Р Е Ш
Е Н И
Е
№130/гр. Варна, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№708/2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София срещу решение №722/24.07.2019
г., постановено по т.д. №177/2018 год. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения
от въззивника против „еИНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 000 лв,
предявен като частичен иск от иск в общ размер на 6 6700 82.57 лв.,
представляваща обезщетение за вреди под
формата на пропуснати ползи от неизпълнение на задължение по договор от 15.05.13 г. за предоставяне на
лиценз за ползване, внедряване и софтуерна поддръжка на специализирана
информационна система за управление на дейността в здравноосигурителна
компания, изменен с Анекс от 30.10.2015г. и Анекс от 29.04.2016 г., изразяващи се в нереализиране на премиен приход и
печалба от неиздаването на застр.полици за периода 13.01.17 г. до предявяване
на иска, ведно със законната
лихва от завеждане на иска – 29.06.17 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила.
Насрещната страна „еИНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Ищецът „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, със седалище гр.София излага в исковата молба, че на 15.05.2013 г. e сключил с
ответника „еИНС“ ООД, със седалище гр.Варна, договор за предоставяне на лиценз за ползване,
внедряване и софтуерна поддръжка на специализирана информационна система за
управление на дейността в здравноосигурителна компания, изменен с анекси от
30.10.2015 г. и 29.04.2016 г., както и
договор от 21.12.2015 г. за предоставяне на лиценз за ползване на уеб-базирана
платформа за издаване, продажба и администриране на онлайн застраховки, по
силата на които ответното дружество му е предоставило софтуерен лиценз за
ползване на уеб-базирана платформа за издаване, продажба и администриране на
онлайн застраховки, включваща три продукта-застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, застраховка „Каско“ и застраховка „Домашно имущество“,
като е поело и задължение за софтуерна поддръжка на системата с цел нейното
нормално и ефективно функциониране, при уговорено с последния анекс
възнаграждение в размер на 1% от получената премия от застр.компания за
предходния календарен месец, платимо до
до 5-то число на текущия месец. Твърди, че на 21.12.2016 г., страните са
постигнали съгласие за намаляване и фиксиране размера на възнаграждението, но
въпреки това, ответникът издал фактура №343/03.01.2017 г. с посочено
възнаграждение в размер на 1% от общия размер на премиите за м.декември, която
не е приета от ищеца. В резултат на отказа да се плати завишения размер на
възнаграждението, считано от 11.01.2017
г., поддръжката на системата била почти преустановена, като на 13.01.2017 г. за
повече от седмица била прекъсната и интеграцията между системата на ДаллБогг и
софтуера на „СИРМА АЙ ЕС ДЖИ“ ООД, довело до
невъзможност за издаване на полици от брокери, ползващи софтуерния
продукт на Сирма. Твърди, че в периода от 06.02.2017 г. до 07.03.2017 г.
поддръжката на системата и комуникацията с други системи била извършвана със закъснение, а на 10.03.2017
г., достъпът до системата бил напълно блокиран. Твърди, че в резултат на
неизпълнение или лошо изпълнение на поетите от страна на ответника задължения,
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се
в пропусната възможост да реализира приход и печалба от издаването на
застрахователни полици, в общ размер на 6 849 642 лв. за периода
13.01.2017 г. до предявяване на исковете - 29.06.2017 г.
Ответникът „еИНС“
ООД е оспорил основателността на предявените искове, излагайки, че не е налице
уговорка от края на м.декември 2016 г. за намаляване размера на
възнаграждението, като договорът е бил развален едностранно от него поради
неизпълнение на задължението за плащане на цената, още на 17.01.2017 г. Наред с
това излага, че поддръжката на софтуера за периода след 17.01.2017 г. е
извършвана на добра воля през виртуална частна мрежа (VPN), администрирана от
служители на ищеца, които са преустановили възможността за достъп, считано от
11.03.2017 г., поради което след тази дата, поддръжка не е можело да се
осъществява. Твърди, че причина за нарушаване на комуникацията между системата
на еИНС и на Сирма е поредица от сгрешени заявки за издаване на полици, които
са довели до активиране на автоматична защита на софтуера на еИНС. Излага, че
не е имал задължение да извършва дейности по управление и комуникация на партньорската
мрежа на ищеца от посредници и клиенти, както и че нефункционирането на
системата на Сирма, не е възпрепятствало възможността брокерите да издават
полици на ищеца през системата на еИНС.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Съгласно
чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнението. Това обезщетение, по смисъла на чл.82, ал.1 от ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Първата предпоставка за ангажиране
на отговорността по чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД е наличието на договорно
правоотношение, като между страните не се спори, а и от
представените доказателства се установява, че по силата на договор от 15.05.2013 г. за предоставяне на лиценз за
ползване, внедряване и софтуерна поддръжка на специализирана информационна
система за управление на дейността в здравноосигурителна компания, изменен с
анекси от 30.10.2015 г. и 29.04.2016 г.,
както и договор от 21.12.2015 г. за предоставяне на лиценз за ползване на
уеб-базирана платформа за издаване, продажба и администриране на онлайн
застраховки, въззиваемото дружество е предоставило на въззивника софтуерен
лиценз за ползване на уеб-базирана платформа за издаване, продажба и
администриране на онлайн застраховки, включваща три продукта-застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховка „Каско“ и застраховка
„Домашно имущество“, като е поело и задължение за софтуерна поддръжка на
системата с цел нейното нормално и ефективно функциониране, при уговорено с
последния анекс възнаграждение в размер на 1% от получената премия от
застр.компания за предходния календарен месец, платимо до до 5-то число на текущия месец. В чл.5 от
договора е посочен обхвата на дейностите и сроковете за изпълнение, като обема
на софтуерната поддръжка е описан в приложение №2 към договора. С анекс от
29.04.2016 г., страните са изменили обхвата на дейностите, като в т.5.5 са
добавили софтуерна поддръжка, включваща извършване на интеграции с чужди
системи, доразвитие на застрахователната платформа и доразвитие на онлайн
платформата за продажба на застраховки, като е предоставено право на
изпълнителя да извършва дейността по управление и комуникация на партньорската
мрежа (посредници и клиенти) на възложителя, която включва приемане на
обаждания и предоставяне на необходимото съдействие от изпълнителя, вкл.
предоставяне на консултации, указания и напътствия по работата на системата, на
крайни клиенти и посредници /застр.брокери и агенти/, които са свързани с
коректното използване на информ.система на възложителя. Доколкото
по делото не са представени доказателства, че в края на 2016 г. между страните
е постигнато съгласие за промяна на размера на
договореното в анекс от 29.04.2016 г. възнаграждение, в размер на 1% от
получената премия от застрахователя за предходния календарен месец, съдът
намира за неоснователно възражението на въззивника, че не дължи претендираното
от въззиваемия възнаграждение за м.януари 2017 г., за което е издадена фактура
№343/03.01.2017 г. Няма спор, че въззивнкът не е заплащал възнаграждение за
периода м.януари – м.март 2017 г., в сроковете по чл.34 от месеца. Действително
с писмо от 16.01.2017 г., въззиваемият е отправил предупреждение до въззивника,
че при неплащане на възнаграждението за м.януари до края на деня, ще счита
договора за развален, но съдът намира, че потестативното право на разваляне не
е упражнено надлежно, доколкото от една страна, с оглед уговорката в чл.38,
предл.3 от договора, при виновно неизпълнение за срок от повече от 10 дни,
изправната страна има право да развали договора с едномесечно писмено
предизвестие, а от друга страна няма спор, че и след изтичане на дадения срок,
включително този по чл.38 от договора, въззиваемият е продължил да изпълнява
задълженията си по него. Втората предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД е наличието на виновно неизпълнение
на договора, в резултат на което насрещната страна да е претърпяла вреда. По
делото не са ангажирани надлежни доказателства, че в резултат на виновно
неизпълнение на задължения произтичащи от договора за въззиваемия, се е
стигнало до прекъсване на изградената комуникация между системата „еИНС“,
внедрена при въззивника и системата на „Сирма Ай Ес Джи“ ООД, използвана от
някой брокери. От заключенията на вещите лица по първоначалната и
повторна СТЕ се установява, че в резултат на дадени с писмо от 12.01.2017 г. от
представител на въззивника инструкции, в системата са заложени параметри,
позволяващи сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС без
регистрационен номер, за срок от 30 дни, които са започнали да се изпълняват от 13.01.2017 г.
Доколкото към него момент в системата на
„Сирма Ай Ес Джи“ ООД, не са
въведени подобни възможности, а безспорно промените в Сирма, не са били предмет
на договора между страните, подадените чрез системата Сирма заявки от брокери
за срок, различен от 30 дни, нормално са се разчитали от системата „еИНС“,
като невалидни. След приемане на 75 грешни заявки, в системата „еИНС“ се е
задействала автоматична защита и системата е спряла да приема повече заявки.
Според вещите лица, на 19.01.2017 г. по настояване на въззивника, защитата на
системата е изключена ръчно, но е продължило получаването на заявки с грешни
параметри. С оглед на
горното съдът намира, че прекъсването на връзката между двете системи се дължи на липсата на добавена
функционалност в системата на „Сирма
Ай Ес Джи“ ООД, което не е част от задълженията на въззиваемото дружество. От
своя страна, в изпълнение на сключения договор, изпълнителят в
предвидените срокове е изпълнил задължението за добавяне на исканата от
възложителя нова функционалност, която според вещите лица дава безпроблемна
възможност на всички брокери да издават този тип застраховки през системата „еИНС“. Ето защо съдът
намира, че активирането на защитата на системата е резултат на множество
подадени грешни заявки, а не на неизпълнение на задължението за софтуерна
поддръжка от страна на въззиваемия. Според вещите лица, включително експерта по
назначената във въззивното производство СТЕ при поддържането на една система и
особено при въвеждането на нови функционалности, е нормално да възникват грешки
при работата, като при извършените проверки не е установено, наличието на
грешки, които да не са отстранявани навреме от изпълнителя, което обосновава
извод за неоснователност на твърдението за ненавременно извършване на действията по поддръжка на системата
за процесния период. По делото
не се установи и използването от страна на въззиваемия на т.нар. „зловреден
код“, който е направил невъзможно ползването на системата от 10.03.2017 г.
нататък. Действително от заключението на вещото лице Златанов, изготвено в
първоинстанционното производство се установява, че всяка от страните е
разполагала с техническа възможност да преустанови ползването на системата
- въззиваемият чрез промяна на софтуера
през интернет връзката, а въззивника чрез промяна на настройките за комуникация
на системата с интернет пространството. От
заключението на вещото лице по извършената в настоящото производство СТЕ се
установява, че в акаунта на въззиваемата страна, не са открити показателни
фрагменти от сорс код, позволяващ спиране на системата за неопределено време,
което води до извода, че спирането на системата не е инициирано от изпълнителя. Наред
с това обаче, следва да се има предвид, че системата е инсталирана на сървъри
собственост на въззивника, достъпът до които се осъществява чрез виртуална
персонална мрежа (VPN), контролирана
също от застрахователя, като според вещите лица и показанията на свидетелите
Палачанов и Недков, от 13.03.2017 г. служителите на въззиваемото дружество не
са разполагали с достъп през VPN сървъра
на въззивника, където е инсталирана системата. Установява се, че още на
16.01.2017 г., трето лице е извършило тестове за издаване на полици през нова
система, която е била задействана непосрествено след 10.03.2017 г., когато са
регистрирани стикери по вече съществуващи полици. Доколкото подаването на данни
към Гаранционен фонд може да се извършва по един канал и само с една софтуерна система, то в
резултат на издаване на полици от друга система, се е стигнало до обективна
невъзможност за въззиваемия да изпълява задълженията си по договора, тъй като
изработената и предоставена от него система, на практика след 10.03.1017 г., не
е ползвана от въззивника, единствено по негово желание. С оглед на
гореизложеното, съдът намира че не е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна на въззиваемия, в резулта на които въззивника да е
претърпял вреди, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на
осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 12 000 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №722/24.07.2019
г., постановено по т.д. №177/2018 год. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на „еИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ №12, вх.8, ет.5, ап.14, сумата от 12 000
(дванадесет хиляди) лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: