Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 09.02.2023 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд
двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет
и трета, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И.Л., като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1778по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/.
Делото е образувано по жалба от Д.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която на основание чл. 90, ал.
1, т. 1, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е наложено
дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С., на длъжност „главен инспектор“
в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“.
Иска се отмяната на заповедта като незаконосъобразна,
поради нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие
с материалния закон, както и поради неспазване на изискванията за форма и
съдържание.
В съдебно заседание
жалбоподателят Д.С.С. се явява лично и с процесуален представител
адвокат А., която поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и
доводи. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски в полза на довереника й.
Ответната страна Председател на Комисията за
регулиране на съобщенията, се представлява от главен юрисконсулт П., който
оспорва жалбата и претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в
полза на ответника. Представя по делото писмени бележки, с които излага
допълнителни аргументи относно неоснователността на жалбата и моли да бъде
отхвърлена.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК
и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
От
административната преписка се установява и по делото не е спорно, че
жалбоподателят Д.С.С. е заемал длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ
Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“, за което е
подписал длъжностна характеристика /л. 85 – 88 от делото/.
Със Заповед № РД-07-267/23.05.2022
г. на председателя на КРС /л. 66 от делото/ е
назначена комисия в състав: Иван К. - ръководител Инспекторат на КРС, Божидар
Босашки - служител по сигурността на информацията в КРС и Александра Димитрова - държавен инспектор в
Инспектората на КРС, която да извърши проверка на фактите и обстоятелствата,
изложени в доклади, изготвени от главния директор на главна дирекция
„Мониторинг и контрол на съобщенията“ с изх. № 15-00-455/23.05.2022 г. /л. 67
от делото/, изх. № 15-00- 452/19.05.2022 г. /л. 68 от делото/ и изх. № 15-00-440/18.05.2022
г. /л. 69 от делото/, последните два относно доклад с изх. № ДЦ-70/17.05.2022
г. /л. 70 от делото/ . Със заповедта бил определен едномесечен срок на
проверката.
Със Заповед № РД-07-328/23.06.2022
г. на председателя на КРС /л. 65 от делото/ срокът на проверката бил удължен до
08.07.2022 г.
За извършената проверка
ръководителят на Инспектората на КРС Иван К. изготвил доклад с изх. №
И-157/08.07.2022 г. /л. 17 -47 от делото/. В т. 20.3 са направени изводи за
извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл от страна на Д.С.
– главен инспектор в отдел „Териториално звено – Бургас“ при ГДМКС.
С писмо изх. №
15-00-665/04.07.2022 г. /л. 61 от делото/ от М. Богданова за главен директор на
ГД „МКС“ до ръководителя на инспектората са представени писмени обяснения от Д.С.,
в електронен вид в АИДА /л. 56 - 60 от делото/.
С писмо изх. №
15-00-650/01.07.2022 г. /л. 48 от делото/ от М. Богданова, за главен директор
на ГД „МКС“, до ръководителя на инспектората са представени писмени обяснения
от Мариян Георгиев, в електронен вид в АИДА /л. 49 - 55 от делото/.
С писмо № ЧР 7/26.08.2022 г. от
председателят на КРС са изискал писмени обяснения от Д.С.. /л. 16 от делото/.
В тази връзка от жалбоподателя са
представени писмени обяснения с изх. № 15-00-878/31.08.2022 г. /л. 13 – 15 от
делото/.
На 13.09.2022 г. е съставен Протокол
от за изслушване на Д.С. от председателя на КРС, на основание чл. 93, ал. 1 от
ЗДСл./л. 12 от делото/.
В административната преписка са приложени длъжностна
характеристика на заеманата от Д.С. длъжност /л. 85 – 88 от делото/, три броя
негови заявления за ползване на отпуск, заедно със заповедите за разрешаването
им /л. 89 – 91 от делото/. Представени са и Вътрешни правила за видеонаблюдение
в КРС, утвърдени със заповед № РД-07-199/15.04.2022 г. на председателя на КРС
/л. 73 – 84 от делото/.
На основание проведеното
административно производство била издадена Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на
председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която на
основание чл. 90, ал. 1, т. 1, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от
ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С.,
на длъжност „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг
и контрол на съобщенията“. /л. 10 – 11 от делото/.
Заповедта била връчена на С. лично
срещу подпис на 26.09.2022 г., който подал срещу нея жалба до Административен
съд – Бургас с вх. № 9253/10.10.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията /КРС/, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, за извършено
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание
„ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С., на длъжност „главен инспектор“ в отдел
„ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган – председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията, съобразно нормата на чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 27, ал. 1, т.
4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, като орган по назначаване на
държавните служители.
Спазени
са и преклузивните сроковете, предвидени в нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. За
откриването на нарушението следва да се счита датата на изготвяне на доклад с
изх. № И-157/08.07.2022 г., в т. 20.3 от който са направени изводи за извършени
дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл от Д.С. – главен
инспектор в отдел „Териториално звено – Бургас“ при ГДМКС. Дисциплинарното
наказание е наложено на 14.09.2022 г., но през това време С. е ползвал общо 11
дни платен годишен отпуск, съгласно заповед № 961 от 27.07.2022 г. и заповед № 980
от 04.08.2022 г., издадени от главния секретар на КРС, поради което на
основание чл. 94, ал. 3 от ЗДСл следва да се счита, че оспорената заповед е
издадена в рамките на преклузивния двумесечен срок.
В съответствие с правилото на чл. 93,
ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното
наказанието на Д.С. го е изслушал и е приел неговите писмени обяснения.
Същевременно настоящата съдебна
инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната
от закона форма и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради
следните съображения:
В
нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл оспорената
заповед не съдържа пълно описание на извършените нарушения, относно датата и
мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени. В
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че Д.С. е
отговорен за три нарушения: „1. Липсата на своевременното докладване на
началника на отдела за манипулирането на камерата в кола на КРС, с която е
правено измерване от служители в отдел „ТЗ Бургас“ на ГД МКС на 03.05.2022 г.
2. Неизпълнение на резолюция по Доклад №
ДЦ-70/17.05.2022 г. 3. Даването на
видимост на Доклад с изх. № 15-00-440/18.05.2022 г. до председателя на КРС,
чрез секретар на КРС, в Автоматизираната информационна система за деловодство и
административна дейност (АИДА), до служители в КРС, които нямат служебна
необходимост от предоставените им данни и информация, и представянето му за
съгласуване в АИДА от началника на отдела на отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС.“
За второто и третото нарушения не са
уточнени датите на извършването им, единствено за първото е посочено, че
своевременното докладване е следвало да бъде извършено в периода от 03.05.2022
г. до получаване на доклад с изх. № ДЦ-70/17.05.2022 г.
В заповедта първото нарушение е
квалифицирано като неизпълнение на т. V
„ПРЕКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ - „Докладва за административни пропуски и нарушения, които
създават предпоставки за корупция, измами или нередности“ от длъжностната
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС, а второто нарушение като неизпълнение
на т. VI „ВЪЗЛАГАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ
НА РАБОТАТА“ — „За изпълнението на работата си служителят се отчита пред
началника на отдел „ТЗ Бургас“, а при възложени задачи от главния директор на
ГД МКС и главния секретар на КРС и пред тях от утвърдената от главния секретар
на КРС длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ
Бургас“, ГД МКС.
В мотивите на заповедта липсва
квалификация на третото нарушение, което според ДНО е извършил С..
Отделно от това, въпреки, че в
обстоятелствената част са описани три нарушения, които да са извършени от С.,
ДНО е посочил следното: „С действията си Д.С.
виновно е нарушил своите служебни задължения и е допуснал дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл „Неизпълнение на служебните
задължения“ и „Дисциплинарно
наказващият орган приема, че горепосоченото дисциплинарно нарушение, извършено
от Д.С., е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавния
служител за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.“
От изложеното не става ясно дали
наложеното дисциплинарно наказание е само по отношение на едно от извършените
нарушения и евентуално за кое от тях или и за трите едновременно.
Така посочените пропуски в
обстоятелствената част на оспорената заповед я правят недостатъчно мотивирана и
водят до невъзможност за наказаното лице да разбере за какво точно е наказан,
за да може да осъществи адекватно правото си на защита.
В заповед като
процесната следва да се обоснове вида и размера на наложеното наказание, което
не е сторено от дисциплинарно наказващия орган. Изложеното налага извода за
допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които на
самостоятелно основание налагат неговата отмяна.
С оглед изискването административният акт да бъде мотивиран,
в случая е допуснато нарушение на нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, която
визира критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание,
а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него по последици за
държавната служба или за гражданите; формата на
вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното служебно
поведение на държавния служител. ДНО въобще не е коментирал критериите, въз
основа на които е определил наложеното от него наказания, като се е задоволил
единствено бланкетно да изброи посочените в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл изисквания,
но без да даде оценка на тежестта на извършеното от С. нарушение, съобразно
настъпилите от него последици за държавната служба или евентуално за
гражданите. Не е посочил формата на вина на наказаното лице и не е обсъдил
цялостното служебно поведение на С. като държавен служител. Още повече, че ако
се приеме, че ДНО е наложил наказанието и за трите посочени от него нарушения е
следвало да даде оценка за всяко едно от тях поотделно, съобразно критериите на
чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.
Съществена част от формата, в която следва да бъде
издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните
основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на това изискване
има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено
нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една
от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една
страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието
на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за
издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на
защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му
по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или
излагането им в недостатъчна степен и пълнота, както и несъответствието на
посоченото правно основание за издаване на акта с установената фактическа
обстановка, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за
издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.
146, т. 2 и т. 3 от АПК.
В конкретния случай описаните нарушения на
административнопроизводствените правила, допуснати при издаване на оспорената
заповед са самостоятелно основание за отмяна на акта.
Освен това, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила, същата е и в противоречие с относимите материални норми,
поради следните съображения.
От събраните по
делото доказателства не се установява Д.С. да извършил нарушение на т. VI „ВЪЗЛАГАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА РАБОТАТА“ — „За
изпълнението на работата си служителят се отчита пред началника на отдел „ТЗ
Бургас“, а при възложени задачи от главния директор на ГД МКС и главния
секретар на КРС и пред тях от утвърдената от главния секретар на КРС длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС.
Това е така,
тъй като в административната преписка представена по делото има доказателства,
че същият е докладвал своевременно на прекия си ръководител за резултатите от
изпълнение на поставената му задача във връзка с командироването му в гр. Стара
Загора. За извършената проверка е бил уведомен устно по телефона прекият му
началник Мариян Георгиев – началник отдел „Териториално звено – Бургас“ при ГД
„МКС“ и отделно от това били съставени Констативен протокол №
Б-ДП-002/03.05.2022г. и Измерителен протокол № Б-МС-230/03.05.2022г., които
били отчетени към Началник отдел „ТЗ Бургас “ чрез Автоматизираната
информационна система за деловодство и административна дейност (АИДА). Този
факт се потвърждава и от съдържанието на изготвения за извършената проверка доклад с изх. № И-157/08.07.2022 г.
от ръководителя на Инспектората на КРС
Иван К. /л. 23 от делото, стр. 7 от доклада/.
Що се отнася до
нарушението описано от ДНО като „Неизпълнение на резолюция по Доклад № ДЦ-70/17.05.2022 г.“, съдът намира, че същото не следва
да се квалифицира като нарушение на по т. VI „ВЪЗЛАГАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ
НА РАБОТАТА“ от утвърдената от главния секретар на КРС длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС.
Това е така, тъй като с посочената резолюция върху доклада на практика са
поискани обяснения свързани с неговото съдържание, които да дадат посочените в
нея служители, в това число и Д.С.. Освен това в изпълнение на тази резолюция е
бил изготвен доклад с изх. №
15-00-440/18.05.2022 г. от името на Т.К., главен директор на ГД „МКС“, който е
бил подписан и изготвен от Д.С. и колегата му Д.П./л. 69 – гръб, от делото/.
Настоящият
съдебен състав намира също така, че С. не извършил и другото вменено му от ДНО
нарушение на т. V „ПРЕКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ - „Докладва за
административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция,
измами или нередности“ от длъжностната характеристика за длъжността „главен
инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“
Това е така, тъй като за да е съставомерно следва да бъде
обосновано, че административните пропуски, респ. нарушения, за които не е
докладвал са способни да доведат до наличие на предпоставки за корупция или измами, което в случая не е
налице. ДНО не е обосновал, че несвоевременното недокладване от страна на С. на
извършеното от Д.П.нерегламентирано завъртане на камерата в служебния автомобил
на 03.05.2022 г. би могло да създаде предпоставки за корупция или измама и по
какъв именно начин. Освен това следва да се има предвид, че в административната
преписка и по делото е установено, че П. е извършил това нарушение изключително
поради лични причини и изричното му несъгласие с осъществяване на
видеонаблюдението в служебните автомобили /изразявано открито пред
ръководството на службата/, а не поради някакви користни цели. Що се отнася да термина нередност,
то той е много общ и в случая не може да се каже, че с извършеното нарушение се
създава предпоставка за конкретна нередност, а и в оспорената заповед липсват
твърдения за такава с посочване на нейния характер и параметри, респ. наличие
създадени в случая предпоставки за настъпването на такава.
Относно третото извършено според ДНО нарушение от
С., а именно: Даването на видимост на Доклад с изх. № 15-00-440/18.05.2022
г. до председателя на КРС, чрез секретар на КРС, в Автоматизираната
информационна система за деловодство и административна дейност (АИДА), до
служители в КРС, които нямат служебна необходимост от предоставените им данни и
информация, и представянето му за съгласуване в АИДА от началника на отдела на
отдел „ТЗ Бургас“, ГД МКС.“, съдът го намира за несъставомерно, като счита
че именно поради тази причина, както изготвилият доклада за проверката, така и
ДНО не се са го квалифицирали като неизпълнение на конкретно изискване, във
връзка със служебните задължения на С..
По изложените съображения, съдът намира
оспорената заповед за издадена при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и в противоречие с материалните норми и целта на закона. С оглед
на това, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а
издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски за изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 500.00
лева, следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № СП-109/14.09.2022 г. на председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията /КРС/, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, за
извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно
наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на държавния служител Д.С., на длъжност „главен
инспектор“ в отдел „ТЗ Бургас“, Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“.
ОСЪЖДА
Комисията за регулиране на
съобщенията да заплати на Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по
делото в размер на 500.00 /петстотин/ лева за възнаграждение на адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: