РЕШЕНИЕ
№ 22413
гр. С., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110146329 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /фирма/ срещу И. З. М. обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1341,35 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „*****************“ № 28,
ет. тавански, ателие № 7, абонатен № ********, ведно със законна лихва от 18.08.2023г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 190,70 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 62,30 лв. –главница за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 18.08.2023г. до изплащане на вземането и 11,88 лв. – лихва за
периода от 31.03.2020г. до 07.03.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /фирма/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните.
Поддържа, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва да е собственик на
процесният имот. Оспорва още да са доставяни процесните количества топлинна енергия,
както и претендирания размер на същите да отговаря на одобрените цени за исковия период.
Оспорва счетоводството на ищцовото дружество да е водено редовно. Счита исковете за
1
главница за цена на услуга дялово разпределение и лихва за недоказани и неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът И. З. М., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 306438/30.09.2024г. моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /фирма/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането, съобразно твърденията му в отговора на
исковата молба. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за спиране/прекъсване на давностния срок.
От приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55-г от
ЗПИНМ № 185, дело № 698/963 от 01.05.1963г. се установява, че лицето З.П.М. е придобило
недвижим имот, представляващ ателие № 7, находящ се в гр.С., ул. „*****************“ №
28. От приетото на л.79 от досието по делото удостоверение за наследници на СО, район
Лозенец, се установява, че лицето З.М. е починало на 16.01.2017г. и е оставило за свои
законни наследници дъщеря си - И. З. М. – ответникът.
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на
ул. „*****************” № 26, 28 и 30, обективирано в протокол от 22.09.2001г. е взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /фирма/.
Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно
неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици,
включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на
подписалите го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор
№ 789/26.09.2001г. с /фирма/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като
съгласно договореното от страните в раздел 2, т.2.5 договорът се сключва за срок от три
години, с опция за автоматичното му продължаване, при неналичие на изявление за
автоматичното му прекратяване, отправено от някоя от страните в срок от един месец преди
изтичането му. Няма данни такова изявление да е отправено.
По изложеното съдът приема, че между ЕС и третото лице помагач, конституирано на
страната на ищеца е налице валидно възникнало правоотношение по договор за извършване
на услугата „топлинно счетоводство”.
Установява се от изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на приложените по делото писмени доказателства, че
третото лице – помагач е извършвало разпределение на топлинна енергия в блока след отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота.
2
Установява се, че в рамките на процесния период – 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ответникът
не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение, като по време на посещенията са
изготвени протоколи за неосигурен достъп, приети на л.135-137 от досието по делото. По
данни на ФДР в имота има монтирани 3 отоплителни тела и съответно са монтирани три
топлоразпределители с дистанционен отчет, съответно констатирано е, че в имота се ползва
топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода е
начислен на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие,
съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно заключението, /фирма/ е
извършвало дялово разпределение на ТЕ в съответствие с действащата нормативна уредба.
Експертизата е установила, че общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за
измерване средство в рамките на процесния период, съгласно изискванията на Закона за
измерванията. Вещото лице също така е констатирало, че процесното жилище е необитаемо,
като лично е снело стойностите на трите топлоразпределителя, както следва: 4748 показание
0, 4750 показание 0 и 4778 показание 0, като показанията касаят последният отчетен период
– 2023г.-2024г., а не процесният. Установено е, че водомерът за топла вода е № ********* с
показание 33,964 м3 и пломба 721475; същият е произведен 1999г. и пломбата е старият тип,
тоест не е сменян и не е преминал метрологична проверка, тоест е нередовен. По отношение
на перо сградна инсталация, вещото лице е констатирало, че процесният имот с абонатен
номер 361147 има отопляем обем по проект от 105 м3, съгласно Акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. количеството
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула,
съгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването и е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект на сградата.
Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че процесните суми са заплатени за
периода от м.05.2019г. до м.10.2019г., като това е отчетено при завеждане на исковете от
ищеца. Установява се, че прогнозно за процесния период е начислена сума от 1689,17 лева,
от които сумата от 427,10 лева по перо сградна инсталация и 1262,07 лева за БГВ. След
изравняване и след корекция на задължението със сума от 50,93 лева, вследствие промяната
на цената на газа, отнесена към процесният период, задължението възлиза на сумата от
1341,35 лева. На абоната е начислена и главница за такси за дялово разпределение в периода
от м.02.2020г. до м.04.2022г. общо в размер на 62,30 лева. Според заключението мораторната
лихва върху главницата от 1341,25 лева е в размер на 187,40 лева, за периода от 15.09.2020г.
до 07.03.2023г., а върху главницата от 62,30 лева е в размер на 11,55 лева, за периода от
31.03.2020г. до 07.03.2023г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
и тези, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключенията
по СТЕ и ССчЕ, съдът намира, че ищецът доказа в производството наличието на основание
за изискване заплащане на процесните суми. С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се
предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди,
включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от
ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните
клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в
определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия., за вода и
др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на
практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че
между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на
процесният период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от
своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи
3
се, че ответницата е собственик на имота, като единствен законен наследник на лицето
З.П.М., тоест по силата на универсално правоприемство. Няма данни между нея и трето за
спора лице да е налице правоотношение, по силата на което тя да не отговаря за заплащане
на доставената в имота топлинна енергия, свързана с ползването на имота. По изложеното
на горното основание тя е легитимирана да отговаря за заплащане на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./., както и
Наредба № Е-РД-04/12.03.2020г., относима за кратък период с оглед рамката на процесния
период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно
чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Установи
се по делото, че за заплащане са определени суми по перо сградна инсталация, която е
дължима по посочените по-горе разпоредби, дори и в имота да няма реално потребление на
топлинна енергия за отопление на имота.
Водомерите за гореща вода, както и разпределителите са средства за дялово
разпределение на топлина енергия. Фактурирането на сумите за топла вода се извършва от
ищеца по прогнозно месечно потребление на топла вода в имота, определена от фирмата за
дялово разпределение, въз основа на средно месечен разход между две отчитания. Реална
оценка на дължимите суми се прави от топлинния счетоводител в края на отоплителния
сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение., като осигуряването на достъп е
задължително от етажните собственици. Въз основа на изравнителните отчети се изготвят
изравнителни сметки на потребителите в сградата, като се преразпределя потребената от
сградата – етажна собственост топлинна енергия през отчетния период по реда на Наредба
№ 16-334. Изравнителните сметки, представляват разликата между прогнозно начислените
по фактура суми и реално потребените. Предвиден е срок за възражения срещу
изравнителните сметки, като при липса на такива данните от тях се изпращат на ищеца и се
включват към месечните съобщения за фактуриране на суми за топлинна енергия. Няма
данни по делото ответницата да е упражнила правото си на възражение по изравнителните
сметки. Съгласно експертизата сумите за БГВ са начислявани служебно по реда на чл. 69,
ал.2 от Наредбата, поради липса на предоставен достъп. Също така се установи, че водомера
за топли вода е нередовен. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.7 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ/ избрано от клиентите в
сграда – етажна собственост лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, за извършване на
услугата дялово разпределение/, когато установи, че липсват индивидуални водомери за
топла вода, срокът на валидност на периодичната проверка на индивидуалните топломери
и/или индивидуалните водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява писмено
клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят
и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните
водомери или да осигурят техническата им изправност в нормативно установените срокове,
както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. Когато няма избрано лице
по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия. В чл.52, ал.8 от същата наредба е уредено правилото, че в
случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7, за имота му се разпределя
топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл. 61, ал.
1 от същия нормативен акт. Съгласно текста на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
4
разпределя: 1. по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички
отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са
монтирани индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал.
4 и ал. 6, т. 4; 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за
едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане. При неосигурен съгласно протоколите достъп до имота, то
законосъобразно ищецът е начислил процесните суми за БГВ по правилото на чл. чл.69, ал.2
от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. Протоколите за неосигурен достъп са частни
свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно
значение, относими към спора. Същите са подписани от лице, на което дадено качеството
„потребител“ в СЕС, поради което при неоспорване на автентичността им те обвързват съда
да приеме за верни удостоверените с тях факти на основание чл. 180 от ГПК. В настоящият
случай, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи, че дружеството,
извършващо дялово разпределение, е уведомило писмено ответника за изтекла
метрологична годност на водомера за топла вода, съдът приема, че такова уведомяване в
рамките на процесния период ТЛП е било възпрепятствано да направи поради неосигурения
достъп, при който може да бъде констатирано това обстоятелство. От друга страна при
неконстатиране на това обстоятелство ТЛП е било възпрепятствано да уведоми и ищеца за
него.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за
давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /фирма/ към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /фирма/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо
– чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория
месец, следващ отчетния за процесния период. Исковата молба е подадена в съда на дата
18.08.2023г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 18.08.2020г. са погасени по
давност. По изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г.
задълженията по партидата са погасени по давност. Това е сума в размер на 369,95 лева,
която следва да се сторнира от общата сума от 1341,35 лева, или крайната сума за главница
за отопление на имота е в размер на 971,40 лева, или иска следва да бъде уважен до размера
на сумата от 971,40 лева, а за сумата от 369,95 лева, разликата над уважената сума от 971,40
лева до размера на пълно предявената от 1341,35 лева, следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че искът за главница за такси за дялово разпределение за доказан по
5
основание. Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на договорите между
/ФИРМА/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Искът е доказан и по размер, но частично погасен по давност в периода от
м.02.2020г. до м.06.2020г. за сумата от 11,29 лева, или иска за такси за дялово разпределение
следва да бъде уважен до размера на сумата от 51,01 лева, а за сумата от 11,29 лева,
разликата над уважената сума от 51,01 лева до размера на пълно предявената от 62,30 лева,
следва да бъде отхвърлен.
Иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 11,88 лева, за периода от 31.03.2020г. до 07.03.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ от 2016г. не е уреден срок за заплащане на
това задължение, поради което ответникът изпада в забава след покана на основание чл. 84,
ал.2 от ЗЗД. Ищецът не е представил покана, връчена на ответника, поради което не го е
поставил в забава по отношение дължимостта на задължението за мораторна лихва,
начислена върху главницата за дялово разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, следва да бъде
уважен частично. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., действаща през процесния
период в горепосочените ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок от датата на
възникване на задължението. С посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за
изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия. Видно от
исковия период ответникът е изпаднал в забава от м.09.2020г., след издаване на обща
фактура № ********** от 31.07.2020г. Доколкото съдът прие, че задълженията за главница за
отопление на имота са погасени по давност в периода от м.05.2019г. до м.06.2020г., то
съгласно изслушаната ССчЕ искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до размера на
сумата от 99,73 лева, а за сумата от 90,97 лева, разликата над уважената сума от 99,73 лева
до размера на пълно предявената сума от 190,70 лева отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни. В производството ищецът е заплатил разноски, като следва: 64,25 лева за
държавна такса, 500,00 лева за изготвяне на експертизи, като на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Или на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 533,92
лева.
На ответника също му се следват разноски с оглед отхвърлената част от исковете. Той
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. са налице доказателства
на л.146 от досието по делото. Ответникът също е заплатил разноски за изслушване на
експертиза в размер на 150,00 лева. Или общо разноски в размер на 650,00 лева. Така на
ответника с оглед отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер
на 195,90 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА И. З. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*********” № ***, сумата
в размер на 971,40 лева /деветстотин седемдесет и един лева и 40 стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, за периода от м.07.2020г. до 30.04.2022г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ул.”*****************” № 28, ет.тавански, ателие
№ 7, абонатен № ********, сумата в размер на 51,01 лева, представляваща главница за такси
за дялово разпределение, за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2023г.
до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 99,73 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2020г. до
07.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за отопление на имота за сумата от 369,95
лева, разликата над уважената сума от 971,40 лева до размера на пълно предявената от
1341,35 лева, за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г., иска за главница за такси за дялово
разпределение за сумата от 11,29 лева, представляваща разликата над уважената сума от
51,01 лева до размера на пълно предявената от 62,30 лева, за периода от м.02.2020г. до
м.06.2020г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на имота, за
сумата от 90,97 лева, представляваща разликата над уважената сума от 99,73 лева до размера
на пълно предявената сума от 190,70 лева и иска за мораторна лихва върху главницата за
такси за дялово разпределение за сумата от 11,88 лева, за периода от 31.03.2020г. до
07.03.2023г.
ОСЪЖДА И. З. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК
**************, сумата от 533,92 лева, деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на И. З. М., ЕГН
**********, сумата от 195,90 лева, деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /фирма/ – /фирма/ .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7