№ 8429
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110133464 по описа за 2021 година
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 33464/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „............. АД срещу Столична община, в която се
твърди, че на 15.01.2021 г. в гр. София, на път II-82 срещу Лаго Пасарел било настъпило
ПТП, при което лек автомобил „Мазда 5“, рег. ................ бил попаднал в необезопасена и
необозначена дупка. Поддържа, че ПТП-то било посетено от органите на МВР, като бил
съставен протокол за ПТП, а в следствие на същото по МПС-то били нанесени вреди.
Навежда доводи, че към момента за лек автомобил „Мазда 5“, рег. ................ била налице
валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ....... с
периода на застрахователно покритие от 22.05.2019 г. до 22.05.2020 г. Излага съображения,
че причина за ПТП-то и настъпилите вреди били в следствие на противоправното поведение
на ответника. Твърди, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № ............ г., като във връзка с извършен ремонт на МПС-то била
изплатена сумата от 1886,78 лева на 05.03.2021 г. Поддържа, че с плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу делинквента.
Навежда доводи, че ответника бил поканен да възстанови заплатената сума, но същата не
била заплатена. Прави искане за приемане на писмени доказателствени средства, както и за
допускане изслушването на заключението на САТЕ по формулирани в исковата молба
въпроси. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с които предявените
1
искове се оспорват. Твърди, че за процесният пътен участък отговорността за поддръжката
не била на общината. Поддържа, че ПТП-то е на различно място, което аргументира, като
сочи, че същото е част от републиканската пътна мрежа. Навежда доводи, че размерът на
застрахователното обезщетение бил в завишен размер. Излага съображения за недоказаност
на механизма на ПТП, като развива аргументи за недоказаност включително с оглед
представените по делото доказателства. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изиска
удостоверение от АПИ дали процесният участък е част от републиканската пътна мрежа,
съответно от кой е стопанисван и поддържан. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
С Протоколно определение от открито съдебно заседание от 11.10.2021 г., съдът на
основание чл. 228, ал. 3 ГПК е допуснал субективно изменение на предявения иск, като
конституиран по делото като ответник е Агенция „Пътна инфраструктура“, като
производството е прекратено по отношение ответника Столична община.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който претенцията се оспорва. Твърди, че по делото не били
представени актуални общи условия на ищеца, поради което не се установявало
наличиетона застрахователен риск, който да се е сбъднал. Оспорва протокола за ПТП, като
сочи, че следвало да се изключи от доказателствата по делото, което обосновава. Поддържа,
че отразеното в протокола за ПТП не се ползвало с обвързваща материална доказателствена
сила, което обосновава, като сочи, че длъжностното лице в противоречие с нормативната
уредба не било направило снимки. Навежда доводи, че обозначенията на участъка се
извършвали при условията на чл. 165 ЗДвП и чл. 13 ЗДвП, като за процесния участък не
били постъпвали писмени предупреждения и сигнали. Развива съображения, че поведението
на водача било в противоречие с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че застрахователят
не бил извършил проверка на обстоятелства свързани с настъпването на застрахователното
събитие, като плащането на застрахователно обезщетение не можело да обуслови
отговорността на ответника. Поддържа, че не са ангажирани никакви доказателства, че към
момента на ПТП-то водачът не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи
вещества, респ. че не са били налице други обстоятелства водещи до изключване на
застрахователния риск, което обосновава подробно. Навежда доводи, че не били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, което аргументира
изчерпателно, като липсвали и твърдения, че вредите произтичат от естествени свойства на
вещта. Прави доказателствено искане да бъде задължен ищеца да представи снимков
материал на местопроизшествието. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
2
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, съответно обстоятелствата, че водачът на МПС-то е имал
противоправно поведение, което обективно е допринесло за настъпването на ПТП-то.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите
поставени в исковата молба. Последното е допустимо, а поставените задачи са относими и
необходими за разрешаването на правния спор, като ищецът носи доказателствената тежест
за обстоятелствата за чието установяване е поискано експертното заключение.
По отношение доказателственото искане на ответника да бъде задължен ищеца да
представи снимков материал на местопроизшествието, съдът намира, че искането е
процесуално недопустимо. По реда на чл. 183 ГПК, респ. чл. 190 ГПК, могат да се изискват
само писмени доказателствени средства, а снимките не са такива. По правната си същност
снимките представляват веществени доказателствени средства, съответно е налице друг ред
за тяхното събиране, проверка и приобщаване към делото. Следователно искането трябва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.01.2022 г. от 09:45 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите
поставени в исковата молба, при депозит в размер на 250,00 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й. служ. адрес – гр. ... сл. тел. ... който да бъде
уведомен да работи по допуснатата САТЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на отвентика да бъде
задължен ищеца да представи снимков материал на местопроизшествието.
3
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4