Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр.Плевен, 20,04,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Румяна
Конова, като разгледа докладваното от
съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3839
по описа на съда за 2017 година, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
Пред РС Плевен е
постъпила искова молба от С.Ц.М., ЕГН **********,***, чрез адв.П.П. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***
***№***. В молбата се сочи, че на 19,02,2016 г. е настъпило ПТП между
автомобил, собственост на ищеца – ***, управляван от сина му ***М., и МПС ***,
с ДК №***, собственост на М.С.Т.. Сочи се, че във връзка с ПТП на сина му е
съставен АУАН, в последствие и НП. Твърди се, че последното е отменено като
незаконосъобразно по АНД №1781/2016 г. на РС Плевен. Сочи се, че на 10,01,2017
г. ищецът подал заявление до ответното дружество за изплащане на причинени при
ПТП-то имуществени вреди, но било отказано. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП от 19,02,2016 г., ведно със законната лихва от 19,02,2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок,
процесуалният представител на ищеца развива подробни съображения в насока, че
вина за процесното ПТП има единствено лицето, управлявало автомобила ***, застраховано
при ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответника ангажира становище, че ИМ е нередовна, тъй като не е посочено как
е формирана сумата от 5000,00 лева. Твърди се, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на дружеството, тъй като няма доказателства за
противоправно и виновно поведение на застрахованото лице М.С.Т.. Сочи се, че
отмяната на НП като незаконосъобразно е поради допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Твърди се, че протокола за ПТП е официален свидетелстващ
документ, и с оглед отразеното в него, не е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника. Алтернативно се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водачите
на двата автомобила. Оспорва се размера на претендираната сума за вреди, както
и началната дата за лихва за забава, която следва да е след изтичане на 15 дни
от представянето на всички доказателства пред застрахователя – в случая –
06,02,2017 г. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение, претендират се
разноски. В последното с.з. ответникът не се представлява. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, процесуалният представител на ответника
сочи, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача, управлявал л.а.***,
който не се е съобразил със знака „Стоп“. Категорично се възразява срещу заключенията
на ВЛ по изготвените САТЕ, като се сочи, че същите са немотивирани.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения в
заверено копие Протокол за ПТП с бланков №1546725 от 20,02,2016 г., съставен от
М.П.Н., се установява, че същият е съставен за възникнало на 19,02,2016 г. в
22,40 ч. на кръстовището на ул.***и ул.***ПТП между л.а. ***, управляван от ***М.
/участник 1/, собственост на С.Ц.М., и л.а. с ДК №***, управляван от М.С.Т.
/участник 2/. В Протокола е посочено, че участник №1 нарушава зоната на пътен
знак Б1, като отнема предимството на участник №2, който го удря и допуска ПТП с
материални щети. В протокола е отразено, че на участник №1 е съставен АУАН №***на
основание чл.6, т.1 от ЗДвП.
Не се спори между
страните и това е отразено в цитирания по-горе Протокол за ПТП, че към датата
на ПТП автомобилът, управляван от участник №1 е имал сключена валидна
застраховка ГО в „***с валидност 22,01,2016 г. – 21,01,2017 г., а автомобилът,
управляван от участинк №2 е имал сключена валидна
застраховка ГО в ***с валидност 18,05,2015 г. – 18,05,2016 г.
От приложеното в цялост
НАХД №1781/2016 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано по повод обжалване на НП №16-0938-000422/2016 г., съставено въз основа
на АУАН №Г 122193/2016 г. С влязло в сила на 17,11,2016 г. решение по
посоченото дело, НП е отменено като незаконосъобразно.
От представеното копие
от Заявление от 10,01,2017 г. от С.Ц.М. до ЗК ***се установява, че ищецът е
заявил извършването на експертен оглед на пострадалия при ПТП л.а. *** и
съответно изплащане на причинените имуществени вреди по застраховката „ГО“,
сключена от М.С.Т..
От представеното копие
от писмо изх.№001/140 от 24,01,2017 г., изходящо от ***, се установява, че е
отказано изплащането застрахователно обезщетение.
От показанията на св.***М.
се установява, че преди да предприеме маневра наляво, възприел лек автомобил,
който са намирал на пешеходната пътека между пощата и детската градина –
достатъчно далеч, за да може да осъществи завиването. Свидетелят твърди, че
едва когато осъществил завоя и се намирал в платното за движение в посока ***, видял
л.а. БВМ, който бил навлязъл в насрещното платно, изпреварвайки трети автомобил
и се случил удара. Свидетелят твърди, че удара се е случил на пешеходната
пътека между Общината и сградата на ***.
От показанията на св.М.Н.
– съставил протокола за ПТП, се установява, че в схемата на ПТП е отразено
мястото на удара, като същото е съгласно запис от видеокамера, намираща се в
района. Свидетелят е категоричен, че от записа на камерата се е установило, че
мястото на удара е в средата на кръстовището, точно както е отразено в схемата
на ПТП в Протокола за ПТП. На изрично зададен въпрос дали на камерите се е
видяла и трета кола, която да преминава през кръстовището, свидетелят заявява,
че няма спомен.
От показанията на св.И.Е.
се установява, че мястото на удара е отразено точно в схемата, инкорпорирана в
протокола за ПТП, след преглед на запис от камера, инсталирана в района.
Свидетелят заявява, че от записа е установено, че участникът с №2 е преминал
двойната непрекъсната линия, разделяща платната в посока ЖП-гарата и посока ***,
както и че известно време след удара през кръстовището преминава трети
автомобил. Свидетелят твърди, че по обяснения на участник №2, същият е навлязъл
в насрещното платно, за да избегне удара.
От показанията на св.М.Т.
се установява, че се е движил в най-крайната лява пътна лента в платното по
посока ***, и на около 10 метра преди центъра на кръстовището възприел л.а.***,
натиснал спирачки и свил леко вляво, но не успял да предотврати удара. Според
свидетеля Т., ако не е бил свил леко вляво, е щял да удари другия автомобил във
шофьорската врата, а не в предния ляв калник.
От първоначално
изготвеното заключение на ВЛ В.П. се установява, че мястото на удара е в
западната част на пътното платно на ул.***, на около 2 метра северно от
пешеходната пътека /между Общината и сградата на ***/, на около 1 м. западно от
продължението на двойната непрекъсната линия, разделяща платното на ул.***за
двете посоки на движение. ВЛ е изчислило с помощта на формули скоростта на
движение и на двете МПС СЛЕД УДАРА ,
като тази скорост за л.а. *** е 26,68 км./ч., а за л.а. ***– 40,25 км./ч., а
КЪМ МОМЕНТА НА УДАРА – 67,79 км./ч. за л.а.***и 11,68 км./ч. за л.а.***. ВЛ е
установило по математически път и използвайки физичните закони, че към момента
на възникване на опасността от удар л.а.*** се е намирал на 25 м. от мястото на
удара, л.а.***се е намирал на 145,37 м. от мястото на удара, като и двамата
водачи са имали техническа възможност да спрат и да предотвратят настъпването
на ПТП. ВЛ сочи, че за водача на л.а.***видимостта към другия автомобил е била
неограничена, когато л.а.*** е бил на 25 м. от източната бордюрна
линия на ул.***, а двамата водачи са имали неграничена
видимост един към друг, когато л.а.*** се е намирал на 20 м. от източната бордюрна лента на ул.***. ВЛ е категоричен, че е налице
причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и щетите,
нанесени на л.а.***, които от своя страна възлизат на 9582,10 лева с ДДС. В
с.з. ВЛ заявява, че е не е взел в предвид обстоятелството, че е имало и трети
автомобил, тъй като по показанията на свидетелите-полицейски служители, същият
е преминал след удара.
От показанията на св.М.К.,
пътник в л.а.***, се установява, че след предприемане на завоя наляво, в
момента, в който започнали да се „изнасят“, забелязали една кола – ***-то,
която изпреварвала друга кола и ги ударила. Свидетелката сочи, че след удара
л.а.*** се е завъртял и е спрял пред съда, като излизало пушек.
От показанията на св.Б.Ц.,
пътник в л.а.***, се установява, че на около 15-20 м. преди кръстовището
възприели л.а.***, който бил вече в кръстовището, леко намалил и след това тръгнал,
като за да избегне удара водача на БВМ завил леко наляво и се ударил в предната
част на л.а.***.
От заключението на
ПОВТОРНАТА САТЕ, изготвена от ВЛ В.И., се установява, че скоростта на двата
автомобила КЪМ МОМЕНТА НА УДАРА е 67,61 км./ч. за л.а.***и 15,56 км./ч. за л.а.***.
ВЛ е изчислило, използвайки множество математически формули и физични
закономерности, че с реалната скорост на движение л.а.***не е имал техническа
възможност да спре до мястото на удара, но би имал възможност ако се е движил
със скорост 50 км./ч. или по-ниска. ВЛ В.И. е посочил като място на удара2,2 м.
северно от началото на кръстовището по посока на движение на л.а.***, на 05-1,1
м. западно от левия край на пътните платна по посока на движение на л.а.***. ВЛ
е категорично, че произшествието е било предотвратимо от техническа гледна
точка при правилни технически действия от водачите и на двете МВС. Посочено е,
че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е навлизането без
предимство на л.а.*** в регулирано кръстовище в тъмната част на денонощието и
движение с напречно отклонение от полагащата му се пътна лента и със скорост,
по-висока от максимално разрешената на л.а.***.
От допълнителното
заключение по поставения допълнителен въпрос се установява, че водачът на л.а.***
е имал техническа възможност да спре автомобила след изминаване на разстояние
от 4,65 м. напречно по платното на ул.***. В с.з. ВЛ пояснява, че л.а.***е
влязло след стоп-линията и там е станал удара, докато л.а.*** е преминал
граничната линия на източния бордюр и вече е бил влязъл в кръстовището, тоест
л.а.*** е преминал първи съответната стоп-линия.
При така изложеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка ***
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45
от ЗЗД, а именно - деяние, противоправност, вреди и
техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45,
ал.2 от ЗЗД/,като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията;
2/сключен договор за застраховка *** между застрахователя – ответник и деликвента, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, „на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство", а
съгласно чл.45, ал.2 от Правилника за приложение на ЗДвП "пътните знаци
относно предимство имат следните изображения и наименования - Б1-пропусни
движещите се по пътя с предимство!".
Разпоредбата на чл.46, ал.1 от Правилника
за приложение на ЗДвП указва на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и
без спиране. Законодателната уредба при
преминаване през кръстовище, образувано от пресичането на два или повече пътя,
е поставена в зависимост от сигнализацията им. Спазването на знак Б1 "пропусни
движещите се по пътя с предимство " /какъвто безспорно е установено, че е поставен, за посоката на
движение на л.а.***/ цели да обезпечи предимството на движещите се по главния път
моторни превозни средства, независимо от
правомерността на тяхното движение. Водачът на л.а.***, който се е движил
по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства
при преминаване през кръстовището, защото водачът на л.а.*** като участник в
движението е предупреден да не навлиза в пътя с предимство, когато по него се
движи друго превозно средство, без
значение от правомерността и посоката на неговото движение. Ето защо съдът
намира, че доколкото за л.а.*** е била налице безусловна забрана за преминаване
и законът е въвел императивно задължението за пропускане на движещите се по
пътя с предимство, претърпените от собственика на л.а.*** вреди не могат да се
вменят в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача на л.а.***,
чиято отговорност по договор за застраховка ГО ответното дружество покрива. При конфликт между превозно средство,
ползващо се с предимство, и такова без предимство, приоритет има превозното
средство, ползващо се с предимство. Това е така, тъй като водачът, който се
движи по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни
средства от едната или другата му страна при преминаване на кръстовище, защото
останалите участници в движението са предупредени да не навлизат в пътя с
предимство, когато по него се движи превозно средство. Следователно процесното
ПТП е можело да бъде предотвратено, при условие, че водачът на л.а.*** преди да
навлезе в кръстовището, е пропуснал движещите се по пътя с предимство. Тук следва
да бъде отбелязано, че дори по думите на водача на л.а.***, същият е забелязал друг
автомобил, който обаче бил „доста надалече“ и затова
предприел завой. Както бе посочено и по-горе, задължението за пропускане на
движещите се по пътя с предимство е императивно и не е поставено в зависимост
от отдалечеността на тези движещите се пътя с предимство превозни средства, още
повече че тази преценка е винаги много субективна. Дали е имало трети
автомобил, или водачът на л.а.*** е възприел л.а.***е без значение, доколкото,
според съда, същият е следвало да го пропусне като движещ се по пътя с
предимство и след това да предприеме маневрата си.
Отговорността на
застрахователя по 432, ал.1 от КЗ е договорна, но е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД,
защото предмет на застраховане по задължителната застраховка *** на
автомобилистите е отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и ползването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата в която е
настъпила вредата. Тази обусловеност се изразява в това, че прякото право на
обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма
право на обезщетение от деликт. С оглед на това и
като взе предвид, че по делото не се доказаха предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента,
съдът счита, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ е неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените разноски. Ответникът е претендирал разноски както следва – депозит за
САТЕ – 90,00 лева, депозит за допълнителна САТЕ – 60,00 лева, депозит за
свидетели – 30,00 лева, банкови такси – 3,20 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лева. Преди да се произнесе за разноските,
съдът счита за необходимо да обсъди направеното в последното съдебно заседание
възражение от процесуалният представител на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение –
съдът намира същото за неоснователно по селдните
съображения - съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /изм.
с ДВ, бр.8 от 2017 г./, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален е от 100,00 лева до 300,00 лева, а съгласно т.2 - за защита по дела с
материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1. Доколкото настоящото
дело е разгледано в 7 съдебни заседания и са събирани множество доказателства –
САТЕ и разпит на свидетели, то съдът намира, че не следва да редуцира поради
прекомерност претендираното от ответника юрк.възнаграждение в размер на 350,00 лева. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените деловодни
разноски, които са в общ размер на 533,20 лева съгласно приложен списък по
чл.80 от ГПК и 209,79 лева – внесен допълнителен депозит за ВЛ.
По
делото е определен и допълнителен депозит за ВЛ в размер на 33,00 лева, вносими от ответника, за които няма данни да са платени.
Ето защо, с оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да ги заплати
по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Ц.М., ЕГН **********,***,
чрез адв.П.П. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на
управление *** ***№***, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от
19,02,2016 г., ведно със законната лихва от 19,02,2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление *** ***№***, сторените
деловодни разноски в размер на 533,20
лева съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и 209,79 лева – внесен
допълнителен депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК С.Ц.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Плевен сумата от 33,00 лева допълнителен депозит за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: