Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
Номер
89 Година
04.03.2013 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско
отделение, ХVІ състав,
На
пети февруари Година две хиляди и тринадесета,
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар Е.Б.
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело номер 519 по описа за 2012 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК и чл.535 от ТЗ.
П.А.П. ***
моли съда да признае за установено по отношение на „ПРИМА НИК” ЕООД ЕИК
********* гр.Пловдив и Н.Б.К. ***, че дължат солидарно сумата от 60 000лв.
по запис на заповед, издаден на 01.06.2009г. в гр.София от ответното юридическо
лице в полза на „Д-р Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД ЕИК *********, с падеж
25.07.2009г., място на плащане гр.София, без протест, авалиран от ответното
физическо лице, по който по ч.гр.д. № 2875/2012г. на ПРС е издадена Заповед за
изпълнение № 1903 от 27.02.2012г. и въз основа на нея – изпълнителен лист ,
ведно с лихва върху главницата от 23.02.2012г. и направените там разноски от
3 200лв., като на 24.04.2012г. поемателят с Договор за цесия е прехвърлил
вземането на ищеца.
Твърди,
че на 24.04.2012г. с договор за цесия му е прехвърлено вземане за
60 000лв. с лихва от 23.02.2012г. и разноски от 3 200лв. от „Д-р
Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД ЕИК *********, като вземането е по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 27.02.2012г. Цесията е съобщена на
ответниците от цедента писмено с обратна
разписка на 02.05.2012г. на юридическото лице и с нотариална покана на
30.05.2012г. на физическото лице. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изп.д. № 377/2012г. на ЧСИ М.М. и са изпратени покани за доброволно изпълнение.
След получаването им длъжниците са подали възражения, че не дължат сумите.
Между цедента и ответниците има каузални правоотношения, по повод на които и за
чието обезпечаване те са издали записа на заповед. Това е Договор за стоков
кредит от 01.06.2009г. между „Д-р Кескин Лимитид къмпани” ЕООД ЕИК *********, и
„Прима Ник” ЕООД, по силата на който ответникът като купувач ползва търговски
кредит при закупуване на стоките до 60 000лв., за чието обезпечаване е
издал съгласно договора записа на заповед, авалиран от управителя като
физическо лице.
Възразява
в уточнението, че договорът за цесия не засяга правата и задълженията на
ответниците като те са уведомени надлежно от цедента. Вземане е имуществено,
отчуждимо и прехвърлимо по естеството и според договора си. Конкретизира, че
търговските отношения между цедента и ответното юридическо лица са съществували
преди сключване на договора за търговски кредит, както и след това. Доставка на
стоките е извършвано периодично по заявка на купувача и на посоченото от него
място с транспорт на продавача. За всяка доставка е подписван приемо –
предавателен протокол с опис на вид, количество, единична цена и обща стойност.
Задълженията на купувача не са погасявани напълно. Към декември 2010г.
остатъкът е 2 000лв. Сега
задълженията са 51 368.58лв. Към 30.06.2011г. купувачът е потвърдил
задължения от 49 744.90лв. За всяко забавено плащане се дължат лихви за
доставката по всеки протокол. Ангажира доказателства, претендира разноски, не
представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответниците не признават
иска. Възразяват, че ищецът няма правен интерес от установителния иск.
Договорът за цесия е безвъзмезден. С него се прехвърля вземане по запис на
заповед, авалиран, за който ищецът признава, че обезпечава търговски кредит от
60 000лв. по договора за стоков кредит. Но по този договор не се твърди и
не се представят данни цедентът да е предоставил стоки на ответника и оттук да
има вземане за тях. След като няма вземане по договора за стоков кредит, записа
на заповед не обезпечава такова и няма какво да се прехвърля с договора за
цесия. Възразяват, че договорът за цесия е нищожен, защото е с невъзможен
предмет, защото могат да се прехвърлят само прехвърлими права. Ако правото е
непрехвърлимо или липсва, предметът е невъзможен. Договорът заобикаля закона, защото
прехвърлянето е безвъзмездно. Но договорът за цесия не е договор за дарение.
Цесията е каузален договор и при липса на кауза или недействителна такава, то
тя е нищожна. Възразяват, че записът на заповед е издаден в полза на „Д-р
Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД ЕИК *********, по негово заявление, а не това на
ищеца. Цесията е след този момент. Цедентът няма как да бъде конституиран като
трета страна в производството по чл.422 от ГПК. Ищецът може да предяви иск за
установяване на вземането си по общия ред като плати дължимата ДТ. Не се
признава, че купувачът дължи плащане по договора за стоков кредит. За да се
породи вземане по записа на заповед, който обезпечава договора, трябва да
възникне вземане по самия договор, което да не е платено, за което няма доказателства.
Не се твърди, че продавачът – цедент е доставил стоки. Щом няма доставка на
стока като твърдение и доказателства за това, обезпечаващата функция на записа
на заповед не е породил действие и няма вземане, което да се цедира на ищеца.
Допълнително в първо съдебно заседание възразяват, че договор за кредит,
какъвто е договора за стоков кредит, не може да се обезпечава със запис на
заповед, а само с ипотека и/или запор, поради което в случая едно вземане има две основания, на
които да се претендира. Възразява, че вземането по записа на заповед се
прехвърля с джиро, а не с договор за цесия. Твърди, че дружеството – издател на
записа на заповед е платило на цедента 78 480лв. Възразява, че вземането
по записа на заповед е погасено по давност. Ангажира доказателства, претендира
разноски, не представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка
на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 01.06.2009г.
между „Д-р Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД и „Прима Ник” ЕООД е подписан Договор
за стоков кредит изх. № ДГ 831/01.06.2009г., с който уреждат рамковите условия,
при които ще се продават стоки. Продавачът се задължава да доставя в склад на
купувача, на територията на гр. София, гр.Бургас, гр.Варна и с.Брани поле
стоките и да ги транспортира за своя сметка до обект на купувача. При
получаване на стоките страните подписван стокова разписка, която следва да
конкретизира вида, количеството и цената на продадените стоки и тя удостоверява
датата на предаване и приемане на описаните в нея стоки, както и оглеждането им
от купувача и приемането им без забележка. Задължение на продавача е да предаде
стоките от съответната заявка на трето лице като това не се счита за
неизпълнение на задълженията му за доставка по реда на договора. Към датата на
сключване на договора купувачът ползва търговски кредит в размер на
60 000лв. и срок за заплащане на закупената стока 60 дни от датата на
получаване на фактурата. Плащането е по банков път или в брой. Като гаранция за
изплащане на цената на стоките купувачът издава в полза на продавача запис на
заповед за сума, равна на допустимия търговски кредит от 60 000лв. Записът
на заповед следва да бъде авалиран от представляващия дружеството или основния
собственик на капитала. При прекратяване на договора записът на заповед се
връща на купувача в срок до 5 работни дни след погасяване на всички задължения,
включително и неустойки по договора към продавача.
На 01.06.2009г. в
гр.София Н.Б.К. в качеството си на управител на „Прима Ник” ЕООД, издава запис
на заповед в полза на „Д-р Кескин лимитид къмпани” ЕООД, с който безусловно и
неотменно се задължава срещу представяне на записа на заповед да плати без
протест сумата от 60 000лв., с падеж 25.07.2009г., място на плащане гр.София
с посочване на точен административен адрес и банкова сметка. Издателят чрез управителя
е положил подпис. Върху документа има втори подпис на Н.К. в качеството й на
физическо лице като поръчител по записа на заповед. Записът е предявен за плащане
на 25.07.2009г. на издателя, който се е подписал.
Ответникът представя
под опис Протоколи, издадени от „Д-р Кескин лимитид къмпани” ЕООД с номер,
дата, пълно описание на стоката по вид, количество, единична и обща цена, с
начислено ДДС, име и подпис на издател и получател, падеж за плащане. Във
всички протоколи е посочено, че стоката се доставя до обект в гр.Бургас и е
посочен регистрационния номер на автомобила, с който се транспортира. Всички
протоколи имат подпис на издател и на получател, с изключение на протоколи №
417 от 20.08.2010г., върху който е изписано, че стоката е доставена в с.Брани
поле; № 456 от 22.09.2010г.; № 457 от 23.09.2010г.; № 464 от 27.09.2010г.,
които са без подпис на получател. Ищецът прилага и фактура № 450 от
01.09.2009г. на стойност 24 081.54лв. с подпис на получателя й. Към всеки
протокол е приложен лихвен лист за изчисляване на законна лихва за забава на
цената за периода от падежа по всяка фактура, който е 1 месец след издаването
й, до 23.02.2012г. Общата стойност на цената по всички протоколи е
48 078.12лв. Сборът на цените по протоколите с подпис на получател е
46 412.89 лв. Общият сбор на законната лихва за забава 7 667.79лв., а
сборът на начислената лихва без тази по протоколите без подпис на получател –
7 430.49 лв.
Съгласно
Удостоверение на Министерство на здравеопазването - РИОКОЗ – Пловдив, от 27.11.2009г., товарен
автомобил Рено с рег. № СА 3969 НА за превоз на храни е собственост на „Д-р
Кестин Лимитид Къмпани” ООД. С този автомобил, според приложените пътни листове,
е осъществен транспорт на стоките, предмет на горните протоколи, от продавача
до складове на купувач в Бургас и Варна, съгласно описаните маршрути и изминати
километри и направления. Във всеки пътен лист е посочен конкретен протокол като
документ за превозваната стока, изминатия маршрут и километрите; вписан е
водача и материално – отговорното лице, предало стоката, което се е подписало.
Според описа на
ищеца и при сравнение на вписванията, стоките по протоколите са доставени от
продавача съгласно пътните листове в обекти на купувача извън гр.Пловдив, с
изключение на стоките по протокол № 334 и № 342, които са изпратени чрез куриер
„Еконт експрес” и за това се прилага товарителница и фактура на лист 303 и 304
от делото.
По повод съставяне
на финансови отчети продавачът е поискал от купувача писмено потвърждение на
05.07.2011г. за размера на задълженията му и ответникът е потвърдил, че към
30.06.2011г. размерът на задълженията му по счетоводни вписвания е
49 744.90лв. – лист 279.
По делото е
изслушана ССчЕ на в.л. В.Ш., изготвена компетентно след запознаване с
материалите по делото и с представените от страните счетоводни документи,
поради което съдът го кредитира. Вещото лице установява, че през 2009г.
продавачът е издал на купувача 20 фактури за продадени стоки на обща стойност
78 289.29лв. с начислено ДДС. Фактурите са осчетоводени и при двете
дружества. В периода от 30.07.2009г. до 19.12.2009г. „Прима Ник” ЕООД е
заплатило по тях 52 807.75лв., а в периода 25.08.2010г. – 22.12.2010г. –
23 981.54лв. Общо платената цена с включено ДДС е 76 789.29лв.
Осчетоводените плащания се различават при двете дружества с 500 лв. като в
счетоводството на продавача те не са осчетоводени и там се водят като погасени
задължения от 76 289.29лв. При
проверка на оборотните ведомости за 2009г., 2010г. и 2011г. в.л. Ш. обяснява
устно в съдебно заседание, че не е констатирала от 2011г. до датата на
проверката промяна и движение, поради което се приема, че след 2011г. няма
отразени плащания.
Фактурите са включени
в дневниците за продажба и покупка по ЗДДС и в СД съгласно обяснението в
съдебно заседание.
Представените по
делото протоколи са осчетоводени само от продавача и то със стойности без
начисляване на ДДС, т.е. за сумата общо от 40 093.41лв. Осчетоводяването им е по дебит на сметка 414
Клиенти при определени условия по данъчна основа от 40 093.41лв. и по
кредит на сметка 498 Други дебитори със същата данъчна основа. В съдебно
заседание вещото лице обяснява, че това не е осчетоводяване като продажба на
стоки, а осчетоводяване на вземане и то при допусната неточност, защото следва
да се използва сметка 499, а не сметка 498. Тези сметки не са сметка Стоки.
Осчетоводяването е като Вземане. Няма движение на стоки и изписване на стоки по
протоколите, а те са описани като разчети на две сметки. При ответника „Прима
Ник” ЕООД протоколите не са осчетоводени като са обяснили, че приемат за
първичен счетоводен документ фактурата, която осчетоводяват.
На 23.02.2012г. „Д-р
Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД е подало до ПРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответниците въз основа записа на заповед, което е уважено
със Заповед № 1903 от 27.02.2012г. като са присъдени разходи от 3 200лв. и
законна лихва върху главницата от 23.02.2012г. до изплащане на сумата. Издаден
е изпълнителен лист, за което е направено надлежно отбелязване върху записа на
заповед и върху заповедта на ПРС.
По пощата с датата
на клеймото 12.04.2012г. е подадено възражение от „Прима Ник” ЕООД, което е
получило призовката за доброволно изпълнение по пощата на 10.04.2012г. и
следователно възражението му е в срок. На 23.04.2012г. е подадено възражение и
от Н.К., която е получила ПДИ на 18.04.2012г., поради което и нейното
възражение е в срок. Със съобщение, връчено на 07.05.2012г., на заявителя е
указано да предяви иск в рамките на месец за установяване на вземането си.
С писмен договор за
цесия от 24.04.2012г. „Д-р Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД е прехврълило
безвъзмездно на ищцата П.П. вземане от 60 000лв. главница, ведно със законна
лихва върху нея от 23.02.2012г. до изплащането й; съдебни разноски по
заповедното производство, цитирано с номера на делото и номера на издадената
заповед, от 3 200лв.; разноски по изпълнителното дело. Посочено е, че
прехвърленото вземане произтича от изпълнителен лист от 27.02.2012г., издаден
въз основа Заповед за изпълнение № 1903 от 27.02.2012г. по гр.д. № 2875/2012г.
на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 377/2012г. на ЧСИ М..
Подписът на
продавача под договора за цесия на М.И.К. в качеството на управител на „Д-р
Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД бе оспорен от ответниците, по повод на което на
основание чл.194 ал.1 от ГПК се изслуша като свидетел М.К., която потвърди, че
тя е положила оспорения подпис. Съдът кредитира показанията й и приема, че
автор на подписа е К., а оспорването не е проведено успешно. Възражението на
ответниците по същество, че с гласно доказателства не може да се установява кой
е автор на оспорения подпис, не е съобразено с текста на чл.194 ал.1 от ГПК,
който равнопоставя всички доказателствени средства и допуска гласни
доказателства в това производство, поради което възражението е неоснователно.
С писмо от
30.05.20102г. – лист 12 от делото, цедентът „Д-р Кескин Лимитид Къмпани” ЕООД
уведомява ответниците за извършеното прехвърляне и данните на новия кредитор.
Уведомлението е връчено от нотариус на Н.К. на 30.05.2012г. Прилага се и
обратна разписка за връчено на дружеството писмо на 02.05.2012г. С писмено молба
от 08.05.2012г. по делото на ПРС – лист 97, Н.К. уведомява съда, че на
02.05.2012г. е получила уведомление за сключен договор за цесия с П.П. за
прехвърляне на вземането, което представлява признание за получаване на
уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД от дружеството от 02.05.2012г. и узнаването
му както в качеството й на управител, така и на физическо лице. Уведомлението е
приложено към молбата на лист 98.
На 05.06.2012г.
цесионерът П.П. предявява установителния иск за съществуване на вземането.
Искът е депозиран в рамките на месец от връчване на съобщението от ПРС на
цедента на 07.05.2012г. – 05.06.2012г. е неработен ден събота, поради което се
приема, че срокът изтича в първия работен ден понеделник 07.06.2012г., а и документите
са пуснати по пощата с клеймо от 01.06.2012г.
При горните данни
искът е допустим и доказан по основание, а по размер – частично, съобразно
който ще се уважи.
Искът е предявен в
рамките на един месец от дадените от ПРС указания в заповедното производство.
Първият спорен
момент по делото е допустимо ли е цесионер да предяви установителния иск по
чл.422 от ГПК, когато цесията е извършена след издаване на изпълнителния лист,
но преди подаване на исковата молба. С определението по чл.374 от ГПК съдът
изрази становище за допустимост на такъв иск като поддържа там изложените
мотиви, именно: Нормите, уреждащи издаване на заповед за изпълнение, се намират
в Част Пета на ГПК – Изпълнително производство. Въз основа заповедта за
изпълнение се издава изпълнителен лист. Макар получен на извънсъдебно
изпълнително основание, изпълнителният лист е равнопоставен по правни последици
на този, издаден въз основа на съдебно изпълнително основание. Съгласно чл.429
ал.1 от ГПК частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз
основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист като приемството се
установява с писмени доказателства. В случая частният правоприемник се
легитимира с договор за цесия от 24.04.2012г., сключен след издаване на
изпълнителния лист на 27.02.2012г. в полза на праводателя му, поради което и на
основание чл.429 ал.1 от ГПК се ползва от изпълнителния му лист. Фактът, че
изпълнението може да бъде спряно, за да се установи по съдебен ред съществуване
на вземането, не елиминира чл.429 ал.1 от ГПК и правната възможност за
прехвърляне на вземания. Рискът от съществуване на вземане е за цесионера като
длъжникът има право да прави всички възражения, както на кредитора си. При
евентуален успешен установителен иск не се стига до издаване на нов
изпълнителен лист, а се ползва вече издадения. В горния смисъл е посочената от
ищеца съдебна практика – Опр. № 329 от
31.05.2011г. по ч.гр.д. № 266/2011г. на ГК ІV ГО на ВКС, както и Определение №
523 от 25.09.2012г. по ч.т.д. № 435/2012г. на ТК І то на ВКС. Аргументът на
ответниците по чл.226 от ГПК важи за висящ исков процес – когато частното
правоприемство се извърши в хода на делото. Обективно до подаване на възражение
от длъжниците и съответно до сезиране на съда с иска по чл.422 от ГПК няма
висящ исков процес. Фикцията на чл.422 ал.1 от ГПК не може да доведе до
пренасяне на правилата на исковия процес в отразък от време, когато още няма
искова молба. В този случай се поставя въпроса с чие съгласие ще встъпи
цесионера и къде. От друга страна издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист не изваждат вземането от гражданския оборот и то не е в режим
на изчакване според това дали длъжникът ще възрази или не.
Вторият спорен
момент по делото е представеният договор за цесия действителен ли е и оттук
легитимира ли ищеца като цесионер и носител на вземането по делото. Съдът
приема, че длъжникът не може да оспорва действителността на договора за цесия,
когато вземането е прехвърлимо и няма забрана за това по договор, поради
естеството му или от закона по смисъла на чл.99 ал.1 от ЗЗД, тъй като длъжникът
не е страна по договора за цесия, а трето лице, и оттук за него липсва правен
интерес. Договорът за цесия се сключва между цедента и цесионера. Въпрос на
вътрешни отношения между тях е дали е действителен или не. За длъжника цесията
проявява действие от момента на уведомяването му от стария кредитор по чл.99
ал.3 от ЗЗД /така виж: Решение № 1684 от 20.06.1957г. по гр.д. № 4190/1957г. на
ІV го на ВС; Решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на ТК І то на
ВКС/.
С процесния договор
за цесия се прехвърля право, което е материално /за парично вземане/ и оттук прехвърлимо
според естеството си като за това няма законова забрана, нито такава по
каузалното вътрешно правоотношение.
Дали прехвърляне на
вземането между цедента и цесионера е възмездно или не и дали това прехвърляне
има кауза за страните по цесията е въпрос, който засяга техните отношения по
договора за цесия, не и длъжника, който остава трето за това правоотношение
лице, не е страна по него, поради което от този договор не може да черпи
възражения. За длъжника и за съда в настоящото производство е достатъчно ищецът
да се легитимира като цесионер с писмен договор за цесия /с оглед размера на
вземането като форма за доказване/, което той прави и това е достатъчно. Тук не
подлежат на изследване отношенията между цедента и цесионера. С договора за
цесия страните са постигнали съгласие да се прехвърли без насрещна престация
ясно индивидуализирано вземане. Волеизявленията на страните говорят за сключен
двустранен договор съгласно чл.9 от ЗЗД. Каузата му според чл.26 ал.2,
изречение последно, ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противното не
е доказано, поради което съдът е обвързан с презумпцията и я прилага.
Изведените пак от
каузалните вътрешни правоотношения възражения, че по договора за стоков кредит
няма парични задължения, защото не е предоставена стока и оттук записът на
заповед няма какво да гарантира за изпълнение, поради което няма вземане, което
да се прехвърля, евентуално – при наличие на такива те са заплатени изцяло,
като в резултата и на двете твърдения цесията няма предмет или той е невъзможен
и оттук тя е нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, са неоснователни. От
изслушаната ССчЕ се доказа, че по договора за стоков кредит ответникът – ЮЛ, е
закупувал от 2009г. от цедента стоки. Друг въпрос е дали те са изцяло платени и
има ли или не купувачът парични задължения по договора за стоков кредит.
Отговорът на този въпрос ще обуслови уважаване на иска или не - за това
съществува ли паричното задължение, а не нищожността на цесията.
Фактът, че по един
договор има безмъзмездно престиране, не обуславя автоматично извода, че тази
безвъзмездност води до заобикаляне на закона. За това трябва да има
доказателства като се конкретизира коя императивна норма се заобикаля и какво
се цели. По делото събраните доказателства не обосновават извода, че цесията е
симулативна, защото с нея се заобикаля конкретна императивна норма, поради
което възражението не е основателно.
Сключеният договор
за стоков кредит е рамков договор между продавач и купувач как да уреждат
отношенията си, а не договор за кредит като вид договор за заем по смисъла на
чл.240 от ЗЗД или чл.430 от ТЗ. Също така записът на заповед по него има
гаранционна функция като издаването му е често срещана форма в търговските
отношения. Той не е обезпечение по смисъла на чл.149 и сл. от ЗЗД, поради което
за него не се прилага забраната на чл.152 от ЗЗД. Тази забрана не може да се
приеме за нарушена с издаване на записа на заповед, защото не води автоматично
до прехвърляне на имуществени права в патримониума на кредитора, а създава,
както сами сочат длъжниците в писмените бележки, второ самостоятелно основание
за същото вземане, което не е забранено от закона и е допустимо.
Възражението, че
вземането по цесията трябва да се прехвърли с джиро, е неоснователно, защото
цесията е сключена след падежа на записа на заповед, след предявяването му и
след издаден въз основа на него изпълнителен лист, за което върху оригинала е
направена отметка. С джиро се прехвърлят права върху ценна книга, което изисква
физическото й предаване в държане на новия собственик и материализирано за това
върху нея волеизявление - джиро, а чрез цесия се прехвърля възникнало вземане –
аргументи от чл.466 ал.2 и чл.474 ал.1 от ТЗ. Цесията е двустранен каузален
договор, докато джирото е едностранно волеизявление. В случая към датата на
цесията вече съществува снабдено с изпълнителен лист вземане, което се
прехвърля само чрез цесия.
Възражението за
погасяване на вземането по записана на заповед по давност също е неоснователно.
Съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ исковете срещу платеца се погасяват с тригодишна
давност от падежа. Падежът по делото е 25.07.2009г. Тригодишният срок изтича на
25.07.2012г. Молбата за издаване на заповед за изпълнение е подадена в съда на
23.02.2012г. – преди изтичане на срока. Тази дата, съгласно фикцията на чл.422
ал.1 от ГПК, при подадено възражение се счита за дата на сезиране на съда с
иска. Сезирането на съда с иска води до спира на давността – чл.115 ал.1 б.Ж от ЗЗД, поради което от 23.02.2012г. давност не тече.
Представеният запис
на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички формални изисквания на
чл.535 от ТЗ, поради което е редовна ценна книга, която проявява своето
менителнично действие и въз основа на нея ответниците дължат солидарно заплащане
на сумата от 60 000лв. Записът на заповед е от абсолютните търговски
сделки по чл.1 ал.1 от ТЗ; той е абстрактна едностранна сделка. Като такъв е
достатъчно ищецът да разполага с него, за да получи плащане на сумата.
В
исковата молба ищецът признава, че издаването му е било с цел гарантиране
изпълнението на задълженията по каузалния договор за стоков кредит. Тази обвързаност
между записа на заповед и задълженията по договора за стоков кредит не е спорна
между страните и се потвърждава от договора,неговите клаузи, размера на
стоковия кредит и размера на задължението по записа на заповед. Поради това и
съгласно чл.465 от ТЗ длъжниците могат да противопоставят на ищеца възраженията
си от каузалното правоотношение и в частност имат ли още задължения по него.
Според договора
сумата по записа на заповед гарантира погасяване на всички задължения – чл.15.
От ССчЕ
се доказа, че през 2009г. на ответното ЮЛ са продавани стоки на стойност
78 289.29лв., от които са погасени 76 789.29лв. Не е платена остатък
от цената по тези фактури от 1 500лв., които се дължат.
Спорният
момент е дължат ли се сумите за стоките по представените по делото протоколи,
които не са осчетоводени от ответника – купувач. Съгласно чл.6 ал.1 т.1 от ЗСч,
първичен счетоводен документ е този, който е носител на информация за
регистрирана за първи път стопанска операция; по т.2 вторичен счетоводен
документ е този, който е носител на преобразувана /обобщена или диференцирана/
информация, получена от първични счетоводни документи. Това означава, че писмен
документ за предаване и получавана на стоки, описани по вид, количество,
единична и обща цена, както и начислено ДДС, е първичен счетоводен документ,
защото отразява за първи път стопанската операция продажба. Протоколите
отговарят на това изискване, поради което са редовен първичен счетоводен
документ. Няма изискване в ЗСч първичният документ да бъде само фактура.
Представените протоколи по смисъла на процесуалното и материалното право са
частни писмени документи, удостоверяващи волеизявленията в тях. Подписите им не
са оспорени, поради което съдът приема, че те доказват продажбата на стоките,
описани в тях, на ответника като купувач, защото съдържат волеизявление на
негови служители за получаване на определени стоки срещу задължението да
заплати определена цена. Пътните листове и товарителниците на спедитора Еконт
доказват доставка на стоките до складови обекти на купувач в гр. Бургас и гр.
Варна. Според рамковия договор продавачът е поел задължението да доставя за
своя сметка със свой транспорт стоките в четири обекта на купувача – гр.
Пловдив, с. Брани поле, област Пловдив, гр. Бургас и гр. Варна. Получаване на стоките
е удостоверено с подпис върху протокола. Поради това цената им се дължи.
За
горните стоки ищецът не е издал вторични счетоводни документи – фактури, но
това не означава, че цената не се дължи. В протоколите изрично е посочен падежа
за плащането й. Ответникът не представя писмени доказателства за погасяване на
задълженията на цената по протоколите, поради което се налага извода, че не е
погасил задълженията си.
Изрично, с писмено
потвърждение от 05.07.2011г. купувачът е признал, че към 30.06.2011г. дължи
49 744.90лв. В.л. Ш. установи, че от 2011г. до датата на проверката няма
движение по оборотните ведомости и купувачът не е извършвал плащания. За това
съдът приема, че неплатеният остатък на цената е 49 744.90лв. – според
признанието.
Законна лихва за
забава не е предвидена в договора. Там е посочено, че се дължи неустойка от 0.5
% на ден при забавено плащане на цената. Записът на заповед е издаден, за да
гарантира изплащане на задълженията по договора, включително и неустойката, но
тъй като в договора няма изрична клауза, че върху цената от падежа се дължи
плащане и на законна лихва по чл.86 от ЗЗД, то тази лихва не е гарантирана със
записа на заповед, поради което от стойността му не може да се изплаща този вид
обезщетение.
В договора е посочен
срок за действието му до 01.10.2009г., но предвид продължилите продажби на
стоки от продавача, който ги е транспортирал до посочените в договора обекти,
на основание чл.292 ал.1 от ТЗ съдът приема, че страните са продължили
действието му с факта на издаване на протоколите и получаване на стоката по
тях, защото купувачът не е възразил.
С оглед горното
съдът приема, че непогасените парични задължения на купувача по договора, чието
плащане е гарантирано със записа на заповед, са в размер на 49 744.90 лв.
До този размер искът е доказан и ще се
уважи, а за разликата ще се отхвърли. Съразмерно на тази стойност се дължи и
разноските в заповедното производство от ДТ от 994.90лв. и възнаграждение от
1 666лв.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска ще се присъдят на ищеца разноски
пред ПОС от 994.90лв. ДТ и 1125 лв. разходи. На ответниците по съразмерност на
отхвърлената част от иска ще се присъдят разходи от 108лв.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРИМА НИК” ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, ул.
„победа” № 56 А, и Н.Б.К. ЕГН ********** ***, и двамата със съдебен адрес ***
чрез адвокат Р.В.Н., че дължат солидарно на П.А.П. ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, сумата от 49 744.90 лв. по запис на заповед, издаден на
01.06.2009г. в гр.София от ответното юридическо лице в полза на „Д-р Кескин Лимитид
Къмпани” ЕООД ЕИК *********, с падеж 25.07.2009г., място на плащане гр.София,
без протест, авалиран от ответното физическо лице, по който по ч.гр.д. №
2875/2012г. на ПРС е издадена Заповед за изпълнение № 1903 от 27.02.2012г. и
въз основа на нея – изпълнителен лист , ведно с лихва върху главницата от
23.02.2012г. и направените там разноски от 958.26 лв. ДТ и 1 666 лв. възнаграждение
за правна помощо, като на 24.04.2012г. поемателят с Договор за цесия е
прехвърлил вземането на ищеца, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер за главницата от
49 744.90лв. до предявения от 60 000лв. и за разликата за разноските
над уважените размери от 994.90 лв. до 1 200лв. за ДТ и над 1 666лв.
до 2 000лв. за възнаграждение за правна помощ.
ОСЪЖДА „ПРИМА НИК” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Северен, ул. „победа” № 56 А, и Н.Б.К. ЕГН **********
***, и двамата със съдебен адрес *** чрез адвокат Р.В.Н., да заплатят на П.А.П.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, направените по делото разходи от
994.90лв. за ДТ и 1 125лв. разноски.
ОСЪЖДА П.А.П. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, да
заплати на „ПРИМА НИК” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Северен, ул. „победа” № 56 А, и Н.Б.К. ЕГН ********** ***, и
двамата със съдебен адрес *** чрез адвокат Р.В.Н., сумата от 108лв. разходи по
делото.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението да се
обяви.
Окръжен
съдия: