Определение по дело №222/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 168
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова
Дело: 20205001000222
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер       168                  11.06.2020  Година                 Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Апелативен съд, 

На единадесети юни през двехиляди и двадесета година.

В   закрито  заседание в следния състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 222 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 262, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „М.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор  *** чрез адв. Б.Н. *** против разпореждане № 1784 от 19.12.2019г., постановено по т.д. № 174 по описа за 2019г. на ОС Пазарджик, с което е върната въззивна жалба вх. № 11648 от 18.12.2019г., изпратена по пощата с клеймо на изпращане 17.12.2019г. от „М.“ АД ЕИК ***против решение № 170 от 26.11.2019г., постановено по т.д. № 174/2019г. по описа на ОС Пазарджик. Според жалбоподателят атакуваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в диспозитива на съдебното решение съдът е посочил, че решението е постановено на основание чл. 631 ТЗ и след като императивната  разпоредба на чл. 633 ТЗ не урежда специални срокове за обжалване на решението постановено на посоченото основание следва да се приеме, че срокът за обжалване е общия двуседмичен срок, което означава, че постъпилата въззивна жалба е в срок. Настоява съдът да отмени ожалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба „С.О.“ ЕООД не е взел становище. 

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пазарджик с вх. № 620 на 20.01.2020г., като е изпратена по пощата с клеймо с дата на изпращане 17.01.2020г.,  а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 10.01.2020г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваният съдебен акт е върната въззивна жалба вх. № 11648/18.12.2019г., изпратена по пощата с клеймо на изпращане от 17.12.2019г. на „М.“ АД, ЕИК ***срещу решение № 170 от 26.11.2019г., постановено по т.д. № 174/2019г. по описа на ОС Пазарджик.  Мотив да стори това, съдът е намерил, след като е констатирал, че решението, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ е връчено на  представляващия молителя адвокат на 03.12.2019г. като предвидения в чл. 633, ал.2 ТЗ срок за обжалване е изтекъл на 11.12.2019г., а въззивната жалба е постъпила след изтичането му. 

Изцяло следва да се съобразят изложените от администриращия съд съображения. Решението, с което се отхвърля молбата по чл. 625 ТЗ подлежи на обжалване в 7 – мо дневен срок от датата на съобщението по реда на ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 633, ал.2 ТЗ. Субсидиарното приложение на ГПК е допустимо само, доколкото в Част Четвърта на ТЗ няма особени разпоредби – чл. 621 ТЗ и след като такива са налични, то приложими са именно специалните разпоредби.

Не може да се сподели разбирането на жалбоподателя, подържано от него в депозираната частна жалба за това, че след като съдът е постановил решението си на основание чл. 631 ТЗ и доколкото същото това решение не е включено в обхвата на чл. 633 ТЗ, то приложими са общите правила на ГПК, вкл. и досежно срока му за обжалване. Изрично в разпоредбата на чл. 633, ал.2 ТЗ е предвиден срокът, в който подлежи на обжалване решение за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, а разпоредбата на чл. 631 ТЗ дефинира единствено основанията за това.

Решение № 170 от 26.11.2019г., постановено по т.д. № 174/2019г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлена молба вх. № 7160 от 13.08.2019г. на „М.“ АД с основание чл. 625 ТЗ е връчено на молителя, чрез представляващия го адвокат на 03.12.2019г., а постъпилата от него въззивна жалба срещу посочения съдебен акт е с клеймо на изпращане 17.12.2019г. или далеч след изтичане на предвидения и приложим в случая седмодневен срок, съгласно чл. 633, ал.2 ТЗ. 

Изводът е, че обжалваното разпореждане като съобразено с материалния и процесуален закон следва да се потвърди.             

Мотивиран от изложеното, съдът:

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1784 от 19.12.2019г., постановено по т.д. № 174 по описа за 2019г. на ОС Пазарджик, с което е върната въззивна жалба вх. № 11648 от 18.12.2019г., изпратена по пощата с клеймо на изпращане 17.12.2019г. от „М.“ АД ЕИК ***против решение № 170 от 26.11.2019г., постановено по т.д. № 174/2019г. по описа на ОС Пазарджик.  

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: