РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Шумен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500204 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №976 от 13.12.2024г. по гр.д.№2661/2023г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявения от С. А. Д. срещу Н. А. Х., иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД,
като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 лв., обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болка и страдание, вследствие причинена от
ответника средна телесна повреда, изразяваща се в пертрохантерно счупване на лява
бедрена кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период по-голям от един месец, за което ответникът бил признат за
виновен с влязло в сила Споразумение за прекратяване на наказателното производство от
23.12.2022 г., постановено по НОХД № 2794/2022 г. по описа на ШРС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 25.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищеца в
размер на 1300 лева, както и държавна такса в размер на 1000 лева и разноски за
възнаграждение на експерт в размер на 300 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който го обжалва, по
подробно изложени съображения, и моли съда да го отмени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата. В
съдебно заседание излага, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и
1
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от С. А. Д. срещу Н. А. Х.
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева, в
резултат на нанесена му на 25.02.2021г. средна телесна повреда, за която ответникът е бил
осъден по НОХД №2794/2022г. на ШРС.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От приложеното по делото НОХД
№2794/2022г. по описа на ШРС, е видно, че с Определение от 23.12.2022г. по същото дело,
съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което ответника
Н. А. Х. е бил признат за виновен в това, че на 25.02.2021г. в с.Развигорово, общ.Хитрино,
обл.Шумен, причинил средна телесна повреда на С. А. Д., изразяваща се в пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение
в движението на долния ляв горен крайник, за срок по - голям от един месец, средно за 6 - 8
месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес - престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК, и му било наложено наказание "пробация" с посочени пробационни
мерки. Определението е влязло в законна сила на 23.12.2021г. Съобразно нормата на чл.300
от ГПК горното определение, имащо значение на присъда, е задължително за настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 25.02.2021г. ответника е причинил
горната средна телесна повреда на ищеца, виновно при умишлена форма на вината. От
събраните по делото доказателства се установява, че с нанесения на посочената дата побой
на ищеца са причинени следните увреждания: счупване на ляво бедро – трохантерна
фрактура /счупване на бедрото в горна трета/ многофрагментна. От изготвената съдебно
медицинска експертиза в първоинстанционното производство се установява, че фрактурата е
била стабилизирана посредством метална остиосинтеза – проксимален /горен/ къс бедрен
пирон с горно и долно заключване. В случай на многофрагментно счупване срастването се
очаквало да е в рамките между 6 – 10 месеца, а при наличие на диабет, какъвто е установен
при ищеца, този период се удължавал с още два-три месеца, поради влошеното хранене на
мускулите и костите вследствие болестта. От свидетелските показания се установява, че
пострадалият дълго време е бил обездвижен и е правил опити да се придвижва с помощта на
близките си, които са го подпомагали при всички ежедневни физиологични и хигиенни
дейности, доколкото той не е могъл да се справя сам в продължение на шест месеца.
Изпитвал силни болки, отслабнал физически и не можел да се занимава със селскостопанска
2
работа, както преди. Не се установява съпричиняване на вредите от пострадалото лице, като
в тази връзка следва да се отчете, че в тежест на ответната страна е при условията на пълно
доказване да осъществи безсъмнено установяване на евентуални факти сочещи на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, което не е надлежно сторено.
Дори и да се допусне, че между двамата братя е имало словесно спречкване по повод общия
им наследствен имот, подобно поведение на пострадалото лице не би могло да се тълкува
като съпричиняване.
Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на причинителя и; Вина на прекия
причинител на вредата. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че на ищеца са причинени средно тежки травматични увреждания, и освен
възстановяването му, продължило 12 месеца след увреждането, са налице данни, че и към
настоящия момент той продължава да търпи последици от травмата и дискомфорт. Съдът
намира, че не е доказано соченото от ответната страна съпричиняване на вредите от ищеца,
което евентуално би обусловила намаляване на обезщетението. Ищеца и ответника са братя,
и до деня на инцидента са били в близки отношения, като единствено спорът за
наследствения им имот, и претенцията на ответника за прехвърляне на идеалните части от
имота, собствени на ищеца, на ответника е дала повод на ответника да нападне брат си и да
му нанесе достатъчно силни удари с дървения сап за счупи бедрената му кост. Не се
установява пострадалото лице да е предизвикало деликвента с обидно действие или
бездействие, което реално би могло да бъде възприето като унизително за честта и за
достойнството на лицето, спрямо което е извършено или за негови близки, в каквато насока
са били ответните твърдения. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52
от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на
справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характера и тежестта на увреждането /което в настоящия случай е свързано най - вече със
счупването на долния крайник/, последиците от това увреждане - сравнително дългия
период на невъзможност за пълноценен живот, обездвижването, необходимостта от
непрекъсната чужда помощ за не по - малко от шест месеца, степента и времетраенето на
претърпените болки и страдания - интензивни за период до една година, продължаващия
дискомфорт и след този период, начинът на извършване на деянието /следва да се отчете
умишлената форма на вина на деянието на ответника/, и обстоятелствата, при които е
извършено /причината, за незаконното посегателство/. Ето защо така определеното
обезщетение в размер 25000 лева, е справедливо и съответства на претърпените болки и
страдания от ищеца, поради което и решението на първоинстанционният съд следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на деловодни разноски
3
във въззивното производство, нито е ангажирала доказателства за направата им, поради
което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №976 от 13.12.2024г. по гр.д.№2661/2023г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4