№ 172
гр. Перник, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200317 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №23-1158-003386/22.01.2024г., издадено
от С.С.Г. - началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, на В.
К. Б. с ЕГН ********** са наложени административни наказания лишаване от
право да управлява МПС за срок 6 месеца и глоба в размер 500 лв. на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за
това, че на 26.12.2023 г., 09.01 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, като
водач на МПС – лек автомобил „Рено 19“ с рег. №*****, собственост на
П.И.Д., управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда, а именно 0,68 промила, установена с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0127–
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от В. Б., чрез пълномощник – адв. Г. Г., с която моли за отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Твърди, че съставеният АУАН не е предявен и връчен
на нарушителя, че в наказателното постановление липсват задължителни
реквизити по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, както и че е не е доказана техническата
изправност на средството, с което е установена концентрацията на алкохол.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Г. заявява, че не поддържа направените в жалбата
възражения, тъй като събраните по делото доказателства опровергават
първоначалната позиция в жалбата. Счита, че обжалваният
административнонаказателен акт следва да се потвърди като
1
законосъобразен.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 26.12.2023г. свидетелят М. Р. З. и К. Р. В. - мл. автоконтрольори в
сектор ПП - ОДМВР Перник, изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение на територията на 01 РУ – Перник. Около 09.00
часа се намирали в района на автокомплекс “В и В“ на ул. Юрий Гагарин –
гр. Перник, когато забелязали движещ се по същата улица в посока от ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ към улица „Младен Стоянов“ лек автомобил
„Рено 19“ с рег. №*****. Служителите на МВР подали на водача сигнал да
спре за проверка. Въз основа на изисканите и представени документи била
установена самоличността му - В. К. Б., ЕГН **********, като било
установено, че превозното средство е собственост на друго лице - П.И.Д..
Полицейските служители извършили на Б. проверка за употреба на алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNА-0127,
което отчело съдържание на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух в концентрация 0,68 на хиляда.
Въз основа на установеното на място фактическо положение
контролните органи приели, че В. К. Б., като водач на МПС, е нарушил
забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свидетелят М. З.
образувал срещу него административнонаказателно производство със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA,
№1096613/26.12.2023г. Свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя било иззето.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-1158-000486/26.12.2023г. спрямо жалбоподателя била приложена ПАМ
по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
При предявяване на акта Б. заявил, че няма възражения, подписал акта
и приел връчения му препис. Писмени възражения не постъпили и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство
концентрация на алкохол, полицай К. В. попълнил талон за изследване с
№075399, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил
възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта, при което Б. заявил, че желае да даде кръвна проба за
химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с
негов и на полицейския служител подпис. Предвид близостта до лечебното
заведение, на водача бил определен срок от 30 минути от връчването на
талона за явяване в МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В
определения срок, а и след изтичането му, В. Б. не се явил в лечебното
2
заведение за медицинско изследване и за вземане на проби за химическо
лабораторно изследване.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушението
по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин въз основа показанията на свидетеля М. Р. З. и приетите
писмени доказателства: съставеният акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №1096613/26.12.2023г., талон за изследване №075399;
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1158-
000486/26.12.2023г., заверено копие на заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, писмо, рег. № 5797/18.03.2024г. от
началник сектор ПП при ОДМВРР – Перник, справка/картон на водач на
ППС, протокол за периодична проверка на Алкотест Дрегер 7510, фабричен
номер ARNА-0127 с рег. №3286р-4207282023г., разпечатка на резултатите от
извършени проби със същото техническо средство за 26.12.2023г.
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно
всички релевантни по делото обстоятелства.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. АУАН е надлежно предявен и връчен на наказаното
лице, удостоверено с негов подпис. Непосочването в наказателното
постановление на доказателствата, които потвърждават нарушението, не е
съществено нарушение на процесуалните правила. Изискването в чл.57, ал.1,
т.8 от ЗАНН за посочване на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства е
свързано с индивидуализацията на наказанието - определяне на неговия вид и
3
размер. В конкретния случай административнонаказателната разпоредба на
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда конкретно определени по вид и в
абсолютен размер наказания, поради което решението на АНО при
налагането им на нарушителя не е било свързано с преценка по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.1, т.1, вр. чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната
действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния
пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на
алкохол в концентрация 0.68 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателят не е направил
каквито и да било възражения относно обстоятелствата, при които е станал
обект на проверка от страна на служителите на сектор ПП - ОД МВР -
Перник, както и относно резултата от нея. Същият не оспорва, че е
управлявал превозното средство под въздействието на алкохол, нито
резултатите от извършената му проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“. Оттеглено е възражението за годността и техническата
изправност на средството за измерване, с което е установена концентрацията
на алкохол, предвид събраните в съдебното следствие писмени доказателства.
Б. е подписал съставения против него АУАН без възражения, подписал е и е
приел талона за изследване, и макар да е избрал алтернативен метод за
изследване, не се е подложил на него – не е явил в МБАЛ – Перник за
извършване на медицинско изследване и за вземане на кръвни проби за
химически анализ. Последното обстоятелство не е спорно, предвид изричното
изявление на пълномощника му в съдебното заседание.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и
проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие
гласни и писмени доказателствени средства, непротиворечиви в
съдържанието си, които съдът кредитира изцяло – показанията на свидетеля
З., изготвените документи: акт за установяване на административно
нарушение от 26.12.2023г., талон за изследване от същата дата,
ЗППАМ.Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани.
Свидетелят М. З. при разпит в съдебното следствие потвърждава
констатациите в АУАН, като ги детайлизира и допълва по начин, неоставящ
съмнение, че има ясен спомен за възпроизвежданите обстоятелства по
случая. Свидетелят е очевидец на действията на жалбоподателя по
управление на превозното средство, непосредствено е участвал в извършената
му проверка за употреба на алкохол и е възприел направеното от Б.
изявление, че няма да дава кръвна проба за изследване. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, като намира, че излага възприятията си обективно
и правдиво, без противоречия, с необходимата изчерпателност и конкретика
относно фактите от значение за делото, без данни за заинтересованост и
проявена тенденциозност.
4
В тази аспект съдебният състав приема, че отказът на В. Б. от
възможността да се извърши алтернативно изследване като да даде кръв в
лечебното заведение е решение, изцяло обусловено от собствената му воля.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт
за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда …. контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. В
случая, след проверка с Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNА-0127
и предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за
изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., като в него е вписана точната стойност на установения с
техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.68 на
хиляда, която водачът не е оспорил.
Въпреки това е избрал и алтернативно изследване - медицинско и
химическо изследване, което обаче не е извършено, тъй като сам се отказал от
него, неявявайки се в лечебното заведение.
В тази хипотеза - при неявяване в определения срок на посоченото
място, разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
регламентира, че концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта.
Съдебният състав не констатира нарушения на реда за установяване
концентрацията на алкохол, регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г.,
страната също не навежда такива, поради което приема, че точната
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е доказана. Същият не
прави възражения в тази насока, следователно не я оспорва. Годността и
техническата изправност на средството за измерване, с което е установена
концентрацията на алкохол, също не се оспорват от жалбоподателя, а въз
основа на събраните доказателства съдът ги приема за доказани .
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че В. Б. виновно е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което
законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред на основание чл.174, ал.1 т.1 от същия
закон.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбите на чл.189з от ЗДвП и чл.29 от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наложените административни
наказания:
5
За управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1
от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Наказанията за административното нарушение са определени в
абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при
наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
По разноските:
Въпреки че жалбоподателят е представляван по делото от пълномощник,
същият не е доказал направени разноски, а и не претендира присъждане на
такива.
Другата страна не претендира възнаграждение и съдът не присъжда
такова.
Предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат направените разноски по делото – заплатени от бюджета на съда
транспорти разходи на свидетел, съгласно Определение №242/11.04.2024г.
/12.00 лева/.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5, вр. ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-1158-
003386/22.01.2024г., издадено от С.С.Г. - началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Перник, с което на В. К. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.
*****, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок 6 /шест/ месеца и глоба в размер 500 /петстотин/ лв. за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. ***** за заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Перник
сумата от 12 лв. /дванадесет/ лева, представляваща направени разноски по
делото - за заплатени транспорти разходи на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6