Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27
28.01.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осми
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова
и в присъствието на прокурор Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1308 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД гр.С.,
представлявано от гл.изп.директор Д. Д., подадена чрез пълномощника
гл.юрисконсулт на Регионално управление Южен централен регион К.М., против
Решение № 293/10.10.2019г., постановено по АНД № 870 по описа на Районен съд –
Хасково за 2019г.
Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Твърди, че в Констативен протокол № П-АУ-016/11.04.2019г. било посочено, че
пощенската станция в с.К., обл.Хасково, изпълнява условията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 6/01.11.2011г. и не били дадени никакви предписания от контролните
органи. Заявява, че правната уредба относно охраната и опазването на паричните
средства и ценни пратки била в Глава Трета от Наредба № 6 за изискванията за
пощенската сигурност, което, съгласно чл. 22 от Наредбата, било извън
компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се прави извод, че обектът в с.Клокотница е
трета категория, съгласно утвърден списък, а видно от чл. 8, т. 2 от Инструкция
за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при
транспортиране на ценни пратки и товари в системата на "Български
пощи" ЕАД, която била издадена на основание § 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудвали със система за
защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защитата. В
обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били
обект на издаденото наказателно постановление.
Неправилно районният съд приел, че съдържанието на наказателното
постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито в наказателното постановление била посочена
конкретна дата на извършване на нарушението – бездействие. Посочена била
единствено датата на извършване на проверката. Деянието, чрез което се
осъществявал съставът на посоченото в наказателното постановление нарушение,
било под формата на бездействие, тоест неизпълнение на нормативно установено
задължение за определено действие. Ето защо, за да се считало изпълнено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на датата на
нарушението, било необходимо в наказателното постановление да е посочен
началният момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая такава
конкретизация липсвала.
Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от НК не била
приложима в настоящия случай. Прави се характеристика на срока по чл. 34 от ЗАНН, като се посочва, че се касае за преклузивен, а не давностен срок, който
касаел започването на "преследване", в случая съставяне на АУАН, и
той бил една година от извършване на нарушението. Този срок започвал да тече от
момента, когато бил осъществен фактическият състав на нарушението, а при
нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ изтичането на срока
за изпълнение на задължението. В този смисъл за наказващия орган се
преклудирала възможността с изтичането на този срок да състави акт за
установяване на административно нарушение. Едногодишният срок, предвиден в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административно-наказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административно-наказателно производство. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на потвърденото с него наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА –
гр.София, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба
за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, като
правилен и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С Решение № 293/10.10.2019г., постановено по АНД № 870 по описа на
Районен съд – Хасково за 2019г., е потвърдено Наказателно постановление №
97/21.06.2019г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията, с което на "Български пощи" ЕАД, за нарушение на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 6/2011г. за изискванията за пощенската сигурност, на
основание чл. 105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 700 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 11.04.2019г. в с.К., обл.Х., в Пощенска станция 6310
с.Клокотница била извършена проверка от св.С. П. – гл.инспектор в
КРС-ТЗ-Пловдив и св.А. И. – инспектор в КРС-ТЗ-Пловдив. Предмет на проверката
били спазването на изискванията за пощенска сигурност. Проверяващите
установили, че пощенската станция е собственост на „Български пощи“ ЕАД гр.С. и
представлява помещение, в което имало гише, представляващо отвор в стената,
защитен с метална решетка и се извършвали парични дейности – преводи, изплащане
на пенсии, плащане на сметки към ЕВН и ВиК и др. Проверяващите установили, че
към 11.04.2019г. в пощенската станция в с.К. няма система за видео-наблюдение
със записващо техническо средство на достъпа до гишето, в което се извършвали
паричните дейности. Така достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 6/2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Бил
съставен Констативен протокол № П-АИ-016/11.04.2019г., а впоследствие издаден и
АУАН №П-102/13.05.2019г., въз основа на който било съставено и атакуваното
НП.
От правна страна съдът приел, че пощенската станция в с.К. 6310 е обект
трета категория и че императивната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Наредба №
6/2011г. предвижда, че достъпът до гишетата по ал. 1 задължително се наблюдава
със записващи технически средства за видеонаблюдение, като записите се
съхраняват 30 дни. В случая било установено, че в обекта има гише, в което са
се извършвали парични дейности - преводи, изплащане на пенсии, плащане на
сметки към ЕВН и ВиК и др., но към 11.04.2019г. е нямало система за
видео-наблюдение със записващо техническо средство на достъпа до гишето, в
което се извършвали тези дейности. Ето защо съдът е стигнал до извода, че е
нарушено изискването на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/2011г. за изискванията за
пощенската сигурност. Приел е, че е приложен точният санкционен текст и че
наказанието е правилно определено по вид и размер.
Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като са
събрани необходимите доказателства за правилното изясняване на делото от
фактическа страна и анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Установено бе, че при провеждане на административно-наказателната
процедура няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Актът за установяване на административно
нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната
форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Процесното НП отговаря на
изискванията на закона и разгледано в контекста на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като касационната инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че
нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление се сочи конкретна дата на извършване на нарушението. Както в
АУАН, така и в НП изрично и ясно е посочено, че нарушението е извършено на
11.04.2019г. Изпълнителното деяние в случая е под формата на бездействие, което
е констатирано на 11.04.2019г. и несъмнено към този момент то се осъществява.
Описаното в наказателното постановление деяние представлява продължено
административно нарушение, тоест фактическият състав на същото се осъществява
непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то се установи от
съответния контролен орган по реда на ЗАНН.
В тази връзка не се споделя оспорването за изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд бе
възприета позицията, че сроковете по чл. 34 са давностни, а не преклузивни.
Освен това, изложеното в касационната жалба, че при нарушенията, осъществени
чрез бездействие, срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече
от деня на изтичане на срока на изпълнение на задължението намира приложение
само в хипотезата на издадено предписание от контролните органи, с което има
определен срок за изпълнение на задължението. Такова предписание в настоящия
случай няма издавано, поради което направеното в тази насока възражение се
явява лишено от законова опора.
Не се споделя и довода в касационната жалба, че правната уредба на
охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки е в Глава трета от
Наредба № 6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, като
контролът по спазването й е извън компетенциите на Комисията за регулиране на
съобщенията. Описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 10, ал. 2 намира своята
регламентация в Глава четвърта от Наредба № 6/01.11.2011г., тоест контролът по
спазването му следва да се осъществи именно от Комисията за регулиране на
съобщенията по реда на ЗПУ и Наредба № 6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност. Съгласно чл. 105в от ЗПУ, за нарушение по този закон или издадените
въз основа на него актове, за което не се предвижда друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5 000 лв., а съгласно чл. 106 от ЗПУ
за нарушенията по чл. 99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични
търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. За
нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност няма предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената
наредба е издадена на основание чл. 14, ал. 2 от ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от
Наредбата. Именно тази наредба е приложена по отношение на касатора
"Български пощи" ЕАД, като описаното в наказателното постановление нарушение
е такова по чл. 10, ал. 2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност.
Обоснован е и изводът на районния съд, че нарушението се състои в
нарушаване на задължението, визирано в ал. 2 на чл. 10 от Наредбата, а именно
достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни
пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със
записващи технически средства за видеонаблюдение, ведно със задължението
записите да се съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските станции IIІ-та
категория парични дейности в ОПС - Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи“ ЕАД,
процесната Пощенска станция 6310, с.К., общ. Х., обл.Хасково е включена в него,
като определената ѝ категория е трета. От своя страна, обектите трета
категория са именно такива, в които се извършват парични дейности, и в които
паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед №
РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор на "Български
пощи" ЕАД. Правилен е изводът на районния съд, че след като
"Български пощи" ЕАД е определил процесното гише на тази пощенска
служба като такова по ал. 1 на чл. 10 от Наредбата, а именно извършващо парични
дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се установи, че
такива дейности се осъществяват там, то за дружеството е било налице
задължението, регламентирано в чл. 10, ал. 2 от Наредбата, а именно
задължително да се наблюдава достъпа до това гише със записващи технически
средства за видеонаблюдение и записите да се съхраняват 30 дни. Изпълнението на
това задължение не се доказва по делото.
Що се отнася до наведените с касационната жалба възражения досежно чл. 8,
т. 2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране
охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на
"Български пощи" ЕАД, настоящата инстанция ги намира за
неоснователни, защото те не водят до по-различни изводи, доколкото системата за
физическа защита е нещо различно и не засяга императивно предвиденото в чл. 10,
ал. 2 от Наредбата задължение за пощенския оператор да извършва видеонаблюдение
на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на
парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от
самото разграничение на двете задължения, което се съдържа в двете алинеи на
чл. 10 от Наредбата(ал. 2 и ал. 3), където видеонаблюдението и системата за
физическа защита се регламентират като две отделни задължения по отношение на
специалните гишета по ал. 1 на чл. 10 от Наредбата. Следва ясно да се посочи, че макар и
видеонаблюдението да е един от възможните елементи на системата за физическа
защита, съобразно разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на Наредбата, в конкретния
случай вмененото нарушение е такова по ал. 2 на чл. 10 от Наредбата, която
норма въвежда изискване за видеонаблюдение на самото гише за ценни пратки, а
ал. 3 определя изискванията за оборудване със система за физическа защита на
цялата пощенска служба и тук вече може да се избере колко и какви елементи от
посочения комплекс да бъдат включени към тази система.
При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като е наложил имуществена санкция в
размер, близък до минималния размер, предвиден от законодателя, като е взел
предвид факта, че не се касае за изолирано деяние, а за множество идентични
нарушения.
По тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293/10.10.2019г., постановено по АНД № 870 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.