РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 27.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Василева
при участието на секретаря Наталия
Димитрова, като разгледа докладваното съдията гр.д. № 3782 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С.А.Л. срещу „Т. К.“ ООД
(със сегашно наименование „Т. Л.“ ООД) обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 19502/08.08.2019 г., ищцата С.Л.
твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
01039711 с дата на първа вноска 06.01.2015 г., по силата на който получила в
заем 1500 лв. от „Т. К.” ООД. Бил договорен годишен процент на разходите от 49 %
и възнаградителна лихва от 41 %. Общата дължима сума по кредита била определена
в договора в размер на 1 761,06 лв. Поддържа, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК в
договора не била предвидена застраховка, а същата била незаконосъобразно
включена в погасителния план. Застраховката била в общ размер на 1 441,02 лв. Общо
дължимата сума по кредита, включваща и застраховката, следвало да бъде върната на
42 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 76,24 лв., за периода
от 06.01.2015 г. до 20.10.2015 г. Ищцата твърди, че изгубила своя екземпляр от
договора, като разполага само с погасителен план. Поддържа, че
процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.
Изтъква нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като шрифтът на
текста на договора за паричен заем бил по-малък от 12. Нарушена била
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не били
посочени конкретните параметри на общата сума, дължима от потребителя. В
договора не били отразени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Нарушен
бил и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не било
посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми –
главница, възнаградителна лихва и ГПР. Поддържа, че договорената
възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Сочи,
че предвидената в погасителния план към договора застраховка е недължима, тъй
като не била включена в договора като уговорка. Следователно липсвало
постигнато съгласие относно уговорката за застраховка и такава не се дължи.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено в отношенията между страните, че договорът за потребителски
кредит № 01039711 с дата на първа вноска 06.01.2015 г. е нищожен,
поради изготвяне на текстовата му част с шрифт по-малък от 12, поради липса на
посочена обща сума, дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
суми – главница, възнаградителна лихва и ГПР, както и да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 200 лв. - получена от дружеството без
основание по повод недействителността на договора за потребителски кредит №
01039711, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
При условията на евентуалност ищцата е
предявила срещу ответното дружество следните искове: иск за признаване за
установено в отношенията мужду страните, че предвидената в договора за
потребителски кредит № 01039711 възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието
й с добрите нрави; иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100 лв. – получена от ответника
без основание по повод нищожността на възнаградителната лихва по договор за
потребителски кредит № 01039711, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че предвидената в договора за
потребителски кредит № 01039711 застраховка е недължима поради липса на
съгласие за сключването й, както и поради противоречието и с материалния закон
- §1, т.1 от ДР на ЗПК; иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100 лв. – получена от
дружеството без основание по повод недължимост на застраховка по договор за
потребителски кредит № 0103971, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С влязло в сила Определение №
2418/15.08.2019 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът е
прекратил производството само в частта относно предявените при условията на
евентуалност искове, поради оттеглянето на посочените искови претенции от
ищцата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Отрича съществуването на
сочените в обстоятелствената част на исковата молба основания. Не признава
наличието на облигационно отношение с ищцата. Сочи, че с договор за цесия от 19.07.2019 г. „Т. К.“ ООД
е прехвърлило всички свои вземания по договори за кредит на „Бета Файнейшън”
ООД, както и че цялата търговска и счетоводна информация, касаеща кредитните
договори, е предадена на цесионера.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и се запозна с материалите по делото,
съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22
от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 от ЗПК и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
Основателността
на предявения иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1
от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 от ЗПК се обуславя от доказване на
сочените основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми,
предвидени в ЗПК.
За да бъде
уважен иска по чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, следва да са налице следните материални предспоставки: 1) получаването на
процесната сума в размер на 200 лв. от обогатилото се лице – ответника, която е
дадена от обеднялото лице-ищеца и 2) изначална липса на основание за
получаването на въпросната парична сума от 200 лв.
Видно от
материалите по делото, по същото са налице само твърдения от страна на ищцата С.Л., че между нея и
ответното дружество е бил сключен договор за потребителски кредит № 01039711 с
дата на първа вноска 06.01.2015 г., по силата на който получила от ответника в
заем сумата в размер на 1500 лв.
По делото
не е представен процесният договор за потребителски кредит № 01039711. Въпреки твърденията
на ищцата, че разполага с погасителния план към въпросния договор за заем,
същата не е представила погасителния план като писмено доказателство по делото.
Ищцата не е ангажирала и никакви писмени доказателства за заплатена от нея в
полза на ответника сума в размер на 200 лв., каквито твърдения навежда в
исковата молба.
Въпреки разпределената
доказателствена тежест ищцата не прояви процесуална активност за ангажиране на
доказателства с цел доказване на фактите, на които основава исковите си
претенции. Същата не само не представи никакви писмени доказателства по делото
за установяване на твърденията й в обстоятелствената част на исковата молба, от
което да се направи евентуален извод за основателност на предявените искове, но
и оттегли направеното с исковата молба доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като извърши проверка
в счетоводството на ответника да отговори на въпроса какъв е размерът на
възнаградителната лихва по процесния договор за кредит и каква е общо платената
сума по кредитния договор. На следващо място, въпреки уваженото от съда
доказателствено искане на ищцата да бъде назначена съдебно-техничска
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса какъв е размерът на
шрифта на текста в договора за потребителски кредит № 01039711, поради невнасяне от страна на ищцата на определения
от съда депозит за вещото лице, такава не е изслушвана по делото. Независимо от
предоставената й от съда възможност да предприеме съответните процесуални
действия за доказване основателността на предявените искове, ищцата не
формулира други доказателствени искания и не ангажира доказателства.
Съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът постановява решението си върху приетите от него за
установени обстоятелство по делото и върху закона. Той е длъжен да прецени
всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.
В случая
липсата на процесуална активност от страна на ищцата възпрепятства запълването
на доказателствената съвкупност по делото. Налице са само твърдения от нейна
страна за сключен
договор за потребителски кредит № 01039711 с ответното дружество, по силата на
който е получила сумата в размер на 1500 лв., който е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречие със закона, както и че е заплатила на ответника
при начална липса на основание сумата в размер на 200 лв. Ищцата обаче не
доказа тези свои твърдения, тъй като не ангажира доказателства в тази насока. От
друга страна, ответникът оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме за недоказани
твърденията на ищцата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
уточнителната молба към нея. Ето защо предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
При този
изход на правния спор право на разноски има ответникът. Същият не е претендирал
присъждането на разноски по делото,
поради което такива не следва да се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.А.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, срещу „Т. К.“ ООД (със сегашно
наименование „Т. Л.“ ООД), ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А.“ № 11, ет. 3, ап. 3, иск за
прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр.
чл. 10, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 от ЗПК на договор за
потребителски кредит № 01039711 с дата на първа вноска 06.01.2015 г. и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 200,00 лв.,
представляваща платена без основание парична сума по договор за потребителски кредит №
01039711, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: