ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Стара Загора, 29.03.2021г.
Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно двадесет и
девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №129 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образува по повод на изпратено по подсъдност от РС Гълъбово гр. д. №
487/2020г., образувано по жалба на ЕТ „М.-М. Д.-М. Д.“, ЕИК *********, седалище
гл. Гълъбово, представляван от М. Д., чрез адв. М.Г.,*** против Заповед №
600/22.10.2020г. на Кмета на Община Гълъбово, с който се разпорежда прекратяване
на три договора за отдаване под аренда на пасища, мери и ливади от Общински
поземлен фонд, сключени между арендодатора Община Гълъбово и ЕТ „М.-М. Д.-М. Д.“.
За да
прекрати производството пред него, РС Гълъбово приел, че в случая, видно от
съдържанието на процесната заповед, същата не била по чл.37м, ал.4, т.2-4 от
ЗДПЗЗ, нито по §15, ал.3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. Съгласно ТП № 2 от 03.04.20018, по т.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС и
Първа и Втора колегии на ВАС съотношението между чл.15 от ЗОбС /в който случай компетентен да разгледа спора бил
административния съд/ и чл.37м от ЗСПЗЗ, в частност §15, ал.3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ била на обща към специална правна норма. В случая обаче обжалваната
заповед не била такава по чл.37м от ЗСПЗЗ, нито по §15, ал.3 от ПЗР на ЗИД
ЗСПЗЗ, като не случай била основана на чл.44, ал.2, вр. с ал.5 от ЗМСМА. С
обжалваната заповед се разпореждало прекратяване на договорите поради
неизпълнение на поети ангажименти от арендатора, уговорени в чл.3 от договорите
и съобразно регламентираното в чл.5 от същите договори. Следователно, според
РС, заповедта не била издадена при реализиране на фактическия състав на
прекратяване на договорите по ЗСПЗЗ, предвид на което и не било налице
изключението по §19, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Горното
мотивирало съставът на РС Гълъбово да приеме, че компетентен да разглежда спора
се явява Административен съд Стара Загора, като тази подсъдност била абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и за спазването
й съдът следял служебно.
Административен
съд Стара Загора в настоящия си състав, намира, че делото не му е подсъдно,
като съобрази следното:
Видно от
приложените по гр. д. №487/2020г. по описа на РС Гълъбово писмени доказателства
/договори да отдаване под наем на пасища, мери и ливади от ОПФ с №№ 6051, 6033
и 6031, същите са сключени на осн. чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ, съотв. на
01.10.2018г., 07.07.2016г. и 05.07.2016г.
Т.е. въпросните дати на сключване на тези договори, са след датата
24.02.2015г., поради което разпореденото с жалената заповед тяхно прекратяване
не се извършва на осн. §15, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.61/2015г.
Това какво органът сочи като правно
основание за издаване на жалената заповед не освобождава съда сам служебно да
извърши адекватна преценка кой норматив намира конкретно приложение в случая.
Трите договора са сключени на осн. чл.37и, ал.7, съотв. ал.12 от ЗСПЗЗ и имат
за предмет отдаване под наем на пасища, мери и ливади от ОПВ, поради което по
отношение на тяхното прекратяване намира приложение реда по чл.37м от ЗСПЗЗ.
В
цитираното от РС Гълъбово Тълкувателно Постановление на двете колегии на ВКС и
ВАС, върховните съдии приемат, че актът
за прекратяване, издаден от кмета на общината на основание §15, ал. 3 ЗИДЗСПЗЗ
(ДВ бр. 61/2015 г.) е идентичен по вид и характер с актовете за прекратяване на
договорите в хипотезите на чл. 37м, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от закона, въведени с
изменителния и допълващ закон, част от който е преходната разпоредба на § 15. Според
върховните съдии „по същността си прекратяването е властническо волеизявление,
направено от административен орган в изпълнение на законово вменено му задължение.
Това го определя, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК, засягащ правата на собственици и/или ползватели на животновъдни
обекти, придобити в резултат на успешно проведена и завършила със сключване на
договор процедура, уредена в чл. 37и ЗСПЗЗ.“. На второ място в мотивите на
същото се сочи, че ЗСПЗЗ има за предмет правната регулация не само на
обществените отношения, свързани с правото на собственост върху земеделските
земи, но и тези, свързани с тяхното ползване и то по отношение на четирите вида
собственост: на граждани, на държавата, на общините и на юридическите лица. Тя
предвижда издаване на индивидуални административни актове по ред и на
основания, уредени именно в този закон и в правилника за прилагането му, между
които са и актовете, предмет на настоящото тълкувателно постановление. В
заключение се приема, че компетентен да се произнесе по законосъобразността им
е районният съд. Върховните съдии намират, че
така предложеното разрешение не противоречи на приетото разрешение в т. 10 от
Тълкувателно постановление № 2/2015 г., определящо административния съд за
компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на
чл.24а ЗСПЗЗ, тъй като процесните актове, издадени от кмета, не са такива по
приложението на посочената разпоредба.
Без значение за определяне на родовата
подсъдност на спора е дали заповедта обективира по изричен начин правно
основание от ЗСПЗЗ или не сочи такова. По своята правна същност това е
индивидуален административен акт, издаден на осн. ЗСПЗЗ, споровете относно
тяхната законосъобразност на осн. §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК /ред.
бр.58/2017г./ са подсъдни на съотв. РС, не на административния.
По
тези съображения, настоящия съдебен състав намира, че делото не му е подсъдно,
като
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по а.д. №129/2021г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд – Стара Загора и РС Гълъбово.
ИЗПРАЩА делото на основание чл.
135, ал. 4 АПК по компетентност на смесен състав на Върховния
касационен съд и Върховния административен съд, за произнасяне по спора за
подсъдност и определяне на компетентния да разгледа производството съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: