№ 20346
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110129498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. К. Д. срещу Столична община – район „Искър“, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 1 000 лв. като
частичен иск от претенция на стойност 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие трудова злополука,
настъпила на 18.05.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на трудовата
злополука до окончателното плащане.
С протоколно определение, държано в проведеното на 05.11.2024г. открито съдебно
заседание по делото, на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения
иск с увеличаване размера му до сумата от 30 000 лв.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 09.01.2017 г. и сключено към него
допълнително споразумение от 23.04.2019г. изпълнявал длъжността „шофьор на лек
автомобил“ при ответника. На 18.05.2023 г. около 13:40 ч. в гр. София, бул. „Кръстю
Пастухов“ претърпял трудова злополука при изпълнение възложени му служебни задачи. С
Разпореждане № 33144/01.06.2023г. НОИ приел декларираната от ответника в качеството
му на работодател злополука като трудова. Ищецът твърди, че след проведени изследвания
му била поставена диагноза „контузия на абдоминални органи, контузия на гръдния кош,
счупване на гръдната кост“, като лечението му продължило до края на месец октомври 2023
г., за което ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 18.05.2023 г.
до 19.10.2023 г. През така цитирания период търпял болки с постепенно затихващ
интензитет, които продължили и след връщането му на работа, в т.ч. болки в областта на
1
гърдите, болки при дишане и движение, отпадналост. Инцидентът се отразил негативно
върху психическото му здраве. Вследствие изживените шок и силен стрес изпитвал
тревожност, нарушения в съня, понижено настроение. На 07.02.2024 г. изпратил покана до
ответника за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., но не последвал отговор или плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и твърдените от ищеца неблагоприятни последици върху
психическото му състояние. Твърди, че посочените в исковата молба нарушение на съня,
понижено настроение и тревожност не представляват закономерна и непосредствена
последица от претърпяната трудова злополука. Счита, че оплакванияра на ищеца се дължат
на неговата възраст. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която
по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/
настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно
защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно- следствена връзка между
злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна,
естествена последица от настъпилия инцидент.
Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените по делото
писмени доказателства- Трудов договор №........г., изменен с допълнително споразумение от
24.04.2019г., Разпореждане № 33144/01.06.2023г. и декларация за трудова злополука № 9 от
30.06.2023г., правнорелевантните обстоятелства, че към относимия за правния спор момент
страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността „Шофьор-лек автомобил“, при което на
18.05.2023г. при изпълненение на служебните му задължения вследствие на настъпило ПТП
получил травма на други итраабдоминални органи, без открита рана в корема. Не е спорно
между страните, че разпореждането, с което инцидентът е квалифициран по реда на чл. 60
КСО като трудова злополука, е влязло в сила.
Спорът по делото касае единствено справедливия размер на обезщетението.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда
на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни,
ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова
злополука, ищецът е получил следните увреждания: контузия на гръдния кош и корема,
2
счупване на гръдната кост. Съгласно доказателствените (фактически) изводи на вещото
лице, които намират опора в надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени
доказателства, в частност епикриза, амбулаторни и болнични листове, продължителността
на възстановителния период е била около 4 месеца. През периода на възстановяване ищецът
е търпял болки и страдания, като първият месец същите били с по-голям интензитет. Вещото
лице е посочило, че нарушения в съня, понижено настроение, треожност, напрегнатост и
раздразнителност не са типична последица от травма на коремните органи, като възрастта на
пациента винаги е от значение за начина и продължителността на възстановителния процес,
което намирала обяснение в общото намаляване на фукнционалния капацитет на организма
с възрастта.
При изслушването в проведеното открито съдебно заседание по делото експертът
пояснява, че ползваният от пострадалия отпуск по болест след четвъртия месец от
инцидента е по диагноза, която няма връзка с травмата, получена при процесния инцидент.
Съгласно показанията на свидетеля К. Б.ов Д.-син на пострадалия, същият посетил
ищеца в болницата непосредствено след инцидента, като го заварил контактен, в легнало
положение. Почти постоянно имал болка в гърдите, което налагало прием на обезболяващи.
Първите два месеца Б. Д. имал нужда от помощ, за да се обслужва. Около месец и половина-
два не можел да легне във вертикално положение и се налагало да спи леко изправен,
подпрян върху възглавници. Свидетелят сочи, че ищецът водел активен начин на живот и
поддържал градина, поради което обездвижването му вследствие на инцидента му се
отразило тежко и от емоционална гледна точка.
Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на свидетеля К. Д., който
живее в едно домакинство с ищеца и през възстановителния период се е грижил за него.
Свидетелят пресъздава личните си впечатления, като същите се отличават с
последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ, поради което и след дължимата се
по-внимателна преценка поради възможната им заинтересованост от изхода на делото, съдът
кредитира изложеното в разпита.
Горното налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука
ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
При неимуществените вреди не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които се презюмират. В този смисъл са -
решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от
13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08, решение № 48 от 06.04.2020
г. по гр. д. № 1610/2019 г., IV ГО на ВКС, решение № 206 от 26.03.2019 г., по гр. д. № 4762
по описа за 2017 г III ГО на ВКС.
С оглед задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., както и трайната
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения №
83/6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д № 157/2011 г., I т. о., №
66/3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т.
3
о., № 749/5.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о., № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г.,
II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. №
299/2011 г. на ІІ т. о., № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Решение № 174 от
24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 416/2024 г., I т. о., ТК и много други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на
извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването,
интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите
страдания, наличието на трайни физически и психически последици.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че
по време на злополуката ищецът е бил на 71 години, в по-напреднала възраст, при която
болките са съответно по – тежки, а възстановителният период по-продължителен. За около
месец пострадалият изпитвал болка с голям интензитет, до два месеца не е бил в състояние
да лежи в хоризонтално положение и да се обслужва сам, което несъмнено му е коствало
значителни неудобства. Следва да се съобрази относително дългия възстановителен период
(около 4 месеца), което неизменно е довело до ограничения и промяна в начина на живот на
пострадалия. Не следва да се подценява обстоятелството, че счупването на гръдната кост
има за последица затруднено движение както на гръдния кош, така и на цялата снага,
респективно болки и неудобства не само при движение, но и при дишане. При такава травма
не може да бъде споделена тезата на ответника, че оплакванията на пострадалия се дължали
на възрастта му. Макар да не са типична последици от коремна травма, ноторно известно е,
че безсънието, засилената тревожност и раздраснителност са характерни за съпътващия
травмата болков синдром и стресогенният характер на преживяното пътнотранспорно
произшествие, поради което не може да бъде споделено възражението на ответника и в тази
връзка.
От друга страна съдът съобрази, че увреждането, което е получил ищецът, не е било
съчетано с открита рана, не е наложило оперативна интервенция или по-продължителен
болничен престой, по делото липсват доказателства за допълнително влошаване или
усложняване в състоянието на здравето му, а болките в кръста, които изпитва, не са в пряка
причинна връзка с процесния инцидент. Освен изложеното ищецът е бил в пенсионна
възраст, поради което следва да се отчете, че временната загуба на работна му сила не е
имало негативни последици в степента, която би предизвикала в по-ранен етап.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че
обезщетение в размер на 12 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от Б. Д. и доказани неимуществени вреди.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 848/2009 г., III г. о. ВКС/, като
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана.
4
С оглед изложените по-горе правни изводи съдът намира, че предявеният иск с правно
основание по чл. 200 КТ е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от
12 000 лв., респ. отхвърлен за разликата до 30 000 лв., като в полза на ищеца следва да се
присъди поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука.
По разноските
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в размер на 3050 лв. за платен адвокатски хонорар, от които
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1220 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски, в т.ч. 300 лв. за юрисконултско възнаграждение, което
му се определя от съда на основание чл. 38, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрПом и Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и 500 лв. за вещо лице, от които ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 480 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от общо 600 лева, представляваща част от сторените от
бюджета на съда разходи- за държавна такса за разглеждане на исковете (480 лв.), и за
възнаграждение на вещото лице, работило по СМЕ (120 лв). На основание чл. 78, ал. 6, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит за СМЕ,
съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА-РАЙОН ИСКЪР, ЕИК 006963270603 с адрес гр.
София, ж.к. „Дружба 1“, бул. „Кръстю Пастухов“ №18 по иск с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Б. К. Д. с ЕГН ********** с адрес .............. сумата от
12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и
емоционални болки и страдания, претърпени вследствие на настъпила на 18.05.2023г.
трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на
злополуката- 18.05.2023г. до окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА-РАЙОН ИСКЪР, ЕИК 006963270603 с адрес гр.
София, ж.к. „Дружба 1“, бул. „Кръстю Пастухов“ №18 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Б. К. Д. с ЕГН ********** с адрес .............. сумата от 1220 лева за разноски.
5
ОСЪЖДА Б. К. Д. с ЕГН ********** с адрес .............. да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА-РАЙОН ИСКЪР, ЕИК 006963270603 с адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бул.
„Кръстю Пастухов“ №18 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лева за разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА-РАЙОН ИСКЪР, ЕИК 006963270603 с адрес гр.
София, ж.к. „Дружба 1“, бул. „Кръстю Пастухов“ №18 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 600 лева, представляваща
държавна такса и разноски, сторени за сметка на бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6