Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Варна, 06.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
410 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от А.Н.П. против НП № 19-0819-005591/14.10.2019 г. на Началника
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В депозираната до
съда жалба се излага твърдение, че издаденото НП е незаконосъобразно и
необосновано.
Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че при съставянето
на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че неправилно е приложен материалния закон. Иска се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юк Атанасова, която оспорва жалбата
и в заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 05.09.2019 г., около 11.15 ч. жалбоподателят управлявал л.а. Хюндай Санта
Фе с рег. № К 9775 ВК в гр. Варна , по Аспарухов мост в дясно пътно платно, в
посока – кв. Аспарухово. По същото време, в дясното пътно платно до стълб 8132
бил спрял и паркиран специален автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№ СВ 4902 ММ,
който бил осигурен отзад с бализ С4 и поставен върху него пътен знак Г10 от
ЗДвП на разстояние 3,30 м от задната броня на товарния автомобил. В лявото пътно платно се движели други
автомобили. Поради движение с несъобразена с характера и интензивността на
движение скорост, въззивникът не успял своевременно да спре и да избегне удар с
превозното средство, след като възприел същото на пътното платно, вследствие на
което настъпил удар между предната част на автомобила, управляван от
жалбоподателя и задната част на специалния автомобил, от което били причинени
незначителни материални щети по превозните средства. На място пристигнал
дежурен полицейски екип в състав – св. П.Г. и св. Т.Т.,
които извършили оглед на местопроизшествието и снели обяснения от участниците в
пътно-транспортното произшествие. Впоследствие на въззивника бил съставен АУАН
за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на същия.
В хода на съдебното производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства
по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото,
които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление НП № 19-0819-005591/14.10.2019 г. е издадено от компетентен орган- от Началника
на група в сектор ПП при ОД на МВР- Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
Като разгледа жалбата по същество, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При
извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост,
е без значение с каква скорост се е движил водача и каква е причината за
настъпване на ПТП, а от значение е единствено дали водачът се е съобразил с
всеки един от конкретно изброените
елементи на пътната обстановка. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с
конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на
водача да предотврати евентуалното настъпване на пътно-транспортно
произшествие. Несъобразяването дори и само с един от елементите , визирани в чл. 20 ал.2 от ЗДвП касаещи пътната обстановка, е
достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна са налице белезите на
това нарушение.
В
конкретния случай, съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че въззивникът е управлявал процесното превозно средство със
скорост, която не е била съобразена с характера и интензивността на движение, а
именно – с възможността в пътната лента, в която се е движил да се намира спрял
специален или аварирал автомобил, обезопасен със съответния пътен знак, така че
избраната скорост да позволява своевременно спиране при наличие на такава
опасност, съотв. с оглед наличието в лявата лента на интензивно движещи се
превозни средства, което възпрепятства отклоняването на автомобила в
лявата пътна лента при възникване на подобно препятствие в дясната такава.
Всяка
скорост, която не позволява на водача да намали и да спре МПС при предвидима опасност, свързана с условията на пътната обстановка и по
този начин да предотврати настъпване на ПТП, е в причинна връзка с а осъществяване
на пътнотранспортно произшествие с несъобразена скорост.
В случая безспорно се установява, че
вследствие на извършеното от въззивника нарушение е настъпило
„пътно-транспортно произшествие“по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, а
именно събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. С оглед на изложеното, правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП, доколкото
посочената санкционна норма предвижда
нарушението и настъпилия резултат в хипотезата си.
Като взе предвид, че цитираната санкционна разпоредба предвижда наказание в
твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност и същото
е приключило след провеждането на едно съдебни заседания, в което се е
явил процесуален представител на въззивника намира, че на юрисконсулта следва
да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер от 80 лева, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0819-005591/14.10.2019 г. на Началника на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, с което на А.Н.П. на основание чл. 179 ал.2 пр. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Н. П. да заплати по сметка на ОД
на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в
сила на съдебното
решение, АНП да
се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC-
Варна: