№ 521
гр. Видин, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20231320100252 по описа за 2023 година
Делото е образувано по молбата на Ц. М. Д., ЕГН **********,в
качеството й на баба на малолетната си внучка Ц. И. М. ЕГН ********** и
двете с адрес: гр. **************** против И. В. М., ЕГН **********, от с.
**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 143 СК и чл.
149 СК.
Твърди се от ищцовата страна, че ответникът е баща на детето Ц. И. М.
Посочва се, че родителите са разделени още когато детето е било на 5 месеца,
от когато грижите за детето се полагат от бабата по майчина линия.
Излага се, че детето е ученик и има нужда от издръжка.
Подържа се, че бащата не участва в разходите по отглеждането и
издръжката на детето.
Иска се да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на детето си, чрез неговата баба и
законен представител в размер на 300.00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба /16.02.2023 г./ с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпването на причини и условия, обуславящи изменението или
прекратяването й. Иска се също да бъде постановено решение, с което
1
ответникът бъде осъден да заплати издръжка за минало време за период от
една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно
по 300.00 лева месечно, ведно със законната лихва.
Претендират се и направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ищцата заяви в съдебно заседание, че
подържа иска си и моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявеният иск в пълен размер.
В едномесечния срок от ответника не е постъпил отговор със становище
по исковата претенция за издръжка.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и изразява становище,
че знае, че дължи издръжка на малолетното си дете. Заяви, че е безработен в
момента, но не представя доказателства за това, твърди, че има и други
непълнолетни деца, като две от тях са при него и той полага грижи за тях, а
другите четири идват от време на време при него. Сочи, че работи без трудов
договор в строителството, но парите не му стигат.
Ищцата Ц. М. Д. не оспорва факта, че ответникът има и други
непълнолетни деца, но не знае колко точно.
Съдът като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
страните и преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0100/01.04.2015 г. на Община - Видин се установява, че
родители на детето Ц. И. М. ЕГН ********** са Д. Е. Г., ЕГН ********** и И.
В. М., ЕГН **********.
По делото е представен заверен препис на Решение № 105/28.07.2021 г.
по гр.д. № 1210/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, от което е видно, че
детето Ц. И. М.е настанено за отглеждане в семейството на неговата баба по
майчина линия – Ц. М. Д. за срок от две години, считано от 17.05.2021 г. По
делото е представена Заповед № ЗД/Д-ВН-054/18.05.2023 г. на Директора на
Д „СП“ – Видин, от която е видно, че детето Ц. И. М.е настанено в
семейството на неговата баба по майчина линия – Ц. М. Д. временно до
постановяване на решение от съда.
Представено е удостоверение от ОУ – Любен Каравелов – гр. Видин с
2
изх. № 121/22.11.2022 г., от което е видно, че детето Ц. И. М.е записана за
обучение в 1-ви Б клас за учебната 2022/2023 година.
По делото е представен и социален доклад от Д „СП” - Видин, от който
е видно, че детето Ж. Й. се отглежда от своята баба по майчина линия – Ц. М.
Д., при която детето е настанено, която му осигурява и основните
потребности от подслон, храна, облекло, отопление, здравни и образователни
грижи, като е посочено, че същото е ученик в ОУ „Любен Каравелов“, като
учебната 2022/2023 г. е завършило първи клас. В социалния доклад също е
посочено, че от самото му раждане за детето се грижи баба му по майчина
линия. Излага се, че майката е създала друго семейство през 2018 г., като през
2020 година е родила и третото си дете. Посочва се, че от други съжителства
на майката и бащата детето Ц. има родени още четирима братя и четири
сестри, с които не поддържа връзка. В доклада е отбелязано, че бабата на
детето Ц. Д. се занимава с обгрижване на възрастни хора на частни начала,
като месечното й възнаграждение е на договорка с лицата. Посочено е, че от
01.05.2023 г. същата работи на трудов договор към фирма ********* на
позиция машинен оператор навиване на бобини, като месечният й доход е
около 600.00 лева. Консултирана е от социален работник за социалните
помощи на които детето има право след настаняването. До датата на
изготвяне на социалния доклад не е получила още първата си заплата от
фирмата. Семейството се подпомага и от Д „СП“ на основание чл.7/2 от
ЗСПД в размер на 50.00 лева месечно и на основание чл. 9 от ППЗСП в
размер на 62.61 лева месечно.
Ответникът не е ангажирал доказателства за доходите си, в съдебно
заседание сочи, че е безработен. Не се оспорва обстоятелството, че същият
има алиментни задължения към други деца.
По делото е допуснат до разпит свидетелят Ю. М. И., който е във
фактическо съпружеско съжителство с бабата на детето – Ц. Д..
Свидетелят И. заявява, че живее на съпружески начала с Ц. Д., като тя
полага грижите за детето Ц. изцяло. Излага, че и той участва в отглеждането
й. Сочи, че бабата се грижи за детето от както същото е било в невръстна
възраст. Твърди, че майката на детето изпраща малко пари, но рядко. За
четирите години, в които живее с бабата, свидетелят твърди, че бащата е дал
само 70.00 лева за детето.
3
Съдът дава вяра на свидетеля, като кредитира показанията му, тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по
делото.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
По допустимостта на исковете: бабата на детето, осъществяваща
заместващата грижа, макар и да не придобива родителски права и
задължения, може да извършва необходимите правни действия за защита на
личните права на детето, свързани с неговото здраве и образование,
включително и определяне на издръжката му, като най-важна част за него. От
това следва и изводът, че бабата може да предяви иск за издръжка, като лице
упражняващо заместваща грижа/в този смисъл е Определение № 794 от
22.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 97/2011г. III г.о./
Обективно и кумулативно съединенити искове с правно основание чл.
143 от СК и чл. 149 СК са за основателни по следните съображения:
По иска с правно основание чл.143 от СК:
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно. При определяне размера на дължимата месечна
издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на
дължащия издръжка, а от друга страна - нуждите на лицето, на което се
дължи издръжка.
Правото на издръжка е безусловно и принадлежи на детето, а
задължението за предоставянето на такава издръжка, чието предназначение е
да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на Ц. И. М. че грижите по
отглеждането и възпитанието й са поети от бабата по майчина линия, при
която детето е настанено, а така също и че ответникът не полага такива за
детето си и не му дава издръжка.
По делото се установи, че бабата на детето получава месечен доход от
около 600.00 лева и социални помощи в общ размер на 112.61 лева месечно.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява
размерът на получаваните от ответника доходи, но бащата е в трудоспособна
4
възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява
обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията в
исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи.
Във връзка с факта, че ответникът е родител на детето, то по отношение
на същия, който е освободен от грижите за него, се поражда задължението за
осигуряването на месечната му издръжка, независимо дали се намира в
трудови правоотношения или не, което задължение произтича от
императивният характер на чл. 139 от СК.
Имайки в предвид изложеното, както и обстоятелството, че по делото не
се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка,
Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът приема, че за месечната
издръжка на детето Ц. И. М.са необходими 400.00 лева, 200.00 от които
следва да заплащат и осигуряват от ответника.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните
нужди /храна, облекло/ на детето, с оглед възрастта му. Следва да се
отбележи, че определената издръжка е близо до законоустановения
минимум, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, според която норма
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.
Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща
на детето си, подпомагано от неговата баба и законен представител,
ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв., считано от датата на
предявяване на иска - 16.02.2023 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка,
като искът в останалата част до пълния му претендиран размер от 300.00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди предявяване на иска. Заявената от ищцата претенция е за периода от
16.02.2022 г. до 16.02.2023 г. Безспорно се установи, че в този период
страните по делото са живеели разделено и детето е живяло при баба си, като
само тя е полагала грижата по отглеждането, възпитанието и издръжката му.
Безспорно се установи, че ответникът не е давал такава.
5
Изложените по-горе мотиви относно нуждите на детето и
възможностите на дължащите издръжка родители, аргументират съда да
приеме, че и искът по чл. 149 от СК следва да бъде уважен, като размерът на
издръжката за минало време следва да бъде определен на 200.00 лева
ежемесечно, считано от 16.02.2022 г. до 16.02.2023 г. /датата на предявяване
на иска/, или в общ размер от 2400.00 лв., като в останалата част до пълния
му претендиран размер от 3600.00 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът, предвид изхода на делото, следва на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в
общ размер на 384.00 лв., представляваща държавна такса върху присъдените
издръжки.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, от с. ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете Ц. И. М. ЕГН **********, чрез нейната баба Ц. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****************, в качеството й на лице
оказващо заместваща грижа по чл.137 от СК,ежемесечна издръжка в размер
на 200.00 лева, считано от 16.02.2023 г. /датата на предявяване на иска/ до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на тази
издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 300.00
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, от с. ********** ДА ЗАПЛАТИ
на малолетното си дете Ц. И. М. ЕГН **********, чрез нейната баба Ц. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****************, в качеството й на лице
оказващо заместваща грижа по чл.137 от СК ,издръжка за минало време в
общ размер от 2400.00 лв., считано от 16.02.2022 г. до 16.02.2023 г. /или по
200.00 лева месечно/, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 3600.00 лева, като
неоснователен.
6
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението досежно издръжките.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, от с. ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин
държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер от 384.00 лв.
както и 5.00 лв. – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
четиринадесетдневен срок от датата на обявяване на решението - 07.07.2023
година.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7