Р
Е Ш Е Н И Е № 238
гр.Варна, 24.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева, като изслуша докладваното от съдия
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ в.т.д. №369 по описа
за 2018 г. на ВАпС, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ"
АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна срещу решение №327/26.04.2018 г. по т.д.1188/2017 г. по описа на
ВОС, с което е прието за установено по предявения иск с правно основание чл.71
от ТЗ, че Х.Г.И. *** притежава
1060 броя акции на приносител по 100
лева всяка, на обща стойност 106 000 лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ"
АД, като въззивникът е осъден да предаде на Х.И., временно удостоверение по чл. 167 от ТЗ за тези акции.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като е внесена дължимата
държавна такса.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване
на решението, изразяващи се в нарушения на процесуалните правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и
необосновани изводи.
Постъпил
е писмен отговор от Х.Г.И. ***, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
Въззивната
жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
За
да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искове с правно основание чл.71 от ТЗ, за приемане за установено по отношение "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, че Х.Г.И. *** притежава 1060 броя акции на приносител по 100 лева всяка, на обща стойност 106 000 лева,
представляващи 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, както
и да бъде осъден ответника "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД да му предаде временно удостоверение
за притежаваните от него 1060 /хиляда и шестдесет/ броя акции на приносител по 100 /сто/ лева всяка, на обща
стойност 106 000 /сто и шест хиляди/ лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ"
АД, ЕИК ********* или да му предаде 1060 /хиляда и шестдесет/ броя акции на приносител по 100 /сто/ лева всяка, на обща стойност 106 000 /сто и шест хиляди/ лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ"
АД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, като притежава
1060 броя акции на приносител по 100
лева всяка, на обща стойност 106 000 лева, които представляват 10% от капитала на дружеството. Излага, че
дружеството не е издало акции съобразно направените от него вноски в капитала,
нито му е издадено временно удостоверение, за притежаваните от него акции.
Твърди, че въпреки отправените покани ответното дружество не му е издало
временно удостиверение, с което счита, че са нарушени дружествените му права.
Ответникът "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, не оспорва че ищецът е бил
учредител и акционер в дружеството към 20.10.2012 г., но твърди, че след тази
дата е възможно същият да се е разпоредил с притежаваните акционерни права, за
удостоверяване на които са били издадени временни удостоверения и въз основа на тях са провеждани общи
събрания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият И.
е бил учредител на въззивното дружество с 250 акции на приносител, всяка на
стойност 100 лева, а в резултат на увеличение на капитала на дружеството през 2003 г. е
придобил още 2600 новозаписани акции на приносител. С два договора за продажба
на акции от 29.07.2008 г., въззиваемият е продал 1790 акции и е останал
собственик на 1060 акции на приносител от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД. Притежаваните
акции са декларирани и в подадената от въззивнего декларация вх. №В1119 от
06.12.2013 г. пред Сметната палата по реда на ЗПИЛЗВДОДДПЧС /отм./, като не е
регистрирана промяна в това декларирано обстоятелство през следващите четири
години.
Обстоятелството, че към 21.10.2012 г, въззиваемият е притежавал 1060
акции на приносител и че към същата дата, въззивното дружество не е издавало
акции е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване с
определение на първоинстанционния съд от 30.03.2018 г.
Доказателства, че въззиваемият по реда на чл.187, ал.2 вр.
чл.185, ал.2 от ТЗ се е разпоредил с
останалите 1060 броя акции на приносител не са ангажирани, поради което искът
за приемане за установено, че Х.Г.И. притежава 1060 броя акции на приносител по 100 лева всяка, на обща стойност 106 000 лева, представляващи 10% от капитала
на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С нотариални
покани с рег. №7136, том 3, № 132 и рег. № 7138, том 3, № 133, двете от
21.07.2017 г. на нотариус Жана Тикова, връчени на 27.07.2017 г., въззиваемият поради
липса на обявени ГФО в Търговския регистър е поискал от въззивното дружество да му предоставени информация за
дейността, както и да бъде свикано Общо събрание на акционерите. С нотариална
покана с рег. №7141, том 3, № 134 от 21.07.2017 г. на нотариус Тикова, връчена
на 27.07.2017 г., въззиваемият е направил искане да му бъде издадено временно
удостоверение по чл. 167 от ТЗ за притежаваните от него 1060 акции на
приносител, представляващи 10% от капитала на дружеството.
Липсата
на издадени при учредяването или в по-късен момент акции, задължава
акционерното дружество по смисъла на чл.167, ал.1 от ТЗ, срещу направените
имуществени вноски за сметка на записаните акции да издаде на акционерите временно удостоверение, подписано
от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите.
Временните удостоверения представляват ценни книги, които независимо от това
дали заместват поименни или акции на приносител, с оглед разпоредбата на
чл.187, ал.2 вр. чл.185, ал.2 от ТЗ се прехвърлят чрез джиро и вписване в
книгата на акционерите.
С
оглед установения в закона начин на прехвърляне на временните удостоверения,
съдът намира, че същите представляват поименни ценни книги, поради което
представените с отговора на исковата молба удостоверения № 002, № 004, № 005, №
006 и № 007, всичките от 01.11.2001 г., нямат характер на временни
удостоверения по смисъла на чл.167 от ГПК. Дори да се приеме, че същите биха
легитимирали приносителя им като акционер във въззивното дружество, то това е
само за посочения в тях номинал от 25 000 лева, съответстващ на само на 250 акции, с които безспорно
въззиваемият се е разпоредил към 31.102012 г.
От
показанията на свид. М.Н се установява само, че горепосочените удостоверения са
издадени при учредяване на дружеството, като свидетелката не си спомня
категорично дали са предавани на въззиваемия и дали той се е легитимирал с тях
при участие в общи събрания на акционерите. Свидетелката сочи, че в качеството
на адвокат при двете увеличавания на капитала на дружеството е изготвяла и
временни удостоверение, но не знае дали същите са били предадени на
акционерите.
Относно
начина на провеждане на събранията на акционерите през периода 2008 г. – 2014
г., единствените непротиворечиви и незаинтересовани са показанията на свидетеля
М М, едноличен собственик на капитала на „Трансмейкърс“ ЕООД – акционер във въззивното дружество,
според които при регистрацията, никога не са искани и не са представени
временни удостоверение, поради приятелските отношения между акционерите към
този момент. Свидетелят излага, че е получил временното удостоверение на „ТРАЙНСМЕЙКЪРС“
ЕООД, едва през 2015 г. и то след многократни напомняния от страна на
дружеството. Според свидетеля, временни удостоверения са били изисквани при
провеждане на събранието през 2017 г., на което въззиваемия И., не е бил
допуснат именно поради липса на временно удостоверение.
Съдът намира, че показанията на свидетеля П С, според които при
всяка промяна на капитала, са се издавали нови временни удостоверения,
съответстващи на актуалното разпределение на акциите, не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Наред с това, следва да се има
предвид и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, доколкото
се установява, че е налице конфликт между този свидетел, който заедно
с брат си Свилен
Стоянов – изпълнителен директор на дружеството притежава повече от 50% от
капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД и останалите акционери в
дружеството.
Анализът на събраните по делото
доказателства обуслявя извода на съда, че в хода на производството, при спазване на въведената с чл.154, ал.1 от ГПК доказателствена тежест,
въззивникът не е установил да е издал на въззиваемия срещу направените от
последния за сметка на записаните акции имуществени вноски, съответното
временно удостоверение, материализиращо правото на акционера да получи
записаните акции.
След като по смисъла на чл.167 от ТЗ, временното удостоверение
замества акциите до момента на издаването им, независимо, че не им е
тъждествено и по своята правна характеристика представлява поименна ценна книга
от категорията на заповедните, както и има удостоверителна функция за
членството на посоченото в него лице в съответното акционерно дружество и
направените вноски, то несъмнено неиздаването му е нарушение на едно от
основните защитни в широкия смисъл на това понятие права на акционера,
произтичащо от правото му на акция.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с осъщественото от
органите на въззивното дружество бездействие са нарушени конкретни, изрично
установени от законодателя и гарантирани с нормата на чл.167, ал.1 от ТЗ членствени права на въззиваемия
в качеството му на акционер, поради което исковата претенция и в тази част е
основателна и
следва да бъде уважена.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК.
С
оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл.
80 ГПК, в размер на 360 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №327/26.04.2018 г. по т.д.1188/2017 г. по описа на
ВОС.
ОСЪЖДА "МИПС -
ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к."Свети Константин и
Елена", х-л „АКВА АЗУР", представлявано от изп.директор Свилен
Стоянов ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.И., с ЕГН ********** ***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на
чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: