Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 17.10.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 687 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

В исковата си молба по делото ищецът „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) твърди, че с Решение № 1854 от 14.09.2018г. по т.д. № 3343/2017г. на Софийски градски съд, VІ-19 състав, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, то е било обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му. С Определение № 6162 от 27.11.2018г. по делото за постоянен синдик на дружеството  е бил назначен А.Г.К..

Междувременно на 07.04.2015г. между ищеца, като възложител,  и ответника, като изпълнител, е бил сключен договор с предмет предоставяне на инженерингова дейност за обследване енергийната ефективност на енергийни съоръжения. За извършване на посочените дейности страните са уговорили възнаграждение в размер на 500 000 лева без ДДС, платимо на две вноски, съответно на уговореното в чл. 4.1.1. и чл. 4.1.2 от договора.

На 09.04.2015г., в изпълнение на задължението  по чл. 4.1.1. от  договора, ищецът е заплатил на ответника сума от 200 000 лева, представляваща авансово възнаграждение, съгласно платежно нареждане от 09.04.2015г., за което  е била издадена фактура № **********/09.04.2015г.

С анекс от 18.05.2015г. страните са прекратили договора по взаимно съгласие, считано от 20.05.2015г. Към датата на прекратяване на договора ответникът не е започнал изпълнение и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, считано от същата дата, за дружеството е възникнало задължение за връщане на авансово заплатената сума от 200 000 лева. Във връзка със задължението от 20.05.2015г. от ответника е било издадено кредитно известие № **********/20.05.2015г. към издадената фактура за платеното авансово възнаграждение. Със същото кредитно известие дружеството е признало изцяло дълга към ищеца от 200 000 лева. Въпреки това на ищеца е била върната единствено сумата от  120 000 лева, а остатъкът не е върнат и към настоящия момент.

 При изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 80 000 лева, представляваща остатък от кондикционно вземане след прекратяване на договор за предоставяне на инженерингова дейност за обследване енергийната ефективност на енергийни съоръжения от 07.04.2015г., със законната лихва за забава от датата на исковата молба (16.04.2019г.) до окончателно плащане на сумата, с присъждане на направените разноски в исковото производство и това по допускане на обезпечение на бъдещи искове.

Ответникът „М.Е.И.“ ЕООД не е дал отговор на исковата молба в срока по чл. 370 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание исковете са били оспорени чрез процесуален представител по пълномощие на дружеството по съображение, че претендираната по делото сума е била предмет на прихващане с друго насрещно задължение на ищеца по повод сключения през 2015г. договор между страните – за закупени материали и положени усилия от ответника, които не са били използвани в хода на сделката. Ответникът прави възражение и за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Оспорено е и редовното връчване на препис от исковата молба с приложенията и призоваването на дружеството в открито съдебно заседание, като са представени електронен фиш за налагане на глоба от 30.04.2018г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки от 08.06.2017г. в удостоверение, че дружеството е на адреса на управление, посочен в търговския регистър.

От ищеца, чрез упълномощен от синдика адвокат, е възразено, че възражението за прихващане е несвоевременно, а по същество – че  няма прихващане на процесната сума. Платеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

На 07.04.2015г. между страните е бил сключен писмено договор, съгласно който ищецът, като възложител, е възложил, а ответникът – изпълнител е приел да изпълни инженерингова дейност за обследване енергийната ефективност на енергийните съоръжения на клиентите на възложителя (т. 2.1 от договора). Общата цена за извършване на дейностите е била фиксирана и твърдо договорена в размер на 500 000 лева без ДДС (т. 3.1.), от които 175 000 лева без ДДС дължими авансово при подписване на договора и представяне на проформа фактура (т. 4.1.1). Като основание за прекратяване на договора в т. 9.1.2 е било посочено, освен другото, постигнато взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма за действителност. Посоченият за ответника – изпълнител адрес за кореспонденция по договора е бил с. Казичене, ул.“Серафим Стоев“ № 8 (т. 12.2.1 от договора).

На 09.04.2015г. ищецът е извършил авансово плащане по банков път по договора  от 200 000 лева с ДДС, при  което от ответника е била издадена данъчна фактура № **********/09.04.2015г.

С анекс от 18.05.2015г. страните са прекратили договора по взаимно съгласие, считано от 20.05.2015г., за което на същата дата от ответника е било издадено кредитно известие за сумата от 200 000 лева, от която са били платени (върнати) 120 000 лева.

Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства и не са спорни между страните.

С Решение № 1854 от 14.09.2018г. по т.д. № 3343/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество, дружеството е било обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му.

От дружеството, чрез назначения синдик А.Г.К., е била предявена исковата молба по делото за заплащане на останалата дължима сума от 80 000 лева, със законната лихва.

При размяната на книжа по делото съобщение до ответника е било изпратено  на посочения в търговския регистър адрес на управление ***, но там не е бил намерен никой, който да получи книжата, съгласно удостоверенията на призовкаля. При обаждане от деловодител  на телефона на дружеството, също посочен в търговския регистър, е бил даден адрес за призоваване в  с. Казичене, ул.“****** , където е бил връчен и препис от исковата молба с приложенията. На същия адрес дружеството е било призовано и за насроченото открито съдебно заседание след като отново не е било намерено лице за връчване на книжата на адреса на управление.

Надлежното връчване на документите по делото на ответника не се опровергава от представените от него електронен фиш за налагане на глоба от 30.04.2018г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки от 08.06.2017г., в които единствено е посочен заявеният и вписан в търговския регистър адрес на управление на дружеството. Същевременно адресът, на който е било призовавано ответното дружество по делото, е идентичен с посочения от него като адрес за кореспонденция по договора от 07.04.2015г. между страните, което противоречи на  изявленията на ответника по делото за нередовното му уведомяване при връчването на препис от исковата молба и за насроченото открито съдебно заседание, независимо кое друго дружество се намира на адреса в с. Казичене.

При тези възприети като установени обстоятелства, предявеният по делото иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е основателен, като по разбиране на настоящия съдебен състав – в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

За изпълнение на работи по сключен между страните договор от 07.04.2015г. ищецът е платил на ответника - изпълнител авансова сума от 200 000 лева с ДДС. Договорът между страните е бил прекратен по общо съгласие, преди работата да е изпълнена и без да е уговорено задържане на сумата от ответника, при което ответникът дължи връщане на  платената сума – 80 000 лева, при приспадане на междувременно върнатите 120 000 лева. Дължимостта на сумата е била и призната от ответника с издаването на  кредитно известие към издадената фактура за платеното авансово възнаграждение при прекратяване на договора. Не се установява по делото основание ответникът да задържа останалите неплатени 80 000 лева, напротив основанието за това (сключеният между страните договор) е отпаднало.

Като акцесорна,  основателна е и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава от датата на исковата молба (16.04.2019г.).

Възражението на ответника за прихващане, единствено направено във връзка с предявените искове, не може да бъде разглеждано, тъй като е преклудирано.

Във връзка с прихващането не се твърди и установява насрещното вземане на ответника да е съдебно потвърдено с влязло в сила решение или със заповед за изпълнение. Поради това то би било предмет на отделно съдебно установяване в производството, по което е направено (чл. 298, ал. 4 от ГПК) и възражението за прихващане е следвало да бъде заявено в срока по чл. 370 от ГПК за отговор на исковата молба по делото (арг. т. 4 от ТР № 1/2013г по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).  За прихващане ответникът е възразил едва в открито съдебно заседание. В този смисъл (за несвоевременност на възражението) е и становище на  ищеца, което съдът споделя.    Съгласно възприетото от фактическа страна, не са налице процесуални нарушения при връчването на исковата молба, нито при призоваването на ответника за открито съдебно заседание.   

По разноските

Настоящото  дело се води за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 от ТЗ и предварително държавна такса в дължимите размер от 3 200 лева (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс) не е била  внесена от ищеца. При уважаване на предявените искове  държавната такса е дължима от ответника, при което той следва да бъде осъден за заплащането й (чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ).    

Ищецът е поискал присъждане на направените по настоящото дело разноски (2 930 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие № 674599), както и тези по обезпечение на бъдещ иск (гр.д. № 3559/2018г. на Софийски градски съд и ч.гр.д. № 1537/2019г. на Апелативен съд – гр. София) -  1 730 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 674591 и 102 лева платени такси по налагане на допуснатото обезпечение по образувано производство  пред ЧСИ М.Б..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и съответно на разрешението по т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тези разноски са дължими изцяло.

Разноските за адвокат не са прекомерни, тъй като платените суми са по минимума по Наредба № 1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.

Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „М.Е.И.“ ЕООД, с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление *** и посочен по делото адрес гр. София, район „Възраждане“, ул.“*******,  да заплати на „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност), с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен адрес по делото гр. София, ул.“*******,  на основание  чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), дължима след прекратяване на договор за предоставяне на инженерингова дейност за обследване енергийната ефективност на енергийни съоръжения от 07.04.2015г., със законната лихва за забава от 16.04.2019г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  а на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 2 930 лева (две хиляди деветстотин и тридесет лева)  разноски по настоящото дело и 1 832 лева (хиляда осемстотин тридесет и два лева) разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск.

ОСЪЖДА „М.Е.И.“ ЕООД, с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление *** и посочен по делото адрес гр. София, район „Възраждане“, ул.“*******,  да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 3 200 лева (три хиляди и двеста лева) държавна такса по исковата молба по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София  в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: