Р Е Ш Е Н И Е
№ 891
09.10.2023г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 755 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145
и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба от Е.С.М., с адрес: ***, чрез
упълномощен процесуален представител, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-3292-000057 от 18.04.2023г.,
издадена от началник група към ОДМВР гр.Бургас, РУ 04 Бургас, с която на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е постановено „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 14.04.2023г.“
Жалбоподателят обжалва издадената заповед за налагане на ПАМ, като
неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Счита, че само формално е налице сочената от ответника
хипотеза за издаване на заповедта, но автомобилът не бил предоставян на
неправоспособно лице, а самото управление е станало без знанието и съгласието
на собственика и е станало без нейното разрешение. Иска се съдът да отмени
оспорената заповед. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание, чрез пълномощника- адвокат Д.В. ***
поддържа жалбата. Ангажират се писмени доказателства.
Ответникът, наложил принудителната административна мярка, се
явява в първото съдебно заседание. Оспорва жалбата. Представя административната
преписка и допълнително изискани материали.
Административен съд- град Бургас, като обсъди доводите и становищата на
страните, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Жалбата е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество. Оспорването е
направено от активно легитимиран субект- адресат на акта, който е
неблагоприятен за физическото лице- собственик на ППС, в преклузивния срок.
Оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт
–волеизявление на овластен административен орган, пораждащо конкретни
неблагоприятни последици за адресата, с налагане на ограничения.
По съществото на спора, от
фактическа страна се установява следното:
Безспорно е обстоятелството, а и се установява от приетите
писмени доказателства, че жалбоподателят е собственик на ППС- лек автомобил „Рено
Канго“, с рег. № А 7185 НН.
От представения по преписката АУАН,
серия АД, с бл.№ 483672, съставен на 14.04.23г. от служител на 04 РУ на
МВР-Бургас се установява, че на същата дата- 14.04.2023г. около 11.40 часа в
гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, по улица „Апостол войвода“, в посока бл.24 е
управляван лекият автомобил, с рег. № А 7185 НН, собственост на жалбоподателя.
При извършена проверка от страна на полицейски органи е установено, че водачът
на МПС- Я.И.Б.е с отнето СУМПС. В обстоятелствената част на акта се сочи, че
отнемането е „…по административен ред,
със ЗППАМ № 20-0769-00615 от 04.08.2020г., влязла в сила от 09.08.2020г.“. Нарушението
на водача е квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Иззети са СР на
МПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.
Въз основа на така констатираното и
описано в АУАН нарушение, на 18.04.2023г. е издадена процесната заповед за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
14.04.2023г. Видно от мотивите на административния акт, заповедта е постановена
въз основа на следните факти:
„На
14.04.2023г. около 11.40 часа в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, по улица
„Апостол войвода“, в посока на движение бл.24 лек автомобил „Рено Канго“, с
рег. № А 7185 НН, собственост на Е.М., управляван от неправоспособен водач- Я.Б.,
който е с отнето свидетелство за управление на МПС по съдебен ред. Същият е
изтърпял лишаването от право да управлява МПС, по НОХД № 4771/ 13.11.2020г. по
описа на РС-Бургас, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като към
момента на проверката не е представил удостоверяващ документ за психологическа
годност за водач на МПС пред службата по местоотчет на водача- сектор „ПП“ при
ОД на МВР-Бургас.“
По преписката е приложена справка за
нарушителя водач, от която се установява, че същият притежава валидно СУМПС, с
категории „В АМ“, издадено на 27.04.2015г., валидно до 27.04.2025г., което е
със статут „иззет с акт“. Въз основа на описаните в справката санкционни актове
са отнети 10 к.т. на водача Б., съответно са налични 29 к.т.
Описано е, че СУМПС е иззето с акт от
03.08.2020г., представен по НОХД № 4771 / 13.11.2020г. на РС-Бургас. Наложеното
наказание, което има отношение към предмета на настоящото дело е в размер на 9
месеца „лишаване от право да управлява
МПС“. От всички представени по делото писмени доказателства се установява,
че наказанието е изтърпяно в периода
03.08.2020г.- 03.05.2021г.
Представена е ЗППАМ №
20-0769-001615 от 04.08.2020г. на сектор „ПП“ –Бургас, цитирана в процесният
АУАН от 14.04.2023г., връчена на лицето Я.Б. на 09.08.2020г., като липсват
данни за нейното обжалване. Видно от съдържанието на този адм. акт, СУ на МПС е
отнето временно, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, съответно е безспорно, че датата на отнемане на документа е
03.08.2020г., със съставяне на относимия към тази заповед АУАН.
По преписката и в допълнително
приложените материали по делото липсват доказателства за отнемане на СУ на МПС
на друго основание, след изтърпяване на наказанието по НОХД № 4771 от 2020г. на
БРС.
При така направените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
В контекста на дължимата проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът следва да провери първо неговата валидност. Това
се обуславя от служебното начало в административния процес, съгласно този
основен принцип, обективиран в нормата на чл.9 от АПК.
Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за
оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна
хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168,
ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
При така извършената проверка на оспорения
административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас,
издадена на основание Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, са определени компетентните длъжностни лица, в това число и
посочените по т.1.6 от оправомощителната
заповед началници на групи в РУ при
ОД на МВР-Бургас, които имат правмощия да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, сред които и процесната. По силата на
заемата от ответния орган длъжност, същият разполага с необходимата материална
и териториална компетентност да издаде такъв административен акт.
Предвид съдържанието на процесния акт съдът счита, че е спазена
установената от закона форма, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване, включително: наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Въпреки, че в акта се съдържат мотиви за издаването му, за първи път в
ЗППАМ се въвеждат обстоятелства, каквито не са вменени на нарушителя водач при
съставяне на АУАН за процесното нарушение от 14.04.2023г. В този акт, чието
съдържание е обсъдено по-горе е записано, че водачът е лишен от право да управлява
МПС с посочване на ЗППАМ, издадена на 04.08.2020г., но в него липсват
констатации, че водачът Б. не е представил документ удостоверяващ
психологическата му годност пред службата по местоотчет.
Нито от съдържанието на АУАН от 14.04.2023г., нито в друг писмен документ
по преписката и делото се установява нарушение, изразяващо се в управление на
МПС от лице, което няма психологическа годност. Липсват каквито и да било
доказателства по делото за извършване на нарушение, изразяващо се в управление
на МПС от лице, което не отговаря на психологическите изисквания за водач. В
този смисъл, едва в оспорената заповед се въвеждат обстоятелства относими към
нарушение, което се вменява на водача, без такива да са отразени в акта за
установяване на нарушението, с което се описва деянието обусловило издаване на
тази ЗППАМ.
На следващо място, но не по важност, следва да се отбележи и противоречието
на заповедта с нормите на материалния
закон и неговите цели.
Както вече бе посочено, от приетите писмени доказателства по делото се
установява, че водачът притежава валидно СУМПС,
за категории „В АМ“, издадено през 2015г., с
валидност до 27.04.2025г., като има налични 29 контролни
точки.
Не се и твърди, че срещу лицето управлявало автомобила е издаден друга
ЗППАМ, с оглед психологическата му годност, каквато възможност е предвидена в чл.171,
т.1, буква „а“ от ЗДвП.
Не се и твърди загуба на всички контролни точки, поради което въпреки
валидността на документа да е загубил правоспособност, нито настъпване на друго
обстоятелство, въз основа на което издаденото СУМПС да е обявено за невалидно.
Самият административен орган издал процесната ЗППАМ сочи, че наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ на това лице е изтекло на 03.05.2021г.
Както е известно, съгласно действащата нормативна уредба наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“
се налага на физическите лица за определен
срок, независимо дали се определя по наказателно дело от съда или по
административен ред. В случаят, този 9-месечен срок на наказанието е започнал
да тече на 03.08.2020г. и е изтекъл на 03.05.2021г., както се установява от
приложените по делото писмени доказателства. Следователно, водачът се счита за
наказан по съдебен ред само в периода на изтърпяване на наказанието и след крайната му дата липсва правно
основание, поради което този водач да се счита за лишен от право да управлява МПС. В този
смисъл, изложените мотиви в оспорения административен акт не намират никакво основание
в правната уредба. Ако се приеме тезата на ответният орган означава лицето да
се счита за наказано по съдебен ред за произволен /неопределен/ срок, в
противоречие с размера на наложеното наказание от съответния компетентен орган,
което би нарушило основни принципи на правото- законоустановеност на наказанието и неговата индивидуализация, т.е. срока за който се налага това наказание.
Абсолютно необосновано и в разрез със законовите принципи и норми е да се твърди,
че водачът е наказан по съдебен ред да управлява МПС, след като е ясно, че
срокът на лишаването е изтекъл на 03.05.2021г., а датата, когато е осъществено
управлението на МПС е 14.04.2023г., т.е. около две години след изтичане на
наказанието лицето все още да се счита за наказано по съдебен ред. Още
по-абсурдно е да се твърди, че е лишен от това право по административен ред с посочената ЗППАМ от 04.08.2020г., както е приел актосъставителят, при положение, че
срокът за отнемате на свидетелството със заповедта е до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Стана ясно, че въпросът за
отговорността е решен с влязъл в сила на 13.11.2020г. съдебен акт по НОХД №
4771 от 2020г. на БРС, както се сочи в преписката, поради което няма основания
да се твърди, че лицето е с отнето СУМПС по административен ред със същата
ЗППАМ към датата 14.04.2023г. Нещо повече, дори въпросът за отговорността да не
бе решен все още по посоченото наказателно дело с окончателен съдебен акт,
максималният срок на действие на цитирания ЗППАМ, издаден на 04.08.2020г. е 18
месеца, т.е. при отнемане на свидетелството на 03.08.2020г. максималният
възможен период на отнемане документа за правоуправление би изтекъл на
03.02.2022г.
В заключение, липсват каквито и да било заявени и доказани основания за
лишаване на водача от право да управлява МПС след 03.05.2021г., за да се
твърди, че лицето е лишено от това право по съдебен или по административен ред,
респективно, за да е възможно извършването на подобно нарушение на 14.04.2023г.,
което да се явява предпоставка за издаване на процесния ПАМ на 18.04.2023г.
Съгласно чл.171, т.2а, буква „А“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
предвижда «прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство:…буква „а“ „без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за
срок от 6 месеца до една година.“
При тези констатации и въз основа на приетите по делото и обсъдени по-горе
доказателства се обосновава извод, че липсва изискуемата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, а именно установяване на управление на МПС от водач, който да е
наказан по съдебен или по административен ред, доколкото не се и твърди наличие
на друго правно и фактическо основание за лишаване от такова право след
изтичане срока на наказанието на 03.05.2021г.
Релевантният за приложението на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП юридически факт е наличието
на противоправно деяние /административно
нарушение или престъпление/, чието извършване следва да е установено по
несъмнен начин и да е подведено по приложимата материалноправна норма за
ангажиране на съответната отговорност на жалбоподателя.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че законодателят изрично разграничава:
1.
лицата, които не притежават правоспособност да се
управлява МПС от
2.
тези, които са наказани с лишаване от това право /срочно/.
При втората категория, както вече бе посочено лишаването от права е за
определен срок, което означава, че след изтичане срока на наказанието, същите
могат да упражняват предоставените им от закона права. Това е така, защото само
с наличие на нов, последващ административен или съдебен акт би могло отново да
се лиши определено лице от предоставеното му право да управлява МПС от
съответната категория. Наличието на валидно СУМПС изключва възможността едно
лице да се счита за неправоспособно именно защото правоспособността е
удостоверена от съществуващият валиден документ и няма никаква логика лицето,
на което е издадено валидно МПС да се счита за неправоспособно. Изключение от
правилото е налице само, когато въпреки наличието на валидно СУМПС лицето е
загубило всички контролни точки, които в общият случай са „39“ и загубва
правоспособност, като последствие на този факт и макар свидетелството за
управление на МПС да е в срок на валидност то следва да бъде върнато.
В случай, че липсва наложено и изпълняващо се наказание /по административен
или съдебен ред/ и няма валиден акт за налагане на ПАМ /отнемане на СУМПС/ към инкриминираната
дата- 14.04.2023г., след изтичане срока на наложеното наказание, а освен това е
налице валидно СУМПС с остатъчен брой на контролните точки „29“, не може да се
твърди, че водачът е неправоспособен. Това е така, защото законодателят
разграничава изрично лицата, които са неправоспособни от тези, които са били
лишени от права с налагане на съответно наказание. Това разграничение много ясно се установява от
текста на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП,
според който в буква „а“ са включени
именно „КАНДИДАТИТЕ за
придобиване на правоспособност, вкл.
тези които са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки“, за разлика от лицата, на които са
наложени наказания по административен ред /чл.174, ал.2 от ЗДвП/ или по
съдебен ред /чл.343г от НК/, както и тези на които е наложен ПАМ по
чл.171, т.1, б. “а“ от ЗДвП /относно психологическите изисквания/. Тези изброени
хипотези са включени в нормата на буква
„в“, според която лицата са наречени „ВОДАЧИ“, т.е. това са принципно
правоспособни лица. Вярно е, че съгласно цитираната норма на ЗДвП е издадена
нарочна наредба, а според чл.11, ал.5, вр. с чл.1, ал.1, т.7 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията
за психологическа годност и т.н. издадена от Министъра на транспорта, след
изтичане на наказанието лицата се явяват на психологическо изследване. Обаче, до
снабдяването с такова удостоверение ако и да се извършва управление на МПС
съответното лице може да осъществи само състав на нарушение по чл.178в, ал.4
от ЗДвП, доколкото не е изпълнил задължението си по чл.11, ал.5 от
Наредбата към конкретната дата. Това нарушение със сигурност не е предпоставка
за прилагане на ПАМ, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, защото в
последната норма подобна хипотеза не е предвидена от законодателя, а изброяването
е изчерпателно и не се допуска
прилагане на такива мерки, ако не са налице законовите хипотези.
По изложените съображения, собственикът на процесното МПС управлявано на
14.04.2023г. не би могъл да бъде адресат на подобна заповед, след като липсват
данни за извършване на подобно нарушение- управление на МПС в срока на
наказание наложено по съдебен или по административен ред, нито наличие на друг
валиден административен акт- ЗППАМ за отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водача към процесната дата.
Съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява, съгласно посоченото в чл.142, ал.1 АПК, към момента на неговото
издаване.
Обобщено, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена, макар и по съвсем различни от изложените в нея съображения, а
оспореният административен акт да бъде отменен, като процесуално и материално незаконосъобразен.
По принцип, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно
това, че е предоставено ползването на автомобила на друго лице, при което
собственикът не е знаел, че след това друго непознато за собственика лице,
което го е управлявало е било лишено от права. В случаят, въобще не е подаден
сигнал от оспорващата и не се твърди дори да е извършено престъпление /кражба
или противозаконно отнемане на МПС с цел да се ползва/ по отношение на този
автомобил, което деяние би преустановило фактическата власт на собственика. В
този смисъл, ако управлението бе осъществено в срока на наложеното наказание на
водача, съвсем законосъобразно следва да се наложи ПАМ от процесната категория.
В настоящата хипотеза такива обстоятелства не са налице, и фактът, че доводите
на оспорващата страна са неоснователни, не може да санира липсата на
материалноправни предпоставки за издаване на адм. акт за налагане на ПАМ, с
оглед изложените в съдебния акт съображения, поради което оспорената заповед е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
При този изход на спора, основателна се явява и акцесорната претенция на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, които включват платена
държавна такса- 10 лева и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 600 лева, които следва да бъдат възстановени на оспорващата страна от
ОД на МВР-Бургас, в чиято структура е ответният административен орган.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-3292-000057 от 18.04.2023г., издадена от началник група към
ОДМВР гр.Бургас, РУ 04 Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
е постановено „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 14.04.2023г, , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР- гр.Бургас да заплати на Е.С.М., с адрес:
*** сумата от 610лв. /шестстотин и десет лева/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: