Определение по дело №635/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1807
Дата: 14 май 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20183100900635
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….05.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на  14.05.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 635 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С определение № 527/08.02.2019г съдът се е произнесъл по предварителни  въпроси и е подготвил разглеждане на делото за открито заседание с допускане на доказателства, като е обявил на страните и проект за устен доклад.

В съдебно заседание съдът обаче е констатирал, че ответницата допълва защита с непреклудирани възражения, а ищецът, който е бил задължен да представи писмени доказателства, вместо на съда е  предоставил документи на вещото лице за изследване като предмет на експертизата. Това поведение на страните съдът е преценил като пречка за довършване на доклада и е дал допълнителна възможност за съответни действия на насрещните страни.

В срока за изпълнение, изтекъл на 09.05.19г ищецът е депозирал становище за неоснователност на възраженията по действителността на кредитирането, като е приложил като доказателства само два погасителни плана от 23.3.2009 и 15.06.2010, вече допуснати от съда като приложения към искова молба, както и неподписан план, представляващ справка за дължими месечни вноски, съставена към 19.11.2015г.

Липсва каквото и да е изпълнение на указанията за представяне на книжата, изследвани от вещото лице като кредитно досие, конкретно поискани по реда на чл. 190 ГПК копия от документи съставени при запознаване на потребителя с преддоговорната информация по сключения потребителски кредит № НL 23757/19.06.2007 г., подписания от страните първоначален погасителен план към този договор и всички застрахователни полици, сключени във връзка с чл.14 от този договор. Извън вече допуснати доказателства ищецът е представил само исканията за предоговаряне на размер на вноската по кредита.  Ищецът не е уточнил и твърдения относно коментирано в заключението на експерта споразумение от 11.11.2007г. При това поведение на страната съдът не намира за установено, че други документи не се съдържат  в кредитното досие, така както и заявил и представителя на ответницата и съответно този безспорен факт следва да бъде обявен на страните с корекция на първоначалния проект на доклада.

Ответницата, чрез пълномощника си заявява искане за представяне на оригиналите на представените в хода на размяна на книжата и преди стабилизиране на доклада доказателства за твърденията на ищеца относно начина, по който са договаряни измененията на параметрите на кредита. Това бланкетно искане обаче се отнася до четливи писмени документи, надлежно заверени за вярност и макар да не е обозначено кой е заверяващия, те се представени от адвокат и следва да се считат потвърдени от него, съответно  ползващи се със сила на официален препис. Затова и без уточнение за някакво оспорване на книжа, които са четливи и не страдат от външни пороци,  искането по чл. 183 ГПК е необосновано. На страната следва да се укаже допълнително процесуалния ред за оспорване на документите.

Позоваването на неизпълнено задължение по чл.190 ГПК принципно може да освободи насрещната страна от доказателствена тежест за конкретен факт, но не и правни квалификации и правни доводи от липса на факти.   Доколкото процесуалните възможности, предоставени на страните по уточняване на предмета на делото са изчерпани, съдът следва да обяви коригирания проект за доклад. Съответно на доказателствената активност се налага и коригиране на задачата на вещото лице.  

По тези съображения, на осн. чл. 374  ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА допълване на ПРОЕКТА за устен ДОКЛАД по търговско дело №635/2018 год, както следва:

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

          в частта на спорните обстоятелства:

Ищецът твърди (в молба вх.№ 7536/11.03.19 на л. 188), че след първоначалното договаряне, и усвояване на кредита, по повод възникнали затруднения по обслужването на плащанията, кредитополучателката е отправила искане за предоставяне на облекчение чрез намаляване на месечните вноски, с което банката се е съгласила. Сочи че на три пъти по време на действието на кредита вноските са били намалени до съпоставими с финансовите възможности на потребителя размери за определени периоди на облекчено обслужване (в споразумението от 14.06.2010г уговорката е за вноска до 73 евро в рамките на 1 година).

Допълва твърденията си за първоначалното съдържание на договора (в молба вх.№ 14405/13.05.19) като посочва, че страните са се съгласили връщането на кредита да се осъществи на равни месечни анюитетни вноски в конкретен размер и брой, като падежът е бил определяем в допълнително приложение като ден на усвояване с откриване на заемна сметка, в случая 21- во число (а не 19-то както посочва ищеца в разминаване с цитирането от самия него доказателство).

 Ответницата във възражението срещу проекта за доклад в първо заседание оспорва валидността на договарянето на кредитирането в цялост, като твърди, че съдържанието на първоначалния договор противоречи на законови изисквания за ясно посочване на размера и падежа на задълженията за възнаградителна лихва и вноски за главницата, като се позовава на липса на съставен и връчен на кредитополучателя погасителен план потребителя погасителен план с падежи на месечните плащания, липса на  уточнено разпределяне на съответни части от лихва и главница в рамките на вноската, неуточнен начин на връщане на кредита по конкретна кредитна сметка и необявена методика за изчисления на приложимия лихвен процент и неговото изменение. При този начин на уговаряне на срок за ползване на кредита в интерес на кредитополучателя без падежи на месечни вноски, той не не би могъл и да изпадне и в забава и търсенето на каквато и да е сума преди крайния срок би била преждевременно.  Твърди, че кредитът е предоставен в нарушение на морала, без да е уговорена неговата цел и цена, като липсата на тези съществени елементи изключват основанието на сделката и съгласието на страните. 

          в частта на безспорните обстоятелства:

Пропускът на ищеца да представи изискани допълнителни документи към кредитно досие съдът приема за признание, че представените по делото книжа изчерпват  всички съставени между страните документи.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

В първоначалния проект вече са обявени на страните възражения за недействителност на всяко от съглашенията поради липсата на конкретно уговорен размер на лихвата и падежи на погасителните вноски в текста на договора или в специално изготвен и приет от страните погасителен план, които вече са квалифицирани като възражения за основанието за абсолютна недействителност по чл. 26 ал.1 ЗЗД (противоречие с императивните правила, обявени като приложим закон), евентуално като нищожни уговорки, наложени на потребител при неравноправно договаряне на ползване на финансова услуга  по чл. 146 ЗЗП(право на доставчика да променя цена едностранно цената на услугата по неразбираеми за потребителя критерии и налагане на неоправдано високи обезщетения за забава, както и предоставяне под форма на облекчения непоискани от длъжника условия влошаващи крайния резултат от изменението на договора). Съдът вече е докладвал и възражение за нищожност поради противоречие с морала на неустоечна клауза,основано на твърдение за свръхпрекомерния размер на неустойка за забава, уговорен по начин изключващ защитим икономически интерес и с това накърняващ принципа на справедливостта по чл. 26 ал.1 ЗЗД.

Допълнително със същите твърдения се сочат и нови квалификации, които обаче съдът не приема като обосновани с конкретни твърдения. Това е така, защото:

·         освен недобросъвестното според ищцата търсене на суми с неуговорен, респективно ненастъпил още краен падеж не се сочи конкретен морален принцип, който да е накърнен с конкретно уговорено право или задължение в оспорения договор, а това е необходимо за очертаване на основание накърняване на добрите нрави по чл. 26 ал.1 ЗЗД, извън вече докладваните то ;

·         не се твърди изявява на съзнателно задължаване без воля за обвързване(учебен пример, шега), а това е необходимо за очертаване на липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 ЗЗД;

·         не се твърдят факти, които да изключват временно ползване на чужди средства като очаквана от потребителя непосредствена икономическа цел на кредитирането, а това е необходимо за очертаване на липсата на основание по чл. 26 ал.1 ЗЗД. 

Съдът не е обвързан от посечени, но необосновани с факти квалификации, поради което приема като надлежна квалификация на възражението за абсолютна нищожност само порока нарушение на императивно изискване на закона заплащане само на лихва която е договорена при за ползване на кредит за определена цел и ясно уговорени конкретни условия и срок за връщане (чл. 430 ТЗ), за предоставяне на писмена информация за условията по кредита, ако такива не се съдържат в индивидуалния договор по ясен и  разбираем за клиентите начин, относно: общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;  лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита (чл. 58 и 59 от ЗКИ); за олихвяване на лихви само при условия на специална банкова наредба(чл. 10 ал.3 ЗЗД).

 

По доказателствата:

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи заверени по реда на чл. 183 ГПК приложени като преписи към молба вх.№ 7536/11.03.19: молба за намаляване на лихвен процент и въпросник декларация от 10.10.2007г, молба за намаляване на вноска и допълнителна информация от 25.02.2009г, молба за намаляване на вноска и допълнителна информация от 2.06.10г. (л.231-237) и  към  молба вх.№ 14405/13.05.19: справка за анюитетни вноски, във вид на погасителен план, съставен към 19.11.2015)

На осн. чл. 183 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в следващо съдебно заседание оригиналите на всички допуснати с определение № 527/08.02.2019г и с настоящото определение за сравняване с налични по делото заверени за вярност документи или да потвърди изрично автентичност на заверките за вярност като изпълнени от адвокат от състава на упълномощеното адвокатско дружество.

Предупреждава страната, че при неизпълнение на това задължение документите няма да бъдат приети и ще бъдат изключени от доказателствения материал.

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответницата, че искането за представяне на оригинал следва да се основава на оспорване на копието от външна страна (нечетливо, непълно), което е а в случай на заверка на преписа от адвокат и на истинността на оригинала, като ЗАДЪЛЖАВА ответната страна найя- късно в следващото заседание да поясни възраженията си срещу доказателствената стойност на събраните писмени доказателства и необходимостта от дублирането им с оригинали, като предупреждава тази страна, че при неизпълнение на това задължение искането по чл. 183 ГПК ще се счита ненаправено и дори и оригинали да се представят съдът няма да ги сравнява и прилага по делото. 

 

ИЗМЕНЯ допуснатата задача на съдебно-счетоводна експертиза, като я допълва както следва:

 Към т. 2. Допълва въпроса:  Съотвестват ли начисляваните ежемесечно сума на справката за анюитетни вноски, изготвена във вид на погасителен план към 19.11.2015г, представена с молба вх.№ 14405/13.05.19г. Има ли начислени и събрани други задължения (такси или застрахователни премии) непосочени в този план и какъв е техния размер

Към т. 10. Да се възприема като вариант А:

Допълва вариант Б:  Вещото лице да състави АЛТЕРНАТИВНИ ТРИ варианта на заключение при отчитане при текущо формиране на размера на задълженията на първоначалното съдържание на договора, респективно първия погасителен план ( с равни месечни анюитети от 146,48 евро) уговорен в чл. 6 съответен на фиксиран ГЛП от 10.95 % и само началната и годишната такса по чл. 4 от договора, с приспадане на вноските на платеца по реда в чл. 17 от договора, без съобразяване на каквито и да са изменения на лихвени проценти, без капитализация и без събиране на застрахователни премии, но с намаляване на размер на вноската до 67.24 евро в периода 21.05.2009 – 21.04.2010, и до 73 евро в периода 21.06.2010 – 21.05.2011 като посочи  размера на същите дължимите изискуеми вземания:  при момент на предсрочна изискуемост съвпадащ с падежа на последната от три поредни непогасени изцяло или частично месечни вноски  (вариант 1); към датата на връчване на изявлението на банката на длъжницата - 17.08.2016 г. (вариант 2); към 28.09.2017 г. без отчитане на предсрочна изискуемост (вариант 3) 

Към т. 11. Да се възприема като вариант А:

Допълва вариант Б:  Вещото лице да състави същите АЛТЕРНАТИВНИ варианти при отчитане само на начална и годишна такса и без събиране на застрахователни премии.  

 

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение обр. 9 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца да са приложи препис от становище вх.14398/13.5.2019, а за ответника препис от становище вх. № 14405/13.05.19г.

Да се уведоми вещото лице Е. за коригираната задача. 

Съдия в Окръжен съд: