РЕШЕНИЕ
№ 3318
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110159522 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Б. С. И., ЕГН **********, срещу Л. К. Б.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните –
М.Л.ов Б., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени
от 16.04.2023 г., като след раздялата ищцата и детето са останали да живеят в жилището на
страните в гр.************, като ответника го е напуснал. Твърди се, че грижите и
издръжката на детето са поети изцяло от майката. Твърди се, че ответникът никога не е
участвал активно в отглеждането и възпитанието на детето, като винаги важните и
отговорни решения ги е взимала ищцата. Сочи се ,че ответника е зависим от наркотични
вещества, бил е на метадонова програма която не е дала резултат, както и че по време на
съвместното съжителство е продал всички електроуреди и дори златна гривна подарък на
детето, за да си набави наркотици. Твърди, че поведението му е обществено неприемливо,
същия е осъждан многократно, като въпреки това продължава да краде и залага, което
молителката намира да не е модел на поведение на сина й. Сочи, че при детето е установена
необходимост да посещава логопед. Ищцата излага, че има необходимите условия и
капацитет да осигурява всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето, както
и неговото личностно израстване. Твърди, че тя и детето имат изградена силна емоционална
връзка и моли да й бъдат възложени на нея родителските права, с оглед пола и възрастта на
1
детето. Предлага режим на лични контакти на детето с бащата и претендира издръжка в
размер на 300 лева, както и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му от съда процесуален представител
по реда на ЗПП е подал отговор на исковата молба, с които се твърди че исковата молба е
неоснователна и необоснована. Оспорва се и по размер претенцията за издръжка, като
прекомерна.
ДСП-Слатина в депозирания по делото социален доклад посочва, че от раждането на
детето и към настоящия момент основни грижи за детето пола майката, която не ограничава
бащата да контактува с детето. Социалния работник е посочил, че между майката и детето
има изградена емоционална връзка.
ДСП – Самоков в депозирания социален доклад сочат, че е проведена среща и разговор с
бащата, които е посочил, че детето М. Б. е по малкия син на лицето, той като той има по
голям син от друга жена на 16 години- К. Б.. Бащата заявява, че е запознат с потребностите
на детето и това, че детето от около две години посещава логопед. Бащата е съобщил, че от
три години провежда метадонова програма, която продължава и понастоящем и според
ответника са постигнати положителни резултати. Бащата е посочил, че контактите между
него и детето са прекъснати през август 2024г. посочено е, че родителите са разделени от
април 2023г., като до м. август 2024г. срещите между детето и бащата са провеждани
регулярно, като детето е идвало и в дома на бащата в гр. Самоков с преспиване. В хода на
социалното проучване ответника е посочил, че работи почасов към охранителни фирми без
трудово договор с дневно възнаграждение от 40,00 лева, както и че до август е заплаща
издръжка в размер на 100,00 лв. или 150,00 лв. според възможностите си, но след тази дата
не е изплащал издръжка.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че основни грижи за детето полага
именно тя. Сочи, че ответника не помага нито в грижите за детето, нито финансово.
Твърди, че ответника постоянно е оставал на работа, както и че е бил на метадонова
програма, като сочи, че това е причината да остава без работа. Твърди, че докато са живеели
заедно детето е било много привързано към баща си, но след раздялата детето не иска да
ходи с баща си въпреки поощренията от нейна страна. Детето и споделило, че при баща му е
скучно и иска да остане при приятелите си в гр. София. Подчертава, че детето посещава
логопед като заявява, че единствената претенция е бащата да се съобразява с ангажимента
на детето с логопеда.
Ответника не е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, тъй като не се явява в съдебното
заседание. В първото по делото открито съдебно заседание ответника е заявил, че няма
проблем да води детето на логопед и да го връща след това.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
2
Установява се, че страните са родители на детето М. Л.ов Б., ЕГН ********** /л. 8 от
делото/.
По делото е представена и прието характеристика по отношение на детето М. Б., видно от
която същия посещава логопед веднъж седмично в събота от 10:00 часа, като цената на едно
посещение е в размер на 35,00 лева. Сочи се, че детето има значителен напредък, но все още
не артикулира правилно звуковете които го затрудняват.
Видно от разпореждане от 01.03.2023г. в периода от 16.02.23г. до 15.06.2023г. по
отношение на ищцата е отпуснато обезщетение за безработица в размер на по 18 лв. на ден.
По делото са представени медицинско направление и епикриза по отношение на
ответника, от които се установява, че по отношение на последния е поставена диагноза
Цирозис хепатис компенсата.
По делото е постъпила и приета справка за съдимост по отношение на ответника, видно
от която същия е с обременено съдебно минало./л. 115 – 120 от делото/.
По делото е представено медицинско удостоверение с изх. № 152 от 25.10.2024г., видно от
което ответника Л. К. Б. от 14.02.2019г. е провеждал специализирано лечение в програма за
метадоново лечение.
Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи
трудови договори и Справка –данни за осигуряването на Б. С. И. /л. 88 - 95 от делото/, към
15.10.2024г. ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с „ИКАП ИМПЛОЙМЪНТ
САЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД при основна заплата 750,00 лв., като за периода
септември 2022 г. – октомври 2024 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в
размер на около 750,00 лв. От справката от НАП по отношение на ответника /л. 84 – 86/ не
се установява същия да има действащ трудов договор и да е реализира средномесечен
осигурителен доход.
По делото е разпитан свидетелката М. Б. И. /майка на ищцата/, чийто показания съдът
прецени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка между свидетелката и
ищцата. От показанията на свидетелката се установява, че страните са разделени от около
две години, като от април 2023г. ищцата се грижи изцяло за детето, като свидетелката и
помага. Сочи, че от както са разделени бащата не е давал средства за детето, като ако е давал
това са били един два пъти. Свидетелката заявява, че ответника се обажда от време на време
по телефона на детето, но рядко го взима, както и че самото дете не желае да ходи при баща
си.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения:
Страните са родители на малолетно дете М.Л.ов Б., ЕГН **********, от мъжки пол.
Предвид данните по делото, обективирани в представения социален доклад, изразеното от
майката изрично желание и липсата на заявено такова от страна на бащата и като взе
предвид полаганите до момента грижи за детето, неговата възраст, съдът намира, че е в
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде възложено на майката.
3
При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по делото не
се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще упражнява
родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването
му при дядо и баба или в семейство на други роднини.
Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с
неговия баща, като съдът намира за подходящ следния режим предвид възрастта на детето и
наличието емоционална връзка между него и бащата, но с оглед липсата на контакт между
детето и бащата от шест месеца: за срок от шест месеца - всяка нечетна седмица от
годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от
календарната година/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа в неделя, без преспиване. /така
определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01
септември за период от десет последователни календарни дни, които съвпадат с годишния
отпуск на майката/; десет календарни дни през лятото разделени на два периода по пет дни
/в периода от 01 юли до 01 септември/, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на
последния ден от периода. след изтичане на срока от шест месеца -всяка нечетна седмица
от годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от
календарната година/, за времето от 13,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване
/така определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в периода 01 юли –
01 септември за период от десет последователни календарни дни, които съвпадат с годишния
отпуск на майката/; четиринадесет последователни /или разделени на два пъти по седем/
календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от
периода до 19,00 часа на последния ден от периода.
Относно издръжката на детето: По делото е предявена претенция за издръжка на
детето в размер на 300,00 лв. месечно. Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого
детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на
ответника, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице невъзможност да дава
издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Не се установяват и негови алиментни задължения,
поради което съдът намира, че ответникът може и следва да поеме издръжката на детето в
размер на 269,25 лв. месечно, поради което претенцията за издръжка се явява частично
4
основателна, като претенцията до пълния й предявен размер от 300 лева следва да бъде
отхвърлена. Издръжката се дължи, считано от 31.10.2023 г. /т.е от дата на депозиране на
исковата молба/ до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва за забава върху
всяка просрочена вноска. Следва да се постанови издръжката да бъде изплащана по
посочената в исковата молба банкова сметка.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено от ищцовата страна, но предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация, а и с оглед обстоятелството, че претенцията не е уважена или отхвърлена
изцяло, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест
на страните така, както са направени /в този смисъл е ТР№ 33/27.06.2024г., ОСГК на ВКС /.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което съгласно чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 143, ал.2 СК - в размер общо на
193,86 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Мариян Л.ов Б., ЕГН
**********, на майката Б. С. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
роденото от брака дете М. Л.ов Б., ЕГН **********, при майката Б. С. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между бащата Д.И. Д., ЕГН **********, и детето М.Л.ов Б., ЕГН
**********, както следва:
за срок от шест месеца - всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се
счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10,00
часа до 19,00 часа в неделя, без преспиване. /така определеният режим на лични отношения
не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет
последователни календарни дни, които съвпадат с годишния отпуск на майката/; десет
календарни дни през лятото разделени на два периода по пет дни /в периода от 01 юли до 01
септември/, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от
10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода.
след изтичане на срока от шест месеца -всяка нечетна седмица от годината /като за
първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 13,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване /така определеният
режим на лични отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за
5
период от десет последователни календарни дни, които съвпадат с годишния отпуск на
майката/; четиринадесет последователни /или разделени на два пъти по седем/ календарни
дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до
19,00 часа на последния ден от периода.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл.127, ал.2 СК бащата Д. И.Д., ЕГН
**********, и да заплаща на детето М.Л.ов Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Б. С. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 269,25 лв.,
считано от 31.10. 2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 300 лева..
ОСЪЖДА Д.И. Д. ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд сумата
от 193,86 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6