О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260002
Гр.Елхово, 05.01.2021
година
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти
граждански състав, в закрито заседание на пети януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 93 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
С молба, депозирана 14.07.2020г. от ищеца по делото Г.А.Ш., действащ чрез пълномощника си – адв.В.Б. ***, е направено
искане за изменение на Решение №260011 от 10.07.2020 година, постановено по
настоящото гр.д. №93/2020г. по описа на РС – Елхово, в частта му за присъдените
в полза на ищеца разноски. Изложените в молбата доводи, са за неправилност на
решението в посочената част поради неправилно приложение на Наредбата №
1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
несъобразяване на съда с обстоятелството, че
размерът на адвокатския хонорар е
бил определен според броя на исковете и въз основа на материалния интерес на
всеки от тях към момента на завеждането им. Твърди се, че предвид
обстоятелството, че адвокатското възнаграждение по делото е заплатено от ищеца
преди изменението на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 15.05.2020г., имаща действие
за в бъдеще, като до изменението й са действали старите редакции на Наредбата
от 2017 г., и последните следва да бъдат
съобразени, тъй като са действали към момента на възникване на правоотношението
между ищеца и адвоката, а последващото изменение не би могло да преуреди вече
възникналите обществени отношения, поради което и възнаграждението не би
следвало да бъде намалено под определеното в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
№1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й преди 15.05.2020г. С оглед уважената част на исковете, молителят
счита, че минималното адвокатско възнаграждение не следва да бъде под 359.00 лв.
Ответникът -
ГД„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република
България,
представлявана от Главен Комисар С.И. К., със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня
Мария Луиза" 46, не се е възползвал
от предоставената му възможност и не е входирал в 1-седмичния срок, отговор по
искането на молителя – ищеца Г.Ш. за изменение на цитираното Решение в частта
му за разноските.
За да се произнесе по молбата на ищеца с направено
искане по чл.248 ал.1 от ГПК, съдът се съобрази със следното:
Искането за изменение на решението в частта за
разноските се преценя за допустимо като заявено от надлежно
легитимирана страна - ищец по делото и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в срока
за обжалване на постановеното по настоящото гр.д.№93/2020г. решение на ЕРС/, но
по същество се явява неоснователно,
поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК разграничава
различните хипотези за изменение на решението в частта относно разноските, в
зависимост от това, дали съдът с акта си е определил неправилно размера, в
който следва да бъдат присъдени, какъвто се твърди да е настоящия случай с
молбата-искане на молителя, или изобщо – нито чрез формирана в мотивите, нито в
диспозитива на решението правна воля, не се е произнесъл по направеното
искане.
В настоящото производство съдът е разгледал предявени
в обективно съединяване три искови претенции на ищеца-молител Ш., с обща цена
при предявяване на исковата молба от 3 920.00 лв. По делото са представени
списък на направените от тази страна в процеса разноски по смисъла на чл.80 от ГПК, съдържим се в депозираното становище-молба за изменение на исковете /л.19
от делото/ и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
650.00 лв. с договор за правна защита и съдействие от 19.08.2019г. /л.5 от материалите по заведеното първоначлано пред РС-Бургас
производство/.
В хода на производството и трите искови претенции са
изменени, в случая намалени по реда на
чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК, като общата цена на исковете след
изменението възлиза на сумата от 2 164.11 лева,
като за разликата над тази сума, формулираща сумарно размерите на
изменените обективно съединени искови претенции до първоначално заявените суми,
производството е било прекратено.
С постановеното по делото Решение № 260011 от 10.07.2020
година, съдът е уважил два от предявените от ищеца искови претенции в
изменените им размери, а именно: - иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за сумата от 1 644.51 лева и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД
за сумата от 199.35 лева, а предявения от ищеца иск с правно основание
чл.181 ал.3 от ЗМВР за сумата от 320.25 лева е отхвърлил. Със същото Решение
ЕРС в настоящия си състав, е осъдил ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на ищеца Г.А.Ш. направените по делото разноски като е намалил на
основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищеца Ш. по настоящото гр.д., от
650.00 лева на 250.63 лева. При определяне на размера на разноските по изложени
доводи и съображения в мотивите на съдебния си акт, съдът е приел за
основателно релевираното на основание чл.78 ал.5 от ГПК възражение на ответника
за прекомерност на адв.възнаграждение, отчитайки както относимите обстоятелства /размерът на уважените по делото предявени в обективно съединяване две
искови претенции, обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по
делото, фактическата и правна сложност на делото/, така и съобразявайки се с измененията, настъпили в
приложимата Наредба №1 от 09.07.2004 година на ВАДвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения след сключването на Договора за правна помощ и
съдействие между ищеца и пълномощника му.
Съдът в настоящия си състав, поставяйки на
преразглеждане произнасянето си и към настоящия момент споделя направените в
решението правни изводи относно дължимите на ищеца по делото разноски, като намира,
че изложените в молбата съображения на ищеца Ш. не дават основание за изменение
на Решението в частта му за присъдените в полза на тази страна разноски. Макар
и да се споделят доводите на процесуалния пълномощник на ищеца, възведени в
разглежданата молба-искане, че действието на изменените разпоредби на
приложимата Наредба №1/09.07.2004г. е за в бъдеще, то е неоправдано същата да
се прилага в редакция, загубила действието си към релевантния момент, а именно
– при определянето на размера на разноските по чл.81 от ГПК с Решението на ЕРС,
с който акт приключва настоящото гр.д. пред настоящата първа инстанция.
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в частта на чл.7, ал.2 от същата, е изменена с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по
адм.д. № 3586/2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. №
14384/2019 г., обн. ДВ бр. 45 от
15.05.2020 г. и е влязла в сила в тридневен срок от обнародването й. С влизане
в сила на изменението на посочената разпоредба от приложимия подзаконов
нормативен акт, е установен друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение по относимия чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата. При произнасяне по
искане за разноски и възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК, във
връзка с Наредба №1/2004 г., съдът следва да приложи Наредбата съобразно
изменението й (ДВ, бр.45/15.05.2020 г.), тъй като се касае за материално-правна
норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила
занапред. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС, формирана с
постановено по реда и при условията на чл.274 ал.3 от ГПК, Определение №
782/12.12.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., по ч. т. д. № 3545/2014 г., което макар
и да не съставлява задължителна съдебна практика, се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав. С посоченото Определение е възприето, че „Към датата на
приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, когато
страните правят искане за разноски, съответно - възражение за прекомерност, при
определяне на разноските, съдът прилага нормативната уредба, действаща към този
момент“. В настоящия случай съдът е приключил съдебното дирене на 12.06.2020
година, след влизане в сила на измененията на Наредбата, поради което
произнасяйки се при условията на чл.81 от ГПК с Решението си, е определил размера на дължимите на ищеца разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съобразно действащата към момента редакция на приложимия чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г., като в случая момента на заплащане на
адв.възнаграждение е без значение.
Несъстоятелни са доводите на молителя-ищец, възвеждащи
съображения, че при определяне на размера на разноските съдът не е съобразил
броят на заведените искови претенции, тъй като в чл.7, ал.2 от Наредбата са определени минималните адвокатски възнаграждения за
защита по дела с определен интерес, а не за отделни искове. Броя на исковете
следва да намери отражение при преценката относно фактическата и правна
сложност на делото, както това в случая е съобразено и преценено при
постановяване на Решението. В случая, независимо от броя на исковете, се касае
за дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, което е част от
големия брой дела, образувани по еднотипни искови молби на адв.Б. и адв.С.,***,
поради което съдът е определил адвокатското възнаграждение в размер на минимума
по действащата към момента редакция на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/ 2004г.,
като е взел предвид както размера на уважените искове и обстоятелството, че и
по двата иска има частично прекратяване, така и е преценен обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото- изготвяне на
искова молба, както и на две писмени становища /по повдигнатата от РС-М.Търново
препирня за подсъдност и по хода на делото, с направено искане за изменение в
размера на иск.претенции при условията на чл.214 ал.1 от ГПК и по съществото на
спора/, без явяване в о.с.з., проведено по делото едно о.с.з.
Предвид изложеното, молбата-искане на ищеца Г.А.Ш.,
депозирана чрез пълномощника му – адв.В.Б. ***, за изменение на Решението,
постановено по настоящото гр.д.№ 93/2020г. по описа на РС-Елхово в частта му за
разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Елховският
районен съд,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба-искането на Г.А.Ш., с ЕГН **********,
действащ чрез процесуален представител – адв.В.Б. ***, за изменение на Решение
№ 260011 от 10.07.2020 година, постановено по настоящото гр.д.№ 93/2020г. по
описа на РС-Елхово, в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
На основание чл.248 ал.3 от ГПК
преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/