Р Е Ш Е Н И Е
№ 72 08.11.2019 год. гр.Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч.
ПЪРВИ СЪСТАВ
На 31.10.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас
Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр.дело № 560 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В исковата молба (ИМ) предявена от ищцата Р.И.З.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат П.Х.К., съдебен адрес ***, *****, се твърди, чe ищцата е потребител на ел. енергия,
с клиентски номер *****,
към ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН), със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.
Данов" № 37, ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова
- Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева. С писмо с изх. № 8123889-1/03.07.2019г.,
ЕВН я уведомили, че на 04.02.2019г. при извършена проверка на меренето на
електрическата енергия на обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № ***** *****,
на клиент с клиентски номер ***** било констатирано, че електромерът е
манипулиран и отчита консумираната ел. енергия с грешка минус 64.68%, поради
което ответното дружество приело, че ползваната електроенергия е неизмерена,
съответно незаплатена. Сметката за ел. енергия за времето от 73 дни, т.е. от
23.11.2018г. до 04.02.2019г. била коригирана, като допълнително била начислена
ел. енергия на стойност 516.94 лв., за която сума била издадена фактура от
ответното дружество № **********/28.06.2019г. На 06.08.2019г. ищцата Р.И.З.
заплатила сумата по фактура № **********/28.06.2019г. поради прекъсване на
подаването на електрическа енергия от страна на ответното дружество, въпреки че
същата била недължима. Ищцата излага подробни фактически и правни съображения в
подкрепа на твърденията си, че допълнителната електрическа енергия, е начислена
неправомерно от ответника, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите
условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Моли се да бъде осъдено ответното дружество „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов" № 37, ЕИК *********,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет
Петкова Стойчева, да
заплати на ищцата сумата от 516.94лв.
/петстотин и шестнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, платена по
фактура № **********/28.06.2019г. за отчетен период от 23.11.2018г. до
04.02.2019г., представляваща недължимо платена допълнително начислена ел.
енергия, за която се твърди, че е ползвана от Р.И.З., но неизмерена, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД.
В о.с.з ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. С
писмена молба се моли исковата претенция да бъде уважена.
В о.с.з. ответника редовно призован, не се явява и не се представлява. С
писмена молба оспорва предявения иск, излага подробни съображения за
фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал
период, поради което моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за
продажба на електроенергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на
адрес: *****, с ИТ№ ***** и клиентски № *****.
По делото са представени констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 426643/04.02.2019г. и констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 016/27.02.2019г.
от които се установява, че монтираният на горепосочения адрес електромер с
номер № ***** е бил манипулиран, в резултат на което е отчитал по-малко от
консумираната електроенергия. Коригирана била сметката за електроенергия на
потребителя за периода от 23.11.2018г. до 04.02.2019г., като била начислена
2674 кВтч ел. енергия общо на стойност 516.94 лева с ДДС, видно от
представените справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо и
данъчна фактура № **********/12.08.2019г.
От представената квитанция – л. 9 се установява, че на 06.08.2019г. ищцата
е заплатила в полза
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, сумата в размер на 516.94 лева с ДДС, по
фактура № **********/28.06.2019г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Заявения от ищцата фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
По този иск в тежест на ответникът е да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства основанието за полученото от ищцата плащане. В тежест
на ищцата е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е
излязла от нейното имущество и е преминала в имуществото на ответника.
Тъй като ответникът твърди, че е налице неправилно въздействие върху електромера
съгласно чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, корекцията по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ на
сметката на абоната се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 от ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях.
В процесния случай съдът следва да провери дали са били приложими чл. 51 от
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от
ДКВР /сега КЕВР/, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013г. в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ с Решение по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ.
В тази връзка, на съда е служебно известно, че с Решение № 1500/06.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017г., са
отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98, от 12.11.2013г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ.
Впоследствие с влязло в законна сила Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017г., IV о. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/2018г., в сила
от 23.11.2018г. /с действие занапред/, са отменени и разпоредбите на чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., приети с т.
3 от Протоколно решение на ДКЕВР от закрито заседание, проведено на 14.10.2013г.
и обективирано в протокол № 147 от същата дата.
Това означава, че към датата на проверката – 04.02.2019г. ПИКЕЕ е бил
неприложим към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е била извършена, след отмяната на гореописаните разпоредби от
ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение.
Нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия са издадени
от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, и обн., ДВ, бр.
35 от 30.04.2019г., т.е. към момента на проверката – 04.02.2019г. е липсвала приложима
нормативна уредба, в т.ч. и процедура, по силата на която да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно извършените от ответника в тази връзка действия на 04.02.2019г. не
са били изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на
него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този
по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в
закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност.
Ето защо, съдът приема, че на 04.02.2019г., правото на ответника да начисли
исковата сума на основание цитираните разпоредби от ПИКЕЕ, въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло.
Същевременно по делото не е наведено и доказано, наличието на друго законово
или договорно основание, което да породи в полза на ответника твърдяното от
него право за начисляване и претендиране на процесната сума. Предвид, че
корекционната процедура е била извършена неправомерно, абонатът не дължи
начислената му чрез тази процедура сума за процесния минал период.
Ето защо платената от ищцата в полза на ответника сума от 516.94 лв.,
представляваща последващо допълнително начислени 2674 кВтч ел. енергия за жилището,
за което се отнася процесния електромер, вследствие незаконосъобразното
коригиране на сметката и за минал период от 23.11.2018г. до 04.02.2019г. съгласно
горепосочения констативен протокол и издадената корекционна фактура, е лишено
от основание, поради което платеното подлежи на връщане в патримониума на
обеднелия се абонат на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен
състав споделя изцяло Решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по т. д. № 1650/2014г.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с което беше уеднаквена противоречивата
практика на съдилищата по въпроса - Може ли ответникът, като
доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на
потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, който
въпрос е релевантен и за изхода на настоящия спор. При произнасянето си
съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че със ЗИД на Закона за
енергетиката /ДВ, бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012г./ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия случай), ако
обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия със
съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на
Закона за енергетиката /ДВ бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012г./, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Както беше посочено по-горе ПИКЕЕ, приети на основание горепосочените норми,
издадени на 12.11.2013г., са отменени с горецитираните решения на ВАС. Нови
ПИКЕЕ са издадени
от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, и обн., ДВ, бр.
35 от 30.04.2019г. след която дата, следва да се приеме, че корекцията на
сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекция. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите
на ответника такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на
извършената от него корекция.
По гореизложените съображения, съдът приема, че предявения иск по чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното и претендирано от ищцата адвокатско
възнаграждение, тъй като нормативно определения минимум чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай видно от представените доказателства адв. Петко
Кънев от АК - Стара Загора е регистриран по ЗДДС и направените разноски в
настоящото производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер
на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. поради което същото не следва да
бъде намалявано поради прекомерност.
Поради изложеното „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД следва да заплати
на ищцата направените пред настоящата съдебна инстанция съдебни и деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и държавна такса в размер на
50 лева или общо сумата от 410 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов" № 37, ЕИК
*********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова
Михайлова – Дьорфлер и Робърт Дик, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, представлявана от адвокат П.Х.К., съдебен адрес ***, ***** сумата от 516.94лв.
/петстотин и шестнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
недължимо платена допълнително начислена ел. енергия по фактура №
**********/28.06.2019г. за отчетен период от 23.11.2018г. до 04.02.2019г.,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов" № 37, ЕИК
*********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова
Михайлова – Дьорфлер и Робърт Дик, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, представлявана от адвокат П.Х.К., съдебен адрес ***, ***** сумата
от 410 лева,
направени съдебни и
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и държавна
такса в размер на 50 лева или общо сумата от 410 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: