№ 630
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Капка Павлова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20241001000600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 639 от 30.04.2024 г. по т.д. № 1400/2022 г. по описа на СГС
– TO, VI - 9 с-в "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД е осъдено да заплати на
"БЪРЛОГА" ООД, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, сумата 47 521,51
лв., представляваща разликата между авансово получената сума по Договор за
строителство от 01.07.2021 г. и стойността на действително извършените
СМР, съобразно Протокол от 20.05.2022 г., получена на отпаднало основание
във връзка с развалянето на договора от 18.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 47 521,51 лв., считано от датата на предявяване на
иска - 27.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 908,86
лв., представляваща сторените по делото разноски.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението е обжалвано от "МЕДИЯ
ИНТЕР ГРУП" ЕООД, като са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност, като счита решението за постановено в противоречие
както на материалния, така и на процесуалния закон. Сочи се, че съдът
неправилно е приел, че процесното облигационно отношение е прекратено,
посредством приложено към делото Уведомление. Твърди, че с съдът е приел
1
в решението си, че договорът е прекратен на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
въпреки заявеното изрично основание от ищеца, а именно на основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД, считано от 18.07.2022 г., с което е допуснато съществено
процесуално нарушение. Счита, че недоказано е останало обстоятелството, че
уведомлението от 06.07.2022 г. е връчено на „Медия интер груп“ ЕООД, тъй
като няма никакви данни разписката от 06.07.2022 г. да касае отношенията
между ищеца и ответника. Намира, че няма валидно разваляне на договора,
като липсва и основание за това, доколкото не са налице предвидените в чл. 31
от договора, сключен между страните, предпоставки за прекратяване му, а той
не би могъл да бъде развален и на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД. На следващо
място се навеждат доводи за неправилност на изводите на съда, че след
разваляне на договора остатъкът от авансово преведената сума /разликата
между преведения аванс и изпълненото СМР, съгласно подписания между
страните Протокол от 20.05.2022 г./, в размер на 47 521,51 лв., е получена на
отпаднало основание и следва да бъде върната. На първо място, погрешно
съдът е възприел, че няма доказателства, че арматурата е доставена на обекта,
тъй като никога са излагани твърдения от ответника, че същата е доставена на
обекта. Допълва се, че са отправени покани до ищеца да му бъде предадена
закупената от дружеството арматура за обекта, която се намира в склад в гр.
Русе, като неясно защо съдът приема, че тези уведомления не са връчени на
ищеца, доколкото към всяко от тях е представена разпечатка от имейла, от
която е видно, че са изпратени на електронния адрес на упълномощения
адвокат. Същите не са оспорени от ищеца. На следващо място се изтъква, че
именно ищецът е в забава, като не е приел закупените за обекта материали,
съгласно, с които е следвало да бъде усвоен част от получения аванс, съгласно
чл. чл. 24 и чл. 33 от Договора. Счита, че в противоречие със събраните по
делото писмени доказателства съдът е приел, че ответникът е в забава за
изпълнение на договора и погрешно е определил за началният момент на
изпълнение на СМР датата на сключване на договора. Твърди, че преди
предвидената за изпълнение бетонова настилка на сутеренния етаж, е
следвало да бъде изпълнена канализацията за обекта, разположена под нивото
на тази настилка, съгласно част „ВиК“ от проекта и доколкото в този смисъл
възложителят не е осигурил необходимите условия за изпълнение на договора
в срок от страна на изпълнителя, то именно той е в забава. Сторени са
оплаквания, че ищецът не е изпълнил и задълженията, съгласно договора за
2
заплащане на цената. В чл. 23 от договора изр. последно е уговорено, че
„Изпълнителят ще работи до размера на получените авансови плащания. “,
като в случая с получения от Възложителя аванс е извършена част от
възложената работа /видно от Протокол от 20.05.2022 г./ и са поръчани
материали за обекта /арматура, за която е заплатен аванс видно от фактура №
467 от 22.12.2021 г. и банковото извлечение за извършеното плащане/.
Въпреки подписването на протокола за извършени СМР отново не е направено
плащане от страна на Възложителя като съгласно чл. 16, ал. 2, б. „б“-
Крайният срок за изпълнение на договора се удължава автоматично: с дните
на забавата - в случай на забава в плащането от страна на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ. На
последно място се излага, че несъобразено с доказателствата по делото е и
приетото от съда, че като е „определен срок за завършване на строителството,
означава, че строителят предварително е преценил, че евентуалните сезонни
температури не са от естество да пречат за спазване на този срок, поради което
същият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпване им, съответно - да
организира така работата си, че да приключи своевременно изпълнението.“
Счита, че точно защото е оценена тази възможност в договора в чл. 16, ал. 2, б.
„а“ е заложено, че крайният срок за изпълнение на договора се удължава
автоматично: с времето на престоя - при външни температури или при
настъпването на атмосферни влияния и условия, непозволяващи
извършването на определени видове СМР, съгласно нормативните изисквания
или съгласно обичайните строителни практики. По делото безспорно е
доказано, че изпълнението на възложените СМР е било обективно
невъзможно през част от времето поради лоши метеорологични условия.
Допълнително обстоятелство във връзка с това, че строителят не е виновен за
неизпълнение в срок е и ноторно известният факт по усложненията по
обявената в световен мащаб пандемия от Ковид 19, както и от започналата
война в Украйна, които се отразила глобално на икономиката. Моли за отмяна
на обжалваното решение. Претендира разноски. Не са сторени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от "БЪРЛОГА" ООД, с който същата се оспорва като неоснователна, като са
изложени подробни съображения. Сочи, че правилен е изводът на съда за
надлежно упражнено от ищеца право на разваляне на договора както и
приложението на чл.55 от ЗЗД във връзка с чл. 88 от ЗЗД. Твърди, че на
3
20.05.2022 г. между страните е съставен протокол за извършени СМР по
договора, в който същите са подробно индивидуализирани и остойностени.
Общата стойност на извършеното към 20.05.2022 г. е в размер на 108 050,70
лв. /90 042,25 лв. данъчна основа и 18 008,45 лв. ДДС/. Така посочената сума е
приспадната (заплатена) от ответника чрез заплатения аванс Протоколът е
подписан от представляващите дружествата лица. След съставяне на
протокола обаче ответникът под никаква форма не е продължил изпълнението
си по договора. В чл.23 от договора е уговорено, че изпълнителят ще работи
до размера на съответното получено авансово плащане. Предвид този факт,
към датата на съставяне на протокола от 20.05.2022 г., ответникът е изработил
само и то частично до размера на първото авансово плащане. По отношение
на последователността на извършване по отношение на предвидения
стоманобетонен кожух, който следва да бъде монтиран на място, е посочено,
че той не пречи на изпълнение на кофражни, армировъчни и бетонни работи,
за всички фундаменти, които са предвидени за сградата, тъй като вещото лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза е посочила, че навсякъде в
кофражните планове, конкретно, ясно, точно са посочени местата, през които
този бетонов кожух преминава през бетоновите основи и изрично е посочено
и указано да се оставят отвори за този кожух, с определени размери. Така че
това, че ВИК дейностите по поставянето на кожуха не са били изпълнени, не е
пречка за изпълнението на цялата стоманобетонова конструкция. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не са сторени доказателствени искания.
При така изложеното съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна
страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Апелативен съд-София, извършвайки проверка на обжалваното решение
по повод въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК,
приема следното:
От фактическа страна:
Производството пред СГС е образувано по искова молба на "БЪРЛОГА"
ООД против "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, с която е поискано ответникът
4
да бъде осъден да му заплати сумата от 47 521,51 лв., представляваща
разликата между авансово получената сума по Договор за строителство от
01.07.2021 г. и стойността на действително извършените СМР, съобразно
Протокол от 20.05.2022 г., получена на отпаднало основание във връзка с
развалянето на договора, считано от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане. Посочено е, че на 01.07.2021 г. между "БЪРЛОГА" ООД, в качеството
му на възложител, и "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, в качеството му на
изпълнител, е сключен Договор за строителство, по силата на който "МЕДИЯ
ИНТЕР ГРУП" ЕООД се задължило да осъществи строителство на следния
обект: "ВИНАРНСКА ИЗБА /етап II/ в УПИ Х-304, кв. 38 по плана на село
Мечка, Община Иваново", част строителни конструкции, подобекти "Метален
навес и подпорна стена", "Укрепване масов изкоп", "Подпорни стени, външни
стълби и настилки" по одобрен инвестиционен проект, съгласно количествено
- стойностна сметка - чл. 1, ал. 1 от Договора. Срокът, предвиден за
изпълнение на възложеното по договора е уговорен на 10 месеца, считано от
подписване на протокола по чл. 9, ал. 2 от договора - чл. 15, ал. 1 от Договора.
Съобразно Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа строителната площадка е открита на
11.03.2021 г., с оглед на което ищецът счита, че началният момент на
изпълнение на договора е датата на неговото подписване - 01.07.2021 г., като
ответникът е трябвало да изпълни задължението си към 01.05.2022 г. в пълния
му обем. Изложено е, че съгласно чл. 23 от Договора ищецът е следвало да
заплати като първа авансова вноска сумата от 129 643,51 лв. без ДДС (155
572,21 с ДДС), представляваща 30 % от стойността на договора, в 5-дневен
срок от сключването му, което свое задължение е изпълнил на 05.07.2021 г.
Въпреки посоченото, при посещения на обекта, управителят на ищцовото
дружество установявал, че ответникът е в условията на забавено изпълнение.
На 20.05.2022 г. между страните бил съставен протокол за извършени СМР по
договора, в който същите били подробно индивидуализирани и остойностени.
Общата стойност на извършеното към 20.05.2022 г. е в размер на 108 050,70
лв. (90 042,25 лв. данъчна основа и 18 008,45 лв. ДДС). Така посочената сума
е приспадната (заплатена) от ищеца чрез заплатения аванс. Протоколът е
подписан от представляващите дружествата лица, съответно поставени печати
на всяко едно от тях. Ищецът твърди, че след съставяне на протокола обаче
5
ответникът под никаква форма не продължил изпълнението си по договора.
Предвид забавеното изпълнение, с уведомление, депозирано чрез лицензиран
пощенски оператор на 06.07.2022 г., ответникът е поканен да изпълни
задълженията си по договора в пълен обем в 10-дневен срок от получаване на
съобщението, а в случай че не направи това, да счита същия за развален.
Поканата е изпратена по седалище на дружеството и е получена на 07.07.2022
г. от лице с фамилия Н.. Въпреки посоченото не последвало изпълнение от
страна на ответника. Ищецът заявява, че ако ответникът оспори, че е уведомен
за даването на подходящ срок за изпълнение, респективно за разваляне на
договора, то исковата молба следва да се счита като изявление в този смисъл.
Според ищеца сумата, получена на отпаднало основание от страна на
ответника, представлява разликата между авансово платената сума по
договора (155 572,21 лв. с ДДС) и стойността на действително извършените
СМР към 20.05.2022 г. (108 050,70 лв. с ДДС), а именно сума в размер на 47
521,51 лв.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Не оспорва факта на
сключване на процесния договор от 01.07.2021 г. с посочения от ищеца
предмет. Не оспорва също, че на 05.07.2021 г. е получил сума в размер на 155
572,21 лв. с ДДС представляваща 30% аванс от договорената цена. Не се
оспорва и това, че на 20.05.2022 г. е съставен Протокол за извършени СМР на
обекта, от който е видно, че изпълнените СМР са на стойност 108 050,70 лв. с
ДДС. Ответникът оспорва, че по силата на сключения договор е следвало да
извърши строително-монтажните работи до 01.05.2022 г., както и че не бил
изпълнил договорните си задължения, съгласно уговореното в договора.
Оспорено е и обстоятелството, че сумата от 108 050,70 лв. му е била заплатена
чрез приспадане от заплатения аванс. Сочи, че договореният обем СМР, които
е следвало да бъдат извършени съгласно договора за строителство, не обхваща
целия инвестиционен проект, а само част от него, което е видно от КСС -
Приложение № 1. Останалата част е следвало да бъде изпълнена от трето
лице/трети лица, като възложителят е следвало да изпълни и определени СМР,
които не са били възложени на ответника по договор, но технологично се
изпълнявали по време преди възложените на ответника работи.
Неосигуряването на изпълнител по част канализация практически води до
спиране на работата на ответника на обекта предвид невъзможността да се
спази технологичната последователност при изпълнение на СМР. Освен
6
горното, преди изпълнението на фундаментни работи трябва да се изпълнят
и/или да се оставят технологични отвори за инсталационните трасета по части
електро и ВиК, което не е част от предмета на контракта между страните. Не
на последно място, изпълнението на възложените СМР било обективно
невъзможно през целия период от десет месеца поради лоши метереологични
условия и епидемиологичната обстановка, които обстоятелства са сред
предвидените основания за удължаване на срока за изпълнение. Сочи, че
съгласно чл. 22 от посочения по-горе договор, „Цената ще се заплаща на
части, авансово. При приключване на работата авансът ще бъде приспаднат на
100%.“. В договора не е уговорено междинно приспадане на получения аванс,
както и не е налице ангажимент да бъде построен обектът и тогава да бъде
заплатено. Напротив, в чл. 23 от договора изр. последно е уговорено, че
„Изпълнителят ще работи до размера на получените авансови плащания.“
Ответникът твърди, че е извършил технологично възможния вид работа и е
поръчал материали (арматура, заплатен е аванс), приблизително до размера на
получения аванс. Очаквал е последващо плащане, за да доплати поръчаната
арматура и да продължи с изпълнението на СМР и закупуване на други
материали. И към настоящия момент е преведена само 30% от договорената
цена, а съгласно договора до крайния срок за изпълнение е следвало да бъде
преведена 100% от сумата. Въпреки подписания протокол за изпълнени СМР
от 20.05.2022 г. на стойност 108 050,70 лв. с ДДС отново не са извършени
авансови плащания. Ответникът твърди, че с възложителя са провеждали
многократни разговори, което не се оспорва и в исковата молба, в които
многократно е настоявал да бъдат направени и други авансови плащания и е
обяснявал, че липсата на финансиране води до липса на материали и на
работна ръка на обекта. Поради изложеното ответникът счита, че договорът
неоснователно е бил развален на основание чл. 87 от ЗЗД, поради
неизпълнение от негова страна. Ответникът счита, че е налице забава в
изпълнение на задължението на ищеца за авансово превеждане на цялата
сума, както и за създаване на условия за изпълнение на строителството
предвид неосигуряването на лице, което ще изпълни одобрения
инвестиционен проект по част канализация. Счита също, че точно това
забавяне от страна на ищеца е причина за неизпълнение на договора в
уговорения 10 месечен срок. Счита, че не е налице и неизпълнение от страна
на ответника, тъй като съгласно клаузите на договора същият е автоматично
7
удължен с дните на забавата - в случай на забава в плащането от страна на
Възложителя. Допълва, че е имало увеличение на предварително договорения
обем земни работи, което автоматично води до увеличение на цената по
договора и до срока на изпълнение. С оглед изложено по-горе ответникът
счита, че няма вина за неизпълнение на договора в уговорения 10-месечен
срок от подписване на протокола за откриване на строителна площадка,
предвид неизпълнение на задължението от страна на Възложителя за авансово
заплащане на договорената цена, поради което ответникът счита, че не дължи
разликата до неусвоения аванс. Твърди се, че през месец декември 2021 г. е
направено авансово плащане към „ДК инфра инвест“ ЕООД за доставка на
материали за обекта на стойност 28 773,97 лв. с ДДС, които материали е
следвало да бъдат доплатени, но поради липса на следващо авансово плащане
от страна на възложителя това все още не е направено. Това авансово плащане
не е било възстановено от възложителя, въпреки че е направено за материали,
които са за обекта.
За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, СГС
е приел, че е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. трето от
ЗЗД. За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
обстоятелства, а именно: 1. На 01.07.2021 г. между страните е бил сключен
Договор с предмет строителство на следния обект: „ВИНАРСКА ИЗБА /етап
II/ в УПИ Х-304, кв. 38 по плана на с. Мечка, Община Иваново“, ЧАСТ:
СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ, ПОДОБЕКТИ: "МЕТАЛЕН НАВЕС С
ПОДПОРНА СТЕНА", "УКРЕПВАНЕ МАСОВ ИЗКОП", "ПОДПОРНИ
СТЕНИ, ВЪНШНИ СТЪЛБИ И НАСТИЛКИ" по одобрен инвестиционен
проект, съгласно количествено-стойностна сметка /Приложение № 1/
неразделна част от договора. Уговорената цена за изпълнение на СМР,
съгласно Приложение № 1 е 432 145,04 лв. без ДДС или 518 574,05 лв. с ДДС;
2. На 05.07.2021 г. ответникът е получил от ищеца сума в размер на 155 572,21
лв. с ДДС, представляваща 30% аванс от договорената цена; 3. На 20.05.2022
г. е съставен Протокол за извършени СМР на обекта, от който е видно, че
изпълнените СМР са на стойност 108 050,70 лв. с ДДС. Съдът е заключил, че с
подписването на договора от 01.07.2021 г. между страните е възникнала
валидно облигационна обвързаност, имаща характеристиката на договор за
изработка (СМР). Относно спорните моменти в процеса, касаещи наличието,
съответно липсата на виновно неизпълнение на конкретно поети договорни
8
задължения, а в тази връзка и възможността за прекъсване на облигационната
връзка, в хипотезата на чл. 87 от ЗЗД, съдът е приел, че предвид чл.15 вр. чл.9,
ал.2 и ал.3 от договора и представения Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 11.03.2021
г. с оглед изявленията на ищцовата страна, срокът за изпълнение на
възложените СМР-та се претендира в полза на ответника, т.е. от датата на
подписване на процесния договор, а не според по-ранната такава (тази на
подписания Протокола за откриване на строителната площадка), като са
счетени за неоснователни възражения на ответника, че същият не е подписан
между възложителя и изпълнителя; че към съставяне на Протокола за
извършени СМР на обекта от 20.05.222г. (т.е. след изтичане на 10-те месеца от
момента на подписване на процесния договор), изпълнените СМР са на
стойност 108 050,70 лв. с ДДС, т.е., че ответникът не е изработил в цялост
възложеното му дори в рамките на предоставения му аванс; за недоказани са
приети възраженията на ответника, че причините за неизпълнението са
липсата на съдействие от страна на Възложителя и наличието на обективни
фактори, в това число и обстоятелства, освобождаващи изпълнителя от
отговорност, като е посочено, че с оглед момента на сключване на договора не
може да се говори за непридвидимост, обоснована с пандемията от COVID‐19,
нито за непредвидимост на занижени температури през зимните месеци,
съответно – високи през летните в периода на строителството, тъй като това е
характерно за климатичните условия в страната; че е неоснователно
твърдението, че работата е спряна, съответно - не е продължено изпълнението
поради незаплащането на следваща авансова вноска от страна на
Възложителя, тъй като видно от чл. 23 от Договора всяка следваща авансова
вноска след първата се извършва в срок от 5 дни, но след отправени искания от
страна на Изпълнителя, за каквито в случая липсват данни, а представените по
делото Уведомления, изходящи от ответника, носят дати, след изпращане на
предизвестието по чл. 87 от ЗЗД и същите, касаят закупуването на арматура,
чието предназначение, количество и доставка на обекта на Възложителя също
не се установява по делото, предвид противоречията в твърденията на
ответника относно закупуването и нейното съхранение, като е прието, че
към момента на изявлението по чл.87 ЗДД доставка не е била реализирана; че
не се потвърждава и тезата на ответника, че възложителят не е осигурил
изпълнението на другите части от проекта, които не са предмет на процесния
9
договор, но технологично е следвало да бъдат изпълнени преди и
едновременно с изпълнението на дейностите, възложени на ответника, тъй
като видно от заключението на допуснатата по делото СТЕ изпълнението на
ВиК дейностите по поставяне на стоманобетонен кожух не е пречка за
изпълнение на кофражни, армировачни и бетонни работи, както и за всички
фундаменти, предвидени за сградата. Съдът е заключил, че неизпълнението
на процесния договор се дължи на субективни причини в поведението на
Изпълнителя и в тази връзка и доколкото в производството не се спори, че с
Уведомление, считано от 18.07.2022 г., на изпълнителя е предоставен
допълнителен срок за изпълнение, ведно с предупреждение за последиците от
неспазването му, както и не се установи неизправност в поведението на
Възложителя, то последният валидно е упражнил правната възможност да
прекъсне облигационната връзка с ответника в хипотезата на чл. 87, ал.1 ЗЗД,
поради което сумата 47 521,51 лв. се явява получена на отпаднало основание
(надлежно развален договор на осн. чл.87 ал.1 от ЗЗД), поради което подлежи
на възстановяване.
Настоящият състав изцяло споделя изложеното от първоинстанциония
съд, намира изводите за правилни, обосновани и почиващи на събрания по
делото доказателствен материал, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите в обжалваното решение.
По делото се установява, че в чл.9, ал.2 от процесния договор е
уговорено, че за откриване на строителната площадка и определянето на
строителната линия и ниво се съставя протокол, като в чл.15, ал.1 от договора
е предвидено, че строителят е длъжен да завърши и предаде обекта в срок от
10 (десет) месеца, считано от подписването на протокола по чл. 9, ал. 2 от
договора. Видно е, че Протокол образец 2 е подписан от изпълнителя-строител
на 11.03.2021 г. Във връзка с възраженията на ответника, че протоколът не е
подписан от възложителя по договора за строителство, съдът намира, че
същите не само са бланкетни, но и за първи път тези възражения са сторени в
отговора на допълнителната искова молба, което прави същите преклудирани.
С оглед на това и предвид изявленията на ищеца, договорът подлежи на
изпълнение, считано от датата на сключването му-01.07.2021 г., доколкото към
датата на подписване на Протокол за откриване на строителната площадка
договорът все още не е сключен. Поради това следва да се приеме, че срокът
за изпълнение на процесния договор тече, считано от сключването му-
10
01.07.2021 г. и изтича 10 месеца след тази дата, а именно на 01.05.2022 г.
По отношение задължението на ищеца за плащане на цената следва да се
изложи, че в чл. 22 е предвидено тя да се заплаща на части, авансово, а според
чл.23, изр. първо от договора, ищецът следва да заплати като първа авансова
вноска сумата от 129 643,51 лв. без ДДС (155 572,21 с ДДС), представляваща
30 % от стойността на договора, в 5-дневен срок от сключването му, а всяка
следваща авансова вноска ще бъде в срок от 5 дни след отправяне на искане от
страна на изпълнителя, като последният ще работи до размера на получените
авансови плащания. Няма спор, че ответникът на 05.07.2021 г. е получил
авансово плащане от ищеца в размер на 155 572,21 лв. с ДДС, както и че на
20.05.2022 г. страните са подписали протокол за извършени СМР по договора,
в който същите били подробно индивидуализирани и остойностени. Общата
стойност на извършеното към 20.05.2022 г. е в размер на 108 050,70 лв. (90
042,25 лв. данъчна основа и 18 008,45 лв. ДДС). В тази връзка, по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказване, нито че изпълнителят
е изпълнил дейност по строителство до размера на безспорно полученото от
него авансово плащане в размер на общо 155 572,21 лв. с ДДС, обстоятелство,
което сам признава в отговора на исковата молба, нито че е отправил искане
до възложителя за направа на следващо авансово плащане. Във връзка с
последното, настоящата инстанция намира за неоснователни и недоказани
твърденията на "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, че е отправял многократни
искания за плащане до възложителя. Представените по делото уведомления от
18.11.2022 г., 06.12.2022 г. и 22.12.2022 г., изпратени от ответника до ищеца,
касаят твърдения за закупена от ответника за обекта арматура, които
уведомления са с дати далеч след датата, на която "БЪРЛОГА" ООД е
отправило покана за изпълнение на договора в срок от 10 дни, съответно
уведомление за разваляне на договора.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на процесния договор, което
обстоятелство впрочем не се оспорва по същество от него, доколкото не се
твърди изпълнение на възложените СМР в тяхната цялост, а се твърди, че са
налице обстоятелства, изключващи отговорността му, обстоятелства, водещи
до обективна невъзможност за изпълнение, а именно пандемия Covid-19,
климатични условия и забава на кредитора. В тази връзка настоящият състав
изцяло споделя мотивите на СГС относно неоснователността на твърдението
11
за непредвидимост на настъпилата в страната пандемия Covid-19 и лоши
метеорологични условия, поради което препраща към тях.
Относно забавата на кредитора, твърдяна от ответника, въззивният
състав счита, че такава не е налице. На първо място, както бе посочено по-
горе, ответникът не доказа да е отправил искане до възложителя за заплащане
на следващата авансова сума, така както предвижда чл.23, изр. 2 от договора,
за да се приеме, че с изтичането на предвидения в договора срок,
възложителят е изпаднал в забава за плащане. На следващо място, относно
необходимостта от предварително изграждане на предвидената по проекта
ВиК инсталация, съдът изцяло кредитира заключението, дадено по
допуснатата от СГС СТЕ, като обективно и безпристрастно, както и
изложеното от вещото лице устно в съдебното заседание, проведено на
22.11.2023 г., съгласно което за процесния обект, преди предвидената за
изпълнение бетонна настилка на сутеренния етаж, е следвало да бъде
изпълнена канализацията за обекта, разположена под нивото на тази настилка,
съгласно част „ВиК“ от проекта. Съгласно предвижданията на тази част,
канализацията следва да се изпълни вкопана под настилката на кота ± 0,00 м.,
като тръбите ще бъдат монтирани в предпазен ст. бет. кожух с разм. 60/40 см.
Вещото лице е заключило, че изпълнението на ВиК дейностите по поставяне
на стоманобетонен кожух не е пречка за изпълнение на кофражни,
армировачни и бетонни работи, както и за всички фундаменти, предвидени за
сградата, тъй като навсякъде в проекта и кофражните планове, конкретно, ясно
и точно са посочени местата, през които минава бетоновия кожух минава през
бетоновите основи и е указано да се оставят отвори с определени размер за
кожуха. ВиК дейностите не са пречка да бъде извършено бетонирането на
основите, а само за изпълнение на стоманобетоновата настилка в сутерена,
защото с нея ще бъдат покрити тези канали, в които ще се поставят тръбите.
С оглед на това, следва да се приеме, че не е налице забава на кредитора
"БЪРЛОГА" ООД, която забава да освободи ответника от последиците на
собственото му неизпълнение. Поради изложеното, тези оплаквания се явяват
неоснователни и недоказани.
По отношение обстоятелството надлежно ли е упражнено правото на
ищеца да развали процесния договор за строителство, съдът намира следното:
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
12
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. В процесния случай по делото е
представено уведомление, изпратено от "БЪРЛОГА" ООД, чрез адвокат В. С.,
адресирано до "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, с което ищецът е дал на
ответника десетдневен срок за изпълнение на задължението му по Договор за
строителство от 01.07.2021 г. В случай, че ответникът не стори това, ищецът е
заявил, че разваля на основание чл.87 от ЗЗД сключения договор за
строителство на 01.07.2021 г. Като последица от разваляне на договора е
поискал да му бъде заплатена в 3-дневен срок сумата от 47 521,51 лв.,
представляваща разлика от стойността на платеното от него по чл.23 от
Договора и реално извършеното по последния съобразно Протокол за
извършени СМР от 20.05.2022 г., както и договорна неустойка в размер на 0,2
% на ден, но не повече от 5 % от стойността на неизпълнената част на
договора - чл. 28, посочена в размер на 363 001,83 лв. Видно от Разписка за
извършена куриерска услуга от 06.07.2022 г., с посочен подател Д. С. и
получател "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, съдържаща документи, както и
извадка от електронния сайт на куриерската фирма, относно проследяване на
пратката, същата е връчена на 07.07.2022 г. на лицето Н.. В срока за отговор
ответникът не е оспорил получаването на посоченото уведомление, нито
представителната власт на посоченото като получило уведомлението лице. Не
е оспорена автентичността на подписа на лицето Н.. Едва с отговора на
допълнителната искова молба ответникът е представил Справка за актуално
състояние на действащите трудови договори към 16.08.2022 г., без да посочи в
каква връзка същата се представя и като доказателство в подкрепа на кое свое
твърдение следва да послужи. На следващо място следва да се изтъкне, че
ответникът едва с въззивната си жалба е сторил оплаквания във връзка с
редовността на връчване на уведомлението от 06.07.2022 г. за разваляне на
договора, както и на това, изпратено чрез ЧСИ Р. М., рег. №*** и получено на
16.08.2022 г., което с оглед преклузиите, предвидени в ГПК, същото е
недопустимо.
С оглед на това, съдът намира, че считано от 18.07.2022 г. договорът за
строителство, сключен между ищеца и ответника е валидно развален от ищеца
13
"БЪРЛОГА" ООД на основание чл.87, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на което сумата от
47 521,51 лв., представляваща разликата между авансово получената сума по
Договор за строителство от 01.07.2021 г. и стойността на действително
извършените СМР съобразно Протокол от 20.05.2022 г., се явява получена от
ответника на отпаднало основание, поради което подлежи на възстановяване.
Във връзка с последното и предвид оплакванията на "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП"
ЕООД за неправилност на решението, изложени във въззивната жалба
досежно приетото от СГС, че договорът е прекратен на основание чл.87, ал.1
от ЗЗД, а не както ищецът бил посочил в допълнителната искова молба -на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, следва да се посочи, че правната квалификация
на иска, както и на последиците от настъпване на правнорелевантните факти
по делото, е функция от дейността на съда, като същият не е обвързан от
правната квалификация, дадена от страните. С оглед на това, посоченото
оплакване се явява неоснователно.
Недоказано остава твърдението на "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, че
ищецът е в забава за приемане на закупени за обекта материали. В тази част
съдът изцяло споделя мотивите на СГС и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК. За съда остава неизяснена връзката между представеното от
ответника преводно нареждане от 30.12.2021 г. и настоящото дело. За
недостатъчно да обоснове извод за свързано с процесния обект плащане
настоящият състав намира посоченото в преводното нареждане основание „по
фактура“, без конкретизиране на номер и дата на документа, служещ за
основание за превода.
По отношение на възражението на ответника, че по време на
строителството е настъпило увеличение на предварително договорения обем
земни работи, водещо до увеличение на цената по договора и срока на
изпълнение, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. В чл.20 и
чл.21 от Договора е предвиден реда, по който страните следва да процедират
в случай на увеличение на количеството извършена работа/ вложени
материали, като нито се доказва установеното по делото извозване на земни
маси в увеличен размер да е съгласувано с възложителя, нито да са
договорени допълнително, за което да е подписан анекс към договора. Няма
по делото доказателства, от които да е видно какво е наложило извозването на
земни маси в значително по-големи количества от реално изкопаната такава,
съгласно отразеното в Протокол обр.19.
14
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира въззивната жалба
за неоснователна, а обжалваното с нея решение за правилно. Поради
съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на въззивника не следва да бъдат
присъждани разноски в претендирания и съгласно списък по чл.80 от ГПК
размер.
В полза на въззиваемия и с оглед възражението за прекомерност,
сторено от процесуалния представител на "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД,
което настоящият състав намира за основателно, предвид фактическата и
правна сложност на делото, предвид приетите за безспорни по делото
обстоятелства, броя на проведените по делото съдебни заседания, обема
доказателства, приети по делото, съдът определя в размер на 4 451,72 лв.
При така изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 639 от 30.04.2024 г. по т.д. № 1400/2022 г.
по описа на СГС – TO, VI - 9 с-в.
ОСЪЖДА "МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III”, №136Б да
заплати на „Бърлога“ ООД, ЕИК ********* , с адрес на управление
с. Мечка, Русенска област, ул. „Александър Стамболийски“
№19, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4 451,72 лв., представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16