Решение по дело №1936/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от П. П. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], вх. 2, ет. 4, против Заповед № 3184/27.09.2023 г. за премахване на незаконен строеж, издадена от Ч. К., зам.- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас. С обжалваната заповед е наредено на жалбоподателя да премахне незаконни строежи, представляващи: „Сграда № 1“, „Постройка № 2 (по работна схема)- допълващо застрояване“ и „Сграда № 3“, находящи се в поземлен [имот номер], м. „Черниците“, землище на [населено място], общ. Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че след придобиване на имота през 1997 г., жалбоподателят е поставил в него метален фургон и две метални постройки, служещи съответно за съхранение на продукция и инвентар, за почивка и за тоалетна. Твърди се, че посочените обекти са поставени в североизточната част на имота, на възможно най- отдалеченото място от преминаващата през югозападната част на имота въздушна електропроводна линия, и не попадат в сервитутна зона. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като сочи, че се касае за преместваеми обекти и същите не са поставени в сервитутна зона. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Счита, че процесните обекти представляват строежи по смисъла на ЗУТ, тъй като са трайно прикрепени към земята, както и че същите попадат в сервитутната зона на въздушна електропроводна линия „Юнга“. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят П. П. Н. се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в м. „Черниците“, землище на [населено място], общ. Бургас, придобит по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с [нотариален акт], том XXXII, дело № 9580/1997 г.

Н. 05.05.2022 г. в ПИ с идент. № 47202.503.167 е извършена проверка от служители в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, по повод постъпил сигнал от „Енергиен Системен Оператор“ Е.. При извършване на проверката е установено, че в имота са разположени три постройки, а именно: метален фургон с размери 2.80 м./3.90 м. и площ от 11.00 кв.м., поставен върху бетонни стъпки, съставляващ обект с [идентификатор] (Сграда № 1 по работната схема); метална постройка- склад с размери 3.00 м./2.00 м. и площ от 6.00 кв.м. (Постройка № 2- по работната схема), и метална постройка- тоалетна с размери 1.40 м./1.00 м. и площ 1.4 кв.м. (Сграда № 3- по работната схема). При проверка в техническия архив на дирекция „ЦАУ Зора“ при Община Бургас не са открити строителни книжа и други документи за описаните обекти. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № „З“-37/05.05.2022 г. В него е отбелязано, че трите обекта са изпълнени без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и попадат в сервитутната зона на въздушната електропроводна линия /ВЛ/ 110kV „Юнга“, в нарушение на чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №16 за сервитутите на енергийни обекти, като препятстват упражняването на сервитутни права. По отношение на Сграда № 1 с [идентификатор] е отбелязано също, че е изпълнена без съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.

С писмо изх. №70-00-4444(72) от 10.08.2023 г. от началника на отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, връчено на 21.08.2023 г., жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на описаните постройки. Н. същия е указана възможността да представи в 7-дневен срок от получаване на уведомлението „становище или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатите административни производства“.

Въз основа на направените в хода на проверката констатации, на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ са съставени констативни актове, както следва:

1) Констативен акт № „З“- 25/21.08.2023 г. за строеж: „Сграда № 1“ (по работна схема), находяща се в ПИ с [идентификатор], в с.о. „Черниците- Училищното“, [населено място], представляващ метален фургон върху бетонова стъпка с размери 2.80 м./3.90 м. и площ от 11.00 кв.м. (на л. 17 от делото);

2) Констативен акт № „З“- 26/21.08.2023 г. за строеж: Постройка № 2 (по работна схема), находяща се в ПИ с [идентификатор], в с.о. „Черниците- Училищното“, [населено място], представляваща метална постройка с размери 3.00 м./ 2.00 м. и площ 6.00 кв.м. (на л. 19);

3) Констативен акт № „З“- 27/21.08.2023 г. за строеж: „Сграда № 3“ (по работна схема), находяща се в ПИ с [идентификатор], с.о. „Черниците- Училищното“, [населено място], представляващ метална постройка- тоалетна, с размери 1.40 м./1.00м. и площ 1.40 кв.м. (на л.21).

С констативните актове е прието, че установените в имота обекти представляват строежи от V- та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и чл.10, буква „а“ от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че същите са изпълнени без разрешение за строеж, в сервитутна зона на енергиен обект- въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 110 kV „Юнга“, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, и не представляват търпими строежи по смисъла на §16 и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Констативните актове са връчени лично на жалбоподателя Н. на 21.08.2023 г. Н. същата дата са депозирани писмени възражения от последния, с искане за прекратяване на административното производство. Във връзка с направеното възражение, жалбоподателят е информиран с писмо рег. № 70-00-4444(80) от 24.08.2023 г. от началника на отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, че сервитутите възникват по силата на закона и при упражняването им „Енергиен системен оператор“ Е. или негови представители имат право да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждане и/или експлоатацията на енергийните обекти.

Въз основа на съдържащите се в констативните актове данни е издадена оспорената Заповед № 3184/27.09.2023 г. на зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне на основание чл. 225а, ал.1 и ал.3, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗУТ обектите, представляващи: „Сграда № 1“, „Постройка № 2- допълващо застрояване“ и „Сграда № 3“.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната „Сграда № 1“ представлява метална конструкция от ламарина (стени и покрив), метално шаси от тръбен профил и дървен под, поставена върху предварително заравнена земна основа, хоризонтирана и стационирана чрез бетонови бордюри с височина 30-40 см. Вещото лице сочи, че същата може да бъде пренесена в пространството с помощта на кран и автоплатформа, без да губи своята конструктивна цялост. Останалите два обекта, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед- „Постройка № 2“ и „Сграда № 3“, са описани в заключението като строежи от „лек тип“- със стени и покрив от метална конструкция и валцовани профили с ламарина. Подът на посочените два обекта е от циментова замазка, което не позволява преместването им в пространството, без нарушаване на целостта им. В заключението е посочено също, че през процесния ПИ с [идентификатор] преминава въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kV „Юнга“. Вещото лице отбелязва, че на основание чл. 108, ал. 2 от ЗУТ сервитутната ивица за преминаващата въздушна електропроводна линия следва да се определи с ПУП, но за процесния имот няма схема на сервитутните ивици и към настоящия момент сервитут не е определен. В с.з. вещото лице допълва, че в заповедта и в констативните актове не са посочени сервитутните отстояния, а по данни от представената по делото схема (на л. 33), която е извадка от кадастралната карта, процесният електропровод преминава през западната част на поземления имот, в която част няма постройки.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. М., съсед на жалбоподателя, се установява, че процесните обекти са поставени в имота на последния през 90-те години, като металният фургон е докаран с помощта на кран. Свидетелят сочи, че под обектите са поставени тротоарни плочки, залети с цимент, за да препятстват влизането на влечуги в помещенията.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № 2894/06.10.2021 г. на кмета на Община Бургас (на л. 37 от делото). Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от IV до VI категория.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. В нея са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативните актове, съставени от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на административното производство и на същия е предоставена възможност да заяви становище и да представи доказателства, с което е осигурено правото му на защита.

Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесните с оглед препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от същия закон. В посочените от органа хипотези на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен, когато е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (т.1) и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (т. 2).

Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед характеристиките на процесната „Сграда № 1“, установени от заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че същата не представлява строеж по смисъла на цитираната норма. Касае се за метална конструкция от ламарина с дървен под, която може да бъде пренесена в пространството, без да губи своята конструктивна цялост. При тези данни следва да се приеме, че тя представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ- обект, който може след отделяне от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. С разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗУТ е предвидена възможност за поставяне на такива обекти в поземлени имоти, като според ал. 2 за целта се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. При липса на разрешение, те се премахват (чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ). В случая няма данни за издадено разрешение за поставяне на процесния обект и следователно той подлежи на премахване, но по реда на чл. 57а от ЗУТ, а не в производство по чл. 225а от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени в частта, относно обекта „Сграда № 1“.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, обектите „Постройка № 2- допълващо застрояване“ и „Сграда № 3“ са монтирани върху циментова замаска и не могат да бъдат преместени в цялост, без да загубят своята индивидуализация. Касае се за метални конструкции, трайно прикрепени към терена, което изключва характеристиката им като преместваеми обекти. Същите представляват строежи по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и по правило се извършват след разрешение (чл. 148, ал.1 от ЗУТ). С нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са предвидени изключения от това правило, вкл. за леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни- на основание т. 3 на цитираната норма за тях не се изисква разрешение за строеж. Според настоящия съдебен състав обектът „Постройка № 2“ попада сред изчерпателно посочените от нормата изключения.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Те могат да бъдат с височина до 2.5 м над прилежащия терен и до 3 м. до най-високата част на покрива, а когато се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3.6 м. (ал. 2). От данните по делото е видно, че обектът „Постройка № 2“ е разположен в поземлен имот- урбанизирана територия с НТП Ниско застрояване (до 10 м.) и са изпълнени изискванията относно височината на същия (чл. 46, ал. 2 от ЗУТ). Обектът представлява лека постройка, предназначена за съхранение на инвентар, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ за него не се изисква разрешение за строеж, съответно не е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Не се установява от доказателствата по делото обектът да препятства упражняването на сервитутните права, в какъвто смисъл са съдържащите се в заповедта констатации, а и това обстоятелство е ирелевантно за определяне на същия като незаконен. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и в тази част.

Както се посочи, обектът „Сграда № 3“- тоалетна представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването му е необходимо надлежно разрешение. Съдът счита, че по отношение на този обект не са налице изключенията, предвидени в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, въпреки че притежава характеристиките на „лека постройка“, доколкото същият няма временен характер (изграждането му през 1997 - 1998 г. не е обвързано с реализиране на конкретно градоустройствено мероприятие), каквото изискване изрично е предвидено в цитираната норма. По делото не е спорно, че строежът е изграден без съответното разрешение, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и следователно е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържанието на процесната.

Строежът „Сграда № 3“ не е търпим по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с оглед момента на изграждането му. Според въведените с жалбата твърдения, постройките в имота са изградени след придобиването му от жалбоподателя, т.е. след 01.10.1997 г. В този смисъл са и показанията на свид. Г. М.. Следователно, с оглед отсъствието на една от изискуемите предпоставки (строежът да е изграден преди 07.04.1987 г.), нормата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложима. Не са налице и хипотезите на ал. 2 и ал. 3 на §16 от ПР на ЗУТ, доколкото незаконният строеж не е деклариран пред одобряващите органи в законоустановените срокове- до 31.12.1998 г. съгласно ал. 2 или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени преди 02.01.2001 г.

Наред с изложеното съдът счита, че строежът не е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му (ЗТСУ- отм. и ППЗТСУ- отм.) и съгласно ЗУТ. Както съгласно действащите по време на изграждането му нормативни актове, така и съгласно сега действащия ЗУТ, тоалетната е част от жилището и следва да бъде разположена в него. Разпоредбата на чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ (отм.) допуска санитарният възел да бъде разположен извън жилищната сграда само временно, при условие, че населеното място или съответната му част не е водоснабдена. По сега действащия ЗУТ тоалетната извън жилищната сграда представлява временен строеж съгласно чл. 46, вр. чл. 50, т. 2, б. „в“, вр. т. 1, б. „г“ от ЗУТ, като нейното изграждане е допустимо само при условията на Глава трета, раздел VIII „Временни строежи“, а, както се посочи, процесният строеж няма временен характер.

С оглед горните съображения съдът приема, че в частта относно „Сграда № 3“ процесната заповед е законосъобразна. Не са налице отменителни основания, поради което в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направените искания, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК следва се присъдят на страните разноски по делото, съразмерно с уважената част от жалбата, както следва на жалбоподателя Н.- 1140 лева от общо 1710 лева разноски, съгласно представения списък на разноските, и на ответника- 80 лева от общо 240 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3184/27.09.2023 г. за премахване на незаконен строеж, издадена от Ч. К., зам.- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, в частта, с която е наредено на П. П. Н. с [ЕГН] да премахне незаконни строежи, представляващи „Сграда № 1“ и „Постройка № 2 (по работна схема)- допълващо застрояване“, находящи се в [ПИ], в м. „Черниците“, землище на [населено място], общ. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. Н. против Заповед № 3184/27.09.2023 г. в останалата й част, с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Сграда № 3“ в [ПИ], в м. „Черниците“, землище на [населено място], общ. Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П. П. Н. с [ЕГН] сумата от 1140 (хиляда сто и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА П. П. Н. с [ЕГН] да заплати на Община Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.