Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261132 11.10.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Светлана Тонева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1211/2021г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.И.М., ЕГН ********** *** против Агенция за социално подпомагане, с адрес ***, представлявана от изпълнителния директор Р.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата между заплатеното последно трудово възнаграждение и съответно обезщетения при прекратяване и дължимото последно трудово възнаграждение и съответно обезщетения при прекратяване след преизчисляване съгласно разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изменена с ПМС № 240 от 31.08.2020 г., която разлика се равнява на общо 3 869.08 лева и е сбор от следните суми: 318.60 лева разлика между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение, 318.60 лева разлика между изплатеното обезщетение по чл.220 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение, 3186 лева разлика между изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение и 45.88 лева разлика между изплатеното обезщетение по чл.224 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща мораторна лихва върху всички посочени вземания в размер на 151.55 лева за периода от 01.10.2020г. до 18.02.2021г., ведно със законната лихва върху общата главница, считано от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, а именно придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Заповед № ***, връчена му на 31.08.2020г. На ищеца е изплатено към последното дължимо трудово възнаграждение обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на десет брутни трудови възнаграждения, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на три работни дни. Ищецът счита, че изплатените брутно трудово възнаграждение и съответно обезщетения по Кодекса на труда не са в размера, който му е дължим. Ищецът е заемал длъжността „социален работник“ в предприятието на ответника на основание трудов договор № ***. Съгласно Заповед № 59 от 20.02.2020г. основното брутно месечно трудово възнаграждение на ищеца е определено на 1062 лева, считано от 01.01.2020 г. Отделно на ищеца е начислено допълнително възнаграждение в размер на установената минимална работна заплата в страната за период от 4 месеца, доколкото той ежедневно е извършвал социална работа с най-рисковите групи от заразяване и разпространение на коронавируса.
На 04.09.2020г., в бр.78 на Държавен вестник е обнародвано Постановление на Министерски съвет № 240 от 31.08.2020 г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. С Постановлението се създава нов параграф 3а в Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, според ал.1 на който ръководителите на отделните структури в Агенция за социално подпомагане следва да определят еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати в размер до 30 на сто. Постановлението влиза в сила със задна дата от 1 август.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание Заповед № *** г., която е връчена на ищеца на 31.08.2020 г. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2020г. без да бъде спазен едномесечният срок на предизвестие. На ищеца не е преизчислено трудовото възнаграждение в изпълнение на задълженията, вменени с ПМС № 240 от 31.08.2020 г., като той не е получил увеличено възнаграждение за месец август 2020 г. и съответно това не е взето предвид при изплащането на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът счита, че е налице умишлено прекратяване на трудовото му правоотношение, без да бъде спазен срокът на предизвестие, за да бъде направен опит да се избегне начисляване на задължително увеличение на работната му заплата, а оттук и преизчисляване на дължимите обезщетения при прекратяване.
На 31.07.2020г. проектът на Постановление за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е бил доведен до знанието на широката общественост за провеждане на обществени консултации на Портала за обществени консултации с продължителност 14 дни. Съкратеният срок е обусловен от необходимостта положителните въздействия от нормативната намеса да бъдат постигнати по най-бързия начин. Ръководството на Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения са били уведомени и напълно наясно с предстоящите нормативни изменения не само откъм съдържание, но и като темпорален обхват. Вследствие на тези събития и с оглед достигането на необходимия стаж и възраст за пенсиониране, ръководителите на териториалните дирекции на Агенция за социално подпомагане са предприели действия за масово прекратяване на трудовите договори на служителите си на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ без да бъде спазен срокът на предизвестие, считано от 01.09.2020 г. Сред посочените служители попада и ищецът.
При тълкуване на текстовете на изменената Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и процесното ПМС № 240 от 31.08.2020г., а именно ал. 1 и ал.2 от §3а, може да се направи заключение, че работодателят в периода от влизане в сила на ПМС (01.08.2020) до изрично посочения краен срок - 04.09.2020г., е длъжен да определи нов по - висок размер на възнагражденията на служителите, спрямо които се прилага постановлението. В този смисъл, в приложното поле на новите текстове попадат служителите от съответните административни структури към 1 август 2020г., включително и тези, чието трудово или служебно правоотношение с тези структури е прекратено след 3 август, включително (1 и 2 август са почивни дни), но преди приемането, респ. обнародването на постановлението. Това е така, доколкото приложимостта на новата уредба е считано от 01.08.2020г.
Ръководителите на съответните администрации са били длъжни да разпоредят увеличение и на тези служители, независимо, че към датата на обнародване на ПМС същите вече не са част от тази администрация, като това задължение не се влияе от основанието, на което е прекратено правоотношението със съответния служител. Работодателят в конкретния случай е извършил груба злоупотреба с правото си да прекрати трудовото правоотношение на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с цел избягване да бъде заплатено увеличено възнаграждение и съответно начисляване на дължимите обезщетения в ущърб на служителя.
Ето защо ищецът счита, че има право да получи възнаграждение за месец август 2020г. в актуализиран размер - увеличен с 30 на сто, както и съответно обезщетения при прекратяване в актуализиран размер. Моли исковете да се уважат. Исковете са по чл.128 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.224 КТ.
Ответникът е подал отговор, в
който оспорва исковете. Заявява, че поведението
на работодателя не е в противоречие с чл. 8 ал. 1 от КТ, тъй като е заплатил на
ищеца всички възможни обезщетения, вкл. 10 заплати. Hеоснователна е претенцията за неизплатена 318.62 лв. основна месечна заплата. Със
Заповед № *** на За Изпълнителния директор на АСП, връчена на 31.08.2020г., е
прекратено трудовото правоотношение между АСП и ищеца, на основание чл.328, ал.
1 от КТ, считано от 01.09.2020г. поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Постановление № 240 от 31 август 2020 г. на
Министерски съвет е допълнена Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, като е създаден нов § 3а към Преходните и
заключителни разпоредби . Съобразно текста на §3а, ал.1 от ПЗР от Наредбата в
срок до 4 септември 2020г. ръководителят на административната структура
определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати,
увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер. АСП, като изрично
посочена административна структура в т.9 от горецитираната преходна норма в
сочения период до 04.09.2020 г., при стриктно съблюдаване на тази норма е
предприела съответните релевантни действия, включващи определяне новите размери
на индивидуалните основни месечни заплати на служителите чрез издаването на
съответните заповеди. Безспорно е обстоятелството, че служителите с прекратени правоотношения
с Агенция за социално подпомагане от 03.08.2020г. до 04.09.2020г. са 65, сред
които е и ищецът М. Прекратените правоотношения със служители в периода
03.08.2020г. - 04.09.2020г. не следва да бъдат обхванати от действието на
визираното по - горе правило за поведение, доколкото към момента на приемане на
постановлението правоотношенията на служителите вече са били прекратени. От
момента на прекратяване на съответното правоотношение на АСП с всеки един
служител между тях вече не съществува правна връзка, т.е не съществува правно
основание, от което да могат да произтичат права за минал период от това
отношение, тъй като то вече не съществува. Безспорно е ретроактивното действие
на разпоредбата, считано от 1 август 2020 г., съгласно § 3а, ал. 2 от
Наредбата, като обаче следва да се вземе предвид обстоятелството, че се касае
само за съществуващите трудови/служебни правоотношения между работещите
служители и АСП към момента на обнародване в „Държавен вестник“ на цитираната
преходна разпоредба от Наредбата.
Съобразно ал. 2 на § 3а, ал. 1 от ПЗР на Наредбата определените нови
размери на индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 1 август
2020 г., т.е. на тази правна норма се предава обратна сила от 01.08.2020г. за
служители, които са били в трудови/служебни правоотношения с АСП, а не с
такива, които са били с прекратени отношения към момента на обнародване на
постановлението. Началният момент на действието на тази норма няма как да
обхване възнагражденията на служители, чийто правоотношения с Агенцията за
социално подпомагане са били вече прекратени към момента на обнародването на
Постановлението на МС. Общото правило е, че се прилагат норми към момента на
правопораждащия факт. Трудовите/служебните правоотношения на служителите с АСП
са били прекратени в периода 03.08.2020г. - 04.09.2020г. За тези юридически
факти няма как да бъде приложено Постановлението на МС. То се отнася само за
служители, с които работодателят е бил в съществуващо правоотношение.
Ответникът заявява също така, че
претендираните суми за изплащане на обезщетения по реда на КТ са недължими. По
отношение на тях АСП е изпълнила задължението си за изплащане на ищцовата
страна, предвид факта на прекратяване на трудовото правоотношение на М., като
са стриктно спазени изискванията на КТ. Размерите на всички получени от М.
обезщетения по реда на КТ са определени по силата на чл.228 КТ. Не се дължи
сумата в размер на 318.62 лв. - неизплатено обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Със Заповед № *** на За Изпълнителния
директор на АСП е определено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,
ал. 1 КТ в размер на брутното възнаграждение за един месец. В тази връзка
коректно е определен неговия размер, който се съразмерява с брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Меродавен е срокът на
предизвестието, който е в сила за страните.
Моментът на предизвестяване и моментът на уведомяването за
прекратяването на трудовото правоотношение /връчването на заповедта за
прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение/ съвпадат. Поради тази
причина, Заповед № *** на За Изпълнителния директор на АСП следва да изпълнява
от една страна предизвестяваща функция, а от друга страна е елемент от
фактическия състав по прекратяване на трудовото правоотношение на служителя. В
подкрепа на горното е разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ. Във връзка с предявената
сума в размер на 3869.08 лв. неизплатено обезщетение при пенсиониране по чл.
222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, ответникът заявява, че и тя не се
дължи. Със Заповед № *** на Директора на ДСП Бургас на М. е определено
възнаграждение в актуален размер. Със Заповед № *** на Изпълнителния директор
на АСП е определено обезщетение при пенсиониране по 222, ал.3 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение в размер на десет месеца.
Критерий за определяне размера на плащането е брутното трудово
възнаграждение на служителя. Налице са били необходимите предпоставки за
определяне и изплащане на сочения вид обезщетение, като то е определено
правилно. Оспорва се и предявената претенция за три дни - за неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ.
Ищецът е получил всички възможни обезщетения по реда на КТ, предвид
факта на прекратяване на трудовото правоотношение между него и АСП. Моли се
исковете да се отхвърлят.
Бургаският районен съд, като
съобрази доказателствата по делото и закона, намира следното:
Искът е неоснователен.
Спор по фактите няма. Ищецът М. е
работел на трудов договор към Агенцията за социално подпомагане, като е заемал
длъжността социален работник. Със заповед № ***, на
основание чл.328, ал.1, т.10 КТ трудовото му правоотношение е прекратено,
поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 01.09.2020г. Постановено е със заповедта, на служителя да се изплатят
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за един месец и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер
на брутното трудово възнаграждение за 10 месеца. Няма спор, че на ищеца са били
платени сумите за трудово възнаграждение и обезщетенията при прекратяване на
ТПО, като размерите им са определени на основание досегашната правна уредба. От
фиш за заплата за септември 2020г. е видно, че на ищеца са били изплатени
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ от 1062 лева, обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от
10620 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ от 152.93 лева. Заповедта е
надлежно връчена на ищеца, поради което ТПО се счита за прекратено на
01.09.2020г.
На
04.09.2020 г. в ДВ, бр. 78 е обнародвано
ПМС № 240/31.08.2020г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, като се създава § 3а, който гласи, че в срок до 4
септември 2020 г. ръководителят на административната структура определя
еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не
повече от 30 на сто от досегашния размер, за служителите в следните
администрации и административни структури, като в т.9 изрично е посочена
Агенцията за социално подпомагане. Съгласно § 2 Постановлението влиза в сила от 01.08.2020 г.
Със Заповед № *** на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в изпълнение на § 3а, ал. 1, т. 9 и ал. 2 от Постановление № 240/31.08.2020 г. на Министерския съвет за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, е определен еднократно за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в АСВ.
От работодателя е издадена Заповед № РД01-1683/04.09.2020 г., в изпълнение на §3а, ал. 1, т. 9 и ал. 2 от Постановление № 240/31.08.2020 г. на Министерския съвет за допълнение на НЗСДА, с която е постановено обективирането на еднократно увеличените индивидуалните основни месечни заплати на служителите в АСП със заповед № РД01-1682/04.09.2020 г. на изпълнителния директор да се извърши от директорите на регионалните дирекции за социално подпомагане в срок до 04.09.2020 г. на служителите, работещи в съответната дирекция по служебно или по трудово правоотношение. Заповедите да се издават за служителите, назначени по служебно и трудово правоотношение, съгласно приложеният образец на заповед. Постановено е в т.5 от заповедта, че лицата, които към 04.09.2020г. са с прекратени трудови или служебни правоотношения, нямат право на увеличение на индивидуалната основна месечна заплата, тъй като не се намират в правоотношение с агенцията.
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че ищецът би получил, ако се приложат измененията в Наредбата досежно увеличението на заплатите, следните суми: 1380.60 лева за брутно трудово възнаграждение за август 2020г., 1380.60 лева за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, 13806 лева за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и 198.81 лева за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Ищецът е получил суми за заплати и обезщетения по КТ, без да е приложено увеличението на заплатите. Размерът, преизчислен по ПМС № 240/31.08.2020г. възлиза на 15385.41 лева. Разликата между преизчисления размер и начисления размер по фиш възлиза на 3869.08 лева, като тази разлика безспорно не е изплатена на ищеца.
При това положение искът е неоснователен.
С ПМС № 240/31.08.2020г., обнародвано на 04.09.2020г., е направено изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като е създаден § 3а, ал. 1, според който в срок до 4 септември 2020г. ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер, за служителите в изброени администрации и административни структури, сред които и АСП. Съгласно ал. 2 определените нови размери на индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 01.08.2020 г. Според § 2 Постановлението влиза в сила от 01.08.2020 г.
Следователно посоченото ПМС има ретроактивно действие – то е обнародвано на 04.09.2020г., но влиза в сила от по-ранна дата, а именно от 01.08.2020г. С обратна сила е предвидено да се увеличат и заплатите на служителите, а именно от 01.08.2020г. Въпреки това, на ищеца не се полага присъждане на увеличена заплата, респ. на увеличени размери на обезщетенията при прекратяване на ТПО, тъй като към момента на обнародване на ПМС – 04.09.2020г., неговият трудов договор вече е бил прекратен. В процесното ПМС изрично е предвидено, че в срок до 4 септември 2020 г. ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер, за служителите в структурата. Следователно посоченото ПМС позволява увеличението на заплатите, но самото увеличение се извършва с акт на съответния работодател. В случая работодателят със заповедта си от 04.09.2020г. е определил новия размер на заплатите на служителите, но към тази дата трудовото правоотношение на ищеца вече е било прекратено, поради което е било обективно невъзможно увеличението на заплатите да се отнася до него. Считано от 01.09.2020г. трудовото правоотношение е прекратено и към тази дата не е било обнародвано ПМС № 240/31.08.2020 г., с което се предвижда нов размер на основната месечна заплата. Заповедта на работодателя за увеличението на заплатите е издадена след прекратяване на ТПО на ищеца, поради което тази заповед не се отнася до ищеца. Ето защо в негова полза не е възникнало вземане за увеличените работни заплати, нито за увеличени размери на обезщетенията по КТ.
Без значение е в случая дали работодателят, прекратявайки ТПО на ищеца, е извършил злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, като е прекратил трудовия договор без да спази срока на предизвестието. Факт е, че правоотношението на ищеца е прекратено, то не е обжалвано по съдебен ред и не е отменено. След като ТПО е било прекратено на 01.09.2020г., преди обнародване на процесното ПМС на 04.09.2020г., е обективно невъзможно заплатата на ищеца да бъде увеличена с 30%, тъй като заповедта на работодателя, постановяваща това увеличение, важи само за лицата, които продължават да са служители на АСП към 04.09.2020г., когато тя е издадена. Ищецът не е бил служител към тази дата, ето защо не му се полага увеличение на заплатата, считано от 01.08.2020г.
Исковете са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.И.М., ЕГН ********** *** против Агенция за социално подпомагане, с адрес ***, представлявана от изпълнителния директор Р.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата между заплатеното последно трудово възнаграждение и съответно обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение и дължимото последно трудово възнаграждение и съответно обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение след преизчисляване съгласно разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изменена с ПМС № 240 от 31.08.2020 г., която разлика се равнява на общо 3869.08 лева и е сбор от следните суми: 318.60 лева разлика между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение, 318.60 лева разлика между изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение, 3186 лева разлика между изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия по чл.222, ал.3 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение и 45.88 лева разлика между изплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща мораторна лихва върху всички посочени вземания в размер на 151.55 лева за периода от 01.10.2020г. до 18.02.2021г., сбор от 12.48 лева лихва върху разликата между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение, 12.48 лева лихва върху разликата между изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ и дължимото обезщетение, 124.79 лева лихва върху разликата между изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия по чл.222, ал.3 КТ и дължимото обезщетение и 1.80 лева лихва върху разликата между изплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ и дължимото обезщетение, ведно със законната лихва върху общата главница, считано от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА К.И.М., ЕГН ********** ***
да заплати на Агенция за социално подпомагане, с адрес ***, представлявана от
изпълнителния директор Р.П. сумата от 100
лева /сто лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред БОС.
Вярно с оригинала! СТ РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)