№ 3797
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Г.а
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Г.а Гражданско дело №
20241100108609 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. В. Б. срещу М. С. К. и
А. Й. Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за
установяване привидността на сделка по замяна на недвижим имот за
движима вещ, за която е съставен нотариален акт № 88, том I, рег. № 4843,
дело № 79/17.05.2019 г. на нотариус рег. № 711 на НК, като прикриващ
договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от апартамент № 7, находящ се в гр.
София, ж.к. **** и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане на
изкупуване от М. Б. на ½ ид.ч. от апартамента.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че с ответника А. Й. Г.
са съсобственици на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. **** при
равни квоти. На 17.05.2019 г. Г. прехвърлил своята ½ ид.ч. от правото на
собственост върху апартамента на М. С. К. чрез договор за замяна. С тази
сделка се прикривало действително желаното от страните съглашение –
покупко-продажба, което правело договора за замяна нищожен като сключен
при условията на относителна симулация.
М. Б. заявява интерес от прогласяване нищожността на договора за
замяна, като прилагането на правилата за прикритата сделка пораждало
правото й на изкупуване. При разпита си по ДП № 1767/2019 г. по описа на 3
РПУ Г. посочил, че желае да продаде своята идеална част от апартамент № 7
1
поради нужда от парични средства заради натрупани задължения. По тази
причина се свързал с брокер на недвижими имоти. М. К. и съпругът й В.М.
търсили жилище от 2017 г. По този начин сключената между Г. и К. сделка
била такава по договор за покупко-продажба. Това личало и от значителната
разлика в стойността на заменените вещи: данъчната оценка на ½ ид.ч. от ап.
№ 7 възлизала на сумата от 31 530.60 лева, а полученият в замяна климатик –
1 719 лева, а за изравняване купувачът заплатила на продавача и 15 650 лева,
което сочело на нееквивалентност на престациите. Отделно, владението върху
имота Г. не предал на К..
Началният момент, от който за М. Б. започнал да тече двумесечният
срок да упражни правото си изкупуване на разпоредената от А. Г. ½ ид.ч., бил
получаването на книжата по гр.д. № 33704/2019 г. по описа на СРС, с които
срещу Б. бил предявен иск за делба. Книжата тя получила на 16.07.2020 г.
Към момента на изповядване на сделката работела в Чехия и се
прибирала в България за по един-два месеца годишно. Това обстоятелство
било известно на А. Г., който не я уведомил за сключената сделка.
По тези съображения моли съдът да признае, че договорът за замяна от
17.05.2019 г. прикрива договор за покупко-продажба и да бъде допуснато
изкупуването на ½ ид.ч. от ап. № 7.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. К. оспорва предявените искове
с доводи, че договорът за замяна е действителен, като страните желаели
настъпването на неговите последици. Видно от протокол-опис от 07.05.2019 г.,
Г. й предал имота с 3 броя ключове и получил климатика без забележки. Искът
по чл. 33, ал. 2 от ЗС оспорва като неоснователен поради предявяването му
след изтичане на двумесечния срок за предявяването му: Б. узнала за сделката
на 27.08.2019 г., а искът бил предявен през август 2020 г.
С отговора на назначения на А. Й. Г. особен представител предявените
от М. Б. искове са оспорени като неоснователни.
В хода на производството А. Й. Г. е починал и на негов място е
конституиран наследникът му Й. А. Г..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
2 вр. чл. 17 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно по време
на цялото производство. При преценка на изложените в исковата молба
твърдения, събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните съдът намира, че за ищцата съществува право на иск
по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, с какъвто е сезиран решаващият
съдебен състав.
Съдебната практика е последователна и безпротиворечива, че
оспорването на сделка от лице, което не е страна по нея, е допустимо само
когато след връщането на имущественото благо в патримониума на
отчуждителя би имало за последица настъпването (или възможността да
настъпи) правна промяна в патримониума на третото лице, релевирало
нищожността. (в този смисъл решение № 1 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3512/2008 г., II г. о.)
По аргумент от приетото в решение № 54/18.03.2013 г. по гр.д. №
627/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. и според решение № 296/15.07.2011 г. по
гр. д. № 179/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 302/28.11.2012 г. по гр. д. №
1597/2011 г. на ВКС, III г. о., съсобственикът има правен интерес да оспорва
придобивната сделка, когато е предявил срещу прехвърлилия бивш
съсобственик иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване. От това право произтича
интересът на съсобственика да оспори с иск сделката, в която не е участвал.
В случая ищцата се явява именно трето за оспорената сделка лице и
моли с решението по делото съдът да установи нейната нищожност,
изразяваща се в относителна симулативност, като прикриваща покупко-
продажба.
Интересът си М. Б. обосновава с обстоятелството, че при уважаване на
иска за разкриване на относителната симулация и прилагане на правилата за
прикритата сделка по покупко-продажба, за нея възниква правото да встъпи в
правата на купувача и да придобие, в качеството си на съсобственик,
идеалните части, предмет на разпоредителната сделка между ответниците.
Ищцата е предявила, наред с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 от ЗЗД,
иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, като спорът е дали констутитивният иск за
3
допускане на изкупуване е предявен в двумесечния срок от узнаване на
сделката.
В тази насока съдът приема следното:
От приложеното по делото ДП № 227 ЗМК – 1767/2019 г. по описа на 3
РПУ се установява, че същото е образувано по жалба на М. Б. за
противозаконно отнет от ап. № 7 мобилен апарат. В жалбата от 14.05.2019 г. Б.
е изразила опасения, че бившият й съпруг А. Г. ще продаде апартамента и ще
ги остави на улицата.
От разпита й на 07.07.2020 г. се установява, че след неправомерно
нахлуване на чужди лица в ап. № 7 през май 2019 г., тя и синът й са си
възстановили владението върху имота; че непознато лице й се обадило, че
трябвало да му заплати голяма сума пари и я заплашило да я изхвърли от
апартамента, ако не се съгласи. Б. не се поддала на заплахите, защото била със
съзнанието, че е единствен собственик на апартамента. Помолила е да се
изиска справка дали срещу нея има заведено дело във връзка с процесния
апартамент № 7.
Книжата по образуваното през 2019 г. гр.д. № 33074/2019 г. по описа на
СРС – искова молба и доказателства, по предявен от М. С. К. срещу М. В. Б.
иск за делба на ** в гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. **** са били връчени на
27.08.2019 г. на нейната майка Й. П. Б. на адреса в с. Овчарци, гр. Сапарева
баня, ул. ****. Докладчикът по делото е изпратил книжата за връчване и на
постоянния адрес на М. Б. в гр. София, ж.к. „Зона-Б5“, бл. ****, **, откъдето
са върнати в цялост с отбелязвания, че по сведения на съседи лицето е
собственик на апартамента, но не знаят дали постоянно живее на адреса.
Книжата по делото за делба са получени от М. Б. лично в деловодството
на СРС на 16.07.2020 г. Настоящият съдебен състав намира, че това е
моментът, в който ищцата е узнала за разпоредената от съсобственика А. Й. Г.
½ ид.ч. от ап. № 7. Този извод е основан на приетото в постановени по чл. 290
от ГПК решения на ВКС, че срокът по чл. 33, ал.2 ЗС за предявяване на иск за
изкупуване започва да тече от момента на узнаване на продажбата (решение
№ 197/03.08.2012 г. по гр.д. № 1430/2010 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение
на 209/19.07.2010 г. по гр.д. № 750/2010 г. на ВКС, І г.о., решение №
153/18.02.2019 г. по гр.д. № 3895/2017 г. на ВКС, I г.о.). В случая от значение е
постановеното от ВКС решение № 72/02.06.2021 г. по гр.д. № 3478/2020 г. на I
4
г.о. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищецът -
съсобственик не знае за продажбата и моментът, от който следва да се счита,
че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е твърденият
от ищеца по делото. В тези хипотези тежестта на доказване при възражение,
че съсобственикът-ищец знае за промяната на титулярите в собствеността от
един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралият
възражението съсобственик - ответник. В случая ищцата успешно проведе
насрещно доказване за момента, в който е узнала, че съпругът й е сключил
привидна сделка по замяна, за да заобиколи изискването да предложи първо
на М. Б. за изкупи неговата ½ ид.ч. от съсобственото жилище. Единственото
доказателство за узнаване факта на сделката е връчването на исковата молба
за делба и приложенията на майката на М. Б. през август 2019 г. Постоянният
адрес на Б. е в гр. София и затова съдът е продължил да търси адресата на този
адрес, за да му връчи книжата по делото за делба. Пълно и главно доказване,
че ищцата е узнала за сделката преди 16.07.2020 г. не е проведено, поради
което съдът приема, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен на 06.08.2020 г.
– в двумесечния срок от узнаването. Това обосновава интерес за М. Б. за
разкрие привидността на сделката за замяна, прикриваща договор за покупко-
продажба, за да бъде признато правото й да изкупи ½ ид.ч. от ап. № 7.
По делото са налице многобройни доказателства, водещи до
категоричния извод за симулативността на договора за замяна на недвижим
имот с движима вещ от 17.05.2019 г.
Не се спори, че с процесната сделка по замяна А. Й. Г. е прехвърлил на
М. С. К. правото на собственост върху ½ ид.ч. от ап. № 7, находящ се в гр.
София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. ****, с площ от 65.06 кв.м., като в замяна е
получил движима вещ – климатик, марка MHI, модел Premium SRK35ZS-ST.
Данъчната оценка на ½ ид.ч. е 31 530.60 лева, а по фактура движимата вещ е
на стойност 1 719 лева. В договора е уговорено и заплащане допълнително на
сумата от 15 650 лева от В.А.М. на основание договор за заем от 20.04.2019 г.,
сключен между него и М. С. К..
Според приетия по делото договор за заем от 20.04.2019 г., В.М. се е
задължил да предаде в собственост на М. К. сумата от 15 650 лева, като
предаването се извърши чрез банков превод: 5 870 лева – по банкова сметка,
открита на името на А. Й. Г. в „Юробанк България“ АД и сумата от 9 780 лева
5
– по банкова сметка на А. Й. Г. в ТБ „Токуда Банк“ АД след подписване на
договора, като общата сума следва да послужи за изпълнение на задължението
на М. С. К. за доплащане с цел изравняване на разликата на стойностите на
заменена ½ ид.ч. от недвижим имот , собственост на А. Й. Г. и климатик.
С молба от 17.04.2025 г. ответникът М. К., чрез адв. Х. П., е признала, че
сумата от 15 650 лева е преведена по сметки на А. Й. Г. в „Юробанк България“
АД и в ТБ „Токуда Банк“ АД от В.А.М..
Следователно, срещу прехвърлената ½ ид.ч. от ап. № 7 А. Г. е получил
климатик на стойност 1 719 лева и 15 650 лева. Към хипотеза като настоящата
е приложим отговорът, даден в решение № 50107/11.08.2023 г. по гр.д. №
3385/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о. Според него, разпоредбата на чл. 33 от
ЗС се прилага към договор за замяна, при който е налице значителна разлика
между стойността на заменяните вещи и е предвидено доплащане на
определена парична сума, която е значителна по размер спрямо стойността на
дадените като насрещна престация родово определени вещи.
В случая движимата вещ е климатик на стойност 1 719 лева, а
доплащането на сумата от 15 650 лева надхвърля девет пъти стойността му.
Същевременно, данъчната оценка на ½ ид.ч. от ап. № 7 е 31 530.60 лева.
Следователно, налице е значителна разлика между стойността на заменяната
вещ – 31 530.60 лева на ½ ид.ч. от имота по данъчна оценка и 1 719 лева на
климатика, а предвидено доплащане в размер на 15 650 лева надхвърля
значително по размер стойността на даденото като насрещна престация
(климатика) – повече от девет пъти. С оглед уговорената в договора престация
на движима вещ на значително по-ниска стойност от тази на прехвърлената ½
ид.ч., както и на уравнителна клауза за заплащане на сума от 15 650 лева -
значителна по размер спрямо стойността на климатика като насрещна
престация, съдът намира, че договорът за замяна е привиден и прикрива
договор за продажба. Действителната воля на страните е била К. да придобие
½ ид.ч. от имота за сумата от 17 639 лева, а не срещу замяна с климатик и
доплащане на сумата от 15 650 лева.
Действителната воля на страните по оспорената сделка е била да се
прехвърлят идеални части от имот срещу заплащане на парична сума.
Стойността на климатика е незначителна спрямо доплатената сума, като
процентът на последната оформя сделката фактически като покупко-
6
продажбена.
У съда не съществува съмнение относно намерението и на продавача А.
Й. Г., и на купувача М. К. да се продадат идеални части от ап. № 7, като в тази
насока са показанията на страните по сделката, дадени по ДП № 1767/2019 г.
по описа на 3 РПУ. Тези извънсъдебни признания се ползват с материална
доказателствена сила срещу Г. и К., тъй като установяват неизгоден за тях
факт.
Договорът за замяна от 17.05.2019 г. е привиден като прикриващ
договор за продажба. Искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за
признаване на неговата относителна симулация е основателен. Като привиден,
договорът за замяна е нищожен и не е породил правни последици. Съгласно
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, прилагат се правилата относно прикрития договор,
доколкото са налице условията за неговата действителност. Те са налице, тъй
като е спазена формата за договор за покупко-продажба на идеална част от
имот и е налице съгласие за съществените условия на покупко-продажбата –
собствената на А. Г. ½ ид.ч. от ап. № 7 е продадена на М. К. за 17 369 лева.
Не се твърди по делото, а и не се установява, че преди разпоредителната
сделка А. Й. Г. ги е предложил на ищцата като съсобственик. Спазен е и
двумесечния срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС, съобразно гореизложеното.
На ищцата М. В. Б. следва се признае правото да изкупи дела на А. Г. на
цена 17 369 лева, като дължи да я заплати на М. К. в едномесечен срок от
влизане в сила на решението. В противен случай в частта по иска с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцата. По
представения списък по чл. 80 от ГПК тя е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лева, като представителят на М. К. е
възразил за прекомерност. Това възражение съдът намира за неоснователно,
предвид броя и характера на исковете и извършените по делото процесуални
действия.
Разноските за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит
следва да се поемат от ответниците заедно, предвид съвместната им
процесуална легитимация, а ответникът А. Г., заместен в производството от
наследника си Й. А. Г., следва да заплати допълнително 300 лева депозит за
особен представител.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен, по предявен от М. В. Б., ЕГН **********
срещу А. Й. Г., ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен
от Й. А. Г., ЕГН **********, и М. С. К., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, договор за замяна на
недвижим имот за движима вещ, обективиран в нотариален акт № 88, том I,
рег. № 4843, дело № 79/17.05.2019 г. на нотариус рег. № 711 на НК, с който А.
Й. Г. прехвърля на М. С. К. правото на собственост върху ½ ид.ч. от жилище с
идентификатор 68134.305.6.13.7, с адрес гр. София, Столична община, район
„Възраждане“, ж.к. ****, ап. № 7, с площ от 65.06 кв.м., състоящ се от стая,
дневна, кухня-столова и обслужващи помещения, при съседи: изток –
апартамент П., запад – бул. „Стамболийски“ № 143, север – улица, юг – зелена
площ, прилежащи части: избено помещение с площ 4.71 кв.м. и 1.519% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатор: на същия
етаж – 68134.305.6.13.8, под обекта – 68134.305.6.13.4, над обекта –
68134.305.6.13.10, а в замяна М. С. К. е прехвърлила на А. Й. Г. собствеността
върху движима вещ: климатик марка MHI, модел Premium SRK35ZS-ST на
стойност 1 719 лева по фактура № ********** от 22.04.2019 г., издадена от
„ХоумМарт“ ЕООД, ЕИК ********* и доплащане на сума в размер на 15 650
лева за изравняване на стойностите на заменяните вещи, като привиден и
прикриващ действителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от
гореописания ап. № 7.
ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, изкупуване в полза на М. В.
Б., ЕГН ********** на ½ ид.ч. от жилище с идентификатор 68134.305.6.13.7, с
адрес гр. София, Столична община, район „Възраждане“, ж.к. ****, ап. № 7, с
площ от 65.06 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня-столова и обслужващи
помещения, при съседи: изток – апартамент П., запад – бул. „Стамболийски“
№ 143, север – улица, юг – зелена площ, прилежащи части: избено помещение
с площ 4.71 кв.м. и 1.519% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатор: на същия етаж – 68134.305.6.13.8, под обекта –
8
68134.305.6.13.4, над обекта – 68134.305.6.13.10, прехвърлена от А. Й. Г. на М.
С. К. с нотариален акт № 88, том I, рег. № 4843, дело № 79/17.05.2019 г. на
нотариус рег. № 711 на НК, срещу заплащане на сумата от 17 369 лева, при
условие, че заплати на купувача М. С. К. посочената цена в едномесечен срок
от влизане на решението в сила, като при неизпълнение решението ще се
счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й. А. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ****, ** и М. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Стрелбище“, бл. **** да заплатят на М. В. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. ****, ** сумата от 6 310.06 лева разноски за производството, а
Й. А. Г., ЕГН ********** – допълнително 300 лева разноски за депозит за
особен представител на А. Й. Г..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9