:
За лек автомобил ФОЛКСВАГЕН "НЮ БИЙТЪЛ", peг. № *****: 62,89 лева годишен данък за 2019 г.; 72,93 лева + 61,10 лева -
Застраховка „Гражданска отговорност“; 250,10 лева за щети, части и консумативи;
88,65 лева за годишен данък за 2018 г.; 35,00 лева за ГТП; 115,00 лева за
акумулатор.
За лек автомобил ХЮНДАЙ "ГЕТЦ" , с peг. № *****: 22,85 лева годишен данък за 2019 г.; Застраховка „Гражданска
отговорност“ – 253,21 лева; 495,00 лева за щети, части и
консумативи; 35,00 лева за ГТП;
Ответната страна по
претенцията заявява, че оспорва същата относно разходите, които се претендират
за щети, части и консумативи, както сумата за закупуване на акумулатор в размер
на 115,00 лева за акумулатор за един от автомобилите. Оспорва представените
като писмени доказателства калкулации от 17.12.2018 г. и от 16.01.2019 г. на
„Джи ей Ауто“ ЕООД като неистински, като се твърди, че посочените в тях
манипулации и описани части не са извършени.
В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един
от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а
именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ,
съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди всичко
плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а под “тежести” – разноските за
вещта.
Писмено поискване не е необходимо, когато
се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка
с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела
му част от естествените и граждански плодове.
Съдът намира, че разходите претендирани от
ищеца за годишен данък, застраховка „ГО“ и ГТП не са спорни. Без същите,
автомобилите не биха били в движение, а това че са в движение е установено от
вещото лице М. при огледа им. Представени са и платежни документи за
извършените плащания. Доказано е и закупуването на акумулатор на стойност
115,00 лева с писмен документ, който не беше надлежно оспорен.
По отношение на разходите посочени
като такива за щети, части и консумативи за двата автомобила, съдът намира, че същите
не бяха доказани по надлежния ред.
Видно от показанията на
свидетелят Г.А., представените два документа – калкулации находящи се на л. 74
и 79 от делото, представляват калкулации за дейности, а не фактури. Твърди, че
в сервиза няма данни автомобилите да са били отремонтирани.
Ето защо съдът намира, че следва да
уважи исковата претенция за заплатени разноски за двата автомобила в общ размер
на 711,63 лева, от които 311,06 лева за лек автомобил ХЮНДАЙ "ГЕТЦ" и 400,57 лева за лек автомобил ФОЛКСВАГЕН "НЮ БИЙТЪЛ", като до пълната
претендирана сума в общ размер на 1 456,73 лева, следва да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
Ищецът по претенциято по сметки с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, е претендирал разноски и представя списък по
чл.80 от ГПК. С оглед частичното уважаване на същата, съдът намира, че следва
да присъди такива по съразмерност, съобразно уважената и отхвърлената част от
иска. Ето защо съдът намира, че следва да присъди на Х.Д.В. сумата от 527,73
лева, съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск. Ответника
не претендира разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск, затова и
такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за окончателен предявения на Х.Д.В. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, от една страна и В.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга,
проект за разделителен протокол, както следва:
ДЯЛ І: Лек
автомобил марка, модел ФОЛКСВАГЕН "НЮ БИЙТЪЛ", peг. № *****,
идентификационен номер на превозното средство № *****, двигател № *****, цвят -
*****, съгласно свидетелство за регистрация № *****
Пазарна стойност на дял І : 2 327,00 лв.
Дял ІІ: Лек автомобил марка, модел ХЮНДАЙ "ГЕТЦ" , с peг. № *****„
идентификационен номер на превозното средство *****, цвят *****, съгласно
свидетелство за регистрация № *****, изд. на ***** от МВР, КАТ.
Пазарна стойност на дял ІІ : 2 679,00 лв.
ОСЪЖДА Х.Д.В. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, да заплати държавна
такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт,
върху стойността на дяловете си, в размер на 100,12(сто
лева и 12 ст.) лева.
ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, върху стойността на дяловете си, в размер на 100,12(сто
лева и 12 ст.) лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.31 ал.2 от ЗС,
В.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Х.Д.В. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, сумата от 1 647,00(хиляда шестстотин
четиридесет и седем)лева, представляващи обезщетение в размер на половината от размера на месечния
пазарен наем на същите,
за периода 09.08.2018 г. до 14.01.2020
г., като до пълната претендирана сума в размер на 3 433,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
същата като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
на основание чл.30 ал.3 от ЗС, Х.Д.В. ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, да заплати на В.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 711,63(седемстотин и
единадесет лева и 63 ст.)лева, представляващи в половината
от разноските за двата автомобила разноски
за годишен данък, за застраховка гражданска отговорност и годишен технически
преглед, за периода 2017 г. - 2020 г., като
до пълната претендирана сума в размер на 1 456,73 лева, ОТХВЪРЛЯ същата
като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати Х.Д.В. ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, сумата от 263,87(двеста шестдесет и три лева и 87 ст.)лева, разноски за съразмерно с
уважената и отхвърлената част от предявения иск по чл.30 ал.2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./М.Л.-Г.
Вярно с оригинала.
К.К.