№ 226
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600303 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от В. Т. Т. от гр.
Плевен, ЕГН: ********** - обвиняем по преписка № 2282/2025г. по описа на
РП-Плевен, досъдебно производство ЗМ №177/2025г. по описа на Второ РУ
при ОДМВР – Плевен, чрез процесуалния му представител адв. И. И. от АК-
Ловеч с искане за изменение на Определение №396 от 11.04.2025г.,
постановено по ЧНД №668/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на
основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия В. Т. Т. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че в конкретния случай не е налице
необходимост спрямо обвиняемия да бъде взета МНО „Задържане под
стража“, тъй като счита, че не са налице доказателства, че подзащитният му
ще се укрие или ще извърши престъпление. Излага становище, че
обвиняемият има постоянен адрес, както и че след последното му осъждане
същият се е поправил, като е участвал в специализирани курсове, като до
задържането му е бил постоянно трудово ангажиран. В заключение се прави
искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и
евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда, в това
число „Домашен арест“ с поставяне на техническо средство за проследяване.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия. Излагат се твърдения, че след последната
присъда на обвиняемия същият е направил всичко възможно, за да се поправи.
Представят се писмени доказателства – Удостоверение за професионално
обучение, справка от НАП за липса на задължения, Трудов договор, както и
1
Договор за посредническа дейност по аемане на работа в чужбина.
Обвиняемият В. Т. Т. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека. Твърди, че е трябвало на 12.04.2025г. да
отпътува с круизен кораб, на който работи като готвач, както и че е направил
всичко, за да се поправи след последното си осъждане.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем В. Т. Т. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 09.04.2025г. в град Плевен без
надлежно разрешително съобразно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите е държал високорискови наркотични вещества -
престъпление по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил
привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в
това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно
от разпитите на свидетелите П. К., А. Д., от обясненията на обвиняемия,
депозирани пред орган на досъдебното производство в присъствието на
защитник, от протокола оглед на ВД, ведно с фотоалбум, от назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза,
както и от приобщените писмени доказателства – протокол за оценка на
наркотични вещества, електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение относно участието на
обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените
2
квалифициращи признаци по работните към настоящия момент
квалификации.
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към
настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като
следва да бъде добавено следното:
При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния
случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия,
здравословното му състояние, семейното му положение, професията,
възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези
обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна
принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса.
Отправна точка за тази преценка може да са както степента на
обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на
извършеното деяние.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на
обвиняемия, се установява, че същият е осъждан многократно. Прави
впечатление факта, че голяма част от осъжданията са за извършени
престъпления с наркотични вещества, каквото е и настоящото обвинение.
Именно въз основа на съдебното минало на обвиняемия, обективирано в
приложеното по делото свидетелство за съдимост, се установява, че са налице
предходни осъждания, по които не е настъпила реабилитация, като същите
обуславят висока степен на обществена опасност на дееца, както и реална
опасност същият да извърши ново деяние, като настоящото не е еднократен
акт на посегателство. В този смисъл предходните осъждания явно не са
подействали възпиращо и превъзпитателно на дееца, като това обстоятелство
характеризира обвиняемия като личност със завишена степен на обществена
опасност, склонен към извършване на деяния с предмет наркотични вещества,
като така наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и
превъзпитателно на обвиняемия.
Приложените от страна на защитата писмени доказателства не
опровергават наличието на тази опасност, като наличието на трудова
ангажираност явно не са подействали превъзпитателно на обвиняемия.
Именно данните за личността на обвиняемия, преценявани в съвкупност
с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие на реална
опасност обвиняемият да се укрие.
Освен това, както правилно е посочено и в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, разнообразието от наркотични вещества,
3
намерени у обвиняемия, дават основание да се приеме, че е възможна и друга
квалификация на деянието му, което е изцяло в пределите на суверенната
преценка на осъществяващия ръководство и контрол на досъдебното
производство представител на държавното обвинение.
Твърденията на защитата за постоянен адрес, доброто процесуално
поведение не могат да обосноват за настоящия състав необходимостта да се
постанови по-лека мярка за неотклонение, освен „Задържане под стража“.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №396 от 11.04.2025г., постановено по
ЧНД №668/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64,
ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо В. Т. Т. от
гр. Плевен, ЕГН: ********** - обвиняем по преписка № 2282/2025г. по описа
на РП-Плевен, досъдебно производство ЗМ №177/2025г. по описа на Второ РУ
при ОДМВР – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4