Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
03.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 274 по
описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба,
предявена от М.Р.Х., ЕГН: ********** и Т.Р.Р., ЕГН: ********** срещу ..., ЕИК: ...,
въз основа на която се иска осъждане на последния да заплати на всяка от ищците
по 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на смъртта на баща им – Рад Георгиев Радунчев, ЕГН: **********,
починал в следствие на трудова злополука на 31.01.2018г., ведно със законната
лихва за забава върху сумите от датата на злополуката /31.01.2018г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.
В исковата
молба се твърди, че ищците М.Р.Х. и Т.Р.Р. са законни наследници /дъщери/ на
починалото лице – Рад Георгиев Радунчев, като те са сред лицата легитимирани и
имащи право и законен интерес да търсят обезвреда за болки и страдания,
причинени от смъртта на техния наследодател в следствие на трудова злополука.
Сочи се, че починалото лице- Рад Георгиев Радунчев е бил в трудово правоотношение
с ..., по силата на безсрочен трудов договор №33/22.03.2017г, назначен на
длъжност „Резач горски дървен материал.“ Сочи се, че на 31.01.2018г., около
09.20 часа Рад Георгиев Радунчев – баща на ищците, е извършвал сеч с моторен
трион „Stihl MS251“ на маркирано дърво, когато клон на съседно дърво пада и удря Рад
Радунчев в областта на врата и рамото, като от удара той почива на място.
Съгласно съобщение за смърт №85/31.01.2018г. от УМБАЛ „Александровска“
причината за смъртта е „тежка шийна травма“, предизвикана от „удар от дърво“.
Във връзка с това работодателят ... се твърди, че е подал декларация за трудова
злополука с вх. №5101-22-9 от 05.02.2018г. до Териториално поделение на НОИ-
София област. По декларацията било открито досие за трудова злополука №9 от
05.02.2018г. Със заповед №1015-22-11 от 05.02.2018г. на ръководителя на ТП на
НОИ Софийска област била назначена комисия, която е извършила разследване на
злополуката и бил съставен и подписан Протокол № 5103-22-3 от 22.02.2018г.,
съдържащ фактическите констатации във връзка с извършеното разследване.
Длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО признало злополуката за трудова с
Разпореждане №5104-22-30 от 27.03.2018г. Работодателят подал жалба срещу
разпореждането която била отхвърлена с Решение №1040-22-18 от 23.04.2018г. на
Директора на ТП на НОИ София област. Това решение пък било обжалвано пред
Административен съд- София област, който със съдебно решение №447/28.03.2019г.
по адм.дело №577/2018г. отхвърлил жалбата на ... и потвърдил разпореждането на
НОИ, с което злополуката се признава за трудова. Върховният административен съд
пък потвърдил решението на Административен съд- София област с решение №3007 от
26.02.2020г., постановено по адм.дело №7515/2019г. Решението на ВАС влязло в
сила на 26.02.2020г., както и Разпореждане №5104-22-30 от 27.03.2018г. на ТП на
НОИ София област, с което злополуката е призната за трудова.
В жалбата
са описани подробно болките и страданията, които ищците твърдят, че са
преживели вследствие смъртта на баща си. Твърдят, че след развода с майка им,
баща им е посветил целия си живот на тях като негови дъщери и връзката им е
била много силна и се базирала на разбирателство, любов и подкрепа. Чували се
ежедневно с баща им, той им давал пари, помагал им с отглеждането на децата им
и за други трудности в семействата им. Сочи се, че когато ищцата М.Х.
забременяла с първото си дете, баща и поканил нея и съпруга и да живеят при
него в къщата му в гр.Пирдоп, където тя живели съвместно с Рад Радунчев близо 2
години. Първото дете на М. било кръстено Радина- на баща и, като израз на
голяма любов и уважение към него. Рад Радунчев се грижел както за младите
родители, така и за тяхното дете. Живеели задружно, весело и хубаво заедно,
като се сплотили емоционално и връзката им станала още по-силна. През 2002г. М.Х.
се преместила да живее в гр.Мадан, като и в периода, в който тя живеела там,
баща и не спирал да помага на семейството, да ходи при тях и редовно се
събирали по празници. След като съпругът на М.Х. претърпял втора трудова
злополука, се наложило продължително лечение и грижи за него в гр.София, а
двете им деца останали на грижите на дядо си – Рад Радунчев, който ги гледал
сам и те били изключително привързани към него. В този момент баща и бил опора
и подкрепа, като и давал сили и вяра. Той продължил да помага на М. и
семейството и, включително и финансово, до смъртта си. Същото било отношението
на Рад Радунчев и към другата му дъщеря- Т.Р.. Баща и я издържал докато била
студентка в гр.Пловдив, а след 2014г., когато заживяла в гр.София, с баща и се
чували всеки ден. За нея той бил пример за най-прекрасния баща, който и давал
най-правилните съвети и тя много го обичала. Баща и помагал не само с грижите
по децата, но и финансово. Отношенията им се основавали на топлина, обич и
привързаност. Ищците твърдят, че баща им е бил пенсионер и работел на трудов
договор с ..., с единствената цел да подпомага финансово двете си дъщери, за
което те му били дълбоко благодарни и признателни. Твърдят, че смъртта му ги
сразила. И двете станали нервни и неспокойни. Т. загубила съня си, сънувала
постоянни кошмари, а М. се затворила в себе си. И двете твърдят, че чувстват
дълбока празнота и стигнали до емоционален срив, тъй като обичали много баща си
и той бил за тях стожерът на семейството и опора във всяка ситуация. Твърдят,
че и до ден днешен не могат да преодолеят загубата, а и делата, които водят от
две години са ги натоварили още повече, като болката и страданието
продължавали. Никоя от ищците не била получила обезщетение по сключен договор
за застраховка от работодателя за работниците му.
С всичко
гореизложено ищците обосновават правния си интерес от завеждане на исковете.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника ... чрез пълномощника адв.Д.Л., който счита предявените
искове за допустими, но ги оспорва по размер, тъй като установените данни в
приложените към исковата молба доказателства и най-вече в Протокол № 5103-22-3/22.02.2018г. на НОИ, сочели на данни за
съпричиняване на вредоносния резултат, за което ответникът прави
изрично възражение. Действията на Радунчев при сечта били определени като
„основни отклонения от нормалните действия“ /раздел VI от
Протокола/ и съответно – като единствена причина при анализа на причините за
възникване на злополуката /Раздел VIII от
Протокола/, които причини кореспондирали с нарушение на чл.140, ал.2 от
Правилника за безопасност на труда в горите, забраняващ свалянето на закачени
дървета, вкл. повалянето на друго дърво върху закаченото /раздел IX от Протокола/. Сочи се, че този протокол е подписан от всички членове
на комисията, включително е връчен на един от ищците – Т.Р., която го е
подписала без възражения. Сочи се, че този протокол има материална
доказателствена сила по отношение на установените с него данни. Ответникът
счита още, че предявените искове са в завишен размер и не съответстват на
съдебната практика относно размера на справедливото обезщетение, съгласно
обхвата на неимуществените вреди и засегнатите лица – наследници на
пострадалия, включително и през призмата на твърдените от тях близки родствени
отношения с пострадалия.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищците М.Р.Х. и Т.Р.Р. не се явяват, но се представляват от адв. Р.П. от САК,
преупълномощена от адв.А.И. от САК. Адв.П. поддържа изцяло исковата молба. В последното
съдебно заседание адв.П. не се явява, но депозира становище по съществото на
делото, с което моли Съда да уважи предявените от М.Р.Х. и Т.Р.Р. срещу ... с
правно основание чл.200 КТ за сумата от общо 200 000 лв. /по 100 000
лв. за всяка от ищците/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на смъртта на техния баща Рад Георгиев Радунчев, настъпила
при трудова злополука на 31.01.2018г., ведно със законната лихва за забава от
датата на злополуката до изплащане на претендираните суми, тъй като исковете са
изцяло доказани съобразно събрания доказателствен материал. Адв.П. претендира
присъждане на разноски по делото съобразно представен от нея списък.
В допълнително представени писмени бележки адв.П. подробно излага доводите
си за уважаване на предявените искове. Сочи се в писмените бележки, че
фактическият състав на чл.200, ал.1 КТ в случая е налице и изцяло доказан, като
се отбелязва, че ответникът с отговора на исковата молба не оспорва
основателността на предявените искове, а прави възражение единствено по
размера. Безспорно установено било по делото, че М.Р.Х. и Т.Р.Р. са законни
наследници /дъщери/ на починалото лице- Рад Георгиев Радунчев и попадат в кръга
от лицата, легитимирани да търсят обезвреда за болки и страдания, причинени от
смъртта на техния наследодател в следствие на претърпяна трудова злополука.
Безспорно установено било още, че починалото лице- Рад Георгиев Радунчев е бил
в трудово правоотношение с ..., както и че в периода на трудовото
правоотношение е претърпял трудова злополука, която е причинила смъртта му.
Безспорна била и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и смъртта
на Рад Радунчев. Адв.П. се мотивира и относно размера на претърпените от
доверителките й неимуществени вреди. Счита, че събраните по делото гласни
доказателства – на Соня Р. /майка на ищците/ и Невена Ангелова /приятелка на
ищците/ следва да се кредитират изцяло, тъй като са непротиворечиви, единни и
допълващи се, като тези лица познават ищците най-добре и имат преки наблюдения
върху психическото и емоционално състояние на М. и Т.. Свидетелските показания
на Райна Алдева и Николай Тороманов счита, че не следва да се кредитират, тъй
като не внасят яснота по отношение личния живот на ищците и връзката с баща им,
а и двете лица са просто обикновени съседи с бегло наблюдение върху живота на
Рад Радунчев. Адв.П. счита за доказана силната емоционална връзка между
починалия и неговите дъщери, която е градена с години. Доказано било, че след
развода на родителите на ищците, момичетата „предпочитали“ баща си, той им е
помагал, издържал ги е, грижел се е за тях, поради което са изпитвали благодарност
и любов към него. Смъртта на Рад Радунчев оказала съкрушително въздействие
върху дъщерите му. Внезапността на тази смърт се отразила негативно на здравето
и емоционалното им състояние, като се описва какво преживяла всяка от тях и че
до ден днешен не могат да преживеят загубата, а ответникът с действията си
допълнително е влошил състоянието им, тъй като е водил на две инстанции дела за
оспорване признаването на злополуката за трудова. В писмените бележки адв.П.
цитира богато съдебна практика относно начина за определяне на обезщетенията
при причинени неимуществени вреди. Сочи, че предявените искове са доказани и
основателни, а претендираният размер на обезщетенията е справедлив с оглед
събраните по делото доказателства и преценявайки в съвкупност следните фактори:
възрастта на починалия, трудоспособната възраст, важността му за семейството и
дъщерите му, помощта, която е оказвал на двете, силната емоционална връзка,
отражението върху физическото и емоционалното им състояние и непреодоляната към
момента загуба. По възражението на ответника с правно основание чл.201, ал.2 КТ
адв.П. сочи, че не всяко съпричиняване на вредите, а само това, извършено при
груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност/, може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Процесуалният представител
на ищците счита, че с оглед събраните по делото доказателства, така наведеното
възражение е неоснователно и недоказано. Свидетелят Красимир И. Николов, който
е единствен пряк очевидец на случилото се на 31.01.2018г., се сочи, че е завил,
че преди да започнат да режат дърветата, са направили оглед и че клонът, който
е ударил Рад Радунчев е паднал от съседно дърво докато той е разкроявал вече
бутнато дърво на земята. Съществено според адв.П. е и доказаното със
Съдебно-почерковата експертиза, че не Рад Радунчев, а друго лице е положило
подписите в Книгата за периодични инструктажи за резач и залесител на няколко
различни дати през 2017г. и в Книгата за начален инструктаж за резач на
22.03.2017г. Сочи се, че последните валидно проведени инструктажи са от
12.06.2015г. /първоначален/ и от 24.10.2016г. /периодичен/, след която дата Рад
Радунчев не е инструктиран по безопасност и здраве, поради което работодателят
е в абсолютно нарушение на изискванията, регламентиращи безопасни условия на
труд съобразно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. Адв.П. се обосновава защо
не следва да се кредитира Съдебно-техническата експертиза по делото, а именно:
защото не е изготвена въз основа на целия доказателствен материал, в разрез е
не само с доказателствата, но и с нормативните изисквания и не доказва, че Рад
Радунчев е извършил каквото и да е нарушение на правилата по ЗБУТ. Сочи се, че
съдебната практика приема, че щом работодателят допуска постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не
може да се прилага „грубата небрежност“, при условие, че допуснатата от
работодателя неправилна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, е
във връзка с настъпилата злополука, какъвто е случаят. Поради това,
възражението по чл.201, ал.2 КТ било неоснователно.
Ответникът ... се представляват в съдебните заседания от упълномощения адв.Д.Л.
от САК, който оспорва иска и поддържа изцяло аргументите си, наведени в
отговора на исковата молба. В последното съдебно заседание адв.Л. също не се
явява, но депозира молба, с която претендира разноски по делото, прави изрично
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна и към молбата
прилага подробна писмена защита.
С писмената защита, депозирана от адв.Д.Л., се иска от съда да постанови
решение, с което да уважи частично предявените искове до размер от по
30 000 лв. за всяка една от ищците /или общо 60 000 лв./, като
отхвърли претенциите за разликата над тази сума до предявените размери от по
100 000 лв. всеки /или общо 200 000 лв./ със законните последици,
като присъди на ответника разноските, съобразно отхвърлената част от исковете.
Сочи се, че няма спор, че исковете са основателни предвид установената по
специалния ред на КСО трудова злополука. Съществено обаче според адв.Л. са
въпросите дали твърдяното от тях съпричиняване от страна на пострадалия е
налице, какъв е относителният му принос, какви са измеренията на търпените от
ищците страдания и при какъв размер на обезщетението ще се репарират справедливо
неимуществените вреди. Именно на тези въпроси се акцентира в писмената защита
на ответника. Адв.Л. счита, че възражението по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване
от страна на пострадалия е безспорно установено, предвид събраните многобройни
доказателства. Установените данни в приложения към исковата молба Протокол №5103-22-3/22.02.2018г.
на НОИ за резултати от извършено разследване на трудова злополука, сочели на
данни за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, като
този протокол на НОИ се сочи, че има материална доказателствена сила по
отношение на установените данни. Цитира се и постановлението на Софийска
окръжна прокуратура от 27.12.2019г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 6/2018г., който макар да няма обвързващо значение
за настоящата инстанция, цитираните в него писмени доказателства могат да са
сигурен жалон за преценка на сега събраните в гражданското дело доказателства.
Фактическите и правни изводи в този прокурорски акт били логически и
доказателствено обосновани и подкрепяли тезата на ответника. Според адв.Л.
приетата в настоящото производство СТЕ потвърждавала, че Радунчев е бил
надлежно инструктиран към деня на злополуката за работа към горски обект, който
не е нов. Свидетелят Николов пък потвърждавал пред съда, че Радунчев е имал
голям опит като „резач“ от около 10 години. Адв.Л. счита, че относно механизма
на злополуката обяснимо СОП е кредитирал най-първите показания на свидетеля
Николов, дадени непосредствено след инцидента, според които именно той е
предупредил Радунчев да внимава когато реже бука, върху който е закачен клон от
дърво цер, но последният му отвърнал, че няма проблем и започнал да реже бука в
основата, като скоро след това пада закаченият клон от цера. Според адв.Л.
всички изготвяни СТЕ експертизи в досъдебното производство и в настоящото
производство, непротиворечиво приемат, че самият пострадал има основна вина за
настъпване на събитието, като е допуснал сериозно нарушение на правилата за
безопасност при сеч в горите. Изводите на експертите били, че непосредствената
причина за злополуката е падането на закачен клон от предварително отрязано
дърво в клоните на друго дърво. Всички експертизи сочели основно на
съпричиняване на злополуката от пострадалия Радунчев, поради нарушаване на
правилата за безопасност на труда в горите. Следвало да се отчетат и
констатациите на още един контролен орган- ИА „Главна инспекция по труда“,
чиито инспектори са извършили проверка на мястото на инцидента на 31.01.2018г.
и са възприели, че Радунчев е отрязал дърво, върху което е имало преплетени
клони на друго предварително отсечено дърво и при падане на отсеченото дърво,
падат и клоните на другото, като причиняват смъртта му. В писмената си защита
адв.Л. обсъжда действащите регулации в технологията на сеч и добив на дървесина
и мерките за безопасност в тази дейност. Сочи, че чл.140, ал.2 от Правилника за
безопасност на труда в горите, в сила от 01.06.1999г. абсолютно забранявал
свалянето на закачени дървета чрез отсичане на дървото, на което се държи
закаченото дърво. Същата забрана се съдържала в обявения за нищожен Правилник
за здравословни и безопасни условия на труд в горите, утвърден на 08.11.2007г.
Действащите понастоящем Правила за здравословни и безопасни условия на труд в
горските територии, издадени от министъра на земеделието храните и горите, в
сила от 10.05.2019г. уреждали по сходен начин хипотезите на сеч на дървета.
Цитира се неговият чл.132, в който е посочено, че когато отсечено дърво се
закачи, се прекратява работа на разстояние по-малко от 50 метра от дървото,
като абсолютно се забранява събарянето на закачени дървета чрез отсичане на
дървото, на което се държи закаченото дърво. Формално погледнато според адв.Л.,
цитираните правила не действали към датата на злополуката, но не могли да бъдат
пренебрегнати, тъй като представлявали системна регулация и отразявали критерии
за добра практика при сечта. Регулацията и практиката налагали еднотипна
забрана да се сече дърво, в което е преплетено друго отсечено дърво или негови
клони. Всички тези правила били елемент и от инструктажите на ответника спрямо
Радунчев. Следователно, всички събрани доказателства, преки и косвени, сочели в
своята съвкупност на единствен и непоколебим извод, че Радунчев, въпреки
големия си опит и квалификация, ясното съзнание на съответните опасности от сеч
на преплетени дървета и въпреки изричните инструктажи в тази насока, е
предприел погрешни, самонадеяни действия по сеч именно на такова дърво, което е
отчетлива форма на груба небрежност и единствена, водеща причина за настъпване
на фаталния резултат. Каквито и формални странични нарушения да били вменени на
работодател, те не били в причинна връзка с настъпване на злополуката, което е
отчетено от дузина експерти и проверяващи, включително и от наказателноправната
крайна преценка на СОП. Цитира се практика на ВКС относно „грубата небрежност“
и „съпричиняването“ на вредоносния резултат и се сочи, че съпричиняването на
Радунчев е доказано и през призмата на внимателна и коректна преценка, същото е
минимум 60 %, което следва да бъде отчетено при определяне и редукция на
крайното обезщетение. На следващо място се сочи, че съдът следва да определи
базисно обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди, съобразно
степента на търпените страдания и в рамките на установените по делото
действителни отношения с починалия преди злополуката. Според адв.Л. твърденията
на ищците за изключително силната емоционална връзка на дъщерите с техния баща не
се потвърдили в цялост, доколкото акцентът за близост в отношенията бил от
преди повече от 20 г., като към настоящия момент ищците отдавна живеят със
своите семейства самостоятелно и последните десетина години са били далеч от
Радунчев. Адв.Л. счита, че свидетелските показания на свидетелката Соня Р.
/майка на ищците/ следва да се преценяват внимателно с оглед тяхната
пристрастност. Нейните твърдения за „паник атаки“ при М.Х. и „болест на
Хашимото“ при Т.Р. не се потвърдили от медицински доказателства. Свидетелката
Невена Ангелова акценирала, че Радунчев се грижел повече за децата на М. и че М.
често плачела за баща си, но за другата дъщеря тя почти няма възприятия.
Двамата непосредствени съседи на Рад Радунчев- Райна Алдева и Николай Тороманов
твърдят, че последните години той живеел сам, къщата му била занемарена, а
дъщерите му идвали рядко. Анализът на свидетелските показания сочел на нормални
отношения между баща и дъщери, но с намалял интензитет през последните 10-15г.
Липсвали доказателства за твърдяната особено силна привързаност. С оглед на
това адв.Л. счита, че съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД съдът
следва да определи базисно обезщетение от по 50 000 лв. за всяка от ищците
и да го редуцира до 30 000 лв. за всяка от тях, с оглед доказаното
съпричиняване на Радунчев, като се отхвърлят исковете в останалата част.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
В приобщената преписка на Националния
осигурителен институт /НОИ/ и в 4-те тома на Досъдебно производство /ДП/ №6/2018г. на Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура /НСлО
при СОП/, се намират
набор от доказателства, касаещи релевантните въпроси по делото.
При Справка в Търговския регистър се установява, че ..., ЕИК: ... е вписано в Търговския регистър като
дружество със седалище и адрес на управление в с.Каменица, община Мирково, обл.
Софийска, представлявано от управителя Светослав Георгиев Петров и предмет на
дейност: дървопреработване, стопанисване на горски територии, добив на
дървесина и др.
Видно от Трудов договор № 033/22.03.2017г., Рад Георгиев Радунчев е изпълнявал длъжността „резач на
горски дървен материал“ с код по НКПД: 62101011 за ... като Работодател, с
месторабота: обекти на фирмата, със задължения, утвърдени от работодателя в
длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от договора.
Договорът е сключен за неопределен срок и е подписан от Работодател и Работник.
В Длъжностната характеристика към него са посочени задълженията и
отговорностите за длъжността. Посочено е, че длъжността е пряко подчинена на
управителя на фирмата. Посочено е още, че изискуемите компетенции са: да познава
технологичните правила и режима за работа с моторен трион; да познава правилата
за безопасност на труда и противопожарна безопасност.
Приложена е в оформеното от НОИ досие извадка от Книгата за инструктажи,
където името на Рад Георгиев Радунчев е под №33, за дата на инструктажа е посочена 22.03.2017г. и отстрани в графите
„Подпис на инструктирания“ и „Подпис на лицето, извършило инструктажа“ има
положени подписи. Тази извадка от Книга за инструктаж е приложена и в кориците
на Досъдебното производство, като е видно, че книгата е за начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа. Приложена е в ДП и извадка от Книга за
инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа, като според последната в нея Рад Георгиев
Радунчев се е подписвал на дати 23.10.2017г. и 11.12.2017г.
Подписите, положени в цитираните извадки от Книги за инструктажи, са обект
на изследване от допуснатата, изслушана и приета по делото Съдебно-почеркова
експертиза, извършена от вещото лице С.П. Атансов /експерт криминалист/, като
същото е изследвало и подписите в тези книги, предхождащи 22.03.2017г.- датата
на договора с Рад Радунчев. Експертът, след като е издирил сравнителни образци
и е провел изследването на база почеркови признаци, е дал категоричното
заключение, че:
1.
От Рад Георгиев Радунчев са положени подписите от името
на Рад Георгиев Радунчев в:
-
Книга за „периодичен инструктаж“ за „резач“ и
„залесител“, проведен на датите: 12.06.2015г., 15.09.2015г., 15.12.2015г.,
11.01.2016г., 20.04.2016г., 24.10.2016г.;
-
Книга за „начален инструктаж“ за „резач“ и „залесител“,
проведен на датите 24.10.2016г. /за залесител/ и 12.06.2015г. /за резач/;
2.
Не от Рад Георгиев Радунчев, а от друго лице са положени
подписите от името на Рад Георгиев Радунчев в:
-
Книга за „периодичен инструктаж“ за „резач“ и
„залесител“, проведен на датите: 22.04.2016г., 08.06.2017г., 23.10.2017г. и
18.12.2017г.;
-
Книга за „начален инструктаж“ за „резач“, проведен на
22.03.2017г.
В съдебно заседание, при изслушването му експертът С.А. заяви, че поддържа
заключението, като поясни, че в подписите, които не са положени от Рад Георгиев
Радунчев на инструктажите няма стремеж или наподобяване на действителния подпис
на Рад Радунчев и че те не приличат, а напротив- съвсем различни са от неговия
подпис.
Към досието на трудовата злополука,
оформено от НОИ, е приложено свидетелство рег. №0006959/12.03.2009г на Рад Георгиев
Радунчев за правоспособност за работа със стационарна и преносима земеделска и
горска техника и по-конкретно: за работа с моторни триони и храсторези,
издадено от контролно-техническа инспекция към Министерство за земеделието и
храните /МЗХ/. Приложени са още Фактура, Свидетелства за регистрация и талон за
технически прегледи на моторен трион „Stihl MS251“, с рег. № СО 02815 А, видно от които е, че този моторен трион е закупен на
30.10.2017г. и е регистриран на 30.11.2017г. на ..., на която дата е преминал и
технически преглед. С последният е работил Радунчев.
Приложен е и Договор за добив на дървесина от 22.12.2017г. между
Териториално поделение „ДГС Пирдоп“ и ... за обекта, в който е настъпила
злополуката- обект № 1803- държавна горска
територия, подотдел „153м“.
Видно от Съобщение за смърт № 85 от 01.02.2018г.
на Университетска Многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ АД,
на 31.01.2018г. е починал Рад Георгиев Радунчев, ЕГН: **********, като
причината за смъртта е „тежка шийна травма“ от удар с дърво. Извършен е оглед
на местопроизшествието от разследващи органи, видно от съставения протокол за
оглед от 31.01.2018г., с който, в присъствието на поемни лица, разследващите са
описали в какъв вид са заварили местопроизшествието. Установили са труп на лице
от мъжки пол. Установили се дънер на прясно отрязано буково дърво с диаметър
19/16 см, а до него с диаметър 12 см на разстояние 1.70 от главата на трупа, в
ляво от него се намирало отрязаното дърво с дължина 1 м. и второ парче дърво с
дължина 3.50 м. или обща дължина до основата на двете парчета- 4.50 м. На
разстояние 1.50 м. от отрязаното дърво било намерено отчупено парче дърво с
дължина 16.50 м., а на разстояние 1.60 м. се забелязва разцепване на клон откъм
земята. От дясната част на трупа е описано наличието на клон с дължина 4.10 м.,
разцепен в горната си част. Към протокола за оглед е приложен и Албум.
Приложени са документи за настъпила
трудова злополука. Управителят на ... е попълнил Протокол за трудова злополука
и Декларация за трудова злополука, в която е отразил данни за пострадалия,
данни за злополуката и данни за увреждането и я е входирал в НОИ. Комисия в
състав от четирима членове /двама от НОИ, както и управителят на осигурителя и
лицето Красимир И. Николов/ е извършила разследване на злополуката и е
съставила Протокол № 5103-22-3 от 22.02.2018г. за
резултатите от разследване на злополуката, станала на 31.01.2018г. Като
пострадал е посочен Рад Георгиев Радунчев, професия „резач горски дървен
материал“, последици от злополуката – „смърт“. Като място на злополуката е
посочено: местност „Мали Телиш“, с.Буново /обект 1803, подотдел 153м/, а като
време на злополуката: 09.20 ч. на 31.01.2018г. Като единствен свидетел на
злополуката е посочено лицето Красимир И. Николов. В „Анализ на причините за
възникване на злополуката“ е посочено: от направената проверка и предоставената
информация, комисията счита, че вероятна причина, провокирала злополуката, е
отсичане на дърво, върху което е имало преплетени клони на друго предварително отсечено
дърво. Посочено е в протокола, че ..., в
качеството си на работодател е нарушил чл.16, ал.1, т.2а и т.6 ЗБУТ, чл.7, ал.2
и ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.,
чл.5, ал.1 от Наредба № РД-07/8 от
20.12.2008г., чл.11, ал.2, т.4 от Наредба №3 от 25.01.2008г. и чл.4 от Правилник по безопасност на труда в горите.
Посочено е, че Рад Георгиев Радунчев е нарушил чл.140, ал.2 от Правилник по
безопасност на труда в горите. Протоколът е подписан от всички членове на
комисията, като обаче някои от тях са изразили възражения. Протоколът е
подписан и от Т.Р.Р. като запознато лице. Срещу така съставения Протокол № 5103-22-3 от 22.02.2018г. на НОИ са формулирани възражения от управителя
на ...- Светослав Петров, както и от Красимир И. Николов, въпреки което е издадено
Разпореждане № 5104-22-30 от 27.03.2021г., с което на основание чл.60, ал.1 КСО
декларираната от осигурителя ... злополука, станала с Рад Георгиев Радунчев,
ЕГН: ********** от 31.01.2018г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Разпореждането е обжалвано от осигурителя, но е оставено в сила с Решение
на Директора на ТП на НОИ-София област от 23.04.2018г., което на свой ред е
обжалвано пред Административен съд- София област, който с Решение №447/28.03.2019г. по адм.дело № 577/2018г. е
отхвърлил жалбата. Решението на Административен съд- София област е оставено в
сила с окончателно Решение №3007/26.02.2020г.
по адм. д. № 7515/2019г. на Върховния административен съд на Република България.
Не се установява към датата на трудовата злополука- 31.01.2018г.
пострадалото лице да е било застраховано от работодателя за риска „трудова
злополука“. Видно е, че на същата дата- 31.01.2018г. в 16:12 ч. (след смъртта
на Рад Радунчев), вероятно под въздействието на случилото се събитие, ... е
сключило застрахователна полица № 711518224000007
със застрахователното дружество „ДЗИ Общи застраховане“ ЕАД, с която поименно
са били застраховани работниците от персонала на ... за застрахователния риск
„трудова злополука“, считано от 01.02.2018г.
Образуваното във връзка със смъртта на Рад Георгиев Радунчев Досъдебно
производство №6/2018г. по описа на ОСлО при СОП е прекратено с Постановление на
наблюдаващия прокурор от 27.12.2019г. в частта относно престъпление по чл.123 НК или друго престъпление от НК и/или друго престъпление от общ характер от
компетентността на СОП и е изпратено по компетентност на Районна
прокуратура-Пирдоп с оглед доказателства за извършено престъпление по смисъла
на чл.316 във вр. чл.309 НК. В мотивите на постановлението наблюдаващият
прокурор е възприел за достоверни показания на свидетеля Николов от 01.02.2018г.,
в които било посочено, че свидетелят Николов е предупредил Радунчев да внимава
като реже бука, върху който бил закачен клон, но последният му отвърнал, че
няма проблем и започнал да реже бука в основата му. Според прокурора това
представлявало несъобразяване със специалното правило на чл.140, ал.2, т.3 от
Правилника, визиращ абсолютна забрана за сваляне на закачени дървета чрез
прерязване на части от стебла. Това нарушение е посочено, че не се дължи на
незнание, а на самонадеяност като вид непредпазлива вина. Посочено е още, че
именно това действие и поведение на пострадалия стоят в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилата негова смърт. Прокурорът е възприел, че има липса
на проведен инструктаж на работниците, но това не е в пряка връзка със смъртта
на пострадалия, доколкото пострадалият притежава свидетелство за
правоспособност при работа с моторен трион, за придобиването на което се полага
изпит за здравословни и безопасни условия на труд. В този ред на мисли според
прокурора не би могла да бъде търсена отговорност от управителя на ... за
неизвършен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд. С оглед
мотивировката, прокурорът към СОП е приел, че не се констатира конкретно
нарушение, незнание или немарливо изпълнение от страна на трето лице на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в
резултат на тази дейност да е причинил по непредпазливост смъртта на
пострадалия Рад Георгиев Радунчев. Посочено е, че смъртта на пострадалия не е
настъпила в резултат на извършено съставомерно престъпно деяние и това обуславя
необходимостта наказателното производство по досъдебно производство № 6/2018г. по описа на ОСлО при СОП да бъде прекратено.
В рамките на ДП №6/2018г. по описа на ОСлО към
СОП са събирани гласни и експертни доказателства, които настоящия състав не
следва да цитира, тъй като няма право да ги обсъжда, доколкото не са
непосредствено събрани пред съда, разглеждащ настоящото гражданско дело, а
наказателното производство е било прекратено и тези гласни и експертни
доказателства не са станали обект на обсъждане от наказателноправен съдебен
акт, чрез който да могат да бъдат приобщени дори и косвено по настоящото дело.
Поради невъзможността съдът да ползва изготвените в рамките на досъдебното
производство експертизи е допусната Съдебно-техническа експертиза в рамките на
настоящия процес, изготвена от специалист в областта на „Горското стопанство“- А.И.Т..
Първият поставен въпрос е дали Рад Георгиев Радунчев е бил надлежно
инструктиран за изпълнение на длъжността си към момента на злополуката,
отговорът на който въпрос според вещото лице е положителен. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че инструктажите е извадил от документите по делото, а чии
реално са подписите не може да отговори, тъй като не е графолог. Според вещото
лице инструктаж на работното място се извършва еднократно при постъпване на
работното място, а теренът, на който са работили, не е нов, за да е имало
необходимост от нов инструктаж. Счита, че не е имало необходимост инструктажът
да приключва с изпит. Процесуалният
представител на ищците е запитал вещото лице защо е цитирал Правилника за
здравословни и безопасни условия на труд в горите, след като той от 2016г. с
решение на ВАС е обявен за нищожен и не се прилага, като в отговор експертът
заявява, че този правилник се прилагал до 2019г., когато е приет нов. За
отговора на втория си въпрос относно механизма на злополуката вещото лице се е
ръководило от показанията на прекия свидетел на злополуката- Красимир И.
Николов, дадени на 01.02.2018г. пред разследващ орган. Тези показания са
възпроизведени в експертизата, като е отразена и една от снимките от Албума за
оглед на местопроизшествие, на която се вижда трионът в близост до трупа и
повалено /отрязано/ тънко буково дърво. Според отговора на този въпрос
механизмът на злополуката е падане на закачен клон от предварително отрязано
дърво цер, който клон е закачен в клоните на дървото бук, като при повалянето
/отрязването/ на част от основата на буковото дърво, се откачва клонът от
дървото цер и пада върху секача г-н Рад Георгиев Радунчев, удря го по рамото и
врата, като му нанася тежка шийна травма, от която Рад Георгиев Радунчев
почива. В съдебно заседание вещото лице заявява, че се е запознал с цялото дело
и всички събрани доказателства, но е ползвал тези от тях, които са най-реалистични.
Счита, че не е възможен друг механизъм на случване на злополуката, различен от
описания от него. Твърди, че снимките, с които се е снабдил в оригинал от
разследването, кореспондират с описания от него механизъм. Твърди, че по време
на падането си буковото дърво е освободило клона, ударил Радунчев. Според
вещото лице не е имало ръководител на процесното сечище, тъй като починалото
лице е имало всички сертификати и инструктажи и това, което е извършвано, не е
предполагало да има ръководител на сечището, особено след като пострадалият е
бил достатъчно компетентен и е изпълнявал тази функция. Третият поставен на
вниманието на експертизата въпрос е дали пострадалото лице е нарушило
обвързващи го правила по безопасност на труда по време на конкретната му
дейност, довела до злополуката. Според експерта Рад Георгиев Радунчев не е
спазил изискванията на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/, гласящ, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Рад Георгиев Радунчев не бил спазил и чл.139, ал.2 от Правилника за
здравословни и безопасни условия на труд в горите, което е непосредствена
причина за възникване на произшествието. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че е имал предвид не чл.139, ал.2, а чл.123, ал.1 от Правилника за
безопасни условия на труд в горите, гласящ, че при определяне на посоката на
поваляне секачите трябва внимателно да огледат дървото, което ще се поваля,
както и съседните дървета за сухи, отчупени и закачени клони, които
своевременно трябва да бъдат премахнати. Според вещото лице работодателят не е
допуснал нарушения и си е свършил работата.
Видно от Удостоверение за наследници № 182/29.06.2020г., издадено от Община Пирдоп Рад Георгиев Радунчев, ЕГН: **********,
починал на 31.01.2018г. е оставил за свои законни наследници двете си дъщери- М.Р.Х.,
ЕГН: ********** и Т.Р.Р., ЕГН: **********.
Разпитани са по делото петима свидетели- трима, доведени от ищцовата страна
и двама, доведени от страната-ответник.
Разпитан е Красимир И. Николов- лицето, единствен очевидец на случилата се
с Рад Георгиев Радунчев злополука. Заявява, че познава Радунчев от 25 години,
като двамата работили 5 години заедно в ..., която фирма преди това била с
друго наименование. Потвърждава, че е очевидец на смъртта на Рад Радунчев.
Твърди, че това станало в 09.30 ч. сутринта на „Малък телиш“ преди 2 години.
Работели заедно в гората. Трябвало да режат дърва, да ги кастрят, събират и
т.н. Твърди, че преди да започнат да режат дърветата ги огледали и на
последното дърво, което рязали, нямало нищо. Според свидетеля това било
последното дърво, което трябвало да отрежат- цер или дъб. Дървото било вече
бутнато на земята и Радунчев го разкроявал и кастрел и през това време се
появил вятър и от съседното дърво паднал клон, който го ударил. Клонът бил счупен,
но сух, 5-6 см. дебел и паднал от съседно дърво, на което се е бил закрепил. Не
го били забелязали преди това. Клонът паднал от 7-8 метра височина и ударил
Радунчев в областта на врата и рамото. Свидетелят казва, че това, което видял,
е как Радунчев паднал, направил предно салто и плътно до него паднало дървото.
През това време свидетелят твърди, че бил на 5 метра от Радунчев и точел
веригата, затова не успял да види, че клонът пада и да го предупреди. Твърди,
че е разпитван в Следствения отдел в гр.София, както и по дело пред Софийски
градски съд и че там е описал също механизма на злополуката. Свидетелят Николов
твърди, че от дъщерите на Рад Радунчев познава само М.. Бил на погребението на
Рад Радунчев и там видял дъщерите му, както и че били много разстроени и
приемали смъртта му „тежко“.
Разпитана е като свидетел Соня Маринова Р.- майка на ищците М.Х. и Т.Р.. Тя
споделя, че с Рад Радунчев са разделени от около 30 години, като след развода М.
и Т. живеели повече при баща си. Двамата нямали проблеми с разбирателството по
между си, но децата предпочитали татко си, защото той бил по-благ като нрав. С
баща си те били в нормални, приятелски отношения. Свидетелката Р. твърди, че
когато М. преди 22г. забременяла с първото си дете, тя отишла при татко си,
защото тя като майка не била съгласна на тези ранни години дъщеря й да забременява
и да има дете. Бащата на М. обаче дошъл в дома на свидетелката и успял да я
убеди да не се месят в решенията на дъщеря си. Тогава дъщеря им отишла при баща
си и той се грижел за нея, още повече, че тя тогава не работела. Живяла там до
раждането на детето, след това ходили до гр.Мадан и после свидетелката ги
приела при себе си, защото си простили. Сега голямата й дъщеря живеела в
семейното жилище в гр.Пирдоп, а малката- с нейния мъж в гр.София. Когато мъжът
на М. претърпял две злополуки и се налагало тя да се грижи за него, таткото на М.
гледал децата. Свидетелката сочи, че детето на М. е кръстено на дядо си, който
много ги обичал и им помагал финансово. Свидетелката казва, че не знае нищо за
злополуката, която се е случила и че разбрала за нея от дъщеря си, която й се
обадила и пищяла по телефона. Твърди, че и двете й дъщери били съкрушени от
смъртта на баща си, тъй като той бил в отлично здраве, нямал никакви
заболявания и тази смърт била внезапна. Голямата й дъщеря работела, но
напуснала работа и се затворила в себе си, не искала да общува с хора,
получавала „паник атаки“. До ден днешен продължавала да не излиза от
апартамента, освен до магазина за хляб и не искала да се среща с хора. Малката
й дъщеря пък след смъртта на баща си отключила болест на „Хашимото“, като
нивата на хормоните й все още не могли да бъдат регулирани и е на медикаменти.
Свидетелката казва, че малката й дъщеря споделяла, че често излиза на терасата,
гледа нагоре и говори с баща си. Той много й липсвал. Според свидетелката двете
й дъщери се погрижили за погребението на баща си- направили панихидите, самото
погребение, паметник – всичко направили сами.
Разпитана е като свидетел Невена И. Ангелова, която казва, че познава М.Х.
и Т.Р. от повече от 25 години /по-близка е с М./, като познавала и баща им Рад
Радунчев, който винаги присъствал на общи сбирки. Той се грижел за децата на М.-
гледал ги, помагал финансово и бил най-прекрасният дядо. Свидетелката твърди,
че с М. живеят на 100 метра една от друга и се чуват задължително поне по
веднъж на ден, макар и да не се виждат всеки ден. Твърди, че след внезапната
смърт на нейния баща М. „пропаднала в дупка“ и въпреки че по принцип била
контактен човек отказала да се среща с хора и не се събирала с никого, което
нейно състояние продължава и към момента. Казва, че когато се срещат и си
говорят често М. изведнъж започва да плаче, което всеки път е свързано със спомените
за баща й. Налагало се дори да й дава „валериан“ или „валидол“ за състоянията,
в които изпада. Тези състояния се появявали сякаш непровокирани от нищо-
разтрепервала се, започвала да плаче и спирала да говори. Успявала да се
овладява обаче, за да обгрижва децата си. Свидетелката говори за преживяванията
на М., тъй като са приятелки, а с Т. вижданията им били инцидентни. От малкото
впечатление обаче може да каже, че Т. също е разстроена и не е този лъчезарен и
отворен човек, който била преди. Според свидетелката М. и Т. се погрижили сами
за погребението на баща си. Не са й споделяли да са получавали застрахователно
обезщетение за смъртта на баща си.
Разпитани са като свидетели и двама съседи на починалия Рад Георгиев
Радунчев, доведени от ответника.
Свидетелката Райна Цанова Алдева твърди, че познава Рад Радунчев, съседи
са, като дворът на неговата къща и дворът на нейната къща имат обща граница,
оградите им са телени и заради това се виждали и чували. Като съсед познава
Радунчев от 30 години. Твърди, че последните години бил сам, защото никой друг не живеел в
къщата. Едната негова дъщеря, която живее в гр.Пирдоп, свидетелката я познава
„по физиономия“, а другата смята, че не би я познала ако я види. Свидетелката
не е виждала и деца да играят по двора на имота на Радунчев. Дворът бил
„запустял“, а къщата имала „занемарен вид“. Казва, че отношенията им били
просто съседски. Определя го като добър човек, който като съсед й помагал с
резачката и си говорели през оградата. Не знае той кога си е бил вкъщи, защото
тя през деня ходи на работа и ако се засичали било събота или неделя. Не може
да конкретизира от колко години Радунчев е сам, но казва че са доста и никога
не е виждала дъщерите му да идват при него. Свидетелката била на погребението и
разпознала едната му дъщеря- тази, която живее в гр.Пирдоп. Не знае кой е
организирал погребението.
Свидетелят Николай Асенов Тороманов твърди, че с Рад
Радунчев се познават от деца и са непосредствени съседи от 1962г. Отношенията
им били комшийски и нормални. Казва, че Радунчев живеел съвсем сам откакто брат
му се изнесъл през 2006г. Свидетелят е наясно, че Рад Радунчев има две дъщери,
които идвали при баща си, но за малко. Идвали само за по няколко часа, за да го
видят. Внуците му не били оставали за дълго да ги гледа. Когато били малки се
мяркали по-често, но пак не стояли седмици или месеци. Те имали куче, което
понякога разхождали по улиците и тогава ги виждал да се отбиват при Радунчев за
малко. Свидетелят казва, че Радунчев не е споделял с него нищо за дъщерите си.
Не знае подробности за това кога Радунчев ходел при дъщерите си. Според
свидетеля Рад Радунчев не е бил самотен човек, защото имал много приятели.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са два кумулативно
субективно съединени осъдителни иска по чл.200 от Кодекса на труда КТ/ за
заплащане на обезщетение от страна на работодател за причинени на ищците
неимуществени вреди в следствие на настъпила смърт на техния баща – родственик
от първи ред по права линия, която смърт е следствие от възникнала трудова
злополука.
Разгледани по същество исковете са
основателни, по следните съображения:
Не
се спори между страните, а и е доказателствено обоснован изводът, че исковете
са доказани по основание и са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.200 КТ. На първо място се доказа надлежно по делото, че на 31.01.2018г. е
настъпила трудова злополука, довела до смъртта на Рад Георгиев Радунчев- баща
на ищците. Не се
спори от ответника, а и от доказателствата
е видно, че към 31.01.2018г.,
когато се е случил инцидент с лицето Рад Георгиев
Радунчев, същият е работил в ... по силата на трудов договор от
22.03.2017г., на длъжност „резач горски дървен материал“. Трудовата
злополука е такава, тъй като е социален риск, при който е възможно да настъпят
материални и нематериални вреди за дадени лица, които произтичат от инцидент,
станал с дадено лице през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и от инцидент, станал по обичайния път при отиване или връщане от
работното място, който е причинил временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Чл.55 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ дава
легална дефиниция на трудовата злополука. В настоящия случай се установява, че
по време на работния процес на лицето Рад Георгиев Радунчев, изпълняван заедно
със свидетеля Красимир И. Николов, клон от дърво пада и го удря по врата и
рамото, причинявайки му шийна травма, чието последствие е настъпилата смърт. Не
само, че случилото се кореспондира с всички признаци, изискуеми по закон, за да
бъде злополуката трудова /внезапно увреждане по време на работа, причинило на лицето
смърт/, но и злополуката е призната за трудова с изричен акт на осигурителния
орган. Имало
е спор между ответника ... и компетентните органи на НОИ относно характера на
злополуката и дали същата е трудова, който административен спор е приключил с
влязъл в сила съдебен акт на Върховния административен съд, потвърждаващ
решенията на предходните инстанции, че се касае за трудова злополука, като към
настоящия момент решението на НОИ за приемане на злополуката за трудова, е
влязло в сила. Резултатът от трудовата злополука също не е спорен за никого-
смърт на пострадалия.
Доказано е и също не е спорно, че ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за търпяното страдание
поради смъртта на баща им – т.1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. №1/2016 г.,
ОСНГТК във вр. с Постановление
№ 4/25.V.1961
г. на Пленума на ВС. Въпреки това, както се сочи
и в самото тълкувателно решение, най-близките
на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат
обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
Ответникът не спори, че ищците
в действителност са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя баща, но
спори относно размера на същите и навежда довод, че справедливият размер на
обезщетението за всяка от тях е не повече от 50 000 лв.
За
определяне обезщетенията на ищците за причинените им неимуществени вреди, съдът
изхожда от критерия за справедливост, заложен
в нормата на чл.52 ЗЗД. Принципът „справедливост“
изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увредените лица.
Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на всяка
една от ищците, като се имат предвид
множеството обстоятелства и взаимовръзки. Изхождайки от този критерий и от
събраните гласни доказателства, съдът намира, че по
делото е установено, че между починалия Рад
Георгиев Радунчев и неговите дъщери е
съществувала силна емоционална връзка; че
пострадалият е бил опора на семейството, като несъмнено внезапната му смърт ги
е поставила в състояние на шок, лишила ги е от обичта на родителя-пример и глава на семейството им преди да създадат свои
такива, лишила ги е от морална и материална подкрепа и им е причинила
болки и страдания. Свидетелските показания на разпитаните Соня Р. и Невена
Ангелова – изключително близки до ищците хора – съответно тяхна майка и
приятелка на М., са еднопосочни относно състоянието на М.Х. след смъртта на
баща й. Двете свидетелки са категорични, че М. се е затворила в себе си,
отказвала да излиза и да се среща с други хора, което депресивно състояние
продължава и до настоящия момент. Свидетелката Ангелова определя състоянието й
като „пропадане в дупка“ и самата тя е ставала свидетел нееднократно
емоционално разстройване на М., съпроводено с треперене и плач. Тези състояния
майка й квалифицира като „паник атаки“, а за другата си дъщеря- Т., споделя, че
баща й много й липсва и дори си говори с него понякога. Именно тези проявления
на емоционална ангажираност свидетелстват за това колко двете дъщери са обичали
баща си и че смъртта му е предизвикала у тях поредица от негативни емоции,
които са повлияли живота им трайно. Процесуалният представител на ответника се
домогва да докаже, че отношенията на ищците с бащата всъщност не са били твърде
близки, а „нормални“ и белязани най-вече от факта, че са се виждали рядко.
Фактът, че ищците са жени в зряла възраст, създали свои собствени семейства, по
никакъв начин не изключва близостта им с родителите, особено при налични
доказателства, че през целия си живот Рад Радунчев не е спирал да ги подкрепя
по всякакъв начин и те са разчитали много на него. Тук следва съдът да сподели
довода на процесуалния представител на ищците- адв.П., че свидетелските
показания, дадени от съседите на Рад Радунчев, са показания на хора, които
нямат никакви преки наблюдения върху отношенията в семейството, като дори
твърдението, че дъщерите му не го посещават често, не може да бъде възприето
безкритично, тъй като съседите няма как да имат непрекъснато наблюдение, освен
ако не са си го поставили за цел. Съседите са били наясно, че Радунчев живее
сам и че има две дъщери, но до там се изчерпват знанията им за неговото
семейство. Показанията на майката на ищците пък очертават отношенията на бащата
с дъщерите му през целия техен живот – от малки до големи и макар да следва да
се ценят внимателно, предвид близката връзка на тази свидетелка с ищците, нормално
е възприятия за фактите да се черпят именно от близки хора на лицата, понесли
неимуществени вреди, доколкото емоциите си е най-вероятно да са изразявали
точно пред тях. След смъртта на баща им, най-близките хора, пред които ищците
са могли да изразят емоциите си, са съпрузите им и майка им, която
недвусмислено заявява, че и двете й дъщери са понесли тежко загубата на баща
си. В действителност, не са представени медицински документи за възникнали при
тях физически заболявания /за болестта на „Хашимото“ при Т.Р./, а и дори такива
да се наблюдават, не може да се обоснове причинно-следствената връзка между
негативните емоции, претърпени от загубата на бащата и тези физически
заболявания. Достатъчни са събраните свидетелски показания обаче да обосноват,
че ищците са претърпели сериозни морални, психични и емоционални вреди от
смъртта на баща си Рад Радунчев, която е била неочаквана, внезапна и
разтърсваща за тях. Справедливият размер за обезвреда на претърпените от всяка
от ищците болки и страдания от загубата на родител е по 100 000 лв.,
колкото са претендирали. При изследване на актуална съдебна практика, свързана
с присъждането на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от близки на
починали при злополука лица, прави впечатление, че присъжданите обезщетения са
в диапазона между 100 000 и 200 000 лв. за смърт на близък родственик
– дете или родител, настъпила в периоди, близки до процесния /вж. напр. Решение
от 24.07.2020г. по т.д.
№ 231/2019г. по описа на Софийски окръжен съд, потвърдено
с Решение №962/12.08.2021г. по в.гр.д. №129/2021г. по описа на
Апелативен съд-София необжалвано пред ВКС, където присъденият размер на
обезщетението за всеки от родителите за загубата на дете е по 200 000 лв./,
поради което претенцията на ищците е съобразена с актуалната практика и
основателна по размер, при доказани реално претърпени неимуществени вреди.
Съгласно
съдебната практика, имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ за
обезщетяване на работника, респ. наследниците му и неговите близки от трудова
злополука, има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично
увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на
труда и злополуката - съгласно чл.200, ал.2 КТ работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и
когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не
може да бъде освободен от задължението за
обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.201,
ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност, размерът на обезщетението може да бъде само
намален /чл.201, ал.2 КТ/, дори и при положена от работодателя дължима грижа за
осигуряване на безопасна работа.
Основното искане на ответника-работодател в случая,
отправено до съда, е да намали размера на присъденото на ищците обезщетение,
поради съпричиняване от страна на починалия Рад Радунчев на вредоносния
резултат чрез допусната от негова страна „груба небрежност“, което съпричиняване
- процентно изразено, според ответника е поне 60%.
Цитираната и от двете страни съдебна практика отразява
принципно верни постановки, които обаче следва да бъдат пречупени през призмата
на доказателствата по делото.
Актуалната
съдебна практика на ВКС определя „грубата
небрежност“ като неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В Решение
№62/24.02.2015г. на ВКС, IV
г.о., по гр.д. №2798/2014г. е прието, че грубата небрежност не може да се
основава на предположение, като доказателствената тежест за наличието й е на
работодателя, т.е. в случая -
на ответника. Случаят е комплициран, що се отнася до непротиворечивото
установяване механизма на трудовата злополука. Несъмненото при него е
единствено, че сух клон, е паднал и ударил Радунчев в областта на врата.
Неустановено е обаче според настоящия състав и съдът не може да възприеме
единствен извод, въпреки категоричността на експерта по СТЕ, който в
действителност е изследвал доказателствата едностранчиво, дали злополучният
клон е бил закачен върху съседно дърво или върху дървото, което Радунчев е
рязал, нито дали клонът е паднал с падането на буковото дърво, което последно е
отрязал той преди смъртта си или е паднал в следствие на появил се вятър докато
Радунчев е режел вече поваленото дърво на „метровици“. Това колебание в
изводите е съществувало още на досъдебното производство, доколкото там е имало
разминавания в показанията на единствения свидетел-очевидец, като
разминаванията се задълбочават при разпита на свидетеля Красимир И. Николов
пред настоящия съд, в които се твърди нещо различно от показанията му, дадени в
деня, следващ злополуката. Писмените доказателства, съставени на мястото на
злополуката от компетентните органи, също не са достатъчни да се изведе единият
механизъм като по-вероятен. Освен това не се установява категорично дали Рад Радунчев
е видял закачения клон преди да започне да реже дървото или не е. В съдебното
заседание пред РС-Пирдоп свидетелят Красимир И. Николов твърди, че преди да
започнат сечта, са огледали дърветата и не са видели закачени клони - твърдение
коренно противоположно на първоначалното му, заявено пред разследващите органи.
Съдът, подобно на наблюдаващия прокурор по ДП №6/2018г. на ОСлО при СОП счита,
че показанията на свидетеля Николов, дадени пред настоящия съд, са приспособени
към теза, която е в услуга на работодателя и с много по-голяма тежест следва да
са неговите показания, дадени непосредствено след злополуката, когато спомените
му са били ясни, скорошни и все още нестиковани с работодателя. Който и от
двата механизма на злополуката да е реално случилият се, от значение е дали
пострадалото лице е положило дължимата грижа или е действало при условията на
„груба небрежност“.
Въпреки множеството тълкувания, правени от различни
експерти в досъдебното производство /на които ответникът се позовава, а съдът
само ги маркира информативно/ и в настоящото съдебно производство и въпреки
отразеното в Протокола на НОИ от 22.02.2018г. – всички те правещи изводи в
насока, че работникът Рад Радунчев е нарушил конкретно цитирани нормативни
правила за безопасност на труда в горите – настоящият състав не споделя тези
изводи. При внимателно изследване на нормативите, касаещи работата в горите, се
установява, че към 31.01.2018г. не е имало действащо нито едно правило, от тези
които експертите и компетентните органи, са цитирали. Правилникът по
безопасност на труда в горите от 1999г. е бил отменен с Правилника за
здравословни и безопасни условия на труд в горите от 2007г., който пък е обявен
за нищожен с Решение № 5922 от 22 май 2015
г. на Върховния административен съд по адм.д. № 14879 от 2014 г., а впоследствие Правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в горските територии са били утвърдени
едва април 2019г. и влезли в сила от 10.05.2019г., т.е. в промеждутъка от май
2015г. до май 2019г. действащи правила, които работниците в горите са били
длъжни да спазват, не е имало. В действителност във всички тези цитирани
подзаконови нормативни актове е имало близки по между си разпоредби, касаещи
начина на действие на секачите/резачите в случаи, когато на дърветата,
предназначени за сеч има закачени други дървета или клони. Стриктно ръководейки
се обаче от „буквата на закона“, тези разпоредби не са били действащи към
31.01.2018г. и Рад Радунчев не е бил длъжен да ги съобразява, освен ако
работодателят не го е инструктирал за действията при описаните в разпоредбите
ситуации, както твърди и в който случай работникът би бил длъжен да спазва
вмененото му от работодателя.
Ако в настоящия случай се приеме, че секачите са огледали
дърветата и са видели закачения клон, но вместо да предприемат действия по
откачането му, са започнали сеч, това тяхно действие е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, но същото би могло да се квалифицира
единствено като нарушение на общата разпоредба на чл.
33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, според която „Всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции“.
Рад Радунчев доказано е бил квалифициран за работа с
моторен трион, при придобиването на която правоспособност през 2009г. е
преминал обучение за безопасна работа с него, когато по всяка вероятност са
били разяснени рисковите ситуации, включително и такава като възникналата, при
която в крайна сметка е пострадал Радунчев. Това обаче, че лицето има
определена квалификация /която впрочем е придобил доста години преди
инцидента/, не изключва по никакъв начин задължението на работодателя да
проведе надлежно всички инструктажи на своите работници, независимо от тяхната
квалификация. В настоящия случай по несъмнен начин, посредством кредитираната
Съдебно-почеркова експертиза, се установи, че подписите в книгите за
инструктажи, от датата и след датата, на която по договор Радунчев е започнал
работа- 22.03.2017г., не са полагани от него. Това е равносилно на липсата на
проведени инструктажи, изискуеми по Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят
е нарушил и чл.13, ал.4 от същата наредба, който повелява, че работниците и
служителите се допускат до самостоятелна работа, само след успешно положен
изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Липсата
на проведени от страна на работодателя инструктажи, съобразени с действащите
правила и норми в областта на безопасните условия на труд и допускането на Рад
Радунчев до работа, без да е преминал изпит за здравословни и безопасни условия
на труд, според настоящия съд е в пряка връзка с настъпилата злополука, която е
следствие от действие на работника, несъобразено с правила за безопасност, за
които следва да е бил инструктиран от работодателя, но реално не е бил нито
инструктиран, нито проверен посредством изпит дали ги е възприел и умее да ги
прилага.
ВКС е
категоричен, че ако работодателят допуска практика, нарушаваща правилата за
безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага
„грубата небрежност“. Тогава работниците и служителите
действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да
се намалява. /така Решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6210/2013 г., III г. о., ГК/. Това е така, но
при условие, че допуснатата от работодателя неправилна практика, нарушаваща
правилата за безопасна работа, е във връзка с настъпилата злополука. Според съда фактическата обстановка по делото е именно такава, доколкото
работодателят не е инструктирал пострадалия работник за правилата, осигуряващи
безопасни и здравословни условия на труд, не го е проверил чрез изпит за
знанията му и го е допуснал до работа, след което /възможно и поради незнание,
въпреки квалификацията му/ работникът е предприел действия в противоречие с
изискванията за безопасни условия на труд при работа в горите и е пострадал
фатално. Не
всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на
подчертано осъзнаване за възможно настъпване на вредоносния резултат, особено щом е
предшествано от неизпълнение от страна на работодателя на негови задължения,
свързани с обезпечаване знанието на работниците за безопасните условия на труд
в областта на тяхната работа.
С оглед на горното, не следва да се уважава искането на
ответника ... за намаляване на неговата отговорност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, доколкото не бе установено работникът да е допуснал нарушение на действащи
нормативни правила, а единствено е нарушил общото правило на чл.33 ЗБУТ,
налагащо му да се грижи за здравето и безопасността си. Това нарушение обаче
може и следва да се счете, че е следствие от нарушение на предхождащо го и
обуславящо го нарушение на самия работодател. Поради това съдът следва да
присъди на наследниците му- ищци по делото, пълния размер на претендираното от
тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всяка
от ищците.
Няма доказателства ищците да са получавали обезщетение по
сключени застраховки за риска „трудова злополука“, а и такава застраховка в
случая не е имало по отношение на Рад Радунчев, тъй като застраховка е била
сключена едва след смъртта му по отношение на останалите работници, поради
което не съществува и такова основание за намаляване на обезщетението.
Когато задължението произтича от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи
лихва от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване
на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от
момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му.
Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на
работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя
вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на
препращащата разпоредба на чл.212 КТ /вж. Решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. №1038/2012 г.
на IV г. о. на ВКС/.
Относно разноските:
В случая исковете са
уважени изцяло. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ... следва да
възстанови 100 лв., платени от бюджета на съда разноски за експертиза и да
заплати държавна такса върху размера на уважените искове - общо 8000 лв.,
платими в полза на държавата по сметка на РС-Пирдоп.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците сторените по делото разноски. Ищците
претендират разноски в размер на 6730 лв., от които 6530 лв. адвокатски хонорар
и 200 лв. депозит за експертиза. Предвид направеното от адв.Л. възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, същият следва да бъде
намален до минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските хонорари, а именно: 5530 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 КТ
във вр. с чл. 52 ЗЗД, „ТАНЕЦИТЕ АГРОФОРЕСТ” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: с.Каменица 2072, махала Черковище, община
Мирково, обл. София,
представлявано от управителя Светослав Георгиев Петров
ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Х.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***
сумата от 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Рад Георгиев Радунчев, ЕГН: **********,
настъпила на 31.01.2018г. вследствие на трудовата
злополука, ведно със законната лихва от датата на вредоносния резултат -
31.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 КТ
във вр. с чл. 52 ЗЗД, „ТАНЕЦИТЕ АГРОФОРЕСТ” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: с.Каменица 2072, махала Черковище, община
Мирково, обл. София,
представлявано от управителя Светослав Георгиев Петров
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Р.Р.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***,
сумата от 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Рад Георгиев Радунчев, ЕГН: **********,
настъпила на 31.01.2018г. вследствие на трудовата
злополука, ведно със законната лихва от датата на вредоносния резултат -
31.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ТАНЕЦИТЕ
АГРОФОРЕСТ” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: с.Каменица 2072, махала Черковище, община
Мирково, обл. София, представлявано от управителя Светослав Георгиев Петров ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** и Т.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5 730.00 лв. /пет хиляди седемстотин и
тридесет лева/ – разноски по делото, от които 5530.00 лв. за заплатен адвокатски
хонорар и 200.00 лв. за заплатен депозит за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ТАНЕЦИТЕ АГРОФОРЕСТ” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: с.Каменица 2072, махала Черковище, община
Мирково, обл. София, представлявано от управителя Светослав Георгиев Петров ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на държавата, по сметка за държавни такси
и разноски на
Районен съд-Пирдоп
сумата от 8100.00 лв. /осем хиляди и сто лева/,
представляваща сбор от дължимата държавна
такса от 8000.00 лв. върху уважения размер на исковете по чл.200 КТ и 100.00
лв. заплатени на вещото лице, изготвило Съдебно-почерковата експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: