Решение по дело №8557/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260068
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20202120108557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260068                                                09.05.2022  година                             град Бургас

 

                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на седми април                                                 през  две хиляди двадесет и втора  година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 557 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.Д.П.  ЕГН  **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Т.Б.,***, против „ЗАД Армеец" АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано от представляващия Миролюб Панчев всеки един от изпълнителните директори, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 683, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2015 година в град Бургас, по вина на лице, сключило застраховка „Гражданска отговорност" към него момент с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на увреждането и законна лихва върху главницата от 1 683, 20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът е дал писмен отговор на предявения иск, в който е направено възражение за изтекъл давностен срок. Не оспорва сключване на полицата за застраховка. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахованото лице. Твърди, че е налице съпричиняване и като цяло оспорва причинно следствената връзка между действията на застрахования и твърдяния вредоносен резултат.

            В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Б., поддържа предявения иск и сочи доказателства.

            В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмени молба процесуалният му представител – юрисконсулт М.Я., заявява, че поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи доказателства и излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове.

            По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

            Искът е с материално правно основание чл.226 от КЗ /отм./, който е действащ материален закон към датата на настъпване на ПТП. Съгласно чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Ищецът следва да установи, че застрахованият със застраховка  „Гражданска отговорност“  с противоправно поведение е причинил индивидуализираните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, като е налице причинно - следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Той следва да докаже размера на предявените искове. Ответникът може да провежда насрещно доказване, предвид защитната позиция, изложена в отговора, както и да установи наличието на съпричиняването от страна ищцата, което твърди.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

            От изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас се установява, че водача на лек автомобил автомобил „Фиат“  модел „Скудо“ ДК № **  извършва маневра „завиване в обратна посока“, без да пропусне попътно движещия се мотоциклет с рег. № **, който е неправоспособен, и допуска ПТП с него. Относно установяване на механизъм на ПТП е изслушано заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, предвид показанията, дадени от водача на лекия автомобил Т. М. Д.. В показанията си той излага, че се престроил в ляво, за да направи ляв завой и спрял, защото срещу него идвал друг автомобил.  Преди да направи завоя в огледалото за обратно виждане не видял никой. Спрял между двете платна. В този момент  настъпило ПТП. Съгласно заключението на вещото лице произшествието е настъпило при преминаване на автомобила от дясната в лявата лента, което направил с цел да извърши обратен завой. Когато навлязъл в лявата лента  настъпила странична колизия  на предната лява част на автомобила  с дясната страна на мотоциклета и качения на него моторист, в следствие на което те биват съборени на пътя, падат на лявата си страна, от което възникват нанесените увреждания по тях.

            С наказателно постановление от 13.11.2015 година, издадено от Началник сектор към ОД МВР Бургас, Пътна полиция, предвид съставен акт за установяване на административно нарушение от 05.09.2015 година,  на ищеца  И.Д.П. е наложено административно наказание глоба за това, че управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно категорията към която попада управляваното от него превозно средство, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и му е наложено административно наказание за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

             От показанията на свидетеля Т. М. Д. се установява, че ищецът е бил с каска.

             Не може безспорно от събраните по делото доказателства да бъде направен извод за точната скорост, с която ищецът е управлявал мотора.  Вещото лице е посочил в тази насока, че поради липса на обективни данни   - евентуално оставени спирачни следи не е възможно да се установи скоростта на мотоциклета  с изчисление. Поради това вещото лице приема, че той се е движил  със скорост до 50 км./ч., съгласно изискванията на ППЗДП за населено място. По отношение на скоростта на водача на лекия автомобил, предвид маневрата, която е извършил, скоростта е била не повече от 12 – 14 кв./ч. съгласно заключението на вещото лице.

            По делото не е установено дали на водача на лекия автомобил, за който е сключен застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП е било наложено административно наказания за нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата при настъпване на посоченото ПТП.  Липсват твърдения в тази насока.

            От представената медицинска документация и заключенията на вещите лица, изготвили допуснатите по делото съдебно – медицински експертизи се установяват телесните увреждания, които са резултат от настъпилото ПТП. В заключението на вещото лице д-р А.М. *** АД, е посочено че уврежданията са: мозъчно сътресение,  което се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота; фрактура на лъчева кост и луксация на лява лакътна става  и пареза на брахиалния плексус в дясно. Той излага, че

Фрактурата на лъчевата кост и луксацията на лява лакътна става причиняват трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от 3 -6 месеца  при обичайно протичане на оздравителния процес, като в някои случаи след луксация на лакътна става оздравителния процес може да отнеме и по – дълъг период от време  и да не доведе до пълно възстановяване и добри функционални резултати, каквито към момента на прегледа на ищеца не се установени.  На следващо място в заключението е посочено, че вследствие на претърпените травми се създават неудобства  от битов и трудов характер, особено от травмите на двата горни крайника  понеже с тях е свързано самообслужването, шофирането и други дейности. Възстановителния период в конкретния случай е бил приблизително  около година. През това време са провеждани множество консултации, оперативно лечение, медикаментозно  и физиотерапевтично. В съдебно заседание в отговор на въпрос на процесуалния представител на ищеца вещото лице излага, че към датата на съдебно заседание ищецът е възстановен напълно и установения при прегледа функционален дефицит в лява китка, ляв лакът са функционално незначителни.

            От заключението на вещото лице д-р С.К.  Т., неврохирург, се установява, че за лечението на мозъчно сътресение е характерен различен период на възстановяване – от няколко дни, до седмици или месеци , в зависимост от тежестта му

и индивидуалните характеристики на пациента. В случая симптомите са преминали за няколко дни. Фрактурата на лъчева кост и луксация на лява лакътна става причинява трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, придружено с болка  и изтръпване на ръката за срок от няколко седмици или месеци, в по – тежки случаи до година, какъвто е бил и оздравителния процес в конкретния случай. И трите настъпили травматични увреждания водят до временна нетрудоспособност за различни периоди от време. Вещото лице е посочил идентични изводи с вещото лице д – р М. относно неудобствата, претърпени в резултат на травмите.  Изразеното в съдебно заседание становище на д-р Т. е, че към датата на съдебно заседание ищецът е възстановен напълно. В случая възстановителния процес на пареза на брахиален плексус е бил една година.

            Вещите лица са посочили, че сторените разходи за лечение, медикаменти и помощни средства са адекватни и оправдани, понеже са били необходими с цел пълно и качествено възстановяване.

            От показанията на свидетелката М.З.Д., която живее на семейни начала с ищеца, се установява, че той бил приет в болница  за 2 – 3 дни  и след това бил изписан. След 20 дни постъпил в  болница, където била извършена операция на китката и му била поставена планка. Тя излага, че възстановяването му отнело дълъг период от време. Той не можел да вдига и двете си ръце, не можел да шофира и да работи и това продължило в продължение на една година. След като поставили планката отново постъпил в болница, за да бъдат махнати пероните. След това провеждал рехабилитация  около 2 -3 месеца. Свидетелката установява, че ищецът се върнал на работа една години след ПТП и до датата на съдебно заседание не може да си вдигне ръката. Ситуацията му се отразила негативно исихически и финансово, защото нямал доход, бил ограничен социално и не излизал.

            От показанията на свидетеля П. Д.П., брат на ищеца, се установява, че когато посетили съдебния лекар разбрали, че ръката му е счупена, зараснала е на криво и му предстои операция. Ищецът не можел да ползва и двете си ръце. Когато го изписали от болницата бил с придружител. Не можел да се обслужва и да се храни сам около 2 -3 месеца. Когато махнали гипса и пероните той ходил на рехабилитация. Мислел си, че едната му ръка няма да се възстанови, но постепенно ръката му се възстановила след проведената рехабилитация.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            От събраните по делото доказателства и конкретното от съдържанието на констативния протокол за ПТП се установява, че водачът на лекия автомобил  е извършвал маневра завиване в обратна посока, без да пропусне попътно движещия се мотоциклет, но не е установено с каква скорост се е движил мотоциклета, предвид отдалечеността на събития във времето и  съгласно изложеното в заключението в тази насока.  Поради това следва да се приеме, че в случая не е изследвана опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и съответно  възможността да реагира, предвид и данните по делото от свидетелските му показания, че преди да завие е погледнал в огледалото за обратно виждане, но не е видял приближаващия се мотоциклет. Поради изложеното  настоящият състав приема, че не се установява при условията на пълно и  главно доказване противоправно поведение на водача на лекия автомобил, сключил застраховка „Гражданска отговорност“, което да е единственото условие, без което ПТП не би настъпило.  Както беше посочено и в случая не е установено провеждане на административно наказателно производство по отношение на управлявалия лекия автомобил за нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата.

            От събраните по делото гласни доказателства, съдебно – медицински експертизи се установяват претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпилите от ПТП телесни увреждания за значителен период от време – около една година. Установява се твърдението, че за част от периода от няколко месеца грижи за него са полагали близките му, претърпял е операция, медикаментозно лечение и рехабилитация. От представените писмени доказателства /фактури от 16.09.2015 година, 25.09.2015 година /два броя/, 29.09.2015 година  и 16.11.2015 година  се установяват по основание и размер се установяват имуществените вреди, изразяващи с направени разходи по повод лечението.

            По изложените по – горе съображения за това, че не е установен състав на деликт при настъпване на ПТП при условията на пълно и главно доказване предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.  В същия смисъл е чл.378, ал.2 от КЗ.

            В случая ПТП е настъпило на 05.09.2015 година и погасителната давност е изтекла на 05.09.2020 година.  Искът е предявен на 16.11.2020  година, поради което настоящият състав приема, че вземанията са погасени по давност и това е самостоятелно основание за отхвърлянето им.

            С горните мотиви за това, че не се установява при условията на пълно и главно доказване настъпил застрахователен риск, който следва да се изразява в деликт съгласно твърденията в исковата молба, както и в допълнение на изложеното и погасяване на вземанията поради изтекъл петгодишен давностен срок, следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

            При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размер от  939, 75 лева, от които сумата 579, 75 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица, 20 лева разноски за призоваване на свидетел и  360 юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.78, ал.8 от ГПК.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Д.П.  ЕГН  **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Т.Б.,***, против „ЗАД Армеец" АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано от представляващия Миролюб Панчев всеки един от изпълнителните директори, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 683, 20 лева /хиляда шестстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2015 година в град Бургас, по вина на лице, сключило застраховка „Гражданска отговорност" към него момент с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на увреждането и законна лихва върху главницата от 1 683, 20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОСЪЖДА И.Д.П.  ЕГН  **********, с адрес: ***, да плати на  „ЗАД Армеец" АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано от Миролюб Панчев всеки един от изпълнителните директори сумата 939, 75 лева /деветстотин тридесет и девет лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: