№ 1258
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:М. Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Гражданско дело №
20245220105161 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и
3 от ЗЗД.
Ищецът Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез
пълномощника си ЕАД Е. И. твърди, че е страна по договор за потребителски
кредит № 40018204088, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район Средец,
ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с който му е
предоставен кредит в размер на 3 500 лева, при ГПР в размер на 49 %, ГЛП в
размер на 41 %, срок на договора 36 месеца, обща стойност на всички
плащания в размер на 6 122,07 лева и закупен пакет от допълнителни услуги, с
който дължимата по договора сума възлиза на 9 272,07 лева. Счита договора
за недействителен поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на
закона и противоречие със закона, като излага доводи за недължимост на
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, тъй като същите
представляват действия по управление на кредита, както и неточно посочване
на ГПР. Моли договорът да бъде обявен за недействителен.
Претендира разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Профи Кредит България“
ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт М. Д. оспорва като неоснователен.
Поддържа, че в процесния договор за потребителски кредит се съдържа
1
приложимият лихвен процент по кредита и същият не противоречи на
добрите нрави с оглед установената в българското действащо право свобода на
договаряне и липсата на зависимост на договорната лихва с размера на
законната лихва за неизпълнение на парично задължение. При евентуална
недействителност на уговорения лихвен процент счита, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Намира, че не е необходимо
посочването в договора на методика за определяне на ГПР, тъй като същият е
фиксиран, а компонентите му са нормативно залегнали. Развива подробни
съображения, според които възнаграждението за допълнителни услуги не
следва да се включва в ГПР, неточното посочване на размера на ГПР не следва
да се приравнява на липса на ГПР в договора и това не е толкова съществено
нарушение, че да доведе до недействителност на целия договор с оглед
принципа на пропорционалност, а само до недействителност на отделни
клаузи от договора.
Моли за отхвърляне на иска.
Моли да бъде съобразена практиката на СЕС при определяне на
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Не сочи доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № 40018204088, с който „Профи Кредит
България“ ЕООД в качеството на кредитор е предоставил на Т. Г. Х. в
качеството на клиент паричен заем в размер на 3 500 лева, а потребителят се е
задължил да върне предоставения му заем в срок от 36 месеца, при ГЛП в
размер на 41 %, ГПР в размер на 49 %, както и да заплати възнаграждение за
допълнителната услуга ,,Фаст“, даваща право на приоритетно разглеждане на
искането за кредит, в размер на 1 400 лева и възнаграждение за допълнителна
услуга ,,Флекси“, даваща възможност за отлагане плащането на вноски,
плащане на вноски в намален размер и промяна на падежната дата, в размер
на 1 750 лева. Общо дължимата сума по кредита е 9 272,07 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове за
недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие
със закона - чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, заобикаляне
на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави - чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Макар исковете да са заявени от ищеца при условията на кумулативност,
съдът счита, че следва да разгледа същите при условията на евентуалност и да
се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на
поддържания порок според основанията по чл. 26 от ЗЗД, тъй като правният
2
резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените
основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на
някое от другите въведени основания – в този смисъл Решение № 97 от
08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, I т.о.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на поддържаните от него пороци на договора за
потребителски кредит, водещи до неговата недействителност.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите
на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на
наведените от ищеца основания.
По фактите страните не спорят. Ответникът признава сключването на
договора за потребителски кредит, както и факта, че в размера на ГПР по
кредита не е включено възнаграждението за закупения пакет от допълнителни
услуги.
Спорен по делото е само въпросът следва ли уговорените в договора за
потребителски кредит възнаграждения за допълнителни услуги да се включват
в размер на ГПР.
Отговор на този въпрос дава актуалната практика на СЕС, имал повод да
се произнесе именно по спор за недействителност на договор за
потребителски кредит, сключен от конкретния търговец - ответник по
настоящото дело. В решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на
СЕС, се приема, че чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит, както и чл. 10, § 2, буква ж) и чл. 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените
3
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
На основание чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за
настоящия съд.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 3 150 лева, платимо
от потребителя. Това възнаграждение представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е пряко свързан с договора за кредит
и е бил предварително известен на кредитора, най-малкото защото е уговорен
в договора за кредит и е включен в погасителния план. Поради това
стойността на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за
кредит да съдържа размера на дължимия ГПР, същият нарушава изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е посочен
размер на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера
на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Неточното посочване на ГПР е равнозначно на липса на ГПР в
договора за потребителски кредит, което води до неговата недействителност
съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед изложеното предявеният иск за недействителност на договора за
потребителски кредит поради противоречие със закона е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Уважаването на главния иск за недействителност на договора за
потребителски кредит поради противоречие със закона,
препятства разглеждането на предявените под евентуалност искове за
недействителност на договора поради заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника, който следва да заплати на ищеца сторените
по него съдебни разноски за държавна такса в размер на 370,88 лева, а на
пълномощника на ищеца - адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без
да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва
4
да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо
на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни
фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството
доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът отчете, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно
съдебно заседание, събран е минимален обем от доказателства
и като съобрази размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да
служат като обективен ориентир при преценка на справедливото
възнаграждение на адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение при
цена на иска за недействителност на договор за потребителски
кредит, изчислена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК върху стойността
на договора, а именно: предоставената в заем сума от 3 500 лева, следва да се
определи в размер на 780 лева с ДДС, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на пълномощника на ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА сключения между Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „***** и ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К.
Ч., договор за потребителски кредит № 40018204088 за
недействителен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., да
заплати на Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** сторените от
него съдебни разноски за държавна такса в размер на 370,88 лева.
ОСЪЖДА ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., да
заплати на ЕАД Е. И., ЕИК *********, служебен адрес: гр. Пловдив, ул.
,,***** адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева с ДДС.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6