РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. Пазарджик, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220102681 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството е бързо, по реда на глава 25 от ГПК. Образувано е по искова молба,
подадена от З. А. И. като майка и законна представителка на малолетния Р. Р. И. срещу
бащата на детето Р. А. И. за увеличаване на издръжката, която ответникът заплаща на сина
си, от 300 лв. месечно на 500 лв., месечно, считано от подаването на исковата молба.
Искът е с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцовата страна твърди, че родителите са живели на съпружески начала и са се разделили
през 2020 г., като детето е родено през 2017 г. Със спогодба между тях, одобрена от съда,
двамата се уговорили детето да се отглежда от майката, която да упражнява родителските
права, а бащата да заплаща издръжка от 300 лв. месечно. бащата не участвал по никакъв
друг начин в отглеждането на детето, освен чрез заплащането на издръжката, която вече
била близка до минималния актуален размер и недостатъчна за детето, което било ученик
във втори клас, нуждаело се от учебни пособия, храна за училище, училищни екскурзии и
посещения на музеи и т.н. То страдало от астма, която изисквала средства за лечението,
желаело да посещава уроци по плуване, които се заплащали, школа по английски език,
посещавало с майката кино и театър. Бащата категорично отказвал да дава по-висока сума за
издръжка, макар че бил молен неколкократно през годините, и никога не се интересувал
дали има нужда от пари за някакви извънредни разходи. Твърди се, че има високи доходи,
има още едно дете от жената, с която живее в момента, наскоро е купил жилище в гр. П.,
където и работи, отделно от това рекламира предоставяни от него транспортни услуги, жена
1
му работи, както и майка му работи в И. и му помага с големи суми.
Постъпил е отговор, с който ответникът оспорва иска изцяло. Твърди, че раздялата им с
майката на Р. е била още през 2019 г., като след нея той е изпращал немалки суми, които не
само покривали издръжката на детето, но послужили и за ремонт на жилището на майка му.
След това, през- 2020 г., тя завела дело за родителски права и издръжка, като неколкократно
заявила на ответника, че ако не дава пари, няма да му се позволява да се вижда с детето по
видеовръзка. Поради произтичащите от възрастта на детето "нулеви възможности в
съдебната битка" ответникът се съгласил на нейните условия, още повече, че тогава работел
в А. и доходът му позволявал да отдели сумата. В момента работата му била в България и
доходът му бил по-нисък, имал и друго малко дете, а партньорката му работела на половин
работен ден. Определя като изключително грозно и лъжливо твърдението, че не участва в
живота на сина си - дори е водил дело за разширяване на режима на лични отношения и
съдът уважил искането. Описва контактите си с детето при определения режим и
подаръците, които му прави; твърди, че майката се опитва да ги отчужди, отказва му контакт
по телефона и информация за детето, вкл. в коя детска градина или училище е записано или
кой е личният му лекар; търси го само за пари. Нямал собствен имот, жилището в П. било
собственост на партньорката му, с която нямали брак, къщата в село О. била на майка му,
тъй като той направил отказ от наследството на баща си, а имал и брат. След изплащането
на издръжката от 300 лв. му оставала незначителна сума. Максимумът, който можел да
поеме, бил от 350 лв. месечно. Счита за завишен размера от 500 лв. месечно. Оспорва
твърденията за заболяване на детето, като твърди, че ако е имало такова, той е щял да научи
от детето. Само веднъж детето дошло с помпичка у тях и повече не споменало за това, а той
не смеел да попита майката, защото се страхувал от поредния скандал. Оспорва твърденията
за водене на детето на театър и кино с цел обогатяване на мирогледа му. Сочи, че учебните
помагала и учебниците са безплатни за всички ученици. Заявява, че от детето знае, че не то,
а майка му е искала то да ходи на плуване - детето нямало такова желание, а майката целяла
да оправдае разходите по него. Отрича твърдяния висок размер на дохода си. Отрича майка
му да му помага с високи суми и твърди, че тя е инвалид с решение на ТЕЛК. Сочи, че
възможностите на родителя, който дава издръжката, са предпоставка не само за нейния
размер, но и за основанието на иска, тъй като за даващия издръжка следва да остават
средства за собствената му необходима издръжка.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
Установява се следната фактическа обдтановка въз основа на писмените доказателдства и
свидетелските показания:
Страните са родители на детето Р. И., към момента на 8-годишна възраст, ученик във втори
клас.
Двамата родители са съжителствали на съпружески начала до 2019 г. След раздялата им
детето се отглежда от майката в гр. П.. През 2020 г. страните са сключили съдебна спогодба,
одобрена от съда на 30.10.2020 г., относно упражняването на родителските права върху
детето Р., като са се съгласили те да се упражняват от майката, а бащата да заплаща издръжка
2
в размер 300 лв. месечно. С решение на съда от 21.12.2021 г. е утвърдено ново тяхно
споразумение, разширяващо и конкретизиращо режима на лични отношения на бащата с
детето.
Към момента бащата живее на съпружески начала с друга жена в гр. П. и двамата имат общо
дете, момче на 3-годишна възраст. През 2021 г. съжителката на бащата В. И. е придобила
чрез покупка собствеността върху апартамент с площ 62 кв.м. В този апартамент към
момента живее постоянно бащата с новото си семейство – това се установява от данните за
адресната му регистрация и от показанията на свидетелката К. И., доведена от него, а и той
самият не отрича това обстоятелство, единствено заявява, че живее и в П., и в с. О..
Майката на Р. живее сама с детето и няма други деца.
Детето е като цяло здраво, единствено му е поставена диагноза „астма с преобладаващ
алергичен компонент“, във връзка с което се провеждат периодични – през няколко месеца -
прегледи и изследвания и наблюдение от лекари, част от които се заплащат. Заболяването
астма утежнява протичането на острите респираторни инфекции при детето.
Бащата според представеното удостоверение от работодателя му работи по трудово
правоотношение при пълно работно време и получава брутно месечно възнаграждение от
2164, 20 лв. (нето 1679,38 лв.), като до февруари 2025 г. размерът му е бил 1304,47 лв.
Неговата съжителка от м. юни 2025 г. работи по трудово правоотношение при 4-часов
работен ден, съобразно представения трудов договор, с брутно трудово възнаграждение от
523 лв.
Майката на детето Р. работи по трудово правоотношение и получава нетно трудово
възнаграждение от около 1100 лв., видно от социалния доклад, което съответства и на
данните, представени от НАП, за 2024 г.
Не се доказват твърденията на майката за това, че ответникът извършва допълнително
транспортни услуги срещу заплащане.
През 2024 г., преди завеждането на делото, ответникът e прехвърлил собствеността на
автомобил на сестрата на В. И.. През 2023 г. се е отказал от наследството на баща си,
починал по-рано същата година.
Майката на бащата живее в с. О., но работи в И., което се установява от показанията на
свидетелката К. И.. От показанията на същата свидетелка, съпоставени с тези на бабата по
майчина линия Любка И., може да се направи извод, че личните отношения на бащата с
детето като цяло се спазват, макар и не абссолютно точно – детето гостува на баща си с
определена периодичност и нощува при него. Издръжката от 300 лв. се заплаща редовно, но
бащата почти не прави извън нея покупки за детето.
Не е оспорено от майката, че към 2020 г., когато е уговорена издръжката от 300 лв., бащата е
работел във Великобритания.
При така установените факти съдът направи следните изводи:
Нуждите на детето са обичайните нужди на дете на неговата възраст, леко увеличени заради
3
нуждата от прегледи и лечение на астмата. То се нуждае от дрехи, храна, учебни помагала,
спортни занимания и т.н.
Доказаните доходи на родителите са в размер под средната заплата за страната, като този на
бащата е с около 40-50 на сто по-висок от дохода на майката. Майката освен това полага
всекидневните грижи, което обуславя поемане от бащата на по-голям дял от издръжката.
Доходите на фактическата съпруга и на майката на ответника са без пряко значение за
делото. Те биха могли да се отразят на извода за размера на дохода на ищеца, доколкото е
възможно да се допусне, че той получава допълнителна парична помощ от майка си или че
действителните доходи – негови и на фактическата му съпруга, са по-високи от онова, което
е документално отразено. Не са събрани обаче достатъчно доказателства за действително
наличие на такъв доход или получени дарения на пари, независимо от опроверганото от
доведената от самия него свидетелка твърдение на ищеца, че майка му не работи. Не се
доказва и именно ответникът да плаща битовите разходи на майка си, за да се правят
евентуални изводи за скрит негов доход.
Съдът намира, че ако месечната издръжка на детето Р. е в размер около 750 лв., от тях 430
следва да се поемат от бащата, а остатъкът – от майката. Това приблизително съответства на
размера, уговорен през 2020 г., от 300 лв., но коригиран с натрупаната до момента инфлация
от малко над 40 на сто, изчислена от НСИ. В посока известно намаление спрямо онзи
момент насочва работата на бащата в държава с по-висок стандарт тогава и в България –
сега, както и раждането на второто му дете, на което той също дължи издръжка, но от друга
страна, детето е пораснало и е диагностицирано с астма, което насочва към относително
увеличение.
Колкото до възражението, че възможностите на дължащия издръжка се отразяват не само на
размера, но дори и на основанието на издръжката – това може да се отнася за ненавършили
пълнолетие деца на дължащия издръжка само ако родителят е напълно неработоспособен и
няма доходи, от които да може да плаща издръжка. Приема се, че родителите не само дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца при по-строги условия, например
независимо от доходите и работоспособността на децата, но също така те са основно тези, от
които се очаква да поемат издръжката на децата, и се очаква дори отчасти да накърнят
собствената си необходима издръжка, за да отделят такава за децата си. В случая ответникът
не само е работоспособен, но и получава реални доходи, поради което изложеното от него за
основанието на издръжката е неприложимо.
По възражението на пълномощника на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника с оглед недостатъчна правна и фактическа сложност на делото
съдът намира, че делото не е с възможно най-ниската сложност от своя вид - воден е спор по
фактите за размера на доходите на родителите и нуждите на детето и са представяни
съответни доказателства. Наистина уговореното възнаграждение от ищеца превишава
размера по Наредба 1 на ВАдвС, а тези възнаграждения се считат за ориентировъчни и може
да се определи размер дори под тях, но в случая няма основание за такова увеличаване не
само заради донякъде по-високата от средното фактическа сложност на спора, но и заради
4
това, че превишение от 300 лв. или 60 на сто дори по дело за издръжка не би следвало да се
счете за значително, така че да е несправедливо заплатеният размер да се възстановява като
разноски; още повече, че на възстановяване подлежи само размер, пропорционален на
отхвърлената част от иска.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Увеличава размера на издръжката, определена със съдебна спогодба от 30.10.2020 г. по гр.
дело 1478/2020 г., която ответникът Р. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр. П., местност О.-1
№ **, ет. *, ап. *, да заплаща на сина си - ищеца Р. Р. И., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка З. А. И., ЕГН **********, от гр. П. , ул. ************* №
**, ет. *, ап. **, от 300 лв. месечно на 430 лв. месечно, считано от 02.07.2025 г. до
настъпването на причина за изменение или прекратяване на издръжката като осъжда Р. А. И.
да заплаща на Р. Р. И. увеличения размер от 430 (четиристотин и тридесет) лв. месечно,
считано от 02.07.2025 г., заедно със законната лихва върху всяка вноска при забава, и
отхвърля иска за разликата над 430 до 500 лв. месечно.
Осъжда Р. А. И. да заплати на Р. Р. И. чрез неговата майка и законна представителка З. А. И.
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 325 лв.
Осъжда Р. Р. И. чрез неговата майка и законна представителка З. А. И. да заплати на Р. А. И.
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 280 лв.
Осъжда Р. А. И. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в
размер 187,20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5