РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2311
Град Пловдив, 09
октомври 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, Дванадесети състав, в закрито заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 2400 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано
по жалба, именувана като „искова молба“ на В.М.С.
ЕГН **********, постоянен адрес *** с посочено правно основание-чл.297 от ГПК, срещу Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив.
С жалбата се иска да се върне пенсионната преписка със задължителни
указания да се спазва задължителния характер на Решение от 24.01.1996 г. по
гр.дело № 1636 от 1995 г. на Окръжен съд Пловдив, съгласно чл.297 от ГПК и да
остане в сила Решение № 223/22.01.1999г.
на Директора на РУ“СО“ Пловдив.
Жалбата е недопустима. По настоящото дело не се обжалва административен
акт, действие или бездействие, в предвидено от закона производство, от което
следва, че същата е недопустима.
С процесната жалба се прави опит за пореден път да се пререшават въпроси,
свързани с пенсионни права на жалбоподателя, по които е налице произнасяне с
влязли в сила съдебни актове.
Жалбоподателят С., в процесната жалба излага становище относно това, че е
работил в „Горубсо“ АД гр. Лъки, включително и през месец март 1993 година,
когато бил получавал и трудово възнаграждение в посочен от него размер. Жалбоподателят
се позовава на цитирани от него съдебни решения по гр.дело № 1636/1995 г. на
Окръжен съд Пловдив, както и Решение по гр.дело № 919/99 г. на Окръжен съд
Пловдив и Решение по гр.дело № 394/97 г. на Асеновградски районен съд и
актовете на по–горните съдилища по контрола на съдебните решения, постановени
по цитираните дела.
От пданните по приложените към настоящото дело адм.дело № 1318/2023г. и
ч.адм.дело № 851/2023г., и двете на Административен съд Пловдид се установява,
че с влязло в сила на 10.06.2020г. Решение №744/14.04.2020г. по адм. дело
№3090/2019г. по опис на Административен съд-Пловдив /л.406 в кориците на дело №
851/ е отхвърлена жалба на В. М.С. срещу Решение №2153-15-261/27.09.2019г.
на Директор на ТП на НОИ-Пловдив.
В хода на производството по това дело е установено,
че по отношение на жалбоподателя С. са били отпуснати с разпореждания от 1994
г. и съответно от 1998 г. пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест и съответно пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
решение № 223/22.01.1999 г. на Директор на РУСО Пловдив, разпорежданията
относно отпускане на пенсии от 94 г. и 98 г. са били отменени, предвид
установяване на тяхната незаконосъобразност по отношение на действителния
размер на двете пенсии, като в тази насока били взети предвид обстоятелствата,
че осигурителят „Горубсо“ АД гр. Лъки е анулирал данни от представени
удостоверения УП-2 за жалбоподателя, обхващащи базисните периоди, от които са
отпуснати двете пенсии, като данните от новопредставените удостоверения се отразявали
върху действителния размер на двете пенсии. С оглед именно на данните от
новопредставените удостоверения за С., със същото решение били определени и
нови размери на пенсиите. Въпросното Решение на Директора на РУСО Пловдив било
обжалвано от С. пред съда, като с Решение по гр.дело № 919/1999 г. на Окръжен
съд Пловдив жалбата му била отхвърлена като неоснователна. С разпореждане от
18.10.2002 г. с № **********, издадено по повод подадено от жалбоподателя
заявление за преразглеждане на личната му пенсия с № 29652/12.07.2002 г., било
постановено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и
личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест,
като в същото разпореждане било отчетено Решение № 37/29.08.1998 г. на РС
Асеновград, както и обстоятелството, че със същото било обявено за
недействително допълнително споразумение между жалбоподателя и осигурителя,
като е анулиран стажът от 26.02.1993 г. до 10.03.1994 г. Въпросното
Разпореждане на Ръководител „ПО“ било обжалвано от жалбоподателя С. по
административен ред, като с Решение № 184/16.12.2002 г. на Директор РУСО
Пловдив жалбата била оставена без уважение. Последвало обжалване на това
решение, което било счетено за недопустимо поради просрочие с влязъл в сила
съдебен акт, видно от определението по адм. дело № 1498/2004 г. на ВАС,
приложено по преписката. Разпореждане № ********** от 18.10.2002 г. било
оспорено пред съда с искане за обявяване на неговата нищожност, като с Решение на ВАС по адм. дело № 7560/2007 г.
било оставено в сила решението на Окръжен съд Пловдив по адм.д. № 163/2007 г.,
с което жалбата на С. против разпореждането с искане за обявяване нищожността
му била отхвърлена. Следователно и посоченото разпореждане влязло в законна
сила. Последвали множество разпореждания за осъвременяване на пенсията на С..
От същия многократно постъпвали искания за изменение или преразглеждане на
пенсията му, като многократно с писма от административния орган жалбоподателят
бил уведомяван, че поради това, че не представя нови доказателства няма правно
основание за преразглеждане на вече влезли в сила административни актове. С
поредно писмо от 10.04.2019 г. от
Началник на отдел „Пенсии“ до жалбоподателя, същият бил отново уведомен, че
няма правно основание за приложение разпоредбата на чл.99 от КСО и ако желае да
бъде осъществено преизчисляване на получаваните от него пенсии на основание
чл.99 или чл.102 от КСО, следва да представи в ТП на НОИ - Пловдив заявление,
към което да приложи обр. УП-3 и УП -2 за претендираните от него осигурителен
стаж и доход. С молба от 15.04.2019 г. С. отново поискал преразглеждане на
пенсията му под формата на възстановяване на първоначално отпуснатият размер на
пенсията му и поискал това да стане въз основа на представени и към 1994
г. удостоверения УП -30 № 246 от
6.02.1998 г., УП-2 № 763 от 27.04.1994 г. и УП-2 № 1499/15.07.1998 г., издадени
от „Горубсо“ – Лъки.
С Разпореждане № ********** по протокол № 2139-15-121/12. 08.2019 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив по повод на
молбата от 15.04.2019 г. било отчетено, че приложените от него копия от
удостоверения са били предмет на разглеждане по повод на негови предходни
жалби, заявления и запитвания и по тях е постановено Разпореждането от
18.10.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив, както и Решенията на Директора на ТП на НОИ № 184/16.12.2002 г., а
също и Решение № 363/15.01.2009 г., които актове са влезли в законна сила.
Посочено било, че документите не съдържат нови доказателства по отношение на
осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, поради което и е заключено, че не
са налице основанията на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО и е отказано
изменение на пенсията. Жалбоподателят С. депозирал жалба срещу посоченото
разпореждане от 12.08.2019 г., като със
свое решение Директорът на ТП на НОИ - Пловдив оставил жалбата без уважение.
Като мотиви в решението било посочено обстоятелството, че с Разпореждането от
18.10.2002 г., което е влязло в сила, личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст е била изменена, считано от 01.07.1998 г., като бил зачетен
осигурителен стаж до 26.02.1993 г. и размерът е определен от базисен период
26.02.1990 г. – 25.02.1993 г. по обр. УП 2 № 2091/09.09.2002 г., а личната
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – от базисен
период 26.02.1992 г. -25.02.1993 г. по обр. УП- 2 № 1789/22.07.1999 г. Отчетено
било, че с Решението на Асеновградския съд по гр.д. № 394/1994 г. било обявено
за недействително допълнително споразумение към трудов договор между С. и „Горубсо – Лъки“ АД от 26.02.1993
г., с оглед на което бил анулиран стажа от 26.02.1993 г. до 10.03.1994 г. Сочи
се, че претенцията на жалбоподателя не намира подкрепа в описаните в жалбата му
срещу разпореждането съдебни решения, понеже те не установявали осигурителен
стаж, нито неговата продължителност и имали предмет, неотносим към предмета на
спора, като освен това, са многократно представяни и не съставляват нови
доказателства по смисъла на чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Заключено е, че понеже
липсват нови доказателства относно осигурителен стаж и доход, то поради това и
издателят на разпореждането правилно е приел, че не са налице основания за
изменение на пенсията, в случая чрез изменение на разпореждането от 18.10.2002
г. Поради това и жалбата на С. е била оставена без уважение.
Категорично е установено, че с
Решение № 37/29.08.1998 г. на Асеновградски районен съд, влязло в законна сила
на 24.09.1998 г. и постановено по гр. д. № 394/1994 г., което е имало за
предмет иск по чл.74 от КТ, е била обявена недействителност на допълнително
споразумение към трудов договор от 26.02.1993 г. между „Горубсо“ АД – Лъки и
жалбоподателя С., като е прието, че жалбоподателят е бил недобросъвестен,
защото е представил при сключване на допълнителното споразумение документ с невярно
съдържание, знаейки това. Това решение в действителност е било съобразено от
административния орган, който е издал влязлото в сила разпореждане № **********/18.10.2002
г., като по повод заявлението на жалбоподателя от 12.07.2002 г. за базисен
период за определяне на пенсията за ОСВ е взет периода от 26.02.1990 г. до
25.02.1993 г., а за тази за ИПЗ - базисен период от 26.02.1992 г. до 25.02.1993
г. Следва да се има предвид, че
принципно при случаите, когато работникът е действал недобросъвестно, макар
обявяването на недействителността на трудовия договор да има действие за в
бъдеще /от влизане в сила на съдебното решение за обявяване
недействителността/, то за времето, през което недобросъвестният работник е
работил, той няма право на трудово възнаграждение, платен годишен отпуск и
зачитане на времето за трудов стаж. /В този смисъл са напр. Решение № 237/2020
г. на ВКС по гр.д. 695/2019 г., както и Решение № 252/2011 г. по гр. д. №
1743/2010 г. на ВКС/.
Ето защо и позоваването от страна на жалбоподателя на съдебно решение, а
именно това по гр. дело № 1636/1995 г. на Окръжен съд Пловдив от 24.01.96 г.,
потвърдено с Решение № 166 по дело № 744/1996 г. на ВАС, с което е отхвърлен
иска му против „Горубсо“ АД гр. Лъки за присъждане неизплатена разлика от трудовото
възнаграждение за месец март 1993 г., не променя извода за недопустимост на
жалбата.
Фактът, че в последно посоченото съдебно решение съдът е констатирал, че на
жалбоподателят е било платено възнаграждение за месец март 1993 г., изчислено
по основния му трудов договор и е приел, че не му се дължи допълнително такова
по допълнителното споразумение, защото жалбоподателят е имал спекулативно
поведение, не означава, че трудовото правоотношение е било действително.
Напротив, както се каза, с влязло в сила решение по дело № 394/1994 г. на РС
Асеновград въпросното допълнително споразумение, по което именно жалбоподателят
твърди да е полагал труд през месец март 1993 г. е било обявено за
недействително.
В тази връзка и след анулиране на първоначално издадените обр. УП са били
издадени нови, които именно са били ползвани от страна на административния
орган при определяне на размера на пенсията. Дали жалбоподателят е получил или
не възнаграждение за посочения месец март 1993 г., на фона на категорично установеното
обстоятелство, че трудът е положен по недействителен трудов договор
/допълнително споразумение/ при недобросъвестност на работника, не променя
обстоятелството, че за него не се прилага правилото на чл.75, ал.1 от КТ и
следователно за времето, през което той е работил, той няма право на трудово по
своя характер възнаграждение, на платен годишен отпуск, на зачитане времето за
трудов стаж и при такова положение принципно отношенията между страните следва
да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл.55 и сл. от ЗЗД.
Съдебно решение по гр. д. № 1636/95 г. на ОС Пловдив не удостоверява
осигурителен стаж. Жалбоподателят по
същество не е бил съгласен с факта на незачитане на осигурителен стаж от
административния орган за времето от 26.02.1993 г. до 10.03.1994 г. и съответно
осигурителен доход за месец март 1993 г., довело до определяне на размерите на
получаваните лични пенсии за ИПЗ и ОСВ от базисни периоди, различни от неговото
волеизявление.
Това обаче е въпрос, който вече е бил разрешен с влязъл в сила
административен акт, който е стъпил върху наличните доказателства за
осигурителен стаж и доход, представени по преписките и приключилите дела,
поради което и при липса на нови по своя характер доказателства, които да се
представят сега от страна на жалбоподателя и които да са относими към
определяне размера на пенсията му, както и да не са били вече предмет на
разглеждане от административния орган в рамките на допустимо към момента
пенсионното производство, настоящата жалба следва да се остави без разглеждане,
поради липсата на правен интерес от оспорването, а също и поради наличието на
влязли в съдебни актове, отричащи със сила на присъдено нещо, претендирани от
жалбоподателя пенсионни права, в това число и относно размера на дължимата пенсия.
Достатъчно в тази насока е да се
посочи влязлото в законна сила Определение №
1853 от 02.08.2023 година, на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети
състав, постановено по адм.дело № 1318/2023г., образувано между същите страни и
на същото основание, съставляващо абсолютна процесуална пречка за настоящото
административно дело.
Предвид гореизложеното оспорването, като
процесуално недопустимо, следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото да се прекрати.
Ето защо, на основание чл.159, т.4 и т.6 от АПК и поради мотивите, изложени
по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение,
ХII състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба,
имунувана като „искова молба“ на В.М.С. ЕГН **********, постоянен адрес ***, постоянен
адрес ***, с посочено правно основание чл.297 от ГПК срещу Териториално поделение на
Националния осигурителен институт
Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2400
от 2023 г. на Административен съд
Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи
на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, с
касационна частна жалба, в седем дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: