№ 138
гр. Ловеч , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500083 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.418 и 78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.София,р-н „Витоша“, ул.”Околовръстен път“№260, представлявано от
изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощник адв.Д. Е.-
САК,адвокат в Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“,със съдебен адрес
гр.София,ул.“Кирил и Методий“№84, ет.4, срещу Разпореждане № 260080/19.01.2021г., пост.
по ч.гр.д.№1130/2020г. по описа на РС-Троян, в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на адвокатското възнаграждение в размер на 717.48лв. Твърди, че към
заявлението са приложени описаните документи, включително и платежно за платен
адвокатски хонорар(оригинал). При подаване на заявлението от служителя в съда не е
отбелязано, че този документ липсва. В указанието за допълване на държавната такса също
няма констатация, че този документ не е представен. В случай,че тези документи са се
изгубили в съда,това не е по тяхна вина. Заявителят не следва да носи неблагоприятните
последици от това. Твърди,че претендираният адвокатски хонорар е действително платен и
това се доказва с приложените документи.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната му
част и се присъди адвокатският хонорар.
Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата
по гр.д.№83/2021г. по описа на РС-Троян, намира за установено следното:
1
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за
атакувания съдебен акт на 28.01.2021г.,а частната жалба е подадена на 04.02.2021г.-т.е.в
рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт
страна,поради което съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Установява се,че на 16.02.2020г. от „Юробанк България“АД,чрез адв.Д. Е.-САК, е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, срещу
Х. К. Л. от гр.Троян. Предмет е вземане по Договор за кредит с № FL 1016317 за главница в
размер на 9191.79лв. за периода от 13.12.2019г. до 13.12.2020г., мораторна лихва по чл.3.1
от договора за периода от 13.12.2019г. до 26.08.2020г., мораторна лихва на основание чл.9
от договора в размер на 670.98лв.,за периода от 14.05.2020г. до 13.12.2020г.,такси по
кредита на основание чл.5,т.2 от договора, в размер на 74лв. за периода от 16.12.2019г. до
13.12.2020г., разноски по връчване на покана в размер на 90лв. и законна лихва от подаване
на заявлението до окончателното плащане на главницата. Претендират се и направените
разноски от държавна такса – 214.32лв. и адвокатски хонорар от 717.48лв. Като
доказателства за ангажираното представителство са приложени Пълномощно на
представляващите „Юробанк България”АД към Адвокатско съдружие „Димитров и
съдружници“, Пълномощно на адв.Димитър Димитров,с което делегира правомощията си за
представителство на адв.Д. Е.. В пълномощните не е уговорено дължим ли е и в какъв
размер хонорар за представителството. Към заявлението е приложено преводно нареждане
за извършен превод от „Юробанк България“АД в полза на „Димитров,Монева и партньори“
на сумата 717.48лв. ,с основание „Л. К.Христо ********** Х-р изготвяне на з-д за
изпълнение“. В заявлението се иска присъждане на адвокатския хонорар с ДДС.
Заявлението е оставено без движение за допълване на държавната такса. С
Разпореждане №260080/19.01.2021г. РС-Троян е уважил заявлението за всички вземания по
договора за потребителски кредит и е отхвърлил претенцията за присъждане на адвокатския
хонорар от 717.48 лв. Съдът е приел,че не е обосновано реалното плащане на хонорара,с
оглед липсата на приложена фактура,съгласно изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената
като облагаема по този закон услуга по процесуално представителство.
Окръжен съд Ловеч напълно споделя приетото от РС-Троян.
Съставът, като съобрази обстоятелството, че упълномощеният адвокат е
регистриран по ЗДДС, намира, че за обосноваване на реално извършен разход, освен
правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч.
2
Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за
всяка извършена от него доставка на услуга. По аргумент от чл.6,ал.1 от ЗСч. фактурата,
заедно с документа, удостоверяващ извършване на плащането (преводно
нареждане,разписка и т.н.) доказват извършване на разхода. Касае се за изпълнение на
счетоводни стандарти за удостоверяване на реално полученото плащане от данъчно
задълженото лице. След като се твърди,че такъв разход/приход е направен,той следва да е
доказан с приложимите за плащането реквизити,съгл. ЗДДС и ЗСч. В този смисъл е прието и
в ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,
че договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното плащане,с
изключение на случаите,когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на
плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено допълнително изискване за
удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.
В т.11 от същото тълкувателно решение е прието, че след приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, страните не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с вече приключилите фази на производството.
От това следва,че не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства и
във връзка с претенциите си за разноски. Последните, макар и да имат акцесорен характер,
произтичат от вземането и затова следва да се заявят до приключване на последното
съдебно заседание пред съответната инстанция.
В случая с оглед правилата на едностранното заповедно производство, съдът се
произнася в закрито заседание. Затова страната следва да представи към заявлението си
всички документи, на които основава вземането си-както главното, така и акцесорното.
Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на писмени
доказателства за платения хонорар, тъй като това не е реквизит,за който,съгласно чл.410 и
чл.127,ал.1 и ал.3,съотв. чл.128,т.1 и т.2 от ГПК,съдът следи служебно.
В случая в заявлението е посочено,че се прилага „документ за платен адвокатски
хонорар“ и такъв действително е приложен-платежното нареждане. Фактурата, обаче не е
представена и описана от заявителя като налична. Представянето й едва пред въззивната
инстанция е несвоевременно и преклудирано.
По изложените съображения съставът намира,че правилно РС-Троян е отказал да
уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил заявлението в тази част.
Атакуваното Разпореждане №260080/19.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№1130/2020г. на
РС-Троян, следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с чл.418 и чл.78 от
ГПК, Окръжен съд-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260080/19.01.2021г.,постановено по ч.гр.д.
№1130/2020г. на РС- Троян , в частта,с която е отхвърлено искането за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар в размер на 717.48 лв.,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4