Определение по дело №1071/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ……………/……………………………., гр.Варна

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова

 

като разгледа докладваното от съдията ч. адм. дело №1071 по описа за  2020г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК във вр.с чл.144 ал.2 от АПК във вр. с чл.41 от ДОПК

Образувано е по жалба на „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково срещу Решение №ФК-14/07.05.2020г. на Директора ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.41, ал.1 във вр. с ал.2 от ДОПК и чл.127ж от ДОПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството с вх.№70-00-4283/05.05.2020г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив срещу действията на органи по приходите към ГД„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства по Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г. поради липса на правен интерес.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на Решение №ФК-14/07.05.2020г. на Директор ТД на НАП-Варна. Обосновават наличието на правен интерес за дружеството да оспорва извършените по отношение на него действия на 17.04.2020г. по предприемане на мерки за обезпечаване на доказателства и поставяне на технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозвали стоките му, които не били в списъка на тези с висок фискален риск. Поради това в 14-дневния срок по чл.41, ал.1 от ДОПК дружеството подало жалба срещу тези действия, за които е съставен Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г. до компетентния орган по по местонахождението на обекта - териториален директор на ТД на НАП-Варна, с искане за отмяната им като неправилни, наложени без мотиви, обосновка и необходимост и незаконосъобразни. В нарушение на правомощията в чл.41, ал.3 от ДОПК и извън рамките на проверката за допустимост по чл.147 от ДОПК,  вместо да се произнесе с решение по същество, директорът на ТД на НАП-Варна издал Решение №ФК-14/07.05.2020г., с което оставил жалбата без разглеждане с мотиви за липса на правен интерес за оспорването, поради отмяната на 18.04.2020г. на обезпечителните действия с протокол на органи по приходите.  В жалбата се сочи, че с постановяването на това неправилно и незаконосъобразно решение, като не е разгледал по същество редовната и допустима , решаващият орган препятствал възможността предвидена в чл.41, ал.3 от ДОПК дружеството да оспорва действията пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. В случая не била налице хипотеза от изброените в чл.147 от ДОПК - жалбата срещу действията била подписана, подадена в срок и с ясно посочване на действието, което се оспорва. Такива констатации няма в решението, поради което неправилно жалбата не е разгледана по същество, а неправилно и незаконосъобразно е оставена без разглеждане като недопустима със съображения за липса на правния интерес. Претендира се отмяна на Решение №ФК-14/07.05.2020г. и връщане на преписката на Директор ТД на НАП-Варна със задължителни указания за произнасяне по съществото на спора по жалбата срещу действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокола от 17.04.2020г.

От ответника Директора ТД на НАП-Варна е представена преписката по издаването на Решение №ФК-14/07.05.2020г. ведно с жалбата, с който е бил сезиран и протоколите за проверките, за действията по обезпечаване на доказателствата и т.н. Не е изразено становище по жалбата.

Жалбата на „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково срещу Решението №ФК-14/07.05.2020г. с което жалбата му е оставена без разглеждане е постъпила на 15.05.2020г. и с оглед липсата на доказателства за датата на връчване на решението на дружеството се приема за депозирана в 7-дневния срок по чл.147 ал.3 от ДОПК, приложим на основание чл.144 ал.2 от ДОПК. Депозирана е от активно легитимирано лице – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес за оспорването му, тъй като го засяга неблагоприятно. Водим от това, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и представените с преписката доказателства, с оглед приложимите правни разпоредби на ДОПК, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Между страните не се спори и от доказателствата се установява, че по повод извършена на 17.04.2020г. проверка в складови бази в гр.Девня, кв.Повеляново, обл.Варна от органи по приходите към ГД„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са установени стоки с получател „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково в МПС, във връзка с проверка на които предприели действията по обезпечаване на доказателства по чл.40 ал.2 от ДОПК – запечатване поставени технически средства за контрол на МПС с рег. №Х2863КР и ремарке №Х00494ЕК, с оглед предстоящото разтоварване на същите на 18.04.2020г. в гр.Хасково. Действията по обезпечаване на доказателствата на основание чл.127ж от ДОПК са отразени в Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г., който е връчен на присъствалия на извършването им водач на МПС и ремаркето. Екземпляр от протокола е връчен на водача с указания за реда и сроковете за оспорването.

С писмо с пощенско клеймо от 04.05.2020г. била изпратена и в ТД на НАП-Пловдив постъпила с вх.№70-00-4283/05.05.2020г. жалба от „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково срещу действията на органите по приходите към ГД„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства по Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г. С жалбата дружеството поискало директора на ТД на НАП-Пловдив да отмени като неправилни и незаконосъобразни предприетите действия органите по приходите на 17.04.2020г. по обезпечаване на доказателствата по отношение на стоката, на която дружеството е получател.

След препращане на компетентния да се произнесе по жалбата орган - Директора ТД на НАП-Варна, той постановил Решение №ФК-14/07.05.2020г., с което на основание чл.41, ал.1 във вр. с ал.2 от ДОПК и чл.127ж от ДОПК я оставил без разглеждане, поради липса на правен интерес за преустановяване на действията по обезпечението, което било отменено на 18.04.2020г. В обстоятелствената част на това решение директора на ТД на НАП-Варна посочил, че жалбата е подадена чрез пощенски оператор в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Въпреки това поради обстоятелството, че поставените на 17.04.2020г. технически средства за контрол на МПС с рег. №Х2863КР и ремарке №Х00494ЕК били отстранени с протокол на 18.04.2020г., действията по обезпечаване на доказателства наложени на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК били отменени в присъствие на представител на дружеството и е направен извода, че след 18.04.2020г. наложеното обезпечение с протокола от 17.04.2020г. е отменено и към момента на произнасянето му вече не бил налице правен интерес за обжалване на обезпечението. С тези мотиви решаващият орган оставил жалбата с вх.№70-00-4283/05.05.2020г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив без разглеждане, поради липса на правен интерес – на правна необходимост от преустановяване на обжалваните действия.

Решението на Директор ТД на НАП- Варна е изпратено на адресата му - „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково на 07.05.2020г. по ел. поща на дружеството, но в преписката няма доказателства за получаването му и датата на която то следва да се счита за връчено. Междувременно на 15.05.2020г. в ТД-НАП-Варна е постъпила от дружеството жалбата срещу него с искане за отмяната му.

Съгласно чл. 40, ал.1 от ДОПК -  обезпечаване на доказателствата- при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В чл.40 ал.2 от ДОПК е предвидена възможността, в случай че е невъзможно действията по ал.1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа. Чл.40 ал.3 от ДОПК изисква за действията по ал.1 и ал. 2 да се състави протокол, екземпляр от който да се предостави на лицето. До изтичането на срока по ал.2 органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване. Ако до изтичането на срока по ал.2 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал.2 и 4 запечатването се смята за прекратено.

В чл.41 ал.1 от ДОПК е предвидено, че действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. В чл.41 ал.1 от ДОПК изрично е разписано, че с решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден, а решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел. При непроизнасяне на органа по ал.1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата, действията за обезпечаване на доказателства може да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност, съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване и жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.

По аргумент от тази правна уредба основателно е оплакването в жалбата на дружеството, че незаконосъобразно с конкретното решение директора на ТД на НАП-Варна е оставил жалбата без разглеждане. След като този орган е констатирал и изрично е посочил в обстоятелствената част на акта, че жалбата е подадена чрез пощенски оператор в срок, от надлежна страна и я преценил като процесуално допустима, в противоречие с това е постановил диспозитив, с който я оставя без разглеждане.

След като в чл.41, ал.1, изр.2 от ДОПК изрично е посочено, че с решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия, основателно в жалбата до съда се твърди неспазване на обхвата на проверката по чл.147 от ДОПК, която решаващият орган може да извърши във връзка с редовността и допустимостта на жалбата. Само в конкретно предвидените в чл.147 от ДОПК хипотези решаващият орган може да остави жалбата, с която е сезиран без разглеждане.

След като е установил, че жалбата не е била просрочена и е редовна, че без недостатъци посочени в чл.147 ал.2 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна е дължал постановяване на решение с диспозитив, с който или да отхвърли жалбата като неоснователна или да я уважава и да разпореди преустановяване на обжалваните с нея действия по чл.40, ал.2 от ДОПК изразяващи се в поставяне на ТСК на МПС и ремаркето, за които е съставен Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г.

С оглед изложеното искането за отмяна на Решението като неправилно и незаконосъобразно и за връщане на преписката за ново произнасяне по жалбата от директора на ТД на НАП-Варна с акт по същество следва да бъде уважено като основателно. При новото разглеждане, директорът на ТД на НАП-Варна следва да се произнесе по основателността на жалбата на „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково с вх.№70-00-4283/05.05.2020г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив срещу действията на органи по приходите към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства по Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г. с мотивиран акт с разпоредителна част съобразно чл.41 ал.1 изр.2 от ДОПК.

Тъй като с жалбата не е представен документ за заплатена държавна такса за образуване на делото в съда и предвид бързия характер на настоящото производство, жалбоподателят„Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50лв. по сметката за държавни такси на Административен съд-Варна.

Воден от гореизложеното и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК, приложим на основание чл.144 ал.2 от АПК във вр. с чл.41 от ДОПК, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Решение №ФК-14/07.05.2020г. на Директора ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.41, ал.1 вр. ал.2 от ДОПК и чл.127ж от ДОПК е оставена без разглеждане жалбата с вх.№70-00-4283/05.05.2020г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив на „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково срещу действията по обезпечаване на доказателства по Протокол сер.АА №0000807/ 17.04.2020г. на органи по приходите.

ВРЪЩА на Директора на ТД на НАП-Варна преписката по жалбата с вх.№70-00-4283/05.05.2020г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив на „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково срещу действията по обезпечаване на доказателства по Протокол сер.АА №0000807/17.04.2020г. на органи по приходите за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА „Ей Ди Логистик България“ООД-гр.Хасково с ЕИК ********* да заплати сумата в размер на 50/петдесет/лева на  Административен съд-Варна по сметката за държавни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: