Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в
публичното заседание на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело
№ 1724/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на Д.С.Д. от гр. Добрич, чрез адв. Д.Н. против Решение № 856/18.06.2020г.,
постановено по НАХД № 382/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0819-004287/19.07.2019г.
на Началник
група към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с
което му е наложено административно наказание за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.1 от с.з. глоба в размер на 300лв. Жалбоподателят
счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, по съображения
изложени в жалбата; твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение,
както и да отмени процесното наказателно постановление. В съдебно заседание и
по съществото на спора, жалбоподателят не се явява. В депозирана по делото
молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски
за двете инстанции.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение прави
възражение за прекомерност.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН,
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадената
касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Д.С.Д. от
гр. Добрич против Наказателно постановление № 19-0819-004287/19.07.2019г. на Началник група към ОДМВР Варна,
сектор Пътна полиция. За да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел
за установено следното от фактическа страна:
На 02.06.2019г., около 16.30 часа в гр. Варна
на ул.”Атанас Москов” в посока бул.
„Вл.Варненчик” до кръстовището с ул.“Девня“ Д. управлявал товарен автомобил -
Фиат с рег. № В****ВХ, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД клон Варна. На
така описаното място автомобилът бил спрян за извършване на проверка, в хода на
която е установено, че водача управлява МПС без да притежава СУМПС, тъй като
същото му е било отнето по-рано за други нарушения. За горното бил съставен
АУАН № 381016/02.06.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена
горепосочената фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано по чл.150А
ал.1 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивникът, като същият в срок е
направил възражения. Във връзка с
възраженията е разпоредено извършването на допълнителна проверка, която е
приключила с изготвянето на справка от петчленна комисия.Описаната фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието била изцяло възприета от АНО,
който ангажирал отговорността на въззивника, като му наложил съответно глоба в
размер на 300лв., на основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП,
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, представени с административната преписка.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило
състава на нарушениета, за което е привлечено към административно-наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл.150а ал1 от ЗДвп казва, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171
т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
Направените изводи от решаващият
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да
установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС.
Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани,
тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
В тази връзка следва да се посочи,
че издаденият АУАН е редовно съставен и поради неопровергаването на
фактическите обстоятелства, доказателствената му сила относно съдържащите се в
него констатации следва да се зачете от съдебния състав. След като в
производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи
презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за
безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка
и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на
нарушението.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди
ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от жалбоподателя.
По изложените по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
856/18.06.2020г., постановено по НАХД № 382/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща
ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.