Р Е Ш Е Н И Е
№3655/31.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10909 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 51207/ 12.07.2019 г. от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Ф. Д. – изпълнителен
директор, чрез процесуален представител срещу И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 622.82
лв., представляваща дължима главница за потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 12.2015 г. до м.06.2018 г. вкл., както и такси за
услуги по партида * за имот, находящ се в *, формирана, както следва: главница
164.20 лв. за периода от м. 12.2015 г. до м. 03.2016 г. вкл.; главница 2.45
лева за периода от м.06.2016 г. до м.06.2016 г. вкл.; главница 151.97 лв. за
периода от м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г. вкл.; главница 66.87 лв. за периода
от м. 07.2017 г. до м. 08.2017 г. вкл.; главница 237.33 лв. за периода от м.
10.2017 г. до м. 06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението и 100.94 лв. обезщетение за забава върху
главницата от 622.82 лв., начислено за периода от 01.02.2016 г. до 19.12.2018
г., формирано, както следва: 46.37 лв. - лихва за забава върху главницата от
164.20 лв., за периода от 01.02.2016 г. до 19.12.2018 г., 0.59 лв. - лихва за
забава върху главницата от 2.45 лева, за периода от 01.08.2016 г. до 19.12.2018
г.; 27.29 лв. – лихва за забава върху главницата от 151.97 лв., за периода от
01.01.2017 г. до 19.12.2018 г.; 8.75 лева – лихва за забава върху главницата от
66.87 лв., за периода от 01.09.2017 г. до 19.12.2018 г.; 17.94 лв. – лихва за
забава върху главницата от 237.33 лева, за периода от 01.12.2017 г. до
19.12.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 2992 по описа на Варненски
районен съд за 2019 е издадена Заповед № 1551/ 25.02.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, като ответникът се легитимира като собственик на топлофицирания
недвижим имот, находящ се в * и по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е потребител
на топлинна енергия. Считано от 1994 год. сградата е топлофицирана, като не са
прекъсвани достъпа и доставката на топлинна енергия. Твърди, че за процесния
период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. - В.“ ЕАД,
одобрени с решение № ОУ-062/19.07.2007 г. на ДКЕВР, в сила от 13.01.2008 г.
Ответникът
– И.П.Б., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 ГПК, в който излага доводи за неоснователност на предявените искове.
Възразява относно редовността на заявлението, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславя недопустимост на производството.
Оспорва облигационната обвързаност между страните, поради липса на валидно
взето решение за избор на лице, което да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия. Счита, че представения от ищеца пусков фиш не се отнася на
сградата, в която се намира обекта на ответника. Възразява и срещу изправността
на СТИ, а също и доставката на фактурираните количества енергия. Отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез особения си представител, оспорва и твърдението
на ищеца, че е собственик на процесния имот.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от НА № *, том *, рег. № *, дело № * за покупко – продажба на недвижим имот от * г., И.П.Б. придобива
собствеността върху жилище № *, разположено на
шести етаж в жилищен блок *, находящ се в гр.
В., ЖК „*“.
Видно от
представената от ищеца преписка (л. 4 – 6, л. 11 - 80),
жилищната сград - блок 120, находящ се в гр. Варна, ЖК
„*”, е топлофицирана.
От заключението
на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, се
установява, че начисляваната на ответника топлинна енергия е отчитана правилно,
количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е начислено
правилно, правилно е направено дяловото разпределение на топлинната енергия в
етажната собственост, дължимите суми са начислени правилно.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът също кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че точният размер на дължимата сума по партиден № * за
процесния период е 622.82 лева – главница и 100.94
лева – обезщетение за забава.
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 2992/ 2019 г. на ВРС.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта
за изпълнение, а именно: наличие на валидно облигационни отношения между
страните по силата на договор за доставка на топлинна енергия, по които е изправна
страна, т. е. доставил е фактурираните количества топлинна енергия в обекта,
собственост на ответника.
В настоящата
хипотеза, от представените по делото писмени доказателства (нотариален акт, справка от Служба по вписвания) се установява,
че през наведения от ищеца период, ответницикът е собственик на процесния имот.
Предвид, безспорните данни за топлофициране на сградата, в която се намира процесния обект, то следва да се приеме,
че ответниците са потребители на
топлинни услуги, по смисъла на легалната дефиниция на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. В
този смисъл същите са страна по договорно правоотношение за
доставяне на топлинна енергия и е обвързана от Общите условия на ищцовото
дружество.
От изготвените
СТЕ се установи, че сградата е с
централно топлоснабдяване, като няма данни за прекъсването му през съответните
отоплителни сезони. Установи се още, че дяловото разпределение на доставената
до сградата енергия е извършено правилно а сумите, дължими от ответника за
услугите сградна инсталация, подгряване на топлоносител и топлинно
счетоводство, изчислени правилно, съвпадат с претендираните от ищеца
суми. Посочените изчисления са съобразени с правилата на Наредбата за
топлоснабдяването (отм.) и Наредба № 16 - 334/ 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, за разпределяне на задълженията на етажните собственици
съобразно квотите им в общите части на сградата. Ето защо съдът намира
предявения главен иск за установен по основание.
От данните по
ССчЕ и СТЕ се установява на следващо място, че размерът на фактурираното в
счетоводството на ищеца задължение на абоната за исковия период съответства на
изчисленото по приложимата методика на Наредба №16-334/ 06.04.2007г.
и съвпада с претендирания размер на главния иск.
От друга страна, ответникът не ангажира
доказателства, годни да установяват наведените възраженията. От техническата
част на експертното заключение, кредитирано от съда като обективно, всестранно
и компетентно изготвено, се установява, че начисляваната от
ответника топлинна енергия е отчитана правилно, количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е начислено правилно, правилно е направено
дяловото разпределение на топлинната енергия в етажната собственост, дължимите
суми са начислени правилно.
Предвид
изложеното главният иск следва да бъде уважен изцяло, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД.
Предвид
основателността на главния иск и разписаните в чл. 155
ЗЕ вр. чл. 20 от ОУ падежи на месечните задължения
на клиентите и предвид акцесорния му характер, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява основателен. Тъй като размерът на законната
лихва върху главницата, изчислен от съдебния експерт, е в рамките на
претендирания такъв за заявения период, акцесорният иск също следва да бъде
уважен изцяло, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, възлизащи на 325.00 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 775.00 лв. – разноски в
настоящото производство, касаещи заплатени държавна такса, депозит за особен
представител и за изготвяне на експертно заключение. Разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат, в предвид липсата на доказателства за
извършени такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „В.Е.В.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ф. Д. –
изпълнителен директор, сумите от:
622.82 лв. (шестстотин двадесет и два
лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 12.2015 г. до м.06.2018 г. вкл., както и такси за услуги по
партида * за имот, находящ се в *, формирана, както следва: главница 164.20 лв.
за периода от м. 12.2015 г. до м. 03.2016 г. вкл.; главница 2.45 лева за
периода от м.06.2016 г. до м.06.2016 г. вкл.; главница 151.97 лв. за периода от
м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г. вкл.; главница 66.87 лв. за периода от м.
07.2017 г. до м. 08.2017 г. вкл.; главница 237.33 лв. за периода от м. 10.2017
г. до м. 06.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва върху горепосочената главница, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и 100.94
лв. (сто лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 622.82 лв., начислено за периода от
01.02.2016 г. до 19.12.2018 г., формирано, както следва: 46.37 лв. - лихва за
забава върху главницата от 164.20 лв., за периода от 01.02.2016 г. до
19.12.2018 г., 0.59 лв. - лихва за забава върху главницата от 2.45 лева, за
периода от 01.08.2016 г. до 19.12.2018 г.; 27.29 лв. – лихва за забава върху
главницата от 151.97 лв., за периода от 01.01.2017 г. до 19.12.2018 г.; 8.75
лева – лихва за забава върху главницата от 66.87 лв., за периода от 01.09.2017
г. до 19.12.2018 г.; 17.94 лв. – лихва за забава върху главницата от 237.33
лева, за периода от 01.12.2017 г. до 19.12.2018 г., за което вземане по ч. гр.
д. № 2992 по описа на Варненски районен съд за 2019 е издадена Заповед № 1551/
25.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
И.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 325.00 (триста
двадесет и пет) лева, представляваща извършени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
И.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 775.00 (седемстотин
седемдесет и пет) лева, представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: